Не само държавен глава, а държавник с глава!

Не да си пера биографията и да си чистя съвестта, но ще разкажа за отношенията си с президента Първанов чрез записи в дневника, който водих абсолютно всеки ден през всичките пет години на първия му мандат, когато бях негов секретар по националната сигурност.
Това бяха 5 години на битка, на сблъсък между нас, борба за душата му, сизифови опити да му предлагам позиции, съзвучни с националните интереси и полезни за националната ни сигурност.
Колкото по-назад ме избутваше в администрацията си, толкова по-решителен и непримирим ставах аз.
Накрая бях последната дупка на кавала. Факт е, че за тези пет години той нито веднъж, абсолютно нито веднъж не ме включи в своята делегация при пътувания по света и у нас. Провали ми среща със Стивън Хадли, съветника по националната сигурност на американския президент Джордж Буш в Белия дом.
Загубих пет години в това битие, но си казвах - ти си секретар по националния глава не на Георги Седефчов от Сирищник и Косача едновременно, а на държавния глава на България!
Той ме търпеше, защото имаше само една цел, само една обсесия - преизбирането си. И се боеше от скандали, знаеше, че аз не си оставям магарето в калта. Грубо е, но действаше като в американската поговорка - остави го да пикае от палатката навън, вместо отвън към палатката ... Извинявам се за фразата.
А като казах "държавния глава", та си припомних как в един спор той иска да ме постави на място:
- Аз съм държавен глава!
Отговорих му
- А аз искам да сте държавник с глава!

25.10.2022 г.