Досега пътят бе на едностранното действие. Нужен е кооперативен подход на страните – за да се премине от сигурност за някои към сигурност за всички.
  Светът е все по-взаимообвързан и взаимно зависим. Тероризмът и кризите трябва да се атакуват комплексно - с отчитане на всички аспекти: социални и икономически, екологични. Светът се нуждае от нови лидери и ново лидерство. Само заедно страните ще се справят с общите заплахи и ще изградят устойчив (като сигурност и съхранена околна среда) и справедлив нов световен ред.

  08.10.2006 год.:
  Анализът на Security Policy Working Group (от САЩ) търси отговор на въпроса “По-сигурни ли сме сега? (5 години след 11 септември)”. И доказва - изобщо не сме по-сигурни. Войната GWOT (Global War on Terror, Глобалната война срещу терора) “не може да се спечели”. Терорът не е противник, не е идеология, а тактика, средство. В тази война няма ясен враг и ясна крайна цел. Погрешно е да се води битка на стратегическо ниво - срещу … тактика.
  В десетки държави Войната срещу терора се възприема като Война срещу исляма. Нараства антиамериканизмът - не само в мюсюлмански страни, но и в държави-съюзнички има силно отчуждение и то сред широката общественост.
  В ислямския свят налаганата със сила демокрация се свързва с окупация, хаос, насилие и икономическа стагнация. Войната в Ирак се оценява като вредна за перспективите пред региона за мир, стабилност и демокрация.
  Афганистан и Ирак са “блестящи бедствия”! И в двете страни демокрация има, ако я има изобщо, в Кабул и “зелената зона” на Багдад. В Афганистан се възраждат талибаните, нарастват с 40% на година маковите полета. Ирак Ирак е близко до анархията, разделението на кюрди, шиити и сунити е голямо.
  Опасни са промените в мисленето - уповаване на силовите подходи, опити да се постигат целите с насилствена смяна на режима, разширяване на кръга възлагани на военните задачи. Твърде погрешно е борбата с тероризма да се води главно с военни средства - тя е прекалено милитаризирана. Трябва да се изграждат разузнавателен капацитет, да се разчита на полицията и съдебната система, на дипломацията; да се засилва международното сътрудничество.
  Погрешното мислене се отразява на вътрешната сигурност – гарантирането й е силно фокусирано върху тероризма. Това влияе негативно на начина, по който системата за вътрешна сигурност се управлява, финансира, оборудва, дори подготвя - ученията повече са антитерористични, вместо да се планират според вероятността, с която извънредното събитие може да се случи и от възможните последици от него. Трябва да се преподредят приоритетите на Системата за сигурност, да са акцентира на защитата, на превенцията и на кооперативния подход, на вярното целеполагане, управление и финансиране.
  Заплахата от тероризма е сравнително слаба в сравнение с актуалните рискове - климатични промени, бедност, пандемии, природни и техногенни бедствия. Такива са изводите за GWOT. За жалост България се въвлече в тази геостратегическа грешка и геополитическа авантюра – войната в Ирак.

  15.10.2006 год.:
  В страните от антитерористичната коалиция в Ирак се водят горещи дебати за “Цената на Войната”. Само у нас не се прави равносметка за тази война.
  САЩ отчитат 3 000 убити и 20 000 ранени. 20% от ранените са с много тежки травми; 6% - с ампутации. Други 21% са със сериозни травми, които им пречат да се завърнат в армията. 30% от войниците, след завръщането си от Ирак имат сериозни оплаквания. 12% от тях имат проблеми с менталното здраве.
  До края на 2005 год. САЩ са похарчили 357 млрд. дол. Очаква се тази сума да достигне до 400 млрд. дол. през 2006 год. и 600 млрд. дол. – до 2010 год. В Ирак САЩ са изразходвали средно на месец 4.4. млрд. дол. през 2003 год., 7.1 млрд. дол. през 2005 год. и 8 млрд. дол. – през 2006 год. Военният бюджет на САЩ за 2006 год. е 570 млрд. дол. - най-висок след 1946 год.
  Освен преките, има и индиректни разходи, свързани с тази война, както и разходи, които трудно се осчетоводяват. С всички тези “пера” се занимава изследването на Линда Билмес и Джоузеф Стиглиц (съветник на нашия президент). Те разглеждат два сценария - консервативен и умерен, свързани с изтеглянето на САЩ от Ирак съответно през 2010 и 2015 год. Според първия сценарий общите разходи на САЩ за войната в Ирак ще възлязат на 1 026 милиарда долара; а според втория, умерен сценарий разходите ще достигнат 2 239 миларда долара! (Ако и ние изчислим колко пари изляхме в пясъците и хаоса на Ирак и Афганистан, то сигурно ще получим 1-1.5 милиарда лева!).
  Изводите:
  - Системата за сигурност е интегрирана и затова нейният бюджет трябва също да бъде много по-интегриран.
  - Финансирането й трябва да е по програми, цели и приоритети и да се базира на реалните заплахи и рискове.
  - Необходим е по-добър контрол (парламентарен, съдебен, граждански) над планирането и изразходването на ресурсите.
  - Вземането на политическите решения трябва да става при разработване на алтернативни сценарии и с ясна представа за цената на тези решения.
  - Нужни са ясни критерии, по които да се определя ефективността на изразходваните ресурси.

  19.11.2006 год.:
  Изборите в САЩ показаха, че общественото мнение разбра - Ирак върви към провал и единствената стратегия е тази на контролираното отстъпление с минимум позор и срам. Моментът е добър за президента ни - да започне да променя тезите си по Ирак. Нищо не оправдава стоенето на България там.
  Може да се възрази: “Еволюция в позицията е невъзможна! Трябва да останем последователен и предвидим партньор!”… Контра-тези от този род само илюстрират колко надълбоко е деформирано самото разбиране за начина, по който да водим нашата външна политика. Политическият връх не може дори и да си представи, че е в състояние да мисли по-самостоятелно.
  Има висок риск за контингента в Ирак. Ирак пълзи към хаос, коалиционните сили не могат да повлияят на тази тенденция. Там все повече се говори за безизходица, за анархия. Една геополитическа авантюра отива към края си.
  Рязък завой президентът не може да направи, но и без нови елементи във външнополитическото му поведение не бива да навлезе в новия мандат.

  10.12.2006 год.:
  Светът обсъжда публикувания Доклад на Iraq Study Group, съставена от петима републиканци и петима демократи, начело с републиканеца Джеймс Бейкър – бивш държавен секретар (при Джордж Буш-старши) и демократа Лий Хамилтън, бивш сенатор. Светът може да обсъжда Доклада, но България - не.
  От Доклада лъхат интелектуална немощ и паническа безизходица. Не може да е другояче, защото само един от авторите е напускал Зелената зона.
  От многословния текст се долавя обърканото желание:
  - И да се каже ясно, че така в Ирак повече не може да продължава - Stay the Course е обречено на явен провал.
  - И да се съхрани лицето на САЩ, като не се препоръча незабавно изтегляне – т.е. Cut and Run - за което говорят все повече политици и военни.
  Строг график за военно изтегляне не се препоръчва, но ясно се вижда, че авторите желаят основните бойни бригади да напуснат Ирак до 2008 год.
  Предлага се увеличаване на американските офицери, които са придадени към иракските сили за сигурност и армията - за да обучават техните войници. Целта е прехвърляне на отговорността за сигурността и реда на иракчаните, а не тя да се носи от американците и да се дават жертви в огромни количества.
  Докладът изобщо не говори за победа в Ирак - както се призоваваше през миналия ноември в Стратегията на Буш за Ирак. Не се и намеква мисълта Ирак да бъде демократична държава - надеждата е поне да има държава. Ситуацията се определя като застрашителна (grave - което означава също така и гроб, гибел, ад) и влошаваща се (deteriorating - също изражда се).
  Предлага се идея за свикване на регионална дипломатическа конференция с участието на ... Сирия и Иран - за да ги въвлече в стабилизирането на Ирак!
  Заедно с Доклада светът обсъжда и изтеклия в “The New York Times” класифициран Меморандум до Белия дом от 6 ноември - на военния министър Доналд Ръмсфелд. Меморандумът е изпратен ден преди изборите за Конгрес и два дни преди да освободят Ръмсфелд от поста. Този Меморандум от 2.5 страници шокира. Той е по-ценен и от 140-те страници на Доклада. Защото негов автор е Ръмсфелд - един от идеолозите-ястреби на войната в Ирак.
  В Меморандума се казва, че това, което САЩ правят сега в Ирак не работи достатъчно добре и достатъчно бързо. Време е за съществено пренапасване на дейността им. Трябва да се намали броят на базите на САЩ в Ирак – били са 110, сега са 55, до април 2007 год. трябва да станат 15, до юли 2007 год. - 5. Американските части трябва да гарантират сигурността само на провинции и градове, които молят за това САЩ и активно им сътрудничат в тези усилия.
  Бойците на САЩ трябва да се изтеглят от уязвимите точки и мисии - в градовете и от патрулирането, а да действат като сили за бързо реагиране и специални части в Кувейт или в Ирак - ако иракските сили за сигурност се нуждаят от помощ. Да се започне умерено изтегляне на силите на САЩ и на Коалицията (start “taking our hand off the bicycle seat” - да махнем ръка от седалката на колелото, с която учим да карат) и иракчани да знаят, че трябва да си дадат зор (pull up their socks) и да поемат отговорността за страната си.
  Важното: трябва да се преработят (recast) военната мисия и целите на САЩ в Ирак и да са минимизирани (go minimalist).
  В Ирак се води гражданска война (според някои - граждански войни) между различни етнически и религиозни групировки. От друга страна обаче, част от тези групировки (а ако не и всичките) се бият и срещу окупационните сили - американските, британските, плюс другите, в т.ч. могат да ударят и българите.
  Тръгнат ли бойните части на САЩ да се изтеглят ако не от Ирак, то от патрулиране, както самата ситуация в Ирак, така и малките партньори на САЩ (вкл. България) стават далеч по-уязвими. А от това тресавище (quagmire, още батак) пътят за разпад на Ирак на Кюрдистан, Шиастан и Сунистан е открит.

  26.12.2006 год.:
  Затъването на САЩ в Ирак достига колосални размери и все повече се отразява на позициите и решенията на Джордж Буш, в които има симптоми на паника и липса на стратегия. Преди 2 месеца Буш твърдеше: “САЩ безусловно печелят войната в Ирак”, сега заявява: “Ние не печелим, ние не губим.”
   Все повече анализи твърдят, че войната в Ирак е нанесла дългосрочен, дълбок, удар по престижа и имиджа на САЩ. Оттук нататък поне в обозримо бъдеще всяко тяхно решение за прилагане на сила a priori ще се оценява като нелегитимно. Резкият спад на доверие сред опоненти и приятели означава много по-трудно намиране на съмишленици и партньори дори за позитивни каузи. Това ще се отрази негативно на НАТО. Надигат се гласове за преглед и преосмисляне на начина за вземане на решения в САЩ и за планиране на политиката им: “Извод No. 1: Никога нещата да не се правят както този път”.
  Впрочем, това в пълна сила се отнася и за България, която през последните 5 години задълбочи своя сателитен синдром.
  Тероризмът стана обсесия. Внушено бе да виждаме в него не заплаха, а Заплахата. Това ни пречи да оценим реалните рискове, уврежда мисленето, харчи огромни ресурси, пилее на безценна енергия, изкривява нашия прòчит на въпросите за Сблъсъка (и на Диалога!) между Християнството и Исляма.
  Президентът трябва да излезе от усмирителната риза на тази обсесия и да започне да помага България да се измъква от хаоса в Ирак.