правосъдие? Как ще се изхранва населението на Ирак, което до 2/3, близо 16 млн. тотално зависи от помощи, порциони и обществени кухни?
  Забелязва се отрезвяване на политическото и военното ръководство на САЩ - това може да доведе до поврат в негативните тенденции и пречупване на съпротивата. Най-често в реалността Давид е обречен срещу Голиат.
  Ето част от някои анализи и изводи от медиите в Европа и САЩ:
  - САЩ отново САЩ демонстрират явно неразбиране на чуждата култура.
  - Налаганата демокрация може да причини беди и бедствия на народа.
  - Насила можеш да поробиш, но на сила не можеш да освободиш.
  - Ирак може да се окаже това, което беше Афганистан за СССР.
  - Буш-баща доведе до нов световен ред, а Буш-син - до ново световно безредие.

  02.04.2003 год.:
  Редица наблюдатели подчертават, че Саддам бе необходимо и достатъчно условие за наличие на единен Ирак. С изключителна жестокост той изгражда централизирана и в голяма степен наднационална и надрелигиозна държава.
  САЩ разчитат на религиозната вражда между сунити и шиити. В Ирак тя е остра заради политиката на сунита Саддам, съсредоточил властта в ръцете на сунитския клан, макар че шиитският е по-многоброен. Но е опасно САЩ да търсят краткосрочни дивиденти с религиозен оттенък в битката със Саддам.

  03.04.2003 год.:
  Започналият преди два дни постепенен прелом във военните действия набира сила – предните редици на коалиционните войски скъсяват с 10-15 км в денонощие разстоянието до покрайнините на Багдад. Напредва процесът на удвояване на пряко ангажираните с конфликта войски на САЩ. Продължава и опомнянето на американското политическо ръководство – то “отпуска” все повече власт в действията на бойното поле на военното командване.
  САЩ стягат примката край Багдад и скоро ще го поставят под контрол.
  Вместо парад на “несъкрушимата и легендарна” американска бойна техника от пето, шесто и “6 ½” поколения сред шпалир от екзалтирани и зажъднели за свобода, демокрация и човешки права иракчани текат истински баталии...
  Вижда се как е все по-рисковано в САЩ да изразяваш в такива ситуации мнение, различно от това на Белия дом. Рискуваш да бъдеш определен от медиите и властта като апологет на Саддам и дори предател. Както пишат в САЩ - след ограничаване на гражданските свободи след 11 септември, сега се орязват и границите на допустимото в дискусиите по външната политика, можеш да бъдеш обвинен в нарушаване на законите, напр. на Patriotic Act.

  07.04.2003 год.:
  Войските на САЩ са около и в Багдад. Военната операция е към края си.
  Интересни дискусии текат за слабостта на американското разузнаване и че политиците се довериха сляпо на сведенията му. Инерционното пожелателно мислене, явната недооценка на противника, склонността да се плащат огромни суми на опоненти на режима за “достоверните” им сведения са обект на много остри критики. Очакват се нови реорганизации в разузнаванията на САЩ.
  С приближаването на победата, актуална вече става темата за моралното оправдание на войната. Може да бъде разгърната мощна кампания за легитимация на войната със задна дата и ние трябва да сме готови за нея. Както трябва да се готвим и за вариант рухване на режима в близките дни.

  08.04.2003 год.:
  В САЩ е все по-очевидно предчувствието от положителния ефект, който войната ще има за американската икономика. Пазарите и борсите тръпнат в очакване, опомнили се от шока на първите не съвсем успешни бойни дни и искат бърза и пълна победа. Вече устойчиво дни наред нарастват котировките на акциите и падат цените на петрола. Доларът укрепва, възвръщайки своето самочувствие. Възстановителните проекти в Ирак се разглеждат като нов "New Deal" за САЩ, само че обществените работи ще се пренесат в Ирак.
  Не е нужно прекалено познание, за да си отговорим откъде ще дойдат милиардите, които американските компании първи и максимално ще усвоят в Ирак. Според експерти "постигането на светлото бъдеще на иракския народ ще струва стотици милиарди долари, които американското правителство ще заеме, за да се утаят те после в касите на големите американски корпорации".

  09.04.2003 год.:
  Войната - ако това в момента в Ирак е война, а не изтребление на твърде деморализиран, слабо мотивиран и лошо въоръжен противник - си има логика. Ако не бе явното високомерие в първите дни, успехът би бил по-впечатляващ.
  Много важно е у президента да не се появи и грам съмнение в правотата на неговата позиция по Ирак. Това беше държавническа позиция, нищо че САЩ печелят войната (то бе естествено). Отстояването на тази позиция трябва да е с убеденост в нейната честност и принципност. Това, че президентът е бил против войната, не означава, че няма право на глас след края й. Трябва да мислим за изявление, когато САЩ обявят победа във войната в близките дни.

  10.04.2003 год.:
  Общество, държано в терор и страх се разпада. То се оказва върнато в абсурдна домодерност, показващо уродлив мародерски лик. Вместо жестокия ред започва жестоко безредие. Наистина ли е „освободен” не народ, а тълпа?

  11.04.2003 год.:
  Тезата (ми) за тази война като полигонна се оправда. През 1991 год. САЩ използваха главно неуправляемо оръжие (210 004 ракети, снаряди и бомби - от всичките 227 165). А в тази война 85-95% от употребените боеприпаси са управляеми. И ако в Югославия бе първата проверка с бой на космическата радионавигационна система НАВСТАР, чиито сигнали “водеха” ракетите и бомбите, падащи в двора на нашите съседи, то сега бе часът на тази система.

  13.04.2003 год.:
  Шоковото рухване на Саддам поставя и света, и България в качествено нова ситуация. Адептите на проамериканската позиция у нас употребиха ярко бързия край на битката за Багдад и получиха право на триумфална обиколка из медиите. Те мобилизираха всички ресурси, бяха ежедневно и навсякъде, формулираха позициите си като отговарящи на националните интереси. А опонентите им оставиха впечатление, че бранят лична или партийна позиция. И за капак - президентството мълчи. Добре поне, че не си посипа косите с пепел.
  При еуфорията на победителите може да има краткосрочни негативи за президента. Смазващата победа на водената от САЩ коалиция в Ирак повлия на доста хора, иначе мислещи като президента. Те казват:
  - „САЩ са господари на света, трябва да се впишем в техния световен ред.”
  - „Президентът трябваше йезуитски да потиска емоциите и вътрешния глас.”
  - “Президентът не изигра добре ситуацията и стана проводник на лявата, а не на националната позиция.”
  - “Не бе дадена ясна оценка от президента на ужасния режим на Саддам.”
  - “Няма начин САЩ и Европа да не се разберат, а България ще изконсумира двойно минусите от двойствената си позиция.”
  В дългосрочен план позицията по Ирак ще донесе позитиви на президента:
  - Редът в Ирак е все още далеч зад хоризонта.
  - Тероризмът след Ирак няма да отслабне, дори напротив.
  - Войната трудно ще бъде напълно лeгитимирана със задна дата.
  - Отказът на САЩ да се опират на ООН ще продължи да ражда несъгласие.
  - Възстановяването на Ирак ще сблъска редица интереси.
  Да обобщим – президентът има стратегически плюсове от позицията си за Ирак, за сметка на някои тактически минуси...

  20.04.2003 год.:
  Тезата на президента е, че „политически Европа бе разделена от Ирак”. По-скоро бяха разделени правителствата, а не европейските народи. Ала и това политическо разделение не бе механично - защото със САЩ основно са:
  - Геополитическият rimland - крайбрежните държави - там, където се срещат Сушата и Океана (като по учебник! – Великобритания, Испания, Португалия).
  - Ултрадесните и консервативни асоциални правителства (Испания, Италия).
  - Довчерашните сателити на СССР, които промениха системата си, но съхраниха сателитното мислене и са сякаш без капка съзнание за мисията за еманципирането на Европа и оцеляването й като значим глобален фактор.
  Порази ме анализ за тълпата при падането на скулптурата на Саддам - че тази тълпа е лумпен-маргинализиран пласт, неспособен на самостоятелност и отговорно поведение, наркотично зависим от Силата, Властта, Обладаването от Господаря. Това е възбудило у него не съзнателни, а несъзнателни чувства и страсти – да се “отдадеш” на новия Господар и докажеш Харемна покорност.

  20.07.2003 год.:
  Изпращаме контингент в Ирак за участие в не напълно легитимна мисия. Главното е да няма жертви сред нашите военни, но вероятността всичко да мине спокойно е ниска. Президентът ще си има проблеми, ако се случи нещо. Ние трябва да имаме готовност за реакция при всяко развитие на събитията.

  06.10.2003 год.:
  САЩ затъват все по-силно в Ирак. Европа, водена от Франция и Германия няма по принцип нищо против свръхсилата да изпие там горчивата чаша докрай. Паралелно с това тя, Европа, полага големи усилия за еманципация, за изработване на единна политика в областта на отбраната и сигурността и за създаване на самостоятелна евроармия. Даже Турция разбира, че губи от ролята си на крепост на атлантизма и на американските интереси и се опитва да си имплантира европейска идентичност, повече да се сближи с Европа.

  23.11.2003 год.:
  За батальона в Ирак засега няма данни, че можем скоро да бъдем обект на удари. Но на четири очи редица отговорни лица казват - особено за базата ни в Кербала - въпросът не е Дали?, а Кога? [б.а. – базата ни бе атакувана с камион-бомба на 27 декември 2003 год.].
  Смята се, че в отношението на местните хора към нашите момчета в Ирак ще настъпи промяна, че там има предпоставки за въоръжени сблъсъци, които могат опасно да рефлектират върху сигурността на военния ни контингент.
  Каква е степента на поносимост на обществото към смърт от терористичен удар у нас? Как ще реагират народът, медиите, органите за обществен ред, политиците при рязък скок на несигурността? Каква ще бъде поносимостта ни към евентуални жертви сред нашите военни в Кербала ако те са 5-10-20-50?
  И днес, както преди 10 години в Камбоджа нищо не може да се изключва.
  Което значи, че върху президента може да легне ново бреме и той трябва да се подготвя за реакция на държавник и лидер, от какъвто нацията има нужда в час на изпитание. Но подобна национална драма би могла да стовари огромна отговорност и много остри обвинения вкл. върху държавния глава.
  Някои неща вече трябваше да направим. Нашата система за национална сигурност не е адекватна към новите заплахи. Тя трябва да се преструктурира и да се обърне с лице към тероризма. За едни дейности имаме дублиране на структури и ресурси, за други - не е ясно кой се подготвя да ги реализира.
  Службите са без адекватни арабски направления. Концепцията ни за национална сигурност само маркира тероризма. А Законът за мерките срещу финансиране на тероризма - прилага ли се изобщо? Нужен е отделен Закон за тероризма. Необходим ни е Център за управление на кризисни ситуации.
  Президентът може да приеме група водещи наши арабисти и дори тя да има някакъв статут, за да работи при нас поне за известно време.
  Българската външна политика в буквалния смисъл вече има много висока цена. Никой не говори повече и за долар от дълга на Ирак към България, а фирмите ни са фактически аут от Ирак. Бъдещи бази на НАТО, всъщност на САЩ у нас ще направят страната ни атрактивна за най-радикални терористи.
  САЩ и заедно с тях страните от коалицията затъват в Ирак. Американската преса цитира top-secret доклад на ЦРУ: все повече иракчани смятат, че САЩ могат да бъдат победени и стават все по-смели в подкрепата за въстаниците.
  Експертите говорят за народно въстание в Ирак - участие в размириците и на шиити; организирана съпротива и координация, отстрел на войници от различни нации за по-силен обществен отзвук - Полша, Италия, Украйна. Става опасно за нашите момчета. От даден момент нататък за жертвите трудно ще може да се казва, че са от тероризъм, а не в резултат на бойни действия.

  07.12.2003 год.:
  Тероризмът наистина променя самата парадигма на сигурността - особено в психологически и емоционален план. Спиралата се разгръща в погрешна за Запада посока: Колкото повече се борим с тероризма, толкова повече грешим и колкото повече грешим, толкова повече се борим. А точно така Ахил никога няма да може да настигне костенурката, защото щом я доближи на половина, тя вече ще е отишла още по-напред. Ние не атакуваме причините за тероризма и все по-малко