Много критики събрах, но ще кажа отново и отново!

Някой бъдещ ден Бахмут ще влезе в най-ценните и най-цитирани военни книги, в бестселърите по Изкуството на войната!

Да, това е украинска зема и украинците се бият за нея както за всяко друго кътче украинска земя.

Но първо Соледар, после Бахмут - това са великолепни капани, в които се хванаха умствено ограничените и алкохолизирани рашистки генерали и физически и психически болният техен диктатор. Хванаха се, водени от колосалното си желание за някаква, за поне някаква победа, за победичка да е, но да е!

И тяхната възжелана победа стана просто тяхна жестока беда.

Първо, Бахмут накара рашистите да струпат огромни сили от всички видове и родове войски в един малък участък и затова спряха настъпателните действия навсякъде другаде.

Второ, Бахмут допринесе за това да бъдат отрицателно селектирани и превърнати в Груз 200, хиляди и хиляди рашисти. Ние виждаме това изтребление на малки филмчета и трябва да помним, че при всеки взривен руски танк остават завинаги в траур по 3 - 4 руски, по-точно российски майки. Ужас! Бедните майки!! В битките край Бахмут броят на жертвите е 7:1, а в определени седмици дори 12:1 във вреда на рашистите.

Трето, Бахмут позволи на украинските въоръжени сили да се прегрупират в подготовка за мощното контранастъпление в края на март и началото на април.

Четвърто, Бахмут спечели безценно време за Украйна докато започнат да идват въоръженията от туткавия, но все пак опомнящ се постепенно Запад!

За Бахмут ще се пишат книги, за Бахмут ще се пеят песни, за Бахмут ще се правят филми.

Защото в капана "Бахмут" се хвана цялата Росийска Феодализация.
Гениален ход на министър Резников и ген. Залужни!
Особено ген. Залужни - този голям пълководец, който като грижовен баща се грижи за всеки украински войник, а не действа като безумните руски генерали, които пращат на заколение безброй свои войници без да им мигне окото!

И както писах преди месец поне - да, Бахмут може да бъде отстъпен. Временно. Но това ще стане когато ползите от удържането му станат по-малки от щетите при неговото удържане.

За жалост, нашата политическа система функционира така (особено след преживяното ѝ опростачване от ББ и бруталното ѝ похищение от РР), че тя не може да издигне, а може би не може и да роди в близко бъдеще министър като Резников.

Още повече е за жалост, че системата ни за национална отбрана и образованието в нея не могат да родят генерал като Залужни. Тази система щом уплашена съзре някой военен със светъл ум, мислеща глава, силен характер и смели позиции, веднага го шкартира.
С очите си видях преди време как един абсолютно некомпетентен човек с брутален и безпардонен характер вършеше кадрови погроми във Военна академия - той беше еманация на толерирането на некадърността и послушанието, разправящи се с всеки що-годе кадърен млад и не толкова млад офицер.

Отново и отново казвам с болезнена тревога за България:

Войната срещу Украйна трябва да ни служи като обица на ухото. Тя е спомен от бъдещето.
Не само защото на върха на държавата свали маската си отявлен рашист;
не само защото 80% от националната система за сигурност и отбрана, за външна политика и вътрешен ред е съставена от относително меки русофили и абсолютно яростни рашисти;
не само защото 80% от преподавателите в тези система са с прикрити проруски или открити рашистки нагласи.
А и защото България се нуждае от силна и мотивирана армия, подготвена по евроатлантически образци и готова да отстоява териториалната ни цялост, независимостта и суверенитета.

Войната срещу Украйна е тревожна камбана за България!
Войната срещу Украйна ни показа, че има две алтернативи пред българската армия:

Или българската армия да бъде дезорганизирана, демотивирана, неспособна да воюва по каноните и законите на Мрежовоцентричните войни и съвременните информационни и комуникационни технологии, но способна да мародерства, насилва и изнасилва, да убива цивилни граждани, армия - като рашистката "армия".

Или българската армия да бъде боеспособна, съвременна, родолюбива, храбра, всеотдайна и действаща в духа на революцията във воентото дело, армия - като украинската армия!

С нивото и духа, с подготовката и мотивацията на армията шега не бива,
защото ако армията ни е като рашистката, тя ще посрещне с хляб и сол на Дунав мост идващите да ни денатофицират и деепровеизират рашистки орди и ще им предаде доброволно оръжията си;
но ако армията ни е като украинската, тя ще бъде стожер и гарант на националната ни сигурност и защитник на нашите евроатлантически и европейски интеграционни приоритети.

02.03.2023 г.