За книгата на Иван Костов "Политиката отвътре" - 3

Вече писах за книгата на Иван Костов "Политиката отвътре". Постепенно я привършвам. Да, това е полезна книга, изповед за това как авторът е видял и правил политиката, но също и как би желал да постъпва тогава, когато не е успявал да намери верните подходи и решения.
Досега никой от най-видните (по заеманите постове) наши политици не е споделял толкова осмислено и искрено своя опит като управленец. Ние виждаме огромно усилие да се привлекат политическите науки в анализа. Имаме задълбочен опит за теоретичен разказ за политиката и политическото поведение на един практик. Именно в това, че е практикувал управлението кара авторът да чувства морално превъзходство, пишейки за политиката, над кабинетните учени, "за които никой не е гласувал". Но разумните кабинетни учени биха му простили това негово известно високомерие и неглижиране на техните изследвания (какво знаят кабинетните учени за практиката на управлението!), именно защото за техните теории участието на автора в управлението е социален и политически експеримент, който си струва изучаването.
Като политически учен Иван Костов не е особено оригинален. Той стига до изводи и обобщения, които, ако бе политически теоретик, той щеше да знае, че почти всичко от откровенията му в политическите науки го има, казано е, изследвано е. Но едно е теорията, тя дава общото и абстрактното, друго е практиката с частното и конкретното!
А опитът в практическото управление на Иван Костов е безценен. И всеки теоретик би му благодарил, че той го споделя толкова аналитично и отговорно.
За жалост всичко, за което Иван Костов пише, разсъждава, осмисля, изстрадва отново, търпи жесток челен удар с действителността у нас! От една страна това е политическо завещание на много силен управленец, който се старае да очертае нещо като идеалния премиер на България след 1989 г. А от друга страна, ние имахме десетилетие за премиер арогантен, зле образован, лошо възпитан илитерат, еманация на шмекерството и тарикатлъка, сто-процентово отрицание на изваяния от Иван Костов идеален премиерски образ!
Най-голямото наказание за всички нас е, че след като сме имали Иван Костов за премиер, ние имахме за премиер ББ. От върха на премиерството до дъното на премиерстването!
Моята оценка за направеното от Иван Костов като премиер е сложна и противоречива, тя се променяше през годините.
Силно влияние ми оказваше фактът, че годините на Костов бяха най-тежките в моя живот. Неговите, както ги наричаха в Перник, костоваци бяха злобни, алчни, хищни и отмъстителни. Те бяха отворили ненаситната си паст, паркираха в центъра на града луксозните си возила, рекетираха бизнесмените дори от името на фондацията на съпругата на Иван Костов, някои бяха водени от пернишките мутри на секс туризъм в Тайланд, направиха всичко за да ме прогонят от града, без това да ме извинява, за да оцелявам, бях тласнат временно към по-леви и по-националистични позиции.
Това не можеше да не повлияе на оптиката, през която възприемах Иван Костов.
Освен това, аз изобличавах корупцията през онези години, защото тя бе голяма, но не си давах напълно сметка, че тя (не, не я оправдавам) бе донякъде обективно неизбежна. Защото главното в управлението на Иван Костов бе приватизацията. Сиреч - прехвърлянето на огромната държавна собственост в частни ръце, а понеже финансовите ресурси бяха у висшата номенклатура на ДС и БКП, то срещу тях можеха да се противопоставят властовите ресурси на свързаните с управлението. И около властта, около СДС се струпаха орляци мераклии да ударят кьоравото. Замириса на плячкаджийство. Явно не можеше да бъде другояче у нас. Плячкаджиите после се прехвърлиха в други партии, особено към ДПС. А почтените хора (и като мен) водеха тежка битка за оцеляване - отлюспени и сатанизирани от СДС.
Самият Иван Костов пише, че като имал дилемата Да се бори с корупцията в СДС, или да продължи напред с приватизацията, той избрал второто.
Сега, след толкова години, моята оценка за Иван Костов е, че той бе единственият премиер след 1989 г., който бе роден управленец и бе точно такъв, какъвто трябва да бъде управленецът - стратегиращ и имащ ясни цели.

10.10.2022 г.