За войната на рашизма срещу Украйна

Както се знае – не съм го казал аз – много е трудно да се прогнозира, особено бъдещето.
Още по-трудно е да се прогнозира войната на рашизма срещу Украйна.
Може би, воден от максимата, че думите отлитат, а написаното остава, аз ще направя в някой недалечен ден опит да прогнозирам как според мен ще се развият процесите в тази жестока и непредизвикана от украинците война - за да се знае какво съм предполагал и предвиждал, та да се съди после дали съм бил прав или не, вместо да ми се приписват неприсъщи ми тези и какви ли не нелепици.

Тук ще кажа само следното.

1. Да, науката – военна и не само военна – отдавна е класифицирала и дели прилагането на оръжия за масово унищожение като стратегическо и тактическо. Науката затова е наука, за да разполага всичко в подходи и опции, видове и подвидове, характеристики и дефиниции.
При все това когато говорим за рашистката война и това дали кремълският сатрап ще прибегне до ядрено оръжие, трябва много ясно да си даваме сметка, че за какъвто и тактически ядрен удар да говорим или спекулираме, всъщност ВСЯКА употреба на ядрено оръжие в тази война има най-вече, преди всичко, основно и главно СТРАТЕГИЧЕСКИ измерения, специфики, цели и последствия.
На теория ударът може да е тактически, но на практика той ще бъде стратегически.
Сатрапът от Кремъл много добре го разбира.
Точков удар, хирургически удар...
Нищо подобно. Последствията ще бъдат със стратегическа важност и дълбочина, поражения и реакции на международната общност, особено на Запада, Китай, Индия и Пакистан, Израел и арабския свят.

2. Прави са безспорно онези, които твърдят, че именно безалтернативността на кремълския сатрап консолидира руските елити зад него. Те отлично си дават сметка, че неговото отстраняване може да доведе до кървави междуособни войни, че дори (най-малкото донякъде) има опасност главорезът Кадиров да демонстрира амбициите на нов Берия. Кадиров е специалист по физическо отстраняване на онези, които той е решил да махне от пътя си.
И все пак кремълският сатрап с пораженията на бойното поле и с изолацията на Русия, с изгарянето на всички мостове към развитите държави се превръща в екзистенциална заплаха за руските елити. Те чувстват с оголените си нерви, че вече са близо до ситуацията на или-или, когато трябва да избират или да потънат със сатрапа или да оцелеят без него. Това може да ги тласне към колективно действие чрез преразпределение на властта между няколко центра (представлявани от отделни личности) и с внимателен баланс между тях.
Все по-силна сред елитите е илюзията, че само защото те са свалили сатрапа, Западът ще тръгне на компромиси с тях и ще им позволи да консолидират досегашните териториални придобивки – да им бъде оставен Крим (програма минимум) и може би и т.нар. ДНР и ЛНР (програма максимум).

3. Няма спор, че Европа я очаква сложна зима. И в Европа има руменрадевци, които вещаят злини и беди през зимата. Всяка лишена от стратегическо мислене и морални принципи политическа персона паразитира върху страховете и лишенията на хората.
Но светът е силно обвързан и взаимно зависим, той сравнително ефективно се пренастройва и задоволително бързо гради нови връзки, бримки, линкове и бондове.
В голяма степен е елементарно да се разсъждава, както прави вездесъщият путинофил и западолюбец едновременно Иван Кръстев, че, виждате ли, просто Германия отслабва икономически и туй то. Отслабването на Германия влияе не само върху Европа, а и върху света. Има взаимна зависимост, която кара светът да не позволява значително отслабване на Германия – пренастройват се доставки, търговски линии, икономически отношения, линии на доставка на ключови съставляващи и елементи.
Видяхме в европейски план как не се сбъдват драматичните зловещания както за газов апокалипсис, така и за продоволствена катастрофа.
Няма спор, че това ще бъде труден период, но слуховете за разпад на Европа и смърт на Запада заради войната на рашизма срещу Украйна са силно преувеличени.
А сатрапът разчита именно на зимата на европейското недоволство. Какво ще стане, ако и тези негови очаквания се провалят.
Украйна не падна за 3-4 дни, ами ако Европа не се разпадне за 3-4 седмици?

4. Факт е, че след като се провалиха големите цели на блицкрига срещу Украйна, сатрапът от Кремъл бе принуден да преосмисли целите на войната и да пренастрои приоритетите на цялата офанзива.
Обикновено и във военното дело апетитът идва с яденето. Целите започват да се оптимизират с хода на успешните бойни действия. С други думи – следва се една разгъваща се спирала на принципа на Мечо Пух: колкото повече – толкова повече. Опасността при такава развиваща се спирала е тя да се саморазруши чрез взрив, експлозия – отвътре навън. С други думи, да се пренапрегне побеждаващият, да не може да подкрепи с ресурси – човешки, финансови, материални и информационни - своите нарастващи цели.
Тук обаче ние виждаме обратното – условно може да се каже така: апетитът намалява с яденето.
Целите на рашизма във войната се минимизират с хода на неуспешните действия. Това е друг тип спирала – тя е свиваща се, на принципа: колкото по-малко – толкова по-малко. Опасността за тази спихваща се спирала е тя да се саморазруши чрез срив, имплозия – отвън навътре. С други думи агресорът да се окаже пред празно корито, пред провал на всякакви цели и пред въпроса за жабетата и тяхното ручане, т.е. пред недоумението и огорчението – защо беше тази война, за какво дадохме толкова жертви, заради какво се окепазихме мародерски пред целия свят, кой ни тласна към това безумие, завършило с поражение?
Кремълският сатрап очевидно спи доста неспокойно, той с първичния си инстинкт на лешояд си дава сметка докъде може да стигне това непрекъснато пренастройване на целите чрез минимизиране. Реакцията му е да поставя цинични и жестоки задачи на унищожение на най-критичната украинска инграструктура и за избиване или лишаване от възможности за що-годе нормален живот на гражданското население на Украйна, за да се създаде поне някаква видимост за успех поне някъде, поне в нещо.

Накратко, като не забравяме колосалните човешки жертви и страдания на украинците и опустошаването на големи територии от прекрасната и плодородна украинска земя, рашистката война се задъхва. На места са очевидни нейните конвулсии. Картината на украинския фронт е оптимистична.

Вярно е, че украинското население в градовете и селата ще страда страшно през зимата, но на бойните полета ще страдат жестоко пълчищата на рашизма.
Западът ще се размърда най-сетне и колкото може ще помогне на украинците да изкарат кошмарната зима. Но на бойните полета няма кой да помогне на рашистките орди – там Генерал Зима ще бъде украинец!

Единственото в тази несъмнено повърхностно нахвърляна от мен картина, което мен ме тревожи и понякога паникьосва,
е че в Русия няма критична маса от либерални проевропейски демократи, с нормална и съвременна като визия, обърната към бъдещето алтернатива на всеобщия руски национал-шовинизъм, който е дълбоко заседнал в руското съзнание – както на обществено, така и на индивидуално ниво.
Дори руснакът демократ е болен от великоруски имперски амбиции, от подозрение, че Западът иска да обезличи и дори – да съсипе Русия. Руското общество е болно от мания за величие и комплекси на изживяване като жертва на външи (западни) сили.
Да, не всеки руски демократ е болен от подобна проказа, но повечето са – няма я или поне не се вижда критичната маса от прогледнали, излекували се от тази проказа демократи. А като демократите са такива, какво остава за останалите...

Не знам как това може да се преодолее. Как да се излекува руското общество, масовото съзнание от великоруския шовинизъм и комплекса на изживяване като жертва на користните и хищни намерения на Запада – не знам. Това са самовнушения, травми с дълбоки исторически корени. Върху тях се градеше соцът във всичките му варианти – по-зловещи (Сталин) и по-карикатурни (Брежнев).
Понякога ме обзема силно отчаяние, щом иначе интелигентни, пътували на Запад, живяли на Запад или правещи успешен бизнес със Запада руснаци ми казват - - войната я започна Русия на 24 февруари, за да изпревари войната на Запада срещу Русия... Спрете из улиците на Русия – и в Москва, и в дълбоката провинция 10 човека и 8-9 от тях ще ви кажат същото.
В Русия няма обществена база за превръщането ѝ в нормална държава – либерална, демократична, пазарно ориентирана, базираща се преди всичко на частната собственост, на върховенството на закона, на зачитането на човешките права.
Няма!!
Това е, което толкова силно ме тревожи.
Но сега далеч по-важното е как да се спре рашистката война, как да се възстанови териториалната цялост на Украйна, как да се освободи Русия от гнета на кремълския сатрап и как да се създадат поне минимални условия за поне частичен катарзис на руското общество, та то да проумее, че Русия днес е паднала толкова низко и ниско, че е възприемана все по-широко като карикатурно и не по-малко уродливо копие на хитлеристка Германия...

27.10.2022 г.