Драматична тенденция на Запада от началото на този век е разкъсването на пряката връзка между Политика и Наука. А именно тази връзка бе един от колосално ефективните ресурси на западните демокрации.
Науката за сигурността отдавна изучава самоорганизиращите се критичности -
сложни,
динамични,
подчиняващи се на т.нар. Power Law,
свързани с поредица от точки на бифуркации (т.е. повратни точки, точки на комплексни избори и понякога абсолютно взаимноизключващи се сценарии)
системи.
При такива системи е огромно значението на своевременно взетото правилно решение във възможно най-ранната точка на бифуркация.
Ако такова решение не бъде взето навреме при попадането в първата точка на бифуркация, уязвимостите на системата започват да се синхронизират едни с други, да се обединяват по някакъв странен, често парадоксален начин и в резултат става изключително вероятно да стартира каскаден процес (каскадиране) - последователно избухване на нестабилности и несигурности, чието контролиране е много трудно (ако изобщо е възможно) и то изисква колосални ресурси, абсолютно несъизмерими с ресурсите, които биха били необходими при намиране на бързо и ефективно решение още в самото начало на процеса (в първата точка на бифуркация).
И ето, когато започна Войната на рашизма в Украйна (първа точка на бифуркация), Политиката на Запад прояви късогледство и страхливост, стратегическа слепота и егоизъм.
Тя не се обърна за съвет и експертиза към Науката, ами започна да мънка, да се опасява от Бункерния, да се плаши от употреба от Русия на ядрено оръжие, да гледа на тази Война като на изолиран конфликт, резултат от действието на един социопатен мегаломан.
Нещо повече, Западът, макар и да правеше необходимото Украйна да не загуби, така и не направи достатъчното, та Украйна да спечели. През ноември и декември миналата година Западът спря настъплението на Украйна, намали 3-4 пъти доставката на съвременни въоръжения, не даде на Украйна бойни самолети и вертолети, далекобойни ракети и съвременни средства за разминиране.
С други думи, Политиката на Запад остана глуха и сляпа за Науката на Запад и не намери бързо и ефективно решение на апокалиптичния проблем още в първата точка на бифуркация.
И сега - съвсем както предупреждаваше Науката, тръгна каскаден процес, започна каскадиране, последователно и самоускоряващо се възникване на огнища на напрежение и терористични действия на всички, опълчващи се срещу лидерството на Запада, на всички мракобесия, които са не само и не толкова срещу това, което Западът ПРАВИ, а са срещу онова, което Западът Е.
За първи път след 1945 година Западът е изправен пред екзистенциална заплаха да бъде или не.
Това е заплаха, която много скоро ще започне да иска не просто унижение на Запада, но и разрушаване на Запада.
Западът трябва да се събуди, да се опомни, да се съвземе и да се мобилизира.
Каскадният процес има коварното свойство да се саморазпалва, да се самоескалира. При него постоянно и непрекъснато причината разпалва следствието, което тя поражда, а следствието разпалва причината, която го поражда.
Днес този процес може да бъде спрян. Утре той може би все още ще може да бъде спрян, но с десетократно повече ресурси и със стократно повече загуби.
15.10.2023 г.