Годишникът на Стокхолмския институт за изследване проблемите на мира (СИПРИ) за 2010 год. ни дава за пореден път нови поводи за сериозен размисъл.
  ► Според СИПРИ, за 2005-2009 год. при продажби на основните оръжия – танкове и бойни бронирани машини, самолети и вертолети, кораби, двигатели за всички тези типове “платформи”, артилерийски системи, сензори (главно радари), ракети, ракетни системи и др. - класацията е (цени в долари от 2005 год.):
  Светът – 115 936 млрд. дол. (само за 2009 г. – 22 640 млрд. дол.).
  1. САЩ – 34 539 млн. дол. (само за 2009 год. – 6 795 млн. дол.).
  2. Русия – 27 216 млн. дол. (за 2009 год. – 4 469 млн. дол.)
  3. Германия – 12 359 млн. дол. (за 2009 год. – 2 473 млн. дол.).
  4. Франция – 9 234 млн. дол. (за 2009 год. – 1 851 млн. дол.)
  5. Великобритания – 4 762 млн. дол. (за 2009 год. – 1 024 млн. дол.).
  ...
  32. БЪЛГАРИЯ - 94 млн. дол. (за 2009 год. – 7 млн. дол.).
  За България данните се разпределят по години така:
  2005 год. – 66 млн. дол.
  2006 год. – 5 млн. дол.
  2007 год. – 9 млн. дол.
  2008 год. – 8 млн. дол.
  2009 год. – 7 млн. дол.

  Тези данни показват нагледно състоянието на българския ВПК. В интерес на истината обаче, както многократно е подчертавано, в тях не са включени въоръжения и муниции (напр. леко стрелково оръжие и боеприпаси), с които ние все още и засега пробиваме тук-там на някой и друг (основно рисков) пазар.

  След свиването на световната търговия с оръжие в края на 20 век, през новия 21 век се наблюдаваше устойчива тенденция на нарастване на сделките. Но през 2008 и 2009 год. има известен спад:
  2005 год. – 20 557 млн. дол.
  2006 год. – 24 528 млн. дол.
  2007 год. – 25 443 млн. дол.
  2008 год. – 22 768 млн. дол.
  2009 год. – 22 640 млн. дол.

  Ето какви са данните за продажбите на двете водещи държави в тази област - САЩ и Русия:
  ● САЩ
  2005 год. – 6 600 млн. дол.
  2006 год. – 7 394 млн. дол.
  2007 год. – 7 658 млн. дол.
  2008 год. – 6 093 млн. дол.
  2009 год. – 6 795 млн. дол.

  ● Русия
  2005 год. – 5 321 млн. дол.
  2006 год. – 6 156 млн. дол.
  2007 год. – 5 243 млн. дол.
  2008 год. – 6 026 млн. дол.
  2009 год. – 4 469 млн. дол.

  Няколко години поред Русия изпреварваше по продажби САЩ, но след 2003 год. двете държави отново и изглежда трайно си размениха местата. За периода 2005-2009 год. САЩ държат 30 % от световния пазар на тези основни видове въоръжения, а Русия – 23%.
  В условията на революцията във военното дело и в процеса на трансформация на своите въоръжени сили, САЩ бяха насочили приоритетно към армията, авиацията и флота си най-модерните оръжия и бойна техника. Това снижи донякъде обемите на сделките с други държави. Сега американските компании действат на международните пазари както само те знаят и могат. А зад гърба им, както винаги, твърдо стои и като челен отряд пред тях всеотдайно лобира за сделките им американската държава – чрез президент и вицепрезидент, чрез конгресмени, министри, дипломати и неправителствени организации.
  Все по-очевидно е, че подобна политика води и новата администрация на президента Барак Обама.
  Впрочем, при практически глобалните симпатии към първия тъмнокож държавен глава в широката евроатлантическа общност (двете Америки и Европа), както и въобще извън Африка, засега много трудно може да се видят очертанията на някаква негова стратегия във всички области и системи на националната сигурност – външна политика, отбрана, специални служби, вътрешна сигурност, обществен ред и т.н. Вече започнаха първите сериозни коментари за стратегическо безсилие и дори за стратегическа безпътица на тази американска администрация.

  ВПК е пред нови задачи, поради новия характер на войната - тя е все по-асиметрична и мрежоцентрична; за армиите зачестяват нови мисии - кризисен и рисков (но не рискован) мениджмънт, peace-keeping и peace-building; а и борбата срещу тероризма се нуждае от нови технологии – най-малкото за комуникации и разузнаване.
  Инвестициите във въоръжения и техника ще нарастват, което означава, че ще нарастват и амбициите за нови и нови продажби, като част от възвращаемостта на вложените ресурси и в името на печалбите на акционерите на водещите компании.
  Може да се предполага нарастване на необходимостта от нови военни кампании (и полигонни войни), защото е очевидно, че най-доброто изпитателно поле за всеки вид оръжие е бойната поле; както и че най-изгодната утилизация на старите въоръжения и боеприпаси (за да се освободи място в арсеналите и складовете за нови) е отново на бойното поле.

  По военни продажби за 2008 год., в текущи цени, първите десет компании в света са следните (Китай тук не е включен в статистиката):
  1. “BAE Systems”, Великобритания – 32 420 млн. дол.
  2. “Lockheed Martin”, САЩ – 29 880 млн. дол.
  3. “Boeing”, САЩ – 29 200 млн. дол.
  4. “Northrop Grumman”, САЩ – 26 090 млн. дол.
  5. “General Dynamics”, САЩ – 22 780 млн. дол.
  6. “Raytheon”, САЩ – 21 030 млн. дол.
  7. “EADS”, сборна от Германия, Великобритания, Италия, Испания – 17 900 млн. дол. (с тази компания вече много години наред нашето Министерство на отбраната упорито и необяснимо отказва да сътрудничи).
  8. “Finmeccanica” , Италия – 13 240 млн. дол.
  9. “L-3 Comminications”, САЩ – 12 160 млн. дол.
  10. “Thales”, Франция – 10 760 млн. дол.

  За първи път след 1989 г. хегемонията на американските компании е нарушена и начело на тази многозначителна и многозначеща класация е британската “BAE Systems”, Великобритания.

  Сред първите 100 компании от отбранителната индустрия, най-много представители имат САЩ – 45. От Западна Европа са 34, сред тях са 11 от Великобритания, 7 от Франция, 4 от Италия, 5 от Германия, една е транс-европейска – EADS. Русия има 7 компании, Япония и Израел – по 4, Индия – 3.
  Водещите 100 компании са осъществили през 2008 год. продажби общо на сумата от 384 600 млн. дол. По сравнение с 2007 год., номиналният ръст е 13% (т.е. за всяка от двете години 2007-а и 2008-а продажбите са изчислени по текущи цени в долари за съответната година), а реалният ръст е 8% (т.е. в цени в долари от 2008 год.).

  “EADS” е на първо място сред всички компании по абсолютен ръст на оръжейните продажби – общата сума на сделките през 2007 год. е 13 100 млн. дол., а за 2008 год. – 17 900 млн. дол., т.е. ръст от 4 800 млн. дол.
  На следващите места по абсолютен годишен ръст на продажбите са:
  2. “Navistar”, САЩ (в общата класация на 20-то място) – 3 530 млн. дол., т.е. от 370 на 3 900 млн. дол.
  3. “Finmeccanica” , Италия – 3 390 млн. дол.
  4. “BAE Systems”, Великобритания – 2 560 млн. дол.
  5. “Алмаз-Антей”, Русия (в общата класация на 18-то място) – 1 560 млн. дол., т.е. от 2 780 на 4 340 млн. дол.

  По относителен ръст (в проценти) на продажбите на първо място е американската “Navistar” – с ръст от 954%. Да обърнем внимание, че тази компания, производител на бронетехника и друга мобилна военна техника, през 2007 г. бе на 77-о място, а нейният ръст на продажбите е зашеметяващ - през 2006 год. – 30 млн. дол., през 2007 год. – 530 млн. дол. (т.е. ръст от 1967%), през 2008 г. – 3 900 млн. дол. (както казахме, ръст от 954%)!
  Нататък следват:
  2. “Kawasaki Heavi Industries”, Япония (на 53-о място) – 155%, от 580 на 1 480 млн. дол.
  3. “DynCorp”, САЩ (на 46-о място) – 107%, от 900 на 1 860 млн. дол.
  4. “Mitsubishi Electric”, Япония (на 52-о място) – 84%, от 820 на 1 510 млн. дол.
  5. “Shaw Group”, САЩ (на 72-о място) – 78%, от 450 на 800 млн. дол.

  Но да се вглеждаме само във ВПК е малко старомодно - модерният анализ надхвърля ВПК и разглежда нещата по-широко, включвайки огромното множество фирми, свързани със сигурността, които очакват от държавата нови и нови поръчки, които печелят от възникването и регулирането на кризи, които искат да възстановяват след разрушения и да охраняват обекти, да разминират и да патрулират, да разработват находища и да обучават полицейски и военни сили.
  Т.е. всички тези компании, които печелят от държавата проекти и мисии, свързани със сигурността и отбраната, които затова, както досега ВПК, могат да искат нови и нови войни и кризи, защото се облагодетелстват от тях и от работата на съответния терен и които Нейоми Клайн нарича вече не „military industrial complex”, а по-всеобхватно - "disaster capitalism complex” – „бедствен капиталистически комплекс (БКК), т.е. капиталистически комплекс, който е свързан с бедствията. По-близко до точния смисъл е вероятно наименованието „Бедственопромишлен комплекс” (БПК), за да се подчертае, че това е съвременен аналог на Военнопромишления комплекс (ВПК).
  
  Държавите, купили най-много основни видове въоръжения за 2005-2009 год. са:
  1. Китай – 10 892 млн. дол.
  2. Индия – 8 398 млн. дол.
  3. Южна Корея - 7 087 млн. дол.
  4. Обединени Арабски Емирства – 6 514 млн. дол.
  5. Гърция – 4 615 млн. дол.
  ...
  11. Турция – 3 264 млн. дол.
  34. Румъния – 778 млн. дол.
  49. БЪЛГАРИЯ - 489 млн. дол.

  Гърция и Турция продължават със своите колосални, понякога изглеждащи просто ненормални темпове на буквално пресищане на въоръжените си сили с най-модерни, мощни и не само отбранителни, но и нападателни оръжия, бойни системи и военна техника. Главните им доставчици са следните държави:
  ● За Гърция:
  -- Германия – 35% от военните доставки.
  -- САЩ – 26%.
  -- Франция – 23%.
  ● За Турция:
  -- Германия – 57% от военните доставки.
  -- САЩ - 15%.
  -- Израел - 13%.

  За България данните се разпределят по години така:
  2005 год. – 149 млн. дол.
  2006 год. – 20 млн. дол.
  2007 год. – 45 млн. дол.
  2008 год. – 123 млн. дол.
  2009 год. – 153 млн. дол.

  Ако през 2005 год. България беше на 111-о място, през 2006 год. на 66-о, през 2007 – на 60-о, през 2008 г. – на 54-о, сега сме на 49-о. Позитивната тенденция според годишниците на СИПРИ се дължи на следните покупки:
  ● от Белгия - фрегата “second hand”, “Wielingen” - 23 млн. евро.
  ● от Франция - 6 хеликоптера AS-365/AS-565 “Panther” и 12 AS-532/AS-332 “Cougar” - за 358 млн. евро с офсет за 354 млн. евро (105 млн. евро индиректен офсет) - с доставка 2006-2007 год.
  ● от Италия - 5 транспортни самолета С-27J “Spartan” с опция за още три – за 91 млн. евро и срок за доставка - 2007-2011 год.

  Сред първите 20 купувачи на оръжие в света за 2005-2009 год. има поне 14 ключови партньори на САЩ:
  3. Южна Корея – 7 087 млн. дол.
  4. Обединени Арабски Емирства – 6 514 млн. дол.
  5. Гърция – 4 615 млн. дол.
  6. Израел – 3 912 млн. дол.
  7. Сингапур – 3 816 млн. дол.
  10. Пакистан – 3 292 млн. дол.
  11. Турция – 3 264 млн. дол.
  12. Малайзия – 3 041 млн. дол.
  13. Чили – 2 972 млн. дол.
  14. Австралия – 2 919 млн. дол.
  15. Египет – 2 513 млн. дол.
  16. Полша – 2 279 млн. дол.
  18. Япония – 2 203 млн. дол.
  20. Норвегия – 2 090 млн. дол.

  Самите САЩ са 8-и – 3 453 млн. дол.

  Така че сред първите 20 са само още:
  1. Китай – 10 892 млн. дол.
  2. Индия – 8 398 млн. дол.
  9. Алжир – 3 394 млн. дол.
  17. Венецуела – 2 206 млн. дол.
  19. Южна Африка – 2 164 млн. дол.
  Както и друг път сме отбелязвали, получава се парадокс: излиза, че колкото по-близък си на САЩ, толкова повече въоръжения от тях си задължен да закупуваш непрекъснато.

  За пореден път да припомня следната своя болка (и може да се каже – следния мой личен неуспех) - от основните приоритети в националната сигурност, които в началото на 2002 год. очертавах в своите първи материали като секретар, с най-слабо (може да се каже - с никакво внимание) от президента се ползваше родният ВПК. Аз не успях, въпреки толкова написани материали, да обърна президентската институция с очи към отбранителната ни индустрия. Не бе възприета идеята КСНС да й посвети свое заседание. Нещо повече - президентът отказа нееднократно среща с водещите личности от този индустрия.

  ► Според СИПРИ, военните разходи в света през 2009 год., в милиони долари са както следва:
  Светът – 1 531 млрд. дол.
  1. САЩ – 661 млрд. дол.
  2. Китай – 100 млрд. дол.
  3. Франция – 63.9 млрд. дол.
  4. Великобритания – 58.3 млрд. дол.
  5. Русия – 53.3 млрд. дол.
  6. Япония – 51.0 млрд. дол.
  7. Германия – 45.6 млрд. дол.
  8. Саудитска Арабия – 41.3 млрд. дол.
  9. Индия – 36.3 млрд. дол.
  10. Италия – 35.8 млрд. дол.
  ...
  16. Турция – 17.0 млрд. дол.
  19. Гърция – 13.2 млрд. дол.
  54. Румъния – 2.3 млрд. дол.
  75. БЪЛГАРИЯ – 1.1 млрд. дол.

  На първите десет държави се падат 1 147 млрд. дол. (75%) от световните военни разходи. Като 9 от тези 10 държави (без Италия) нарастват своите военни разходи през 2009 г. в сравнение с 2008 г.
  Световните военни разходи за 2009 год. възлизат на 1 572 млрд. дол. (в цени от 2008 год.) и на 1 531 млрд. дол. (в цени от 2009 год.).
  Това означава, че те са 2.7% (2008 г. – 2.4%) от световния брутен вътрешен продукт (БВП) и 224 дол. (2008 г. – 220 дол.) в текущи цени - на човек в света (per capita).
  Виждаме нарастване на военните разходи с 5.9% спрямо 2008 год. и с 49% спрямо 2000 год. То се дължи разбира се главно на нарасналите преки военни разходи на САЩ (за войната срещу тероризма), които са цели 43.2% от световните военни разходи за 2009 год.
  За една година военните разходи скачат с 87 млрд. дол.; 47 млрд. дол. (54%) от тях се падат на САЩ - като да поясним, че говорим за преки военни разходи!
  Продължи обръщането на тенденцията - след оттласкване от дъното през 1998 год. военните разходи постоянно и неотклонно нарастват (по цени от 2008 год):
  1998 год. – 901 млрд. дол.
  1999 год. – 972 млрд. дол.
  2000 год. – 1 053 млрд. дол.
  2001 год. – 1 078 млрд. дол.
  2002 год. – 1 142 млрд. дол.
  2003 год. – 1 213 млрд. дол.
  2004 год. – 1 279 млрд. дол.
  2005 год. – 1 329 млрд. дол.
  2006 год. – 1 371 млрд. дол.
  2007 год. – 1 418 млрд. дол.
  2008 год. – 1 484 млрд. дол.
  2009 год. – 1 572 млрд. дол.

  Три държави заслужават внимание (освен САЩ): Китай, Русия и Индия. В таблицата данните са по пазарен обменен курс на националната валута спрямо долара. Но по ППС - паритет на покупателната сила:
  -- Китай е на 2-о място за 2009 год., но със 206.0 млрд. дол.
  -- Индия е не на 9-о, а на 3-о място с 98.8 млрд. дол.
  -- Русия е не на 5-о, а на 4-о място с 94.1 млрд. дол.

  Много трудно е да се определят точните военни разходи на САЩ – те са “пръснати” по редица министерства и програми, а някои са класифицирани. Съгласно СИПРИ, САЩ изразходват за национална отбрана и общо военни разходи в цени за дадената година са съответно както следва:
  2000 год. – 281.1 и 294.4 млрд. дол.
  2001 год. – 290.2 и 304.8 млрд. дол.
  2002 год. – 318.3 и 348.7 млрд. дол.
  2003 год. – 387.2 и 404.8 млрд. дол.
  2004 год. – 423.3 и 456.4 млрд. дол.
  2005 год. – 474.1 и 495.3 млрд. дол.
  2006 год. – 499.9 и 522.7 млрд. дол.
  2007 год. – 529.8 и 552.6 млрд. дол.
  2008 год. – 583.1 и 607.3 млрд. дол.
  2009 год. – 651.2 и 675.1 млрд. дол.

  Що се отнася до разходите на САЩ за войната срещу тероризма, то според СИПРИ те са следните в текущи цени:
  2001 год. – 17.0 млрд. дол.
  2002 год. – 16.8 млрд. дол.
  2003 год. – 81.1 млрд. дол.
  2004 год. – 94.1 млрд. дол.
  2005 год. – 107.6 млрд. дол.
  2006 год. – 121.5 млрд. дол.
  2007 год. – 171.0 млрд. дол.
  2008 год. – 187.7 млрд. дол.
  2009 год. – 193.4 млрд. дол.

  Или общо за периода 2001-2009 год. тези разходи са 990.2 млрд. дол., т.е. почти 1 трилион долара – 1 000 милиарда долара!
  Да напомним, че се смяташе за най-вероятно, че за периода 2003-2016 год. Ирак “ще струва” на САЩ 697 млрд. дол.
  Обаче в свое изследване Линда Билмес и Джоузеф Стиглиц (в началото на първия мандат на нашия президент той бе обявен за негов съветник) разглеждат два сценария - консервативен сценарий (КС) и умерен сценарий (УС), свързани с изтеглянето на САЩ от Ирак съответно през 2010 и 2015 год. Ето какви според тях ще бъдат разходите на САЩ във войната в Ирак по двата сценария:
  ● Директни разходи – 839 (КС) и 1 189 (УС) млрд. дол.
  ● Макроикономически разходи – 187 (КС) и 1 050 (УС) млрд. дол.
  ● Общо разходи за войната в Ирак – 1 026 (КС) и 2 239 (УС) млрд. дол.

  Ако и ние изчислим колко пари изляхме и изливаме все още в пясъците и хаоса на Ирак и Афганистан, ще получим колосална за страната ни сума от 1-1.5 млрд. лева! – заплатени като кървав и финансов данък за тази геополитическа авантюра! Абсолютно сигурно е, че противоречивите данни, привеждани досега с половин уста от вече бившите министри на външните работи и на отбраната са силно занижени и не отчитат много от преките, а също и от непреките разходи за тези две военни участия на България.

  Ето каква е - в проценти – промяната (нарастването) на военните разходи за 2009 година в сравнение с 2000 год.:
  Светът – 49.2%.
  Африка - 62%.
  Северна и Южна Америка - 72%.
  Азия и Океания - 67%.
  Близък Изток - 40%.
  Европа - 16%, в т.ч.:
  ● Западна и Централна Европа – 6.6%.
  ● Източна Европа - 108%.

  Вижда се, че основният ръст за Европа за 2000-2009 год. (16%) е от страните от Източна Европа (108% - !!!!). Така че демократизацията и интеграцията се "плащат" с много по-високи военни разходи. Иначе Европа като цяло има най-малък ръст на военните разходи през периода 2000-2009 год.

  Да видим според СИПРИ военните разходи за България в лева (текущи цени), в долари (цени 2008 год.) и в процент БВП:
  2000 год. – 746 млн. лева, 945 млн. дол., 2.8%.
  2001 год. – 887 млн. лева, 1 046 млн. дол., 3.0%.
  2002 год. – 947 млн. лева, 1 056 млн. дол., 2.9%.
  2003 год. – 986 млн. лева, 1 076 млн. дол., 2.8%.
  2004 год. - 1 025 млн. лева, 1 052 млн. дол., 2.6%.
  2005 год. – 1 101 млн. лева, 1 076 млн. дол., 2.6%.
  2006 год. – 1 171 млн. лева, 1 067 млн. дол., 2.4%.
  2007 год. – 1 475 млн. лева, 1 239 млн. дол., 2.6%.
  2008 год. – 1 631 млн. лева, 1 220 млн. дол., 2.4%.
  2009 год. – 1 548 млн. лева, 1 127 млн. дол. (цени 2008 г.) и 1 100 млн. дол. (цени 2009 г.), 2.4%.

  Ала истината се познава само в сравнение с другите държави – % на военните разходи от БВП на съответната държава за 2009 год.:
  Гърция – 3.5%.
  БЪЛГАРИЯ – 2.4%.
  Естония – 2.2 %.
  Турция – 2.2%.
  Полша – 1.9%.
  Латвия – 1.8%.
  Литва – 1.5%.
  Румъния - 1.5%.
  Словакия – 1.5%.
  Словения – 1.5%.
  Чехия – 1.3%.
  Унгария – 1.2%.
  Финландия – 1.2%.
  Швеция – 1.2%.
  Австрия – 0.9%.
  Ирландия - 0.6%.

  Тези данни са приведени за да покажат кой колко “харчи” за отбрана (при това СИПРИ изрично подчертават, че за България не са включени разходите за пенсиите на военните). Общо взето се вижда, че всички нови членки на НАТО дават средно между 0.5-1.0% от БВП по-малко от България (техният БВП е много по-голям от нашия)! Неутралните страни дават между 1.0-2.0% по-малко от нас. Ето “цената” на политическия ни елит, който изпълнява с пионерска готовност всичко, което се поиска от тях. Впрочем, според СИПРИ ниво на разходи около 2.5% от БВП е характерно за групата държави с най-висок доход на глава от населението.
  Убеден съм, че в държавите с качествено политическо лидерство, то логично се трансформира в качествено развитие.
  Тези държави имат своя стратегия за развитие и инвестират в човешкия капитал - образование, наука и високи технологии, здравеопазване, култура; не за военни разходи. Те знаят да си отстояват интересите без да са станали по-малко европейски.
  Да добавим, че у нас и определянето, и изразходването на тези средства е непрозрачно, с много корупция, без принос на нашия ВПК. Това допълнително изяжда жизнения ни стандарт.
  Ето защо предлагах на президента през втория си мандат президентът да започне да говори за постепенно намаляване на разходите за силовите структури, силовите методи и силовите подходи и за пренасочването им към инвестициите в човешкия капитал.
  Нашата държава заделя огромни, според нейните възможности, средства за национална сигурност, но без тези средства да ни дават сигурността, която биха могли да произвеждат при правилни приоритети за насочването им и при ефективен контрол върху тяхното изразходване. Стара истина е, че много често водещ мотив за заделянето на средства за доставки не са реалните потребности, а комисионните.
  Когато в управлението се сее непрозрачност, естествено се жъне корупция... Това трябва да се помни много добре от управляващи в Министерството на отбраната (сред които имам не малко и при това много добри приятели).

  Нека в заключение отбележим една нова класация, която СИПРИ провежда – The Global Peace Index – Глобален индех „Мир”, ако може да се преведе буквално (още, естествено, няма утвърден превод на български). Този Индекс, чрез следене на 23 индикатора, отразява състоянието на конфликтност в дадената държава – както с нейните съседи, така и между различните вътрешни групи и прослойки, но заедно с това оценява и състоянието на културните и политическите нагласи, свързани с мирното регулиране на социалните, етническите и религиозните противоречия в страната и мирното, ненасилствено функциониране на политическата система.

  Ето как изглежда този Индекс за 2010 г. (The Global Peace Index 2010):
  1. Нова Зеландия – 1.1888.
  2. Исландия – 1.212.
  3. Япония – 1.247.
  4. Австрия – 1.290.
  5. Норвегия – 1.322.
  6. Ирландия – 1.337.
  7-8. Дания – 1.341.
  7-8. Лююксембург – 1.341.
  9. Финландия – 1.352.
  10. Швеция – 1.354.
  ...
  45. Румъния – 1.749.
  ...
  47. Мозамбик – 1.799.
  48. Гана – 1.781.
  ...
  50. БЪЛГАРИЯ – 1.785.
  ...
  62. Гърция – 1.887.
  ...
  83. Македония – 2.048.
  ...
  90. Сърбия – 2.071.
  ...
  126. Турция – 2.420.

  Мисля си, че при цялата относителност на тази класация, има над какво да се замисли и нашето общество, и управляващия ни елит, който през последната година-две даде много очебиен приоритет на силовото използване на властта – както в преследването на собствените си политически цели, така и за прокарване на политическите (а защо не – и на икономическите) си интереси.

  20.04.2011год.
  Николай Слатински