интрапарадигмална [Интра-/интро- (лат. intra-, intro- ‘във, вътре, вътрешен’) — първа съставна част на сложни думи, обикновено научни термини, със значение „във”, „вътре”, „вътрешен”, „вътрешно”.] наука) към друга (революционната, интерпарадигмална [Интра-/интро- (лат. intra-, intro- ‘във, вътре, вътрешен’) — първа съставна част на сложни думи, обикновено научни термини, със значение „във”, „вътре”, „вътрешен”, „вътрешно”.] наука [54]) е естествено, че през известен период подходите, нормите и категориите на старата и новата парадигма влизат в конфликт. Това е етапът на кризата, на сблъсъка между адептите на старата и привържениците на новата парадигма, на промяната на схващанията, която понякога е мъчителна. Този конфликт е още по-сложен, защото става дума не за установяването на някакъв набор от нови правила и нов символен език (т.е. норми и понятия, засягащи отражението на ставащото), а за промени, които засягат пряко мирогледа, ценностите, етическата оптика, отговорите на предизвикателствата, логиката на нашите реакции, мотивите на поведението ни.

  И още нещо накрая, но, естествено, не на последно място по значение за това въведение. В моето изследване често ще прибягвам до образен, илюстративен език, който да помогне на неизкушения в научните аналогии и препратки към други раздели на знанието читател, да се ориентира по-добре в материя, която понякога на пръв поглед е твърде сложна, а всъщност става дума за нещата от живота (защото разказите за сигурността са разкази за живота), а понякога се струва прекалено лесна и ясна, а всъщност крие много и различни интелектуални пластове и изисква далеч по-задълбочена подготовка. Така че метафорите от една страна ще помагат да се разшифрова сложната материя, а понякога ще са индикатор за необходимостта от повече мисловни усилия, за да не се допусне плъзгане по повърхността. Затова трябва да се договорим какво ще се разбира под „метафора”.
  Когато си задава въпроса „Що е метафора?”, Робър Низбет (Robert D. Nisbet) отговаря така: „Метафората е начин на познаване, един от най-старите, най-дълбоко вкоренените, дори неотменими методи на познанието в историята на човешкото съзнание. Най-просто, тя е начин за преминаване от известното към неизвестното. Тя е метод на познанието, при който идентифици¬ращите качества на едно нещо са пренесени в мигновен, поч¬ти несъзнателен вътрешен проблясък върху нещо друго, което поради своята отдалеченост или сложност е неизвестно за нас […]... Метафората е нашето средство за постигане на мигновено сливане на две отделни сфери на опита в един просветляващ, иконичен, всеобгръщащ образ” [55]. Малко по-нататък той продължава: „Да обелим езика от неговите метафори и ще трябва да махнем и голяма част от онова, което „знаем” [...] Метафората може не просто да предхожда личния опит, но и да го причинява [...] От много изследвания на когнитивния процес изобщо и в частност на творческото мислене става ясно, че мисловният акт в неговите най-интензивни фази е често неотделим от метафората — от това интуитивно, иконично, всеобгръщащо схващане на една нова същност или процес” [56].

  След като се опитах да покажа колко дълбока и вълнуваща е еволюцията на науката за сигурността и колко тясно тя се обвързва с други клонове от знанието и особено с пъстроцветната дъга от математически теории и идеи, мога вече да премина към разкриването на същността, смисъла и съдържанието на категорията „сигурност”. За тази цел е необходимо да разгледам осемте парадигмални, аксиоматични понятия, върху които се базира съвременната наука за сигурността: Система, Процес, Логика, Абстракция, Интерес, Конфликт, Сила и Сигурност. В следващата глава ще се спра на първите четири от тези базисни осем понятия — Система, Процес, Логика и Абстракция.

Литература:
1. Бек, Улрих. Световното рисково общество. С.: Обсидиан, 2001, с. 13.
2. Вж. напр.: Пригожин, Илья, Изабелла Стенгерс. Порядок из хаоса. Новый диалог человека с природой. М.: Прогресс, 1986.
3. Оруел, Джордж. 1984. С.: Профиздат, 1989, с. 27.
4. Вж. напр.: Пригожин, Илья, Изабелла Стенгерс. Порядок из хаоса. Новый диалог человека с природой. М.: Прогресс, 1986.
5. Грейвз, Робърт. Гръцките митове. Т. 1. С.: Нов Златорог, 2007, 29—39.
6. http://web.mit.edu/newsoffice/2008/obit-lorenz-0416.html.
7. Бредбъри, Рей. Гръмна гръм. — Във: Гръмна гръм, В: Георги Бакалов, 1986, с. 304.
8. Грийн, Робърт. 33-те стратегии за войната. С.: Сиела, 2009, с. 560.
9. Тодоров, Владислав. Махалото и врагът. //Капитал, 24—30.05.2003, с. 6.
10. Deutsch, Karl. The Analysis of International Relations. Englewood Cliffs, New Jersey: Prentice-Hall, Inc., Harvard University, 1968, 116—117.
11. Димитров, Боян. Вериги на Марков. — Във: Съвременна математика. С.: Наука и изкуство, 1978, с. 9.
12. Стоянов, Йордан. Стохастични процеси — теория и приложение. — Във: Съвременна математика. С.: Наука и изкуство, 1978, с. 48
13. Люцканов, Росен. Теоремата за непълнотата. Контексти на интерпретация. С.: Изток—Запад, 2008, с. 7.
14. Люцканов, Росен. Теоремата за непълнотата. Контексти на интерпретация. С.: Изток—Запад, 2008, с. 8.
15. Люцканов, Росен. Теоремата за непълнотата. Контексти на интерпретация. С.: Изток—Запад, 2008, с. 8.
16. Люцканов, Росен. Теоремата за непълнотата. Контексти на интерпретация. С.: Изток—Запад, 2008, с. 8.
17. Люцканов, Росен. Теоремата за непълнотата. Контексти на интерпретация. С.: Изток—Запад, 2008, с. 9.
18. Люцканов, Росен. Теоремата за непълнотата. Контексти на интерпретация. С.: Изток—Запад, 2008, с. 45.
19. Цит. по: Касирер, Ернст. Изследване на човека. С.: ГАЛ—ИКО, 1996, 28—29.
20. Каприев, Георги. Византийска философия. С.: Изток—Запад, 2011, с. 166.
21. http://nslatinski.org/?q=bg/node/50.
22. Keller, Evelyn Fox. Revisiting Scale-Free Networks.//BioEssays, 2005, Vol. 27, Issue 10, http://www.hot.caltech.edu/bast/KellerBioEssays.pdf, p. 1065.
23. Arquilla John, David Ronfeldt. The Advent of Netwar. RAND Corporation, http://www.rand.org/pubs/monograph_reports/MR789.
24. Arquilla, John, David Ronfeldt (ed.). Networks and Netwars: The Future of Terror, Crime, and Militancy. Santa Monica, California: RAND, 2001, http://www.rand.org/pubs/monograph_reports/MR1382/.
25. Ronfeldt, David , John Arquilla, Networks, Netwars, and the Fight for the Future.//First Monday, 2001, Vol. 6, No 10, http://firstmonday.org/issues/issue6_10/ronfeldt/index.html.
26. Arquilla, John, David Ronfeldt, Osama bin Laden and The Advent of Netwar.//New Perspectives Quarterly, 2011, Vol. 18, No 4, http://www.digitalnpq.org/archive/2001_fall/osama.html.
27. Arquilla, John, David Ronfeldt, Osama bin Laden and The Advent of Netwar.//New Perspectives Quarterly, 2011, Vol. 18, No 4, http://www.digitalnpq.org/archive/2001_fall/osama.html.
28. Milgram, Stanley. The Small World Problem.//Psychology Today, May, 1967, 60—67.
29. Watts, Dunсan J. Networks, Dynamics and the Small World Phenomenon.// American Journal of Sociology, 1999, Vol. 105, No 2, 493—527.
30. Scale-Free Network. Physics Review,//Wikipedia, http://en.wikipedia.org/wiki/Scale-free_network.
31. Watts, Duncan J., Steven H.Strogatz. Collective Dynamics of 'Small-World' Networks.//Nature, 1998, Vol. 393, 440—442.
32. Ressler, Steve. Social Network Analysis as an Approach to Combat. Terrorism: Past, Present, and Future Research, http://www.hsaj.org/pages/volume2/issue2/pdfs/2.2.8.pdf.
33. Barabási, Albert-László, Eric Bonabeau. Scale-Free Networks.//Scientific American, 2003, 60—69.
34. Scale-Free Network. Physics Review,//Wikipedia, http://en.wikipedia.org/wiki/Scale-free_network.
35. Scale-Free Network. Physics Review,//Wikipedia, http://en.wikipedia.org/wiki/Scale-free_network.
36. Лифшиц, Юрий. Структура сложных сетей. Лекция № 4 курса. Алгоритмы для Интернета, 19.10.2006, http://logic.pdmi.ras.ru/~yura/internet/04ianote.pdf.
37. Стохастическое моделирование (Анализ комплексных сетей), http://vorona.hse.ru/sites/infospace/podrazd/facul/facul_econ/kvmpfe.
38. Ravasz, Erzsébet, Albert-Lászlóo Barabasi. The Physics of the Web.//Physics Review, 2003, E 67, 026112, http://www.nd.edu/~alb/Publications.
39. Institute of Physics. The Physics of the Web.//Physics World, July 2001, http://physicsweb.org/articles/world/14/7/09.
40. Institute of Physics. The Physics of the Web.//Physics World, July 2001, http://physicsweb.org/articles/world/14/7/09.
41. Keller, Evelyn Fox. Revisiting Scale-Free Networks.//BioEssays, 2005, Vol. 27, Issue 10, http://www.hot.caltech.edu/bast/KellerBioEssays.pdf, p. 1065.
42. Institute of Physics. The Physics of the Web.//Physics World, July 2001, http://physicsweb.org/articles/world/14/7/09.
43. Albert Barabási, Albert-László, Eric Bonabeau. Scale-Free Networks.//Scientific American, 2003, http://www.fsu.edu/~geog/stallins/geog/Readings/scalefree.pdf, 60—69.
44. Newman, M. E. J. The Structure and Function of Complex Networks, http://www-personal.umich.edu/~mejn/courses/2004/cscs535/review.pdf.
45. Institute of Physics. The Physics of the Web.//Physics World, July 2001, http://physicsweb.org/articles/world/14/7/09.
46. Albert Barabási, Albert-László, Eric Bonabeau. Scale-Free Networks.//Scientific American, 2003, 60—69, http://www.fsu.edu/~geog/stallins/geog/Readings/scalefree.pdf.
47. Вж. също: Слатински, Николай. Петте нива на сигурността. С.: Военно издателство, 2010, 213—217.
48. Кун, Томас. Структура научных революций. М.: АСТ, 2002, с. 62.
49. Люцканов, Росен. Теоремата за непълнотата. Контексти на интерпретация. С.: Изток—Запад, 2008, с. 11.
50. Кун, Томас. Структура научных революций. М.: АСТ, 2002, с. 62.
51. Кун, Томас. Структура научных революций. М.: АСТ, 2002, 28—29.
52. Кун, Томас. Структура научных революций. М.: АСТ, 2002, 28—29.
53. Кун, Томас. Структура научных революций. М.: АСТ, 2002, 28—29.
54. Люцканов, Росен. Теоремата за непълнотата. Контексти на интерпретация. С.: Изток—Запад, 2008, с. 57.
55. Низбет, Робърт. Социална промяна и история. С.: Критика и хуманизъм, 2000, 12—13.
56. Низбет, Робърт. Социална промяна и история. С.: Критика и хуманизъм, 2000, с. 13.