Бил съм в парламента (1990-1994), даже в две Народни събрания - 7 ВНС и 36 ОНС. И наистина имах усещането, че там се просмуква някаква черна енергия, която изпиваше моята жизненост и стягаше душата ми.
Но все пак не приемам такива, извинете ме, тъпи заглавния:
Циркът в парламента продължава.
Не, това не е цирк.
Това е борба на Промяната и Статуквото.
Това е борба на близкото Минало с близкото Бъдеще.
Това е борба на търсенето на нормално решение и тласкането на България в ненормалността.
Това е борба на политическия разум и самозабравилия се инат.
Виновникът е един:
Това е най-добрият политик сред футболистите и най-добрият футболист сред политиците.
Това е лицето на загубеното ни десетилетие на Безвремието.
Това е онзи, който не разбира, че е кост от акула, заседнал в гърлото на България.
Това е бащицата на корупционния модел, налаган с арогантност, бабаитство, лошо възпитание и циничен език.
20.10.2022 г.
