В памет на Рей Бредбъри (За Теорията на хаоса и Ефекта на пеперудата - етюд от моята последна книга)

  В съвременната наука за сигурността все повече навлизат различни математически теории и идеи: синергетика, теория на катастрофите, теория на хаоса, теория на фракталите, теория на игрите, Марковски процеси, теоремите за непълнотата на Гьодел и изследванията на мрежовите структури.
  В памет на починалия вчера велик писател Рей Бредбъри, реших да приведа тук кратък пасаж за Теорията на хаоса, включен в последната ми книга „Сигурността – същност, смисъл и съдържание”. Правя това, защото най-красивият символ на тази теория е пряко свързан с разказ на Рей Бредбъри.
  
  Теория на хаоса
  Има съществена разлика между това, което в обикновения живот се разбира под „хаос” и това, което математиците разбират под понятието „хаос”. Обичайното разбиране за хаос е безпорядък, анархия, объркване. Но древните гърци под „хаос” са разбирали „зейнала бездна” — първично състояние на безформеност или пустота (а не състояние на безредие), предшестващо произлизането на вселената или космоса, т.е. на света. Според тяхната митология, в началото бил Хаосът и от него възникнали първите божества.
  В математиката обаче под „хаос” се разбира явление, при което поведението на една нелинейна система изглежда случайно (хаотично), независимо, че моделът, които я описва е детерминиран, т.е. този модел се подчинява на някой строг закон и в определен смисъл самата система е подредена.
  Теория на хаоса е съвременен подход (клас от подходи) за изучаване на поведението на нелинейни, динамични системи, които при определени условия са подложени на математическото явление „хаос”. Първите изследвания в областта на подобни системи са правени от френския учен Анри Поанкаре (Henri Poincaré, 1854—1912).
  Примерите за системи, изучавани в теорията на хаоса са многобройни: метеорологичните явления, биологичните популации, човешките общности и общества.
  Изучаваните в Теорията на хаоса системи са силно зависими от началните и граничните условия. Това означава, че и най-слабото изменение на тези условия (на входните данни или във външната среда) може да тласне системата по коренно отличаваща се траектория, т.е. поведението й може силно да се измени, от което следва, че предсказването на поведението на подобни системи е невъзможно или изключително трудно и то в твърде ограничен (кратък) период от време.
  Гореспоменатото явление е известно като „Ефект на пеперудата” и е свързано с изследванията на друг основоположник на Теорията на хаоса, Едуард Лоренц (Edward Lorenz, 1917—2008) и по-специално със заглавието на изказването му през 1972 г. пред Американската асоциация за развитие на науката (American Association for the Advancement of Science): „Предсказуемост: може ли махането с крила на пеперудата в Бразилия да предизвика торнадо в щата Тексас“.
  Използването на пеперудата като символ на малка промяна, водеща до големи последствия, се свързва най-напред с разказа „Гръмна гръм” (A Sound of Thunder) от 1952 г. на Рей Бредбъри (Ray Bradbury, 1920-2012).
  Ето съвсем накратко съдържанието на този разказ. През 2055 г. героят на разказа Екълс взема участие в сафари за Тиранозавър Рекс в Мезозойската ера, което се организира чрез връщане назад във времето с 60 милиона години. Виждайки тиранозавъра, Екълс изпада в паника и нарушава забраната да се стъпва встрани от пътеката. Така той с крака си смачква неволно една пеперуда. При завръщането си обратно в 2055 г. Екълс установява, че са настъпили големи промени, например в правописа на английския език и в поведението на хората, президентските избори са спечелени не от либерала Кейт („глупак и слабак”), а от фашиста Дойчър („железен човек, човек с кураж”).
  В обичайната, разговорна човешка реч думата „хаос” е натоварена с отрицателни значения и конотации. С нея се свързват състояния на анархия, безредие, беззаконие, свободия, повишена несигурност, влошена управляемост, деструктивни тенденции, неефективно функциониране на страната. Но въоръжени със знания от математиката и физиката, можем да мислим и другояче за хаоса — като за критичен период, за време разделно, за най-ниска точка, за своеобразно чистилище, след което не е задължително да настъпи единствено пълен разпад на социалната система, а би могло да се премине и към нов, по-нормален, по-стабилен и по-предвидим, дори по-висок, етап на развитие.
  Хаосът може да се окаже отрезвяващ, стимулиращ — едно надникване над бездната, след което, осъзнавайки какво ни очаква, ако не се вземем в ръце, ако не се опомним, ние ще намерим сили и вяра да стиснем зъби, да проявим воля за промяна, да се мобилизираме, обгорени от горчивия опит и извлекли си поуки от случилото се. Така хаосът може да се разглежда не само като стихийно, апокалиптично бедствие, но и като катализатор, като предизвикателство. А предизвикателството е свързано с отговора, който му се дава. Ако отговорът е лош, неразумен, неправилен, грешен, предизвикателството ще донесе неизмерими и вероятно непоправими щети. Но ако отговорът е добър, разумен, правилен, верен, то предизвикателството ще открие нови възможности, шансове и перспективи.
  Важното е обаче да се разбира, че колкото по-близо е до хаоса системата, толкова повече пространството за маневриране се ограничава, а времето за вземане на решения се скъсява — при притегляне към „окото на хаоса” настъпва своеобразно компресиране на пространствено-времевия континуум и цената на грешката нараства неимоверно много. Хаосът може да роди чувство на обреченост, но, както се казва в китайската Книга на промените „И Дзин”: хаосът е мястото, „където се раждат блестящи илюзии”.
  Аз и по-нататък ще разсъждавам много за новата стратегическа среда на повишена несигурност, в която се намираме, за качествено различната картина от гледна точка на новия императив на сигурността (security imperative). Но понеже говоря за хаоса, за хаотичността, като характеристика на тази нова стратегическа среда, ще цитирам Владислав Тодоров: „В хаоса царства всеобща непредсказуемост на ставащото. Новият враг (тероризмът) е неравновесен. Той е агент на хаоса, не на реда. Той се състои от безброй разнолики, хаотично роящи се, спонтанно делящи се, малки врагове. Новата ситуация на хаос позволява единствено ad hoc решения на спорадично възникващи казуси в едно опасно политическо безредие. Ураганната сила на пеперудата. Всяка хаотична система прави възможно с минимална сила да се постигне максимален ефект. Така на 11 септември Пеперудата на Лоренц размаха крилото си и срина Близнаците. Хаосът е неовладяем. Той се самопоражда, саморазразява и самоизчерпва. Човекът само се опитва да управлява ескалациите му, например изстрелва снаряд в окото на урагана, за да го отслаби, преди той да се е разразил с пълна сила. В подобна ситуация не ответното, а превантивното действие е единствено ефикасното. Подобен враг не може да бъде отблъснат, а единствено предотвратен подобно на ураган в момента на формирането му. Ситуационните, ad hoc коалиции са по-ефикасни спрямо подобен враг. Настоящето е водораздел, където световният ред хлътва във вечния хаос. В природата на живота не редът, а хаосът е по-естественото и така по-справедливото състояние”.
  
  Николай Слатински
  06.06.2012 г.