- В абсурдния театър на сенките, наречен политически живот в България, президентът и премиерът все повече се превръщат от сиамски близнаци в скачени съдове. Свидетели сме на безпринципна и безпардонна междуинстиционална война помежду им. Сегашните сътрудници на президента сигурно му припяват като омайни сирени, че за да се позиционира чрез АБВ като единствена алтернатива на ГЕРБ, той трябва ежедневно да напада правителството, да го дестабилизира. Дори да се оплаква институционално от него на своите вчерашни съветници и днешни приближени, които в момента (ама какво съвпадение!) са Главен прокурор, Председател на Конституционен съд, Председател на Върховния касационен съд.
  За 21 години Преход за първи път имаме толкова откровено антиправителствен президент. За съжаление трябва да констатирам, че понякога нападките на президента срещу премиера като системност и безпринципност далеч надхвърлят здравия разум и се превръщат в пряка заплаха за националната сигурност. Едно е някакъв си експерт да пише срещу премиера, друго е президентът да рути неговия авторитет! Това дискредитира страната ни по начин, по който не би трябвало да действа дори кметът на Сирищник, че даже и кметският наместник в Косача.
  Но аз не искам тук да влизам в сценария на лошото и доброто ченге, на лошия сътрудник на ДС и добрия пожарникар. Премиерът и президентът в еднаква степен не проумяват, че с държавата ни се случва нещо крайно неприятно. Те трябва да оставят настрана своите любими автори Карл Май и Дан Браун и да прочетат нещо далеч по-стойностно. Бих им препоръчал Джон Стайнбек. Той има една доста поучителна за тях повест „Безпътният автобус” – символ на страната ни в момента. Защото България наистина все повече заприличва на безпътен автобус, заседнал по някой коларски път на ориентализиращата ни се действителност. Има разбира се и други, по-стойностни произведения на Джон Стайнбек, които мога да им препоръчам: например „Гроздовете на гнева” и „Зимата на нашето недоволство” – нека да ги четат и между редовете, ако трябва.
  А ако бях в президентството, щях да напиша на президента, че в сересиадата не може да има печеливши. Но на него му е трудно да разбере това, защото в самата президентска администрация духът на ДС е жив – и това може да се види по твърде големия брой хора там с папки в някое от Главните управление на ДС.
  
  
  - Премиерът и Синята коалиция впрочем обявиха, че в дъното на сценария със СРС-ата са именно ДС и президентът Първанов...
  - Когато говоря за живия дух на ДС, то е защото нагласи, стереотипи, навици, похвати, светоглед, дух, страст и сласт, присъщи за ДС, продължават да стоят неизтребими в нашия политически, икономически, социален и културен живот. Ние упорито отказваме да пречистим обществените си дробове от този спарен ДС-въздух. Не е достатъчно да махнеш 20-30 човека с досиета и да си мислиш, че си се де-ДС-ризирал. Сами виждаме, че правителството, което се изрепчи уж на ДС чрез отзоваване на посланиците, които са били обвързани с ДС, ежедневно, с милиционерско мислене и ченгесарски действия, възражда, дори узаконява духа на ДС. Като действия, като менталност това правителство направи най-много, повече от всички останали взети заедно, за да върне подходите и практиките на ДС в нашия живот, да ни вклещи в привидно отречено мислене и в сякаш отхвърлени страхове.
  Отдавна ДС не е толкова формален признак на принадлежност – чрез папка или картонче, колкото манталитет. И това правителство го доказва.
  Но да се твърди, че някакви митични ДС-остатъци, та дори и президентски, сега нападат правителството и го вкарват в СРС-скандали е потресаваща измама и въпиюща лъжа. ГЕРБ сами са си виновни за тези скандали, защото превърнаха СРС-ата в основен управленски инструментариум. Вярно е, че безумната злоупотреба със записите от СРС-та, която извърши вицепремиерът и вътрешен министър Цветанов за горнооряховските лекари може да се смята като начало на тези перманентни СРС-скандали. Но за мен този случай бе само първото изтичане на гной от раната. Раната бере отдавна. ГЕРБ сами изкопаха СРС-гроб другиму и сега са а-ха готови да паднат завинаги в него. Да се подслушва по принцип, по презумпция, че някой е потенциален нарушител на закона, защото не ти е симпатичен или защото е приятел на твой неприятел или неприятел на твой приятел – това са все симптоми и синдроми на социалистическо управление, приключило съществуването си в Източна Европа през 80-те години на ХХ век, и дори на комунистически режим, достигнал своя връх в СССР през 1937 г. Подобен начин на мислене е потресаващо антидемократичен!
  
  
  - Накъде върви демокрацията в България?
  - Назад. Категорично назад. Демократичните права и свободи се обезсмислят, изпразват се от смисъл и съдържание с милиционерски манталитет и ченгесарски практики при употребата на властта. Демокрацията се изражда във формална процедура, при която по въпроса за плурализма две мнения няма. Прави са ония, които са повече. А повече са маргиналите, аутсайдерите, мутрите, безразличните към съдбата на България, чалгаджиите, останалите без елементарни ценности, недоучените, недовъзпитаните, социопатите. Те ни натрапват домодерната си, ориенталска, сеирджийска, воайорска представа кой трябва да ни управлява и накъде трябва да върви България. Затова езикът на управляващите става хашлашко-мутренски, безпардонен и диалектен, а в администрацията нахлува арогантна посредственост, която изобщо не си задава въпроса дали има знания, капацитет и компетентност да заема съответния пост. Виждаме как един човек държи цялата власт и я употребява, като е взел на ръчно управление подчинените си министри, депутати и шефове на агенции, гледа на тях като на лостове, бутони и педали: натискаш и колко му е – да тича и да действа, че ако му свитна два! Централизирането обезличава децентрализирането, а командването заличава координирането. Институционалните процедури за взимане на решения се изместват с извънинституционални – по телефона, преди разцъкване на тенис-корт, по време на бридж-белот или след квартално мачле...
  
  
  - В картината, която описвате, сякаш няма опозиция?
  - Лявата опозиция не ми е интересна, защото тя дори когато има мнение, не е съгласна с него. Тя е от типа опозиция, благодарение на която политическият театър имитира и симулира макар и пошла, но привидна нормалност.
  По-интересна за мен е Синята коалиция. Аз с неподправено чувство за хумор наблюдавам шизофренното й състояние на хем участваща във властта със свои заместник-министри и десетки знайни и незнайни функционери в центъра и по места, хем дистанцираща се от нея. Синята коалиция участва в порочни актове, опитвайки се да симулира непорочно зачатие след тях. Тя непрекъснато нарушава Десетте Божи заповеди, а обвинява управляващите в Седемте Смъртни гряха. Някой ден моите бивши приятели в Синята коалиция ще осъзнаят, че с тяхната разкрачена позиция (всъщност неприлична поза) спрямо ГЕРБ те са навредили най-много на демократична България от момента, в който Филип Димитров с фанатична страст и аскетичен патос сдаде властта.