Усещането за déjà-vu е много силно, то е натрапчиво и настръхващо.

Както казва един приятел - нещата винаги са много различни, но някои общи черти са смайващи и смазващи.

Някога, някога, толкова някога, колкото трийсет лета, изведнъж срещу правителството на СДС се образува безскрупулно арогантен и просто невъзможно единен фронт от иначе несъвместими помежду си противници.
Виждах как в парламентарната група на СДС представителите на най-нечистоплътната и опасно мимикрирала партия - АСП, заедно с "Подкрепа" оглавиха тази ожесточена атака за сваляне на правителството.
Вече са позабравени имена като Мичковски, Шотлеков, Карабашев, Биков и кой ли още не, които превърнаха рухването на правителството на СДС в своя кауза. Тренчев се правеше на наш или поне на близък до сините, но всъщност системно издевателстваше над кабинета. Към тях постепенно се присъедини президентът Желев.
Но всичките озлобени и злочести техни усилия нямаше да дадат резултат, ако не беше ДПС. Никога нищо лошо не се е случвало на България без в него да е имало пръст ДПС. Никой не е назначавал толкова много правителства и не е събарял толкова много правителства, колкото ДПС.
Войната срещу правителството на СДС бе и безмилостна, и жестока, и безпринципна, и яростна.
Накрая правителството на СДС падна.

Сега нещата наистина са много различни, но някои общи черти са смайващи и смазващи.

Отново едно ползващо се с критично недостатъчна парламентарна подкрепа правителство се опитва с всичките си слабости и залитания да следва съвременни, нормални, европейски и демократични ценности. И отново при абсолютно пасивното участие на обществото и със съучастието на синдикални, корпоративни, ченгесарски, антинационални и егоистични интереси на това правителство е обявена война. Война в името на отклоняването на България от единствено полезния и спасителен за нея път.
Тогава правителството бе свалено. Всичко лошо, което ни се случи оттогава и досега, всичкото безвремие, всичките черни финансови и ценностни дупки, чалгизацията, ориентализацията, бойкоборисовизацията и идиотизацията, които са стиснали България за гушата и натикват страната ни в западн(ал)ите Балкани са пряко следствие от онова успешно сваляне на правителството.

Трудно ми е да си представя какво ще говорим след тридесет години, ако и сега правителството бъде свалено по същия циничен и людоедски начин.
Не съм сигурен какво ще си говорим, но ме е страх на какъв език ще си говорим тогава. Опасявам се, че можи би ще е на руски.
И тези мои опасения съвсем не са резултат на фобия, мания или обсесия...

17.09.2023 г.