Днес Ангел Марин направи нещо силно, смело и скандално, с което след 10 години пребиваване в почти пълна анонимност, най-сетне припомни на обществото ни, че сме единствената европейска държава (ако се досещате за друга, кажете ми, искрено моля!) в която има вицепрезидент.
  Тъй като се уморих да споря под постингите на мои ФБ-приятели и в различни интернет-форуми за спорните и безспорните страни на този много патетичен и твърде театрален акт, с който по никакъв начин не се укрепва българската сържавност, аз се самоупълномощавам да заявя следното: :)))).
  
  1. Аз не меря Ангел Марин с аршина на Бойко Борисов. Ангел Марин е скромен, честен, порядъчен, добър човек, докато Бойко Борисов е арогантен, зле възпитан, бивш охранител, сред чиито приятели в близкото минало има доказани престъпници. Аз меря Ангел Марин с аршина на БЪЛГАРИЯ и затова смятам, че той няма никакви особени заслуги към нашата Родина, заради които да бъде награждаван с висше държавно отличие. А колко и то далеч по-заслужили генерали не получиха подобно високо отличие за своята 70- и дори 80-годишнина... Още повече пък - да бъде награждаван от президента, на който той е вицепрезидент! Не може президентът да постъпва като щедър работодател, Big Boss на фирма, който награждава добросъвестен свой служител преди пенсиониране. Да не говорим, че Ангел Марин има един грях – той обслужи тънките политически сметки на Георги Първанов и помилва Дон Цеци. А колко други подобни пращящи от здраве, осъдени престъпници останаха непомилвани...
  2. При президента Първанов за тези 10 години висшите държавни отличия девалвираха, бяха връчвани не само на наистина достойни хора, но и на всякакви съмнителни личности (изложил България алкохолик, корумпиран хидролог, параноичен графоман, разбогатяло борче, потенциален клиент на прокуратурата, политически ДС-полицай, съмнителен търговец, заможен спонсор на президентска предизборна кампания и т.н. – оценките са мои). Така висшите държавни отличия на БЪЛГАРИЯ се превърнаха в играчка за жадния и алчен не само за материални блага, но и за високи морални награди наш „елит” и служеха за насищане на лични комплекси, бяха си самопоръчвани от жадни за почести парвенюта, ставаха обект на откровени междупартийни и междуличностни сделки.
  3. Премиерът е прав – но не когато е преподписал указа, а post factum – когато коментира след дъжд качулка. И не бива да мислим, че при това висше държавно отличие президентът само е удовлетворил волята на правителството и е подписал волю-неволю указа. Напротив – обикновено правителство и президент един друг се подсещат – а, бе дайте да наградим един наш човек, че му иде кръгла годишнина! Т.е. когато е преподписвал указа, премиерът е постъпил формално, защото процедурата е задействана най-вероятно чрез инициатива от президентството, а той не е искал излишни конфронтации с президента, още повече, че принципът е ти на мене-аз на тебе – така стават нещата в страната ни, делкат си политиците постове, назначения, ордени, парички... Затова няма никакво значение кой е формалният вносител на предложението. Важното е, че Ангел Марин не се е и усъмнил дори за миг, че висшето държавно отличие му се полага!! Ако имаше съмнения, че заслужава тази висока награда на БЪЛГАРИЯ, той можеше да спре процедурата. С една дума, на едно уиски с президента. Не се е и замислил, че подобно високо отличие на БЪЛГАРИЯ се заслужава, ако си генерал Владимир Вазов, или полковник Борис Дрангов, или капитан Димитър Списаревски!!!
  4. Високото държавно отличие се дава за лични заслуги, но вече дадено, то престава да бъде лично, зад него застава БЪЛГАРИЯ и то принадлежи и на държавата, на обществото и на нас, българските граждани – в името на които е връчено! Държавата БЪЛГАРИЯ е казала (дори със съмнителните мотиви на съмнителните й текущи политикани), че награденият Човек е нейна гордост, че той е направил нещо особено важно за нея. Ето защо никакъв Доган и никакъв Марин нямат право да подритват високото държавно отличие на БЪЛГАРИЯ като тенекиена значка от приключил бир- или рок-фест! Високото държавно отличие на БЪЛГАРИЯ не е кученце, подарено на Доган или Марин от кучкаря от Банкя. То им е дадено от нашата, и тяхната, Родина. Подобна висша държавна награда не може да служи за заложник на политически, първаново-борисовски разпри, ежби, ритания по кокълчетата или в слабините. То не може да бъде изтривалка за всякакви комплекси, синдроми и симптоми. С него не може да се играе на иди ми-дойди ми, на на ти си куклите-дай си ми парцалите. След като за нашия „елит” не остана нищо свято, поне с честта и достойнството на БЛЪГАРИЯ нека бъдат добри да не се заиграват по подобен начин. Ако генералите Борисов и Марин имат да си казват нещо – да си го кажат пред медиите, да се дуелират (поне словесно), да не си ходят на ритуалите, да не си казват Добър ден!, но да се замерят с висши държавни отличия - това е недопустимо. Това е толкова недопустимо!!
  
  Та ето - такова ми е личното мнение, такова е било то и когато изказвах писмено и устно пред Първанов несъгласието си с връчването на ордени на Доган, Славков, Манджуков и т.н. Точно това бих споделил и с Ангел Марин, ако той бе нарушил поне веднъж забраната и забравата, която ми наложи през последните пет години президентството и ме бе поканил на по едно кафе, за да чуе мнението ми (както го правеше преди това) по различни проблеми на националната сигурност и политическите процеси в страната ни.
  
  Николай Слатински
  13.01.2012 г.