СПОМЕН ОТ БЛИЗКОТО БЪДЕЩЕ

Но най-напред – спомен от близкото минало.
През ноември 2021 г. бях в Киев. Хората се разхождаха из красивия град или седяха в уютните кафенета. Живееха в мир и не подозираха какво ги чака малко по-късно. Не желаеха или не можеха да си дадат сметка каква държава-чудовище си имат за съсед и какъв изверг е диктатор в нея.
Харкив също се радваше на мир и спокойствие. Прекрасен, слънчев, приветлив, европейски град.
...
А сега – за спомена от близкото бъдеще.
Помислете си – това ни чака! И се подготвяйте за него.
То иде, то връхлита...
Днес в Украйна. Утре в България. Вдругиден в Европа.
Ако Европа не се опомни.
...
Приятел (направо брат) от Харкив ми отговори днес на постоянния мой въпрос как е, как са:
- Все още сме живи. Токът спира абсолютно всеки ден, водата спира засега по-рядко. За зимата умът ни не го побира как ще живеем и отопляваме с тия разрушени до един ТЕЦ-ове.
Запасяваме с електричество и вода, за да продължим да живеем и работим. Край нас загиват хора, хвърчат линейки с ранени. Гробищата с ужасен апетит се хранят с хора - с все по-млади хора. Сякаш са лабиринти с минотаври в тях.
Животът ни се срина. Сведе се до това да сме живи. Но да живееш само за да си жив - това живот ли е?

19.04.2024 г.