Всъщност единственото, което остана на кремълския агресор след дървените ирански дронове, като гротескна заупокойна молитва за великия руски ВПК, това е ядреният шантаж.
Естествено, че никой не знае какво е в главата на този гестратегически маниак и геополитически циклофреник. Но е факт – ядреният му шантаж работи. И това вещае кошмално тежки дни за Украйна, Европа, Запада и света като цяло.

Сега Западът си казва – не си струва да се противопоставяме прекалено на въоръжения с ядрено оръжие кремълски агресор и да рискуваме световния мир и нашия, Западния свят, заради украинския Херсон.
После Западът по същата логика ще си каже - не си струва да се противопоставяме прекалено на въоръжения с ядрено оръжие кремълски агресор и да рискуваме световния мир и нашия, Западния свят, заради беларуския Барановичи.
След това Западът по същата логика ще си каже - не си струва да се противопоставяме прекалено на въоръжения с ядрено оръжие кремълски агресор и да рискуваме световния мир и нашия, Западния свят, заради молдовския Тираспол.
Сетне Западът по същата логика ще си каже - не си струва да се противопоставяме прекалено на въоръжения с ядрено оръжие кремълски агресор и да рискуваме световния мир и нашия, Западния свят, заради естонския Тарту.
По-късно Западът по същата логика ще си каже - не си струва да се противопоставяме на въоръжения с ядрено оръжие кремълски агресор и да рискуваме световния мир и нашия, Западния свят, заради българския Шумен.
Така ще дойде ден, когато Западът по същата логика ще си каже - не си струва да се противопоставяме прекалено на въоръжения с ядрено оръжие кремълски агресор и да рискуваме световния мир и нашия, Западния свят, заради полския Бялисток.
Но тогава ще бъде вече късно, много късно, твърде късно, фатално късно...

Ядреният шантаж на кремълския агресор успява поради две причини.

Първата причина е, че Западът не иска да си наруши комфорта и като колективен Чембърлейн следва политиката на умиротворяване на агресора с отстъпки, вярвайки или по-скоро предпочитайки да се самозалъгва, че всяка следваща отстъпка е последна, че тя ще удовлетвори агресора и той ще миряса.

Втората причина е, че Западът вярва на ядрения шантаж. Т.е. че кремълският агресор наистина ще прибегне до ядрени удари. Това може и да е наистина искрено вярване във възможността агресора да нанесе такива удари, но може и да е самозалъгващ се предлог на Запада да отстъпва от един момент нататък пред хищническата воля на агресора.

Вярната, правилната, точната и адекватната политика на Запада е друга и тя същи има две страни, две измерения.

Първото измерение е Западът да разбере, че кремълският агресор трябва да бъде спрян колкото се може по-скоро. Тук не върви поговорката (уговорката): По-добре късно, отколкото никога. Тук е в сила друго – По-добре рано, отколкото късно. Защото това „късно“ ще бъде фатално късно.
Западът трябва да ускори въоръжаването на Украйна с всички необходими и съвременни конвенционални оръжия. Както и с всичко необходимо, за да се облекчи презимуването на Украйна и украинците. И Западът трябва да го направи незабавно. Не от днес, а от вчера!

Второто измерение е Западът да престане да обръща внимание на ядрения шантаж на кремълския агресор. Шантажът се обезсмисля, когато престанеш да вярваш в него. И да се страхуваш от него.
Престане ли Западът да вярва в небивалиците и истериките относно ядрения шантаж на агресора, то той, Западът, ще направи този шантаж не неизбежен, а невъзможен.
Но дори и кремълският агресор въпреки всичко да реши да нанесе ядрен удар, това ще бъде не начало на нова фаза на войната, а край. Край на самия кремълски агресор.

28.10.2022 г.