морал и на личен избор. Президентът като човек също трябва да направи този избор.
  Непрозрачността на вземането на решения от властта помага да се ширят убеждения у нас, че на България категорично й налагат отвън готови решения.

  04.02.2003 год.:
  Войната срещу Ирак е неизбежна и няма да се отрази добре на България. Ние трябва да се концентрираме върху това – как ще изглежда президентът по време на войната и след нея. На изпитание е неговата идентичност като президент, неговата самостоятелност като водеща политическа личност.
  Българската позиция по Ирак е тази, която вече ни приписват световните медии. Но в не малка степен позицията на президента е главно негова лична позиция и тя трябва да се разглежда и под този ъгъл. Не е вина на президента, че Соломон Паси изтегли политиката на страната в толкова крайно положение. Сега обаче президентът може да сближи своята позиция с тази на външния министър само ако заеме (т.е. дойде на) неговата - на Соломон Паси позиция.
  Президентът трябва да си остави пространство за маневриране, да има поне един нюанс, който да го различава от Соломон Паси. Разделителната линия е участието с жива сила. На народа, на общественото мнение е важно да се открои ясно кой е “за” наши момчета да воюват в Ирак и кой е “против”. Ще е много опасно ако хората останат с впечатлението, че президентът е “за”.

  09.02.2003год.:
  Сериозни издания пишат: “В СС на ООН държавният секретар Колин Пауъл убеди само убедените - че Ирак разполага с ОМУ.” След речта му всички прочетоха написани предварително изказвания. Декларацията на бившите соц-държави от т.нар. “Вилнюска десятка”, сред които и България - че са били убедени от Колин Пауъл - бе готова … ден преди речта му пред СС на ООН.
  Пресата нарича “наемници” и 8-те европейски лидери начело с Тони Блеър и Хосе-Мария Аснар и ги обвинява, че принасят в жертва общата европейска външна политика и политика за сигурност и прокарват най-дълбоката разделителна линия на континента от падането на Берлинската стена.
  Съвсем реални са опасенията, че Войната, която ще избухне след от една до четири седмици ще бъде с много тежки последици - както за икономиките, така и за политиките на редица държави, вкл. и за техните политически елити.

  16.02.2003 год.:
  Трябва не само да бъдем още по-внимателни и да маневрираме прецизно, но и да правим изводи за досегашното си поведение спрямо Ирак:
  - Президентът се дистанцира отчасти от “ястребите”, но не е успял все още да европеизира своята позиция и да спечели обществена подкрепа за нея.
  - По въпрос от подобна важност (Войната) е необходимо да се държи ръка на пулса на обществените нагласи.
  - Секретарите на президента не бива да гледат на проблемите “през очите” и с пожелателното мислене на МВнР - че “Китай ще си затрае, Русия ще го изтъргува, Франция ще клекне, а Германия е без право на вето и не се брои”.
  Все някога трябва да кажем ясно на нашия народ, че министри от кабинета:
  - Систематично преговарят зад гърба на президента.
  - Постоянно крият информация от президента за позициите си по Ирак.
  - Подписаха - без да уведомят президента - мнението на Вилнюската група в подкрепа на Войната на САЩ в Ирак.
  - Без да се консултират с президента (като върховен главнокомандващ) издадоха заповед за набиране на първата рота за Ирак - която за първи път след 1945 год. ще (съ)участва в реална военна операция.

  10.03.2003 год.:
  Из моите изводи от семинар в Европейския център за изследвания в областта на сигурността, Гармиш Партенкирхен, Германия, 3-6 март 2003 год.:
  - САЩ са в последната фаза на подготовката за война срещу Ирак и вече изпитват нетърпение и нервност – всичко да започне час по-скоро.
  - САЩ настройват цялата си политическа, военна и медийна машина за нанасяне на първите удари около 20 март, но не по-късно от 25 март.
  - САЩ смятат за главен вариант бързата, до 2 седмици, победа, като Саддам бъде отстранен от власт до 10 дни от началото на кампанията.
  - САЩ виждат частична (най-малкото) промяна в българската позиция по Ирак, като основен неин изразител за тях е президентът Първанов.
  - САЩ не се съмняват, че въпреки това България - под енергичния контрол на Соломон Паси - ще подкрепи втората им резолюция в СС на ООН.
  - САЩ са твърдо решени в близко бъдеще да оценяват партньорите си главно по това – доколко са ги подкрепили в войната им срещу Ирак.
  - САЩ не се съмняват изобщо, че в най-скоро време ще започнат дислоциране на част от войските си в Германия в България и Румъния.
  - САЩ все повече ще разчитат на коалиции от желаещи, формирани за конкретната мисия, а постоянните съюзи минават на заден план.

  .03.2003 год.:
  Войната е въпрос не на дни, а на часове. Президентът може да заяви, че:
  - Това не е изходът от дебатите в Съвета за сигурност, за който той настояваше – да се запази единството на този Съвет.
  - Това не е коалицията за разоръжаването на Ирак, на която той разчиташе – в нея не влизат ключови държави от Антитерористичната коалиция.
  - Това не е войната, която той може да подкрепи – водена без легитимно решение на СС на ООН.
  - Това не е българската позиция, за която той настояваше – да бъде консолидирана, в съгласие с международното право.
  - Това не е българското участие във войната, отговарящо на националните интереси и президентът може да бъде принуден да се противопостави на изпращането на контингент за участие в бойни действия или близки до такива действия в нелегитимна от гледна точка на международното право война.

  19.03.2003 год.:
  Соломон Паси прави и ще продължи да прави своя външна политика. Той разчита, че ходът на събитията ще го оправдае. Президентът трябва да обяви това на страната, иначе ще бъде равно потърпевш за липсата на единна и консолидирана българска позиция. Ако президентът ще направи обръщение към нацията, то в него трябва да се подчертаят няколко много важни неща:
  - Съжаление, че постоянните членки на СС на ООН, водещите държави в НАТО и ЕС не можаха да постигнат съгласие и принуждаваха малките страни да правят избор между стратегическите си партньори по дилемата “или-или”.
  - България ще изпълни решението на Народното събрание, но президентът с всички свои правомощия ще се противопоставя на разширяване на поетите ангажименти и срещу участието на български войници в бойните действия.
  - Надежда, че тази нежелана от него война ще причини колкото се може по-малко страдания на невинни хора.
  - Убеденост, че международното право трябва да се спазва, защото като държавник и човек вярва, че силата на правото стои над правото на силата.
  - България не би могла днес да се гордее с тази война, но управляващият елит трябва да работи така, че България да не се срамува утре от тази война.
  - Президентът е продължава да смята, че имаше все още мирни средства Саддам да бъде разоръжен пълно, безусловно и необратимо.

  20.03.2003 год.:
  Из моето Предложение за ключови моменти в Заявление на президента (направено рано сутринта, веднага след началото на войната):
  - Президентът не може да подкрепи война, за която няма решение на Съвета за сигурност на ООН.
  - Сега, когато войната е започнала, да се надяваме, че ще протече бързо и без големи човешки жертви и от двете страни, а още повече без невинни жертви от страна на гражданите.
  - Да не се допуска тази война да бъде поредния повод за разделение на българското общество. Впрочем нашето общество в своето отношение към войната се оказа на по-високо ниво от своите политици.
  - Органите за обществен ред и сигурност и българската армия да останат на своя пост с повишено внимание и в същото време със свои действия да не създават паника в обществото.
  - Нашето участие по време на военните действия, да не излиза в никакъв случай извън рамките на Решението на НС от 7 февруари 2003 год.
  - Войната, военният конфликт да не излизат от предварително обявените цели и в крайна сметка да доведат до стабилен, единен и демократичен Ирак.
  - България и нашият народ се отнасят към иракчани като към приятелски, високообразован, трудолюбив народ, наследник на древна цивилизации и след военните действия те могат да разчитат на нашата хуманитарна помощ.
  - На българския народ винаги повече му е прилягало да създава, а не да руши и в този смисъл сме готови да помогнем за възстановянето на Ирак след войната. Малко държави могат да направят това по добре от нас, отчитайки нашите традиции и трайно присъствие в продължение на десетилетия в Ирак.
  - Добре е президента да отхвърли като несъстоятелни всякакви опити за придаване на религиозен характер на тази война. Със своя етнорелигиозен модел България е доказала дълбоките си традиции на уважение на религиите.

  21.03.2003 год.:
  По повод изказването на президента в Народното събрание за започналата военна операция в Ирак (знаменитата фраза „Аз не приемам тази война”):
  - Позицията е определена и тя не бива да се влияе от хода на войната. Нагаждането й към хода на войната ще я направи конюнктурна, а нейната сила е в принципността й. Нашият народ често е склонен да проявява мъдрост със задна дата и при едно или друго развитие на събитията ще се появят специалисти и пророци, които ще вопят: Аз нали Ви казвах! Това не трябва да създава паника, колебания: „Дали не сгрешихме?” Грешка няма. Президентът даде силна заявка за лидер на нацията, който вижда отвъд мандата, който мисли трезво, стратегически и изхожда от трайните национални интереси.

  22.03.2003 год.:
  Когато държавният глава не може да решава каква да е външната политика на държавата, а я представя в международните отношения, той е призван, ако е държавник, да има различна позиция от правителството - винаги, щом смята, че позицията на правителството не съответства на националните интереси.
  Нужно ли е президентът неизменно да заема позицията на правителството, само защото било важно държавата да има единна позиция?! Моят отговор е: Не е нужно! Но президентът трябва да е готов да плати висока цена за своята позиция по Ирак, тъй-като и медиите у нас вървят след победителите, а не се изключва бърза победа на САЩ и тяхната коалиция. Но понеже обществото ни в огромното си мнозинство одобрява позицията на президента, то трябва да получава от него сигнали, в които да вижда принципност и последователност.

  24.03.2003 год.
  Победата на САЩ в тази война ще бъде пирова за стремежа им да наложат своето господство над света. Всеки техен следващ опит ще означава все по-неотвратима изолация и по-мащабно, дори агресивно световно недоволство.

  27.03.2003 год.:
  Във войната в Ирак не сработва синдромът “Здравствуйте братушки!”.
  Американското военно командване показва груби грешки, може би защото е оставило стратегията и планирането изцяло в ръцете на политиците.
  САЩ губят информационната война - поради разбития монопол на CNN и заради липсата на ярко, интелигентно, надеждно и разумно лидерство.

  28.03.2003 год.:
  В Ирак се засилва интензивността при атаките на коалицията, като те се съпровождат с нарастваща безкомпромисност (жестокост) и все по-малка грижа за избягване на мащабни жертви сред цивилното население.

  30.03.2003 год.:
  Макар и изолиран досега, атентатът тип “камикадзе” разстрои из основи Вашингтон - досега това бяха акции на палестинци срещу евреи, а изведнъж сега арабин-иракчанин се самовзривява и може да се (о)каже, че се открива нов вариант на съпротива, коренно отличаващ се от чакания радушен прием.

  31.03.2003 год.:
  Правят се плахи опити да се пише за Day After – как ще изглежда новото управление, как иракчани, освободени от страха от диктатора ще възкръснат за нов живот. Прави са тези, които питат – А какво друго, освен перспективата за проконсулска власт се предлага? Как ще се поддържа интегритетът на страната? Как ще се опазват общественият ред и сигурността на хората? Как ще се раздава