(вакуум, осцилиращ от геополитическа полиархия до геополитическа анархия и породил много кризи, конфликти, нестабилност и несигурност, в т.ч. на Балканите) и поеха по пътя на укрепването на силно еднополюсния модел, превръщайки организациите, които се намират под техен контрол в инструменти на поддържането на този модел (например НАТО — ненапразно тогава бе взето решението за разширяването на НАТО „на Изток”) и минимизирайки в същото време ролята на организациите, в които те трудно можеха да прокарват и налагат своите решения (например ООН).
  Когато говорим за тази Вълна на Безопасността, ще подчертаем, че при нея безопасността бе разбирана, включително буквално, като „безопасност”. Това не беше само въпрос на лингвистика, а и начин на мислене, начин на действие и противодействие, начин на изграждане и начин на определяне на приоритетите на системата за безопасност.
  Ставаше дума за статика, т.е. за състояние, за стремеж към обезпечаване, по възможност, на защитена (обезпечена) безопасност. Всяка заплаха, всяка опасност изискваше мобилизация на силите и ресурсите и се смяташе за нещо крайно нежелано, способно да извади системата от равновесие, затова към него се подхождаше с цялата налична сила, за да се запази статичното равновесие на системата.
  С други думи, всички усилия на системата (държавата, корпорацията) бяха насочени към защита на безопасността.
  Така че нека да го подчертаем още веднъж:
  • Безопасността е състояние.
  • Безопасността се защитава.
  • Целта е постигане на абсолютна (пълна) сигурност.
  • Стратегията е ресурсно ориентирана, т.е. базира се на наличните ресурси и затова се стреми максимално да ги умножи.
  ВТОРАТА ВЪЛНА бе тази на сигурността.
  Отново условно, може да се каже, че този период бе твърде кратък – от 1994 г. до 11 септември 2001 г., когато след варварските терористични актове в САЩ светът се оказа в качествено нова ситуация. Тогава тероризмът бе определен като стратегическо предизвикателство към сигурността на света, или най-малкото на Западната цивилизация и в частност – преди всичко на САЩ.
  При тази Втора вълна на Сигурността, е изключително важно да се изтъкне, че Сигурността тук е разбирана като много повече от „без-опасност”. И това, дори в още по-голяма степен, не беше само въпрос на лингвистика, а и начин на мислене, начин на действие и противодействие, начин на изграждане и начин на определяне на приоритетите на системата за сигурност.
  Ставаше дума вече за хибридно съчетаване на статика, т.е. на състояние и на процес, за стремеж към гарантиране на определено ниво на сигурност, т.е. на относителна (приемлива) сигурност. Извършваше се анализ и оценка на заплахите и опасностите, като някои от тях се приемат като неизбежно съществуващи, а по други се работи, разработват се стратегии, мобилизират се ресурси, насочени към поставянето им под максимално възможен контрол, така че да се гарантира приемливо ниво на сигурност и да се запази динамичното равновесие на системата.
  С други думи, всички усилия на системата (държавата, копорацията) бяха насочени към гарантиране на сигурността.
  Така че нека да го подчертаем още веднъж:
  • Сигурността е хибридно съчетаване на състояние и процес.
  • Сигурността се гарантира.
  • Целта е постигане на относителна (приемлива) сигурност.
  • Стратегията е ресурсно ориентирана, т.е. базира се на наличните ресурси и затова се стреми те да бъдат изградени на принципа на разумната достатъчност.
  ТРЕТАТА ВЪЛНА е тази на риска.
  Периодът на тази вълна, започнал, условно казано, след 11 септември 2001 г., продължава до ден днешен, има всички основания да се предполага, че още дълго ние ще се намираме под нейното въздействие. Следователно в един момент вероятно така ще свикнем с нея, тя ще стане другото име на нашето ново „естествено състояние”, ще се превърне в нашите, взаимодействащи си на принципа на обратната връзка Битие и Съзнание, че предишните две вълни ще ни се струват само кратки, останали далеч в близкото минало прелюдии.
  При тази вълна рискът се разбира като въздействие на несигурността върху целите на системата (държавата, корпорацията), т.е. това са възможни, с голяма степен на неопределеност събития или процеси, които могат да въздействат върху визията, мисията, стратегията и ресурсите на системата. Очевидно е, и то в максимална степен, че това също не е само въпрос на лингвистика, а е качествено различен начин на мислене, качествено различен начин на действие и противодействие, качествено различен начин на изграждане и на определяне на приоритетите на системата за сигурност.
  Става дума за процес, в който е въвлечена системата, при това за процес със сложна динамика, подчинен на определена логика и разпознаваем и подлежащ на осмисляне само чрез висока степен на абстракция. Процес, който трябва да се управлява и, тръгвайки от целите на системата, да се формират пулове от ресурси, способности и хора, чрез които да се постига приемливо ниво на минимизирани рискове. В зависимост от характера, честотата на проявяване и възможните щети, които може да причини, спрямо риска се следват основно четири базисни подхода — той се приема, избягва, споделя (прехвърля, трансферира, хеджира) или се ограничава.
  С други думи, всички усилия на системата (държавата, корпорацията) вече се насочват към управление на риска.
  Така че нека да го подчертаем още веднъж:
  • Общуването с риска е процес.
  • Рискът се управлява (приема, избягва, споделя, ограничава).
  • Целта е постигане на минимизирани рискове.
  • Стратегията е целево ориентирана, т.е. базира се на целите, които системата се стреми да постигне.
  Тъй като акцентът се премества от Безопасността през Сигурността към Риска, все повече в мениджмънта на държавата (и корпорацията) се говори не за защита на сигурността (като се подразбира — защита на безопасността) и не за гарантиране на сигурността, а за управление на риска.
  Връщайки се към приведената по-горе Първа класификация за видовете сигурност, можем в заключение да кажем, че ако при защитата на безопасността естествено иде реч за защитена безопасност, а при гарантирането на сигурността става дума за относителна сигурност, то при управлението на риска вече говорим за трансформационна сигурност.
  Трансформационната сигурност е сигурността на първите десетилетия на изпълнения с толкова рискове и предизвикателства нов век, когато човечеството се приближава стремително към точката на бифуркация [Бифуркация — от лат. bifurcus — „раздвоен”. Точка на бифуркация (точка на разклоняване) — пределно, критично състояние, при което обектът е изправен пред два (или няколко) алтернативни модела на развитие. Най-често двата крайни варианта на избор на поведение са коренно противоположни — единият (негативният) е свързан с разрушаване на подредеността (реда) на обекта и изпадането в хаос; другият (позитивният) е свързан с преминаване към по-високо ниво на подреденост (ред).], в която несигурността на нашата цивилизация или ще бъде поставена под контрол — като човечеството мобилизира своите материални и морални ресурси и поеме по нов, по-разумен път, оставящ му реални перспективи за оцеляване; или ще продължи да нараства с ускоряващи се темпове — като човечеството започне да деградира, да се разпада на конфронтационни общности с антагонистични „ценности” и да се свлича в състояние на перманентен хаос и самовъзпроизвеждаща се анархия.

Информационни източници

1. Фичино, Марсилио. Трактати. С.: Св. Климент Охридски, 2008, с. 172.
2. Вж. по-подробно във: Слатински, Николай. Петте нива на сигурността. С.: Военно издателство, 2010, с. 157—161, 128—131.
3. Проданов, Васил. Секюритизацията и десекюритизацията като характеристики на съвременните общества.//Международни отношения, 2010, № 3, 61—72, с. 61.
4. Buzan, Barry, Ole Wæver, Jaap de Wilde. Security: A New Framework for Analysis. Boulder, CO: Lynne Rienner, 1998, 23—24.
5. Проданов, Васил. Секюритизацията и десекюритизацията като характеристики на съвременните общества.//Международни отношения, 2010, № 3, 61—72, 61—62.
6. Виж също: Buzan, Barry, Ole Wæver, Jaap de Wilde. Security: A New Framework for Analysis. Boulder, CO: Lynne Rienner, 1998, 25—26.
7. Проданов, Васил. Секюритизацията и десекюритизацията като характеристики на съвременните общества.//Международни отношения, 2010, № 3, 61—62.
8. Проданов, Васил. Секюритизацията и десекюритизацията като характеристики на съвременните общества.//Международни отношения, 2010, № 3, 61—62.
9. Еберле, Сър Джеймс. Интересите на Западна Европа в областта на сигурността.//Информационен политически сборник, С.: БАН, ИПИ, № 1, 139—151, с. 143.
10. Стефанов, Георги. Международната сигурност. С.: Сиела, 1997, с. 9.
11. Цимерман, Алберт. Тома от Аквино. С.: Изток—Запад, 2004, с. 206, 223.
12. http://ru.wiktionary.org/wiki/%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D1%85.
13. Кузнецов, Вячеслав. Социология безопасности. М.: КДУ, 2009, с. 56.
14. Хофстеде, Хеерт. Култури и организации: Софтуер на ума. С.: Класика и Стил, 2001, с. 158.
15. Цит. по Иванов Тилчо. Икономически аспекти на трансформацията на националния сектор за сигурност и отбрана.//Икономически алтернативи, УНСС, 2006, № 4 (75), 7—46, с. 5.
16. Делюмо, Жан. Страхът в Западния свят (XIV—XVIII век). Един обсаден град. С.: Рива, 2002, с. 17.
17. Делюмо, Жан. Страхът в Западния свят (XIV—XVIII век). Един обсаден град. С.: Рива, 2002, с. 17.
18. Щербатых, Юрий. Проблемы классификации экзистенциальных страхов личности, http://www.no-stress.ru/anxiety/scientific_research/fear.html.
19. Кузнецов, Вячеслав. Социология безопасности. М.: КДУ, 2009, с. 55—56.
20. Хофстеде, Хеерт. Култури и организации: Софтуер на ума. С.: Класика и Стил, 2001.
21. Хофстеде, Хеерт. Култури и организации: Софтуер на ума. С.: Класика и Стил, 2001, с. 156.
22. Хофстеде, Хеерт. Култури и организации: Софтуер на ума. С.: Класика и Стил, 2001, с. 153.
23. Хофстеде, Хеерт. Култури и организации: Софтуер на ума. С.: Класика и Стил, 2001, с. 161.
24. Хофстеде, Хеерт. Култури и организации: Софтуер на ума. С.: Класика и Стил, 2001, с. 161.
25. Хобс, Томас. Левиатан. С.: Наука и изкуство, 1970, с. 181.
26. Rothschild, Emma. What Is Security?//Daedalus, 1995, Vol. 24, 53—98, p. 61.
27. Бастия, Фредерик. Държавата. И други есета по политическа икономия. С.: Изток—Запад, МаК, 2008, с. 21.
28. Херцог, Роман. Държавата през ранните времена. С.: ЛиК, 1997, с. 87.
29. Херцог, Роман. Държавата през ранните времена. С.: ЛиК, 1997, с. 95.
30. Бътлър. Имън. Адам Смит: Въведение. С.: Институт за радикален капитализъм „Атлас”, 2010, с. 31.
31. Нозик, Робърт. Анархия, държава и утопия. С.: Класика и хуманизъм, 2005, с. 44.
32. Нозик, Робърт. Анархия, държава и утопия. С.: Класика и хуманизъм, 2005, с. 44.
33. Ницше, Фридрих. Тъй рече Заратустра. С.: Христо Ботев, 1990, с. 65.
34. Клайн, Нейоми. Огради и прозорци. Битката против новия световен ред. С.: Изток—Запад, 2004, с. 15.
35. Нозик, Робърт. Анархия, държава и утопия. С.: Класика и хуманизъм, 2005, с. 73.
36. Нозик, Робърт. Анархия, държава и утопия. С.: Класика и хуманизъм, 2005, с. 74.
37. Рейзман, Джордж. Митът, че Laissez-Faire е отговорен за кризата. Във: Кой е виновен за кризата? Отговорът на Австрийската икономическа школа (сборник статии). С.: Сиела, 2010, 91—107, 93—94.
38. Цит. по: Дойков, Йордан. Политическото решение. Механизъм за вземане на решение по националната сигурност. С.: Кота, 2007, с. 96.
39. Слатински, Николай. Националната сигурност — аспекти, анализи, алтернативи. С.: Българска книжница, 2004, 19—20.
40. Цит. по: „Декларация на независимостта”, Документи на американската демокрация, превод Кръстан Дянков, Люба Маджарова, 1981, С.: Народна просвета, 1990, http://chitanka.info/text/12592-konstitutsija_na_syedinenite_amerikanski.
41. Цит. по: „Конституция на Съединените американски щати”, Документи на американската демокрация, превод Кръстан Дянков, Люба Маджарова, 1981, С.: Народна просвета, 1990, http://chitanka.info/text/12592-konstitutsija_na_syedinenite_amerikanski.
42. Аверьянов, Юрий. общ. ред. и сост. Политология: Энциклопедический словарь, М.: Изд—во Коммерческого института, 1993, с. 197.
43. Ногаев, Игорь. Категории „национальный интерес” и „национальная безопасность.//США—Канада: ЭПК, 2008, № 2, 69—83, с. 78—79.
44. Greene, Jack (ed.). Encyclopedia of American Political History. New York: Scribner's, 1984, p. 856, цит. по Игорь Ногаев, Игорь. Категории „национальный интерес” и „национальная безопасность.//США—Канада: ЭПК, 2008, № 2, 69—83, с. 78.
45. Lippmann, Walter. US Foreign Policy: Shield of the Republic, Boston, 1943, p. 5, цит. по Петровский, Владимир. Доктрина "Национальной безопасности" в глобальной стратегии США, М.: Международные отношения, 1980, с. 323.
46. Стефанов, Георги. Международната сигурност. С.:, Сиела, 1997, с. 248.
47. http://www.scrf.gov.ru/documents/1/20.html.
48. “Стратегия национальной безопасности Российской Федерации до 2020 года”, утверждена Указом Президента Российской Федерации от 12 мая 2009 г. № 537, http://www.scrf.gov.ru/documents/99.html.
49. Жинкина, Ирина. Стратегия безопасности России: Проблемы формирования понятийного аппарата. М.: Российский научный фонд, 1995, с. 7—8.
50. Концепция за национална сигурност на Република България.//Международни отношения, 1995, №. 3, с. 98—124.
51. Military Doctrine of the Republik of Bulgaria.//Bulgarian Military Review. 1994, No. 3—4, p. 3—15.
52. Концепция за националната сигурност на Република България, обнародвана в „Държавен вестник”, бр. 46 от 22.04.1998.
53. Вж. http://www.president.bg/ksns_zasedaniq.php?id=1852&st=10.
54. Аз разполагам с копие на този документ.
55. Аз разполагам с копие на този документ.
56. Йончев, Димитър. Равнища на сигурност. С.: НБУ, 2008, с. 32.
57. Стратегия за национална сигурност на Република България, обнародвана в „Държавен вестник”, бр.19 от 08.03.2011.
58. Закон за защита на класифицираната информация, обнародван в „Държавен вестник”, бр. 45 от 30.04.2002, с редица изменения и допълнения в следващи броеве.
59. Закон за Държавна агенция „Национална сигурност”, обнародван в „Държавен вестник”, бр. 109 от 20.12.2007, с редица изменения и допълнения в следващи броеве; въпросната допълнителна разпоредба е обнародвана в „Държавен вестник”, бр. 93 от 2009.
60. “National Security: strategy and work programme 2007—2008“, Netherlands, http://english.minbzk.nl/subjects/public-safety/national-security/@10695..., с. 15, 9, 16.
61. http://www.official-documents.gov.uk/document/cm75/7590/7590.pdf, р. 28, 27, 7, 3—4.
62. Стойков, Митко. правление на трансформацията на системата за сигурност. Автореферат, с. 32.
63. Тофлър, Алвин, Хайди Тофлър. Новата цивилизация. Политиката на Tретата вълна. С.: Обсидиан, 1995.