Коалицията на демократите в наш град издига за кмет не безусловно печелившия и абсолютно избираем кандидат.
А този кандидат внезапно заявява:
- Ок, ако цената да не съм аз е да продължим напред заедно, то тя не е висока!

Абсолютно не приемам това! Абсолютно!

Лидерът не говори по този начин.
Лидерът не постъпва така.
Лидерът не се крие в миманса заради хипотетичното единство.
Лидерът е лидер именно защото застава смело отпред и повежда своите в битката за победата.

В противен случай не е лидер. А е един от многото.
Всеки може да бъде един от многото.
Но малцина могат да бъдат лидери.
На изборите побеждава лидерът, но печелят всички, тръгнали с него, след и заради него.

...

Някога, през 1990 г., когато изобщо не съм разбирал тия неща, бях поставен пред избора - да заема категорично избираемо в пропорционалната листа, или да бъда представител на СДС в едномандатния район в Перник с риска да бъда победен на 10 и 17 юни.
Мнозина ме съветваха да не си залагам името, да постъпя разумно, да се възползвам от шанса да стана депутат, да си гарантирам "пропорционалния" избор.

Аз, обаче, заявих:
- В Перник БСП (к) издигат своето брутално номенклатурно лице. Ние, ако сме новите и искаме да променим България, не можем да се уплашим, да се скатаем, а трябва да им противопоставим нашето лице (тогава това означаваше - нашия лидер). И щом така се е случило и получило, че аз се свръзвам с новото лице на СДС, то значи аз трябва да се изправя лично и еднолично срещу кандидата на БСП (к), с когото пък се свързва всичко онова, характеризиращо уродливостта на тази партия!

На изборите битката беше тежка. Но СДС имаше прекрасни активисти, които денонощно работеха за победата.
Помагаше ни максимално и "Подкрепа".
Аз предизвиках и се явих на остър, публичен дебат (предаван по местното радио) с опонента от БСП (к).
Перник беше облепен с разни дадзибао на БСП какъв негодник съм аз, как дядо ми и баща ми носили отрязани глави на партизани, а майка ми лежала в затвора (пълни измислици), какво ли още не.
Соц-любимецът на БСП (к) др. Станко Тодоров (без да ме познава изобщо) разказваше на сбирки, явки и ядки на БСП (к) какви ли не небивалици и гадости за мен.
Нищо от това не помогна.
Аз победих на изборите своя противник, а спечели СДС.

Така се правеше тогава. Така трябва да се прави и сега.
А не да се говори примирено и отстъпчиво:
- Ок, нека да сме заедно, пък останалото е без значение и цената не е чак толкова висока...

13.090.2023 г.