МНОГО МУ СЕ СЪБРА НА УКРАИНСКИЯ НАРОД НАПОСЛЕДЪК!

Огорчение след огорчение, тъга след тъга, съмнение след съмнение, умора след умора...

‣ Промяна в състоянието на духа започна да става забележима след безумната трагедия в Каховка.
Украинците изпитаха разтърсващ шок от вялата и практически никаква реакция на Запада при това страшно бедствие.

‣ След това в западните медии започна да се говори все по-открито и все по-иронично за бавното, понякога определяно като неуспешно украинско контранастъпление. Това послужи за първи много силен сигнал след началото на войната – когато Западът бе отписал Украйна и очакваше тържествения марш на рашистките победители на киевския Крешчатик – че Западът се съмнява в крайната украинска победа.
‣ Сетне позитивните емоции около метежа на Пригожин се спихнаха заедно с неговото, на метежа спихване. Метежът даде голяма надежда на украинците, че всичко може да завърши по-бързо отколкото те са си позволялави да мечтаят. Но не би...
‣ И накрая дойде студеният душ от Вилнюс. Да, особени илюзии украинците нямаха, но, както казва мой състудент отпреди 100 години – знаеш, че лекарите няма да ти кажат нещо поне някак утешително, но когато наистина не ти казват нищо поне малко утешително, направо се сриваш в пропастта на болката и унинието.

Точно за един месец украинското общество понесе тези четири силни емоционални сътресения, които изкристилизираха в неговото съзнание в умора, силна умора, непосилна и непоносима умора. Умора от Войната, от неизброимите човешки жертви, от непрекъснатите бомбардировки и обстрели, от постоянните разрушения, кръвожадността на рашизма, от студенокръвието на Запада.

Западът не бе готов да предложи реално членство на Украйна в НАТО и проведе не по-малко съкрушителена артилерийска канонада срещу Украйна и нейния народ, така че той да се оправдае за собствената си неготовност и да прехвърли вината от болната глава на здравата!
Всичките четири аргумента в тази посока са колкото и разбираеми, толкова и абсурдни.

Първо, не може да се приеме в НАТО държава, намираща се в състоянието на война.
Тогава за какво е НАТО?
И баба знае да приема държави, намиращи се в състояние на мир.
О, да – България – това е много укрепващо мощта на НАТО членство.
А какво да кажем за Албания? Както ми писа мой приятел преди време – „аз съм спокоен за бъдещето на НАТО, щом такава изчистена от корупция, толкова демократична, в огромна степен развита и с максимално силна армия държава става стълб на НАТО!“.
А [Северна] Македония? Всъщност, доколко тя се намира в състояние на мир? След като върви пълзяща албанизация, след като цели големи общини, направо области, са с веещи се албански знамена и всичко в администрацията там от чистачката до Водещия политик-тартор-вожд и учител са албанци. След като религията там се използва не за духовно просвещение на албанците (и особено на албанките), а за отделяне, за обособяване от македонците, за капсулиране на собствения етнос и законсолидиране на териториалните завоевания...
Имаме Украйна – абсолютно готова за членство като армия държава, изповядваща сходни със Запада демократични принципи. И НАТО не може да я приеме, защото тази държава била във война...
Налице са военните и политическите условия за приемане – това е безспорно! Ами НАТО не е ли военно-политически алианс? Ако за влизането в ЕС се подписват 800 000 страници документи, за влизането в НАТО се подписват 8 страници.
Но не, Украйна ще бъде приета в НАТО, ама друг път. Някога, но не сега.

Второ, не бива Путин да бъде притискан в ъгъла.
Преди не трябваше, защото, виждате ли, Путин бе много силен. А сега не бива, защото Путин, след пуча на главорезите от Вагнер, се оказа много слаб.
В международните отношения или ти притискаш в ъгъла врага, или той те притиска в ъгъла – с шантаж и изнудване.
Е, НАТО позволява на мишката Путин да се прави на мноооого опасен плъх и бива притискана от него в ъгъла. Плъхът (мишокът) притиска човека в ъгъла! Както казват руснаците – с точностью до наоборот.
Така Путин определя дневния ред на НАТО и кой кога да бъде приет.
Не, не се лъжете за Финландия и Швеция – и тяхното приемане бе определено от Путин. Ако не беше Путин, нямаше те да излязат от дремливото състояние на неутралитет. Защото всеки неутралитет работи докато не бъде застрашен. Адски приятно е да следваш политика на неутралитет, когато никой с нищо не те заплашва.
Напротив – именно за да бъде поставен Путин на място, трябваше да се даде ясна пътна карта за скорошно членство на Украйна в НАТО. Да не се позволи на Путин да диктува на НАТО какви решения да се вземат.
За пореден път де факто Путин бе участник на Самита на НАТО във Вилнюс. Поне в неформалните разговори... И не на последно място – във формалните решения.
НАТО дори не се опита да направи горчивата тинктура на отказа за членство на Украйна по-сладичка. Поне лицемерничко да бе казала – окончателното решение кога Украйна ще влезе в НАТО ще бъде взето на следващия самит!

Трето, Украйна бъкала от руски агенти.
Извинете, а България? А Унгария? А Словакия? А Чехия? А Гърция? Дори Турция? Даже Франция? Че и Германия?
Рашистката агентура е пуснала метастази из цяла Европа – от Ламанша до Анадола.
Но кой да има допуск до секретни документи разрешение фактически дава НАТО. Значи НАТО и негивите съответни структури трябва да си отварят очите на четири, а не да си ги държат широко затворени...
И кога ще бъде по-успешна борбата с руската агентура? Когато Украйна е оставена на произвола на съдбата или когато Украйна е в НАТО?
Да не говорим, че много от тази агентура в Украйна бе изловена, частично изтребена, донякъде обърната в правата вяра и поне в някаква степен самата тя се украинизира. Както част от агентурата на ДС сред българските турци и мюсюлмани след 10 ноември стана продемократична и дори някои от нея минаха на страната на Турция. Защото тези хора са били принуждавани със заплахи и насилие, с шантаж и изнудване да бъдат „вербовани“.
Да, Украйна има проблем с рашистката агентура, може би по-голям от България, но да се изкарва Украйна изцяло проядена до самия връх от тази агентура е ИПСО – Информационна психологическа специална операция на определени кръгове на Запад и на пребоядисали се бивши кагебисти (като Швец) срещу Украйна. Много успешна ИПСО. Това не може да се отрече.
Всъщност, проблемът на Украйна не е чак толкова с рашистката агентура, а с това, че има – приблизително 20% от населението на Украйна, които психологически са (и) с Русия – дори когато руски бомби падат върху главите им. Близо половината от тези 20% са колебаещи се – те гледат какво ще им бъде предложено. И бързата евроатлантическа и европейска интеграция на Украйна би им дала много повече – тя би била тежеста, която ще натежи на везната на това, че те са „между“ население –„in-between“, с разпокасана идентичност… Колкото повече Украйна продължава да е далеч от НАТО и ЕС, толкова повече те се колебаят и това може да ги тласне в обятията на Русия. А останалата половина от тези 20%? Те са непредсказуеми и не се знае какво ще бъде поведението им в една евроатлантическа, демократична Украйна – може бе ще са като нашите рашисти-патрЕоти-безполезни идиоти... Да, някои от тях сега са „ждуни“ (очакващи) – чакат и се надяват Русия да спечели войната, каквото и да означава това.

Четвърто, в Украйна нивото на корупция било недопустимо.
А в България то е допустимо, нали. Конграчулейшънс, както би казал Бащата на допустимата българска корупция...
А в Унгария? Там корупция вероятно няма. В Гърция пък изобщо корупция нЕма и не може и да има.
Изследванията показват, че в половината от страните членки на НАТО и-или ЕС има по-високи от „минималното допустимо“ ниво на корупция. А в една пета от тези държави нивото на корупиця е между високо и много високо!
Но сатанизирана е Украйна.
Макар да се знае, че военните доставки винаги, АБСОЛЮТНО ВИНАГИ са източникът на най-голяма корупция навсякъде по света (българската история е нагледна илюстрация в това отношение). НАВСЯКЪДЕ! И че корупцията е не само и главно национален, а най-вече и преди всичко транснационален проблем. И отговорът на този проблем трябва да бъде не само национален, а траннационален, наднационален.
Кога Украйна ще се бори по-ефективно с корупцията – когато е оставена сал самичка в битката с нея, или когато в тази битка са ангажирани европейските и евроатлантическите структури – полицейски, съдебни, разузнавателни, контраразузнавателни, информационни и военни. Да, и военни! Защото когато се хули политическото ръководство на Украйна за корупцията се забравя, че всяко винтче, всяко болтче, което се доставя от Запада за Украйна, е резултат от трансакция, подпис под която има и на висш украински военен, или дори на висши украински военни.
Когато се говореше как цивилното ръководство на МО в България било корупмирано, се забравяше, че каквато и доставка да бе осъществена за България – там също фигурираха подписи на военни.
Някога един западен чужденец ми каза: Аз няма да разговарям повече с официалните иниституции за моята сделка, знам как стават нещата в България и ще си я направя, а после с поредната своя приятелка ще си лежа из Палма де Майорка или Палма де Минорка! Намерил съм си един Николай в бизнеса, един Николай в МО, един Николай в ГЩ, един Николай около премиера, един Николай в органа, узаконяващ сделката... И всичко ми е вързано в кърпа, опекъл съм си работата, дал съм комуто трябва колкото трябва.
Аз тогава се пошегувах – е, защо игнорира и един Николай в президентството? Той ми каза - - (честна дума, така ми каза!): Защото този Николай не се продава и не се купува...
Та този западен бизнесмен си направи сделката, а после отиде из някоя от двете въпросни Палми... А в същото време едни наивни германци 10 години предлагаха какви ли не чудесни условия за сделка с България и дори един пирон така и не ѝ продадоха. Защото не дават под масата и над масата, пред вратата и зад вратата.
Но да се върнем към Украйна.
„Антикорупционният“ приятелски огън срещу Украйна удари преди всичко президента Зеленски, този истински Лидер на украинците. И сега неговият авторитет в Украйна е нащърбен.
За всичката неготовност на Запада да протегне истгински партньорска ръка на Украйна, обвиненията са не срещу Запада, а срещу Зеленски. И това е адски несправедливо и толкова недопустимо...

В резултат на всичкото, написано дотук, Украйна в момента е в състояние на нарастваща депресия. Разкървавени са коричките, върху доста стари рани. Появява се съмнение в добрия изход от Войната. Подкопано е доверието в нейното политическо лидерство. Нараства умората сред украинския народ.
Ние и най-бегла представа си нямаме колко им е тежко днес на украинците! Пръснати далеч от дома – или в Украйна, или по света. Разпокъсани семейства. Пълна невъзможност да планират живота си. Изтощаващи се семейни финансови ресурси. Загинали или инвалидизирани близки и познати. Огорчение от Запада. Омерзение от Русия. Тотално объркан живот. Абсолютно неясни перспективи. Напълно непонятен излаз от тази апокалиптична Беда.
Да се молим за украинския народ – да не се пречупи! Да издържи. Да си върне надеждите за свобода, суверенитет, териториална цялост и демократично устройво. Да преодолее жестоката, нечовешка умора от всичко и от всички.
Велик народ са украинците. Аз се прекланям пред тях!
Но и великите народи понякога не издържат. Ако нямат верни приятели, надеждни партьнори, смели защктници и държави-съмишленици със силно политическо лидерство и ясна стратегическа визия.

14.07.2023 г.