Главна база на управляващите станаха онези, на които им е все едно как се управлява България, защото както и да се управлява тя, на тях няма да им стане по-добре. Важното е обаче премиерът да ги кефи, да е пич, да е наше момче, да не си пада много по четенето, да не е чак пък толкова образован и да е готино невъзпитан, да праска през просото, да го начуква на останалите – червени, сини, турци и какви ли още не.
  Премиерът стана символ на реванша на маргиналите за тяхната маргиналност!
  Опаааа! Днес ние сме на власт – ние, дето отдавна не четем книги, дето можем да псуваме цветисто, дето ако се наложи, можем да дадем и по мутрата, дето винаги сме имали досега комплекси, че не сме достатъчно умни, недостатъчно образовани, недостатъчно възпитани...
  В България овластена е вече посредствеността, овластена е вече простотията, овластена е вече арогантността, овластена е вече невъзпитаността, овластена е вече неграмотността!
  Затова не е странно, не е никак странно, че управляващите – и премиерът, и министрите му – барабар интелигентните с простоватите – са принудени, притиснати, приклещени - да се приспособяват към това, което изискват от тях овластената посредственост, овластената простотия, овластената арогантност, овластената невъзпитаност, овластената неграмотност!
  Понякога ми е жал за Бойко Борисов!
  Той е вкаран в калъп, който от една страна е примитивен, пошъл, недодялан, а от друга страна, самият той допринесе за вкарването си в този калъп, разположи се идеално в него и вече от личност, се превръща в лице на калъпа.
  
  ● Можем да направим печалният извод, че през 2009 г. на власт дойде правителство, което бе натоварено с много очаквания, но постепенно започна да осъществява отредената му роля – да създава условия олигархическото задкулисие да управлява България така, както то желае.
  Ако при правителството на Тройната коалиция, както казахме, Преходът завърши и новото статукво бе установено – статукво, в което властта се държи от олигархичното задкулисие и се употребява и осъществява извън нормалните демократични институции и процедури, то при правителството на „ГЕРБ”, олигархичното задкулисие експлоатира новото, циментирано, самовъзпроизвеждащо се статукво.
  Това е историческата роля на сегашното правителство и с това то ще бъде запомнено. При него въпросът за властта е вече решен, въпросът за циментиране, за възпроизвеждане на статуквото е вече решен и това правителство трябва да прави всичко възможно, да разчиства всякакви прегради, така щото тези, които реално държат властта в страната – олигархичното задкулисие – да използват тази власт в свой и само свой интерес – срещу определена комисионна, изразяваща се във власт и пари – за правителството и неговите държавни, местни и силови креатури.
  Ние имаме управление, което чрез видимите си действия управлява, обслужвайки комплексите, нагоните, нагласите на социално-маргиналната утайка на обществото, а чрез невидимите резултати от тези действия обслужва интересите на олигархическото задкулисие.
  
  И тук вече идваме до главната мисъл на този текст.
  Тя е за главния проблем на българския политически живот.
  А отношението към главния проблем на българския политически живот определя разделителните линии между партиите.
  
  За мен главният проблем на българския политически живот има следните няколко измерения:
  ● Първо, сегашното управление обслужва както функционирането и засилването на олигархически тип управление, така и задълбочаването и засилването на тенденцията за опростачване на българското общество.
  А демократичното общество не може да съществува, тогава, когато върхушката е непрозрачна, кланова, затворена и паразитираща върху обществото, а самото общество деградира в ценностно, морално, етично и културно отношение (защото демокрацията може да изисква определен жизнен стандарт, но тя изисква и известно ниво на култура - примитивните двукраки никога не са живели при демокрация).
  ● Второ, сегашното управление нанася дългосрочни и трудно преодолими щети на демокрацията в нашата държава, като използва силови, репресивни, незачитащи гражданските права и свободи средства от арсенала на милиционерите, ченгетата и мутрите. По този начин се ерозира единствената реална придобивка за годините на Прехода на обикновените хора и обществото ни като цяло – демокрацията, свободата, чувството на индивида, че е взел съдбата си в своите ръце, премахването на страха от властта.
  А демократичното общество всъщност не е демократично, когато властта се упражнява по недемократичен начин.
  Нека бившите милиционери и техните семейства не ми се сърдят. Когато говоря за милиционерщина, аз не подценявам ролята на милицията при социализма като гарант за обществения ред, а подразбирам това, че милицията бе репресивен инструмент на тоталитарната система, който укрепваше нейната власт над хората и в името на нейните догми и на контрола над обществото, нерядко заместваше законността с политическа целесъобразност, използваше и незаконни средства за разправа с иначемислещите.
  Нека не ми се сърдят и бившите ченгета, когато говоря за ченгесарски манталитет на управляващите. Аз не смятам, че всички бивши ченгета са били дяволски изчадия. Напротив, имам приятели и уважавам страхотни специалисти, които са били някога в ДС. Подразбирам отново обаче репресивната ДС-машина за потискане на гражданите, за увреждане на техните съдби, за смазване на тяхното достойнство – винаги, когато системата изискваше това, ДС го осъществяваше на практика. Т.е. отново става дума за използване на незаконни, силови, репресивни средства в интерес на властта и в ущърб на човешкото достойнство.
  ● Трето, сегашното управление подменя реалната дейност с откровен, безпрецедентен, аморален ПиАр.
  Както ми каза един служител на ДАНС – това правителство се храни с контрабанда и еврофондове, а отделя ПиАр и пропаганда.
  Разбира се, във времената на модерните комуникационни технологии, на интернет, на информационното общество, на медиите като медиум, ПиАр-ът, а по-скоро пропагандата не може да не бъде част от правенето на политика.
  Но ние сме свидетели как чрез информационно-пропагандна, манипулативна и дезориентираща, обезценностяваща агресия, това, което управлението прави се подменя с това, което на хората се внушава, че то прави.
  По този начин управлението се изпразва от съдържание, властта се превръща във фабрика за перманентно промиване на мозъците. Така хората се отучват да мислят, да се информират, оказват се в ступор и в състояние на живи комуникационни трупове, изпаднали в информационна кома – приемащи и „изпускащи се”, без да осмислят онова, което им се набива в съзнанието.
  А демократичното общество може да функционира само ако хората правят своя избор информирано и осмислено.
  ● И четвърто, сегашното управление свежда до минимум, до нула такива ключови за качественото, просветеното управление понятия като визионерство, стратегическо мислене, интелект, наука, образование, възпитание, знаене, можене, способности, надграждане на личността, самокритичност, неспокоен и търсещ дух.
  В обществото „отгоре” се насаждат като образци ниската култура, лошото образование, слабото възпитание, уличният език, повърхностното мислене, първосигналното вземане на решения, импровизацията, действията по метода „проба-грешка”, лесното отказване от намеренията, лъжата, измамата, шикалкавенето.
  А демократичното общество е обречено на израждане, ако не се управлява по модерните технологии на социално-политическия, икономическия и културния мениджмънт, ако не мисли дългосрочно, ако не съзнава отговорността за властовите действия и провали, ако изважда, вместо да събира, дели, вместо да умножава, диференцира, вместо да интегрира.
  Демокрацията – освен всичко друго, е определен стандарт на управление, на интелектуални и креативни усилия, на използване на науката в реинженеринга на социалните процеси и в управлението на рисковете.
  Няма демокрация, при която управлението е плод на стихийност, ураджийство, „един път мери – седем пъти режи”, волунтаризъм и агресивно демонстрирано безхаберие за последиците - само защото обществото може да бъде подведено до степен да не осъзнава тези последици или защото може да му бъде внушено, че за тях вината е у някой друг...
  
  Базирайки се на тези няколко съществени измерения на главния проблем на българския политически живот – т.е. че това управлението обслужва олигархическото задкулисие и опростачва народа; че това управление нанася тежки вреди на демокрацията в България; че това управление заменя реалната и отговорна политика с агресивен ПиАр; и че това управление потиска стратегическото мислене, научните подходи, образованието, възпитанието, способностите и дава пълен картбланш в употребата на властта на техните антиподи и отрицания – първосигнално откликване на дребните проблеми на ежедневието, силовите подходи, необразоваността, невъзпитаността, бездарието, то тогава досегашните политически митове и разделения се оказват безполезни изкопаеми и допотопни митове и легенди.
  
  Главното разделение вече не е по линията:
  ► „Сини срещу Червени”;
  а по линията:
  ► „Демократична, модерна, европейска, културна България срещу Антидемократична, архаична, ориенталска, пошла България”.
  
  Главният противник на Синята коалиция не е вече БСП (която, повтарям, управляваше откровено дясно, радикално дясно, свръхлиберално дясно), а онези, които с похвати от милиционерщината, ченгесарството и мутризацията на страната управляват в интерес на олигархическото задкулисие и по този начин работят срещу демократизацията, модернизацията и европеизацията на България.
  
  Далеч съм от мисълта да апелирам за някакво братство между сините и червените! Не, не и не – политиката си има принципи, тя се нуждае от сблъсък на идеи и идентичности. Но най-напред трябва да се реши главният проблем на българския политически живот, и едва след това да се работи за нормализирането на политиката и управлението.
  
  Според мен главният проблем на българския политически живот е надвисващата заплаха пред България тя да се изроди в коридорна територия с обслужващи функции, в която:
  реалните управляващи са шепата олигарси;
  инструментът на тяхното управление е клика от милиционери, ченгета, мутри и най-обикновени нехранимайковци;
  а огромна част от управляваните са двукраки дегенерати, социални маргинали, чалгизирани социопати и ориентализирани плебеи, за които нищо не е ценно, нищо не е важно, нищо не е достойно за обич, защита и отстояване.

  Николай Слатински
  13.07.2010 год.