Напоследък редица мои приятели – в живота и-или във Фейсбук – споделят с мен своите засилващи се притеснения и нарастващия си песимизъм по отношение на Войната на рашизма срещу Украйна.
Аз също се тревожа от случващото се там, но полагам максимални усилия чрез рационални разсъждения, да успокоя тревожността си и да не се поддам на отчаяние.
Какво всъщност се случва в тази жестока Война и дали нещата наистина са обезпокоителни?
По-точно – доколко те наистина са обезпокоителни, защото е трудно да се твърди, че не са обезпокоителни...
...
Първо, вече съм изтъквал тази причина – след трагедията в Нова Каховка нещо се разстрои в механизма на Войната – в хода на събитията и в бойните действия.
Меко казано абсурдно е безразличието на Запада относно тази трагедия. Това само добави аргументи у твърдящите, че макар и да помага доста, даже неочаквано много, Западът го прави не толкова заради Украйна, а за да не позволи на Русия да спечели категорично тази Война.
Сякаш Западът е приел, че Украйна ще страда и както и да страда Украйна, той реагира очевидно хладнокръвно, а в летните горещини и очевадно вяло.
Все по-горчива е истината, в която и аз все по-силно вярвам, че Западът не намира сили да страда искрено и лично за болките и загубите на Украйна.
Дори да говори чрез повечето си лидери, че Украйна воюва и заради Запада, Западът недопустимо спокойно смята, че в края на краищата, щом Украйна воюва и то преди всичко за себе си, значи тя ще търпи жертви и ще понася щети.
И още нещо – Западът се страхува от използването от Русия на оръжия за масово унищожение и всичко, което не е свързано с използване на такива оръжия, в края на краищата се записва в неизбежните и-или в съпътстващите загуби и разрушения.
Пасивната, практически липсващата реакция на Запада при трагедията в Нова Каховка пречупи нещо в самата душа на Украйна или нанесе тежка рана на тази душа. Украйна сякаш не е същата след Нова Каховка, и като че ли дори не се бие по същия начин. Милиардите долари и евро военна и хуманитарна помощ от Запада донякъде олекнаха на везните на възприятията на Украйна в сравнение със студенокръвната реакция на Запада след Нова Каховка. Точно това ми писа мой украински (от близо 50 години) приятел: „Нещо в нас, украинците се пречупи след Нова Каховка, ние прозряхме, че в един момент вероятно можем дори – не дай Боже! - да бъдем оставени сами срещу ужасния враг!“...

Второ, на фона на огорчението и болката след Нова Каховка, дойде и голямата натовска говорилня във Вилнюс, която нанесе нов тежък удар на духа на украинския народ. Украинците си даваха сметка какво по същество ще бъде решението на този празнодумен самит, но все някак и все донякъде се надяваха на чудо. Точно както болният от тежка болест осъзнава какво ще му каже лекарят, но въпреки всичко таи в пазвите на жаждата си за живот надеждата да се случи чудо.
Не, чудо не се случи. Студеният душ си бе направо леден. Да, Украйна се бие и умира и заради Запада, но Западът не иска да се бие и да умира и заради Украйна!
Всъщност Вилнюският самит при цялата му високопарна помпозност в стил честване на годишнина от създаването на Варшавския договор, подсказа и на Русия, и на Украйна, че Войната не само би могла да трае неограничено време, но и има основание да се опитва тя да трае колкото се може по-дълго. Как иначе да се разшифрова твърдението, че Украйна ще влезе в НАТО след края на Войната? Значи докато има поне мъничко Война, няма да има членство на Украйна в НАТО...
Тук, впрочем, е време да се замислим и ние, българите, но не само ние.
Няма логика НАТО да отказва да се бие и умира заради ключова геостратегически и геополитически, геоикономически и геопродоволствено държава като Украйна, а ние, българите да се надяваме, че НАТО ще се бие заради гъмжащата от рашистка пета колона – сред народа, в системата за национална сигурност, в армията и в бизнеса – нищо и никаква България!
Не е ли време Вашингтон и Брюксел честно и почтено да направят списък на държавите първа класа в Европа, за които НАТО ще се бие и умира; на държавите втора класа в Европа, за които НАТО няма да се бие и умира. Както и на онези европейски държави, които ще останат на перона и на произвола на съдбата като следващи преки жертви на рашизма.
Някой ще каже – да, ама България е в НАТО, а член Пети на Вашингтонския договор твърди, че действа дартаняновския принцип – „един за всички, всички за един“ и хА ни посегнал Путин, хА НАТО го заатакувала По пет на нож!
Нелепост! Няма да го заатакува. Членство, не членство в НАТО, сигурността на Европа е единна и неделима и посегателството срещу една европейска държава е посегателство срещу Европа! НАТО е инструментът за реагиране и защита на Европа. Но се вижда кристално ясно, че НАТО няма намерение да се бие и да умира за някои държави от Европа. И точно както не го направи за Украйна, както не го направи за Грузия, НАТО – днешната НАТО – няма да го направи за Молдова, няма да го направи за България, няма да го направи за Естония, няма да го направи за Румъния. Най-ясното разделение на първа класа, втора класа и оставащи на перона държави се чертае по първостепенния критерий „разстояние“: отдалеченост, близост или граница с Русия.

Трето, Западът с увлечение и донякъде садистично практически ежедневно пише как украинското контранастъпление било много бавно, направо незабележимо, почти неефективно и вероятно провалено.
Малко грубо е и неестетично, но ще спомена за онзи гаден виц, когато в трамвая един пияница повърнал върху почтен гражданин и после го посочил с презрение: „Виж се на какво приличаш!“
НАТО не даде на Украйна бойни самолети, не даде далекобойни ракети, не обезпечи Украйна дори не с достатъчните, а поне с минимално необходимите средства за противовъздушна отбрана и разминиране. Но това не пречи ежедневно да се говори на западното обществено мнение как нищо не се било получавало с украинското контранастъпление.
Безумно, а аз бих казал тъпоумно Западът като с пренавита латерна бръщолеви едно и също – как Украйна не можела и не бивало да нанася удари на руска територия!
Пак ще бъда груб, но все едно насилник да се нахвърли върху почтена девойка, която е с вързани ръце и приковани в неприлична поза с букаи крака. А кибиците-моралисти да казват – ама тя защо не се съпротивлява, може пък да ѝ харесва изнасилването или поне, знаейки, че така и така ще бъде изнасилена, да се опитва да изпита удоволствие от акта!
Не просто не е вярно, че украинското контранастъпление не върви, напротив – то върви много повече, отколкото Западът му помага. То върви напук на всичко и въпреки Запада! Истинско чудо е, че то върви.
Украинските бойци, украинският народ, украинското общество, украинските политически и военни лидери вършат чудеса на бойната поле! И те вършат чудеса независимо, че паралелно с набралото ход окарикатуряване на Запад на украинското контранастъпление, също така на Запад ежедневно се сее съмнение в годността и морала на украинските политически лидери и особено на президента Зеленски.
На Запад бе създадена атмосфера на възприемане на политическото ръководствао на Украйна като безотговорно, корумпирано, непотистко и прогнило от руски агенти. И постепенно такова мислене за политическото ръковоство стана удобно обяснение за „несполуките“ във Войната дори за немалка част от украинците. Ако искаш да деморализираш едно общество по време на война, дискредитирай неговото политическо ръковдоство! Стара и изпитана максима...

Четвърто, след безумния страх на Путин по време на пригожинския метеж, постепенно поради ред вътрешни и външни причини (подкрепата на държави клиенти, например), Путин очевидно излезе от ступора, сега го раздава с високо самочувствие, както казват в Перник – ежи се и се репежи, появява се прекалено често пред медиите, раздава оценки (всъщност умножени по 2 или по 3 западни преценки да украинското контранастъпление) за хода на военните действия, разправя се с прекалено крайните, надбягващи го отдясно и по патриотична линия зет-идиоти и внушава, че всичко върви от добре по-добре.
Това определено влияе и на украинското общество, то покрай пуча на Пригожин си бе позволило огромна глътка надежда, че може би краят на Путин е близо. Сега украинското общество се отърсва от шока след пригожинския провал.
Когато от една страна Западът ти инжектира прекален песимизъм, а от друга страна Путин се репчи с безпардонен оптимизъм, всяка украинска душа може да трепне, да се огъне. Още повече, че Украйна изживява вече година и половина нечовешки трудности и страдания.
Никой на Запад не може и на 10% да разбере от това какво значи днес да си украинец, колко тежко е на украинците – преки жестокости на войната (още повече след като Путин просто унищожава украинските градове, украинската култура, украинската природа, украинската икономика); 68% от украинските семейства са разпокъсани (живеят на различни места в Украйна или в Европа); 62% неработещи или едва работещи предпирятия, 36% разрушени болници, 40 хиляди убити и 110 хиляди тежко ранени украинци (това са 150 хиляди извадени напълно или почти напълно от живота украински синове и дъщери!).
Украйна е едно колосално Страдение!
Украйна е една нечовешка Болка!
Украйна е една разтерзана Душа!
Украйна една апокалиптична Трагедия!
...
Но независимо от всичко, аз продължавам да се надявам и все така да вярвам, че Украйна ще победи в тази Война!

Първо, с нарастващата безогледност и грозното варварство на рашистките действия, Украйна вече буквално е притисната до стената, ситуацията за нея е или-или. Или ще съществува, или няма да съществува; или ще я има, или няма да я има.
За Украйна липсват повече пътища за отстъпление. Целта на Путин е не да я завоюва, той това не може да направи. Целта му е да я унищожи, да я разруши, да я опустоши, да я затрие от лицето на Земята.
Когато една страна, когато един народ, когато една армия нямат пътища за отстъпление техните сили се умножават. Затова и Спартак е убил коня си преди последното сражение – за да покаже на своите гладиатори и надигнали се роби, че тук или ще се победи, или ще се умре.
Притисната до стената Украйна няма да умре, тя ще победи. Когато въпросът е да бъде или да не бъде, Украйна несъмнено ще победи. Няма сила, която да сломи Украйна.
Сигурен съм - няма сила, която да сломи Украйна!

Второ, рано или късно, за жалост не толкова рано, колкото късно, но Западът ще прогледне, ще се освести.
Безумията на Путин го превръщат от огромен страх, който Западът изпитва от Путин, в екзистенциална заплаха както за лидерството на Запада, така и за самото съществуване на Запада.
Въпреки плашливостта и боязънта на Запада да не вземе да разяри Путин, Западът ще започне да побеждава своя Страх от страха от Путин. Трудно се преодолява страха от Путин, още по-трудно се преодолява Страхът от страха от Путин. Но Западът ще започне да преодоляв този Страх от страха. И ще даде всичко на Украйна, от което тя има нужда. Ще го даде даже в пъти повече, отколкото тя има реална потребност. Ще го даде в пъти повече, като някакво нелепо и леко лицемерно извинение, че го даде с пъти по-закъсняло, отколкото трябваше. Важното е, че ще го даде.
Путин няма никакви шансове срещу обединения Военно-промишлен комплекс на Запада. Путин няма никакви шансове срещу Запада.
Сигурен съм – Путин няма никакви шансове срещу Запада!

Трето, Путин постоянно, от самото начало се стреми да интернационализира Войната. Но той в този си стремеж към интернационализация на Войната наистина започва да я интернационализира – ала по един перверзен и катастрофален за самия него начин.
Путин става неуправляем, започва да застрашава екологията на света, започва да застрашава продоволствието на света, започва да застрашава сигурността на света, започва да застрашава оцеляването на света.
Путин се превръща в глобална заплаха не само за Запада и Севера (т.е. за Златния милиард), но и за Юга и Изтока (за осталаните 6.5-7 милиарда, включително и за т.нар. Дрипав (Парцалив, Беден) милиард. Това може да размести страшни геостратегически плочи и страховити геополитически пластове.
Ето защо не се съмнявам, че върху Путин ще бъде оказан колосален натиск да престане да се държи като макак с автомат в ръцете, който стреля на посоки, не осъзнава какво прави, издава нечленоразделни крясъци и обръща задните си части към света, към целия свят.
Психическата болест на Путин ескалира! Той се превръща в болния човек на нашата цивилизация и скоро ще стане безпощадно ясно, че Путин трябва да бъде озаптен - най-малкото с политическа усмирителна риза, защото светът няма да може да понесе слонска доза путиново безумие.
Сигурен съм – светът няма да може да понесе слонска доза путиново безумие!

Четвърто, когато се анализира хода на Войната в Украйна, като правило се следят само процесите, свързани със самия ход на Войната. Но всъщност, не по-малко, а дори повече важни са процесите в Русия.
Русия е подпухнала от катаклизми и безпътици територия, която като черна дупка поглъща всичко, свързано с развитието и още по-очевидно – със съществуването на Русия. Отгоре на Русия е шайка нагли и алчни олигарси, стъпили върху гърлото на държавата и народа като организирана, но непрекъснато дезорганизираща се престъпна група. Всичко в Русия – икономика, финанси, екология, военна промишленост, търговия, услуги, жизнен стандарт, образование, здравеопазване и т.н. виси на косъм.
Русия е като дефектна руска скороварка – тенджера под налягане, която като дизайн и направа е осъдена да се самовзриви и да изхвърли своя капак, обливайки всичко край себе си с кипяток – гореща вода – така че целият руски организъм да се покрие с чудовищни мехури и зловонни струпеи.
Рухването на държавния механизъм на Русия е въпрос на време. Дните на путинова Русия са преброени.
Сигурен съм – дните на путинова Русия са преброени!
...
Ето това мога да кажа, ето това мисля аз, преживявайки за скъпата на сърцето ми Украйна.
Но мисля, че е и ясно, и логично да се каже и осъзнае – аз преживявам не само за Украйна, но и за света, за Запада, за Европа. И преди всичко за България.
Съдбата на България е тясно обвързана с участта на Украйна.
Загубата на Украйна във Войната ще се превърне в огромна трагедия за България.
Победата на Украйна във Войната ще се окаже изключителен шанс за България – най-сетне да стане нормална, демократична, европейска и съвременна държава.

25.07.2023 г.