- Нашите специални служби действаха опипом и даже слепешком. В Ирак нямаше нужното коалиционно взаимодействие между службите от различните участнички в коалицията и се действаше под мотото – всяка коза за свой крак.
  - Имаше неизпълнени обещания от партньорите и недокомплект от личен състав и техника, в резултат на който нашите момчета бяха претоварени със задачи и действаха при повишен риск - поради невъзможността населението да бъде респектирано, а районът да бъде достатъчно ефикасно поставен под управление и контрол. Допускам, че отделните командвания, загрижени главно за своите войници, са заигравали по някакъв начин с местните шейхове, без обаче задължително да са го правили нарочно за сметка на партньорите.
  - Идеолозите на нашето участие в окупационните сили се изпокриха, минаха на заден план или в нелегалност. Техните придворни експерти, координирано започнаха да сочат президента, да превъзнасят поведението му и да набиват в мозъка на обществото връзката “Контингент в Кербала - Георги Първанов”.
  - Спорна е тезата, че трябва да се борим с тероризма в Ирак, за да не дойде при нас. Тероризъм имаше и преди Ирак, ще има и след него, в много по-голям мащаб и ако не оправим своите отношения с арабския свят, не само процесът в Либия може да направи рязък завой, но и сигурността на страната ни би могла да стане по-уязвима, защото нашето участие в окупационните сили в Ирак, а и разполагането на бази у нас са директна покана към терористите.
  - Буш и Блеър не успяха в глобален мащаб да наложат тезата за ставащото в Ирак като решителна битка срещу тероризма. Светът не чувства тази война за своя, не признава пряката връзка между Саддам и тероризма, а оттук - не приема каузата на САЩ и окупационната коалиция като собствена кауза.
  - В нашето прогнозиране трябва да допуснем и по-неблагоприятни сценарии в Ирак. Т.е. трябва да се мисли и за exit strategy (стратегия на изход) - или като се определи някакъв краен срок, да кажем с предаването на властта на легитимното иракско правителство (напр. краят 2004 год.), или поради друга причина, като не изключвам търсене на опция за “съхраняване на лицето”.
  Обществото не знае докога ще стои контингентът ни там и ще започне да задава този въпрос, чийто отговор не се знае. Грешка е да участваме някъде безсрочно и безусловно. Ние имаме в Ирак контингент без ясно формулирана мисия, без ясно поставени задачи, без ясни срокове за изпълнение.
  Президентът би могъл да напомни относно Ирак кой какво е отстоявал или прокламирал; кой какво е обещавал като ползи и изгоди. И да задава въпроси:
  - Кой къде беше в този или онзи критичен момент?
  - Кой къде се оказа и на каква почивка - когато бе все още свежа пръстта върху гробовете на убитите момчета?
  - Защо парламентът и отговорните му комисии се отказаха да си нарушат празничния рахатлък и не се събраха да обсъдят станалото?
  Президентът вече има повод да се вгледа персонално във всеки военен от най-висшето командване. Защото там има хора, които като пост и звание са много над тавана на своите възможности. Но не може и политиците да вземат първосигнално, често без необходимата подготовка и обосновка решенията, а после да оставят на военните да се оправят както и с каквото могат. Армията не е само функция на военното ръководство, а най-вече – на политическото.
  Едно позитивно нещо виждам в Ирак. Крайно време е военните ни да спрат да се правят на чиновници с пагони, които учат езици и ходят по коктейли. Ирак е нужен и важен първо на тях. Който иска да е истински военен, той трябва да има боен опит, да е минал през месомелачката на войната. Бъдещите военачалници трябва да са опитали и меда, и жилото на военната професия, да са калени; да имат смело войнишко дупе, а не тлъст чиновнически задник.
  Президентът трябва постепенно да се разграничи от тази антитерористична политика на САЩ и този президент Буш. Първо, защото политиката му е много сбъркана; второ, защото ние говорим за европейска и евроатлантическа, дори да е северноатлантическа интеграция, но не за северноамериканска такава.

  11.01.2004 год.:
  15 години политиците успяваха да подчиняват общественото мнение и да манипулират процеси за постигане на своите цели. Медиите оказваха нужната помощ - те са управляеми или поне зависими. Сега за пръв път има фактор, който е изцяло извън контрола на политическия елит - Ирак. А ако взривилата се в Кербала цистерна бе изминала още 10 метра напред – щеше да има още 20 убити; още 20 метра напред – още 50 убити; още 30 метра напред - още 100 убити! Така дрогиран (поне с религиозен фанатизъм) камикадзе би могъл да взриви нашата политическа система. Как изградихме тази система толкова уязвима? Има ли тя така нужните й предпазни бушони, буфери, стабилизатори?
  Президентът трябва да се взре в истинското състояние на нашата армия. Рано или късно животът ще ни накара да осъзнаем, че тази Игра на Армия трябва да свърши! На дневен ред са мисии, за които тя може да се окаже непригодна. Тези деца, които ги викат за кратко в казармите, не стават за войници - пред лицето на съвременния противник. Те получават фалшив урок - че Може да се Играе на Война! Цялата армия е запълнена по списък и щат, а призоват ли я да изпълни национални задачи - няма кой да отиде, започва се пазарлък, страх, срам. Да не говоря за неадекватната инфраструктура и претъпканите складове със запаси за друг тип Война, отнемащи средства и личен състав за опазването им. Или за 1 тризведен, 2 двузвездни плюс 3-4 еднозвездни генерала от ВВС - за шепа самолети самолета с две шепи летци. Логиката е сбъркана. Затова понякога президентът е привличан към участие в паради и бутафории и е принуждаван да подкрепя във всичко военните.
  Нормалната логика е не от Армията да се определят Мисиите (и когато има Мисия, Армията да дава дефект), а от Мисиите да се определя Армията.

  25.01.2004 год.:
  Твърде рисковано е честото повтаряне от президента - за верността към Коалицията в Ирак. То е на път да размие разликите между него и идеолозите на войната. Добре е президентът да си оставя пространство за маневриране.
  Както в навечерието на войната (когато мои колеги твърдяха, че САЩ ще прокарат каквато си поискат декларация през Съвета за сигурност на ООН), ние се вторачваме в една точка – сега Кербала - и я разглеждаме изолирано от всички останали факти. В Ирак се променя парадигмата на процесите. Там тече откровена борба за власт и бойците ни са заложници - както по линията “окупатори-местни народи”, така и по линиите “шиити-нешиити”, “разпадане-териториална цялост” на Ирак, “централизирана власт-широки автономии”.
  Тревогата ми е, че ще се стигне до крайно негативна оценка за войната в Ирак (както за Виетнам) и тази оценка в исторически план ще се лепне върху България и съответно върху нейния държавен глава по време на войната.

  27.01.2004 год.:
  Внимателният прочит на стенограмата от заседанието на парламента от 23 януари, посветено на терористичния акт в Кербала дава храна за размисъл.
  Дискусията е свидетелство за интелектуалното ниво, на което се обсъждат стратегически или важни за страната проблеми. С дребни изключения сме свидетели на повърхностни, неподготвени и разчитащи само на импровизация изказвания. Управляващите както става у нас, наложиха проекторешението си.
  Двете опозиции се разминаха в своите позиции. Лявата наблягаше на това какво не е направено дотук, а дясната опозиция - какво трябва да се направи оттук нататък. СДС се чувстваше по-комфортно, защото е за това – да сме в Кербала и казваше – ако ние бяхме на власт, щяхме да постъпим така и така.
  Лидерите на БСП постоянно „играят” на чужда територия. Това значи, че не БСП прави политиката, а политиката принуждава БСП да се нагажда към нея.
  Не най-важното защо Комисията не се е събрала на 30-и декември, а:
  - Защо сме в Кербала без там да са НАТО, ЕС, ОССЕ, ООН?
  - Защо се взе решението за участие в Кербала без дискусия, за броени минути и не е ли претупването тогава част от вината за станалото там?
  - Защо мълчат сега онези, които се гордееха, че са ястреби на войната и ни обещаваха парад на победата в Ирак?
  - Защо управляващите пратиха контингента ни там без ясен мандат и със смътно очертани, а след това силно променени задачи?
  - Защо те отказват дебат по преформулирането или допълване на мандата днес, когато той de facto е променен от обстоятелствата?
  - Защо не се даде отговор на въпроса докога ще сме в Кербала?
  - Защо не се проучва колко ротации ще трябва да се направят и колко ротации ние ще можем да направим.
  Това са въпроси, задавани от всяка една, най-вече лява опозиция. След като си се съгласил безропотно с всичко, някакви си плахи опити да посочиш някой детайл – това е малко или много лицемерно, симулация на политика.
  Йерархизираната машина за власт на Костов внушаваше във всеки миг, че в самолета има пилот. Имаше ситуации, в които Костов демонстрираше, че е взел лично нещата в свои ръце, създаваше се видимост за задействане на всички органи на държавата, пряко отговорни в тази ситуация. Той си създаде Съвет по сигурността - чрез Концепцията за национална сигурност. Сега този Съвет фактически не функционира, а нашият КСНС протича до голяма степен формално, заседания заради самите заседания, да кажем, че са се провели.
  Липсата на единна и координирана воля кара експертите да казват, че през тези 2-3 години системата за национална сигурност изглежда по-атомизирана, по-хаотична, всъщност не прилича на система, а на сбор от някакви структури.
  Има дефекти във вземането на решение за участие в Ирак, в подготовката на мисията, в организацията на дейността и в Кербала, но има системен проблем - влошеното функциониране и занижената координация между институциите в системата за национална сигурност, във все по-очевидните нейни структурни дефекти и не на последно място - във вакуума на властта.

  28.01.2004 год.:
  В Ирак се засилват напреженията между шиити и не-шиити. Заедно със заплахата от удар срещу новата база на контингента, все по-вероятно е предприемане на въоръжени атаки над патрулиращи или конвоиращи родни военнослужещи. Това е логиката на събитията, която е извън нашия контрол.
  Нужно е от разузнаванията да се иска информация (поне) на всеки три дни за всичко, свързано с мисията в Ирак, всяка седмица обобщение на фактите и тенденциите, а на всеки месец по-сериозен аналитичен материал. Тук трябва да тече постоянен информационен поток, иначе импровизираме. Трябва да проучим доклада на вътрешно-ведомствената комисия в МО за разследване на причините за терористичния акт в срещу нашата военна база в Кербала.

  10.02.2004 год.:
  Впечатления от Международната конференция по сигурността в Мюнхен:
  - САЩ гледат на “битката за мира” в Ирак като “майката на всички битки” – това за тях е основният проблем, причината за всички следствия в целия регион на Близкия и Средния изток. Докато Европейският съюз (и по-скоро Германия и Франция) твърди, че основното е модернизацията на региона, от която ще последва постепенното разрешаване на всички проблеми, в т. ч. и на проблема с борбата с тероризма, фундаментализма и екстремизма.
  - Логиката на Франция и Германия за участие на НАТО в Ирак засега е доста сложна и алогична: САЩ и Западът трябва да успеят в Ирак. Но да се ангажира НАТО с Ирак, ще означава да се поеме голям риск – в случай на неуспех това би се отразило изключително зле върху авторитета на НАТО.
  - Планира се ангажирането на НАТО и то все по-често, с мисии извън зоната на отговорност на Алианса, и най-вече извън Европа – главно в Близкия изток, който в разбирането на представителите на САЩ и Западна Европа обхваща не само “нашия” Близък изток, но и Средния изток - обширен регион, включващ Средиземноморието и голяма част от Централна Азия. Може да се каже, че влизаме в НАТО, но това не е онова НАТО, към което се устремихме преди 7-8-10 години, а съвсем друг съюз, със съвсем други задачи, приоритети и цели.

  15.03.2004 год.:
  При удари като тези в Мадрид, общественото мнение у нас несъмнено ще наложи тежки наказателни санкции на “провинилите се” политици и партии.
  В Испания Аснар беше санкциониран незабавно и атентатите “обърнаха” изборите на 180ْ. Обществото нямаше проблем да го направи, защото имаше алтернатива в рамките на политическата система – Хосе Сапатеро и ИСРП.
  А у нас БСП наруши всички леви табу-та спрямо войната. Така в случай на атентати като в Мадрид, може да бъде наказана и срината цялата политическа система - защото всички, образно казано ще се окажат “в кюпа” на вината.
  Затова писах: ако дойде час да се плаща, че сме “барабар Петко с мъжете” и народната мъка или гняв, страх или паника повлече управлявавщите, президентът трябва да остане здравият институционен стълб. Остане ли той – остава и политическата система, завлекат ли го и него – срутва се и тя.
  Трябва да се смекчи излъчването, което има нашата външна политика. Ние вече сме в устата на тероризма като ястреби. Превенцията не се състои само в засилване на бдителността и “навиване на гайките” на хората и службите в МВР. Тя се води също така със средствата на психологическото въздействие, на позитивния PR, на адекватните послания. Цената, която можем да платим трябва да ни накара да излезем от летаргията и хладнокръвно да помислим какво може да се направи, как да оптимизираме кризисното си планиране.
  Освен това така ще поизчистим облика на България от натрапчивото ни възприемане като най-послушната и безгръбначна държава, която винаги и при всеки строй се е борила за титлата “най-близък и най-послушен сателит”.

  21.03.2004 год.:
  Има различни версии като отговори на следните въпроси:
  - Кой стои зад атентатите на 11 септември и 11 март?
  - Какви са крайните цели на терористите?
  - Ударите в Мадрид сплотяват или отслабват водената от САЩ коалиция?
  - Ще бъде или не България обект на скорошен терористичен удар?
  А не са ли за Европа ударите част от цената, плащана от европейците за неясния европейски образ и размитото послание към света? Едни европейци подкрепят войната в Ирак, други са против; едни са “стара”, други - “нова” Европа. Европа не създаде европейска идентичност – културна, политическа, икономическа. Тя не убеди, че предлага алтернатива на американизацията.
  И дали светът е по-сигурен днес, след като страшната змия Саддам е вече съсечена? И от нея в Ирак и по света са плъзнали хиляди отровни и съскащи змийчета. Ирак върви към разпад. Вкусилите реална независимост и светски настроени кюрди, едва ли ще приемат лесно пак да са малцинство в единен Ирак, та дори и с разширена автономия. И да ги управляват молли и имами.
  В Ирак се проваля опитът да се наложи със сила строга и силно подредена, демократическа решетка върху аморфна и разнородна домодерна структура.

  06.04.2004 год.:
  Нашата институция продължава да изпада от общоевропейската дискусия за Ирак, за войната с тероризма. Ние не сме показали, че си даваме сметка, че е погрешна не просто войната, а философията на подхода към проблема. А това направиха държавници, до които е чест да се нареди и нашият президент.