Великолепната и обичана от мен като автор Любослава Русева е написала поредния си прекрасен текст – този път за случая „Опиц”:
  http://www.reduta.bg/?p=3765
  И аз мисля и преживявам като Любослава. Ако имах нейното перо, вероятно бих написал нещо подобно със същата публицистична и нравствена сила.
  Но има едно голямо "Но".
  В случая „Опиц” ние искаме да съизмерим две несъизмерими неща:
  -- едното е нашето упование в абсолютните ценности (Не убий!);
  -- другото е реалността, в която живеем - на пълна парализа на властта, на изоставяне на гражданите на произвола на съдбата.
  Тези две неща няма как да бъдат съвместими и съвместени.
  Анархията и цинизмът, в които живеем постепенно ще направят постъпката на Опиц морално приемлива и напълно разбираема!
  Това звучи чудовищно, но такава е съдбата на разпадащата се държавност и умиращата държава България.
  И ние, които осъдихме като неприемливо действието на Опиц, много лесно се успокоихме с изнесените факти за неговата ненавист към животните.
  А ако той беше морално чист и порядъчен човек?!
  
  В джунглата се сблъскват горните две несъвместимости. И винаги идва моментът, когато онзи, който не защитава децата си, живота си, достойнството си, собствеността си се оказва слаб, смазан, насилен, убит, изяден – наивник, неспособен да гарантира оцеляване на най-ценното и обичаното, на най-нужното и човешкото у себе си.
  Брутално израждащият се Преход – ако продължи в тази отвратителна посока – няма да ни оставя шанс, изход, избор. Върнем ли се към „естественото” състояние по Хобс – на война на всеки срещу всеки, в името на оцеляването ще бъдем принудени да си купуваме газови пистолети и да ги преправяме в бойни. И да стреляме не на посоки, а в упор срещу наглостта. В това неестествено "естествено" състояние, както е писал Хобс, „има постоянен страх и опасност от насилствена смърт и животът на човека е самотен, беден, неприятен, животински и кратък.”
  Така че с влизането в затвора на Опиц си измихме ръцете и си изпрахме съвестта. Защото така снемаме от себе си всяка отговорност, че сме допуснали България да стане такава мръсна приказка. И не си дадохме сметка, че присъдата на Опиц не е краят на историята, тя е само началото на серия от подобни действия за самозащита в джунглата, наречена България.

  Николай Слатински
  22.09.2012 год.