Продължавам да чета удивителната книга на Иван Костов "Политиката отвътре".
Книгата е творческо усилие на доказан политик, разсъждаващ с инструментариума на Политическите науки. Аз постоянно си напомням, че тя е писана от политик с голяма за българските мащаби П, а не от политически учен! Нищо, че може би една от целите й е (спекулирам) да послужи за голяма докторска дисертация.
Когато се проектира една тримерна фигура (сфера, цилиндър, конус...) върху равнина, се получава нещо различно от това, което е проектирано, но опитното око като види проекцията, може с пространственото си зрение да си представи какво фигура е проектирана.
Така е и тук. Иван Костов проектира своите разбирания (и знания) от политическите науки върху полето на политиката, която е правил или сетне е осмислил. Получила се е стойностна проекция. Но това е проекция на сферата, не и самата сфера.
От гледна точка на Политическите науки, теоретичното знание, предлагано ни от автора е фрагментарно, редица дефиниции са опростени версии на това, което те определят, пренесени върху българската политика. Ето защо трябва постоянно да се помни - книгата не е дело на Учен, а на изкушен в (от) Политическите науки Политик, с голямо П.
Авторът взима от видни Имена късове, цитати, изречения, погледи и ги тълкува като цялостни възгледи на тези Имена. А това невинаги е така.
Разликата между Обекта, Тълкуването, Същността, Обобщението в Политическите науки и проекцията им, направена от Иван Костов в полето на неговия политически опит е като отличието между Общото и Частното, между Абстрактното и Конкретното. На места това довежда до известни противоречия.
Авторът пише:
"В държавата управляващите политици поемат върху себе си тежката отговорност да приложат средствата, които считат за нужни за постигането на дадена цел... Никой не оправдава тези политици, които са пропуснали жизненоважната цел за дадена общност, защото не са приложили всички налични средства... По този път стигаме до ной-тежкия морален товар. Щом политиката пази обществото и страната, за нея всички средства са позволени, включително войната."
Путин би се подписал с две ръце под тази теза...
И още, поне до стр. 200 Иван Костов говори за Прехода, за обществото ни като Преходно. Аз си позволявам да смятам, че вече имаме не Общество на Прехода, а Постпреходно общество и то трябва да се анализира като такова.
Пак ще кажа: Отлична книга от български премиер!
И срам и позор, че държава, която е имала за премиер управленец като Иван Костов, цяло десетилетие е имала за премиер арогантен илитерат, който в сравнение с Иван Костов е едно властово нищожество...
08.10.2022 г.
