Държа постоянна връзка с приятели от Русия. Прави ми впечатление, че две теми присъстват в техните (независими един от друг) разкази.
Първо, става дума за започналите и зачестяващи все повече преселения на цели семейства и широк кръг от роднини - от населени места близо до зоните на военните действия към вътрешността на страната. Хората решават буквално от днес за днес и тръгват, без да съобщават на съседи и приятели. Натъпкват колите си с багаж и потеглят.
Сърцата им са свити, страхуват се, че няма да се измъкнат през кордоните от военни и полицаи с автомати и маски на лицата. Опасяват се, че домовете им ще бъдат разграбени, веднага щом стане ясно, че са ги напуснали.
Цените на жилищата в населените места близко до Украйна падат и ловки и предприемчиви „бизнесмени“ са готови да ги изкупят на половин и дори на една трета цена от фактическата. В същото време в градовете във вътрешността на Русия, към които се устремяват преселващите се, цените на жилищата скачат рязко – двойно и тройно.
Там, откъдето изтичат човешките потоци, вече се чувства рязък недостиг от работна ръка. Училища и университети, болници и домове за инвалиди и-или стари хора не могат да функционират нормално. Задъхват се от липса на кадри фабрики и заводи, всякакви предприятия и дори общински администрации.
Заедно с това в там, където тези човешки потоци се вливат, има свръхпредлагане на търсещи работа новопристигнали.
Вярно е, че тези процеси са още в началото, но главното в тях не е количеството фактически вътрешни бежанци в Русия, а тенденцията на бърз ръст на бягащите към вътрешността на страната. В скоро време това ще породи не само различни диспропорции и асиметрии, но и всякакви други негативни явления – ръст на престъпността, грабежи по домовете, проституция, социални недоволства.
Всички тези деструктивни развития очевидно не са били предвидени от кремълския сатрап и близкото му обкръжение.
Второ, става дума за бързо възникналата мрежова структура, доста сходна с мафиотската, която спомага
от една страна за освобождаването от военна служба на онези, които и след края (уж) на моГилизацията биват ежедневно призовавани в армията,
а от друга страна, урежда желаещите младежи и мъже, подлежащи на призоваване за участие в бойните действия, да напуснат страната.
Цените за тези услуги растат много бързо. Възниква постепенно цяла черна икономика, ако може така да се нерече този бизнес. По някои оценки, за да напусне страната си днес един руснак на призовна възраст трябва да плати поне един път и половина, ако не и 2, 3 или дори 4 пъти (в зависимост от границата, през която иска да мине, както и от вероятността да бъде призован), отколкото преди време плащаха украинци, които се криеха от призоваване и пресичаха границата на Украйна най-вече с Полша и Унгария.
Младите руснаци на практика с краката си гласуват срещу войната на кремълския сатрап срещу Украйна и това тяхно гласуване набира скорост, а въпросната мрежова структура се разраства с бързи темпове и практически обхваща цялата държава, постепенно превръщаща се самата тя в държава в държавата, в паралелна държава, действаща по свои закони.
29.10.2022 г.
