Ще го преразкажа този анекдот някак.

Отишло семейство при свещеника и му се оплакали, че е много тясно в къщата им, изобщо не се търпи, изобщо не може да се живее. Направо загиват, иде им да се хвърлят всички в реката.

Раби ги посъветвал да вкарат вътре в къщата и овцата.
След няколко дни те отишли при него - още повече не се живее, раби, още по-тясно стана, ще изпопукаме!
Той ги посъветвал да вкарат вътре и козата.
Дошли те скоро пак при него и се завайкали още по-обречено - не се търпи, стана невъзможно, така не може да се живее!
Ами вкарайте и кравата, рекъл им той.
Този път те направо припадали пред прага му - толкова непоносимо тясно станало в къщата им, да се свършва тая тяхната, това не е живот, това е ад!
Раби им рекъл - изкарайте кравата!
Дошли трид дни по-късно те и му целували ръцете с благодарност - вече може да се живее някак, раби, но, честно казано, пак ни е доста тясно!
Той ги посъветвал - изкарайте козата!
Ето ги тях при него след известно време - благодарим, раби, вече е по-широко, ала не може ли още нещо да направим?
Той им дал последния съвет - изкарайте овцата!
Когато отново дошли те при него, носели подаръци, храна, вино, пари - прегръщали го с огромна благодарност, сълзи на щастие им текли от очите! Така вече можело да се живее, прекрасни съвети им дал той, цял живот ще са му благодарни, без него били загубени!

...

Та и ние, демократите така. Но поне вече има надежда! Че по-рано просто не се траеше от това Статукво и от този ББ.

02.06.2023 г.