„Сред копривата Опасност,
ние ще откъснем цветето Сигурност.“
Уилям Шекспир, „Хенри IV"

Насим Талеб разглежда (опростено казано) три вида събития „лебеди“.
Чести и предвидими – това са белите лебеди; другояче – известните известни.
Редки и предвидими – това са сивите лебеди; другояче – неизвестните известни.
Редки и непредвидими – това са черните лебеди; другояче – неизвестните неизвестни.

Добре, но аз бях изненадан, че нито Талеб, нито другите изучавани от мен автори в прочетените от мен техни публикации, не разглежда (а е толкова близко до ума!) още един вид възможни лебеди, които аз (пръв) назовах сребристи лебеди!а А именно:
Чести и непредвидими – това са сребристите лебеди; другояче – известните неизвестни.

Работата е там, че ние
или се самозалъгваме, когато правим нашите анализи и прогнози, че всичко ни е известно, независимо дали го осъзнаваме или не го осъзнаваме;
или се самоизтезаваме, че нищо не ни е известно и няма как да ни бъде известно, а значи всякакво развитие е възможно и това развитие не може да се прогнозира.
При това масово невъзможността да се прогнозира бъдещото развитие се трансформира в предричане на възможно най-страшни, най-тежки, апокалиптични, катастрофични сценарии.

Аз във финансите и енергийните суровини съм един съвестен и постоянно самообразоващ се дилетант, може би по-скоро любител, който с тъга е осъзнал, че вече му е късно да придобива високопрофесионална компетентност в тези критични сфери.
Но чрез моите изследвания за управлението на рисковете съм придобил, струва ми се, здрав разум - да не приемам указаните по-горе рефлективни и рефлексивни тенденции към самозалъгване или самоизтезаване.

Колкото и приятни в различна степен да са белите и сивите лебеди, т.е. известните и неизвестните известни,
колкото и отчайващи и смазващи психиката да са черните лебеди, т.е. неизвестните неизвестни,
за мен никога и за нищо на света не трябва да изпускаме от внимание именно (въведените от мен) сребристи лебеди – известните неизвестни.
Това са главно и преди всичко събитията, които най-честно ни изненадват и ни дебнат зад ъгъла!
Но светът се е юрнал (в Перник казват – лашнал) по посока на черните лебеди, благодарение и с леката ръка на Насим Талеб...

Подобна картина се наблюдава и с вещаенето на зимни апокалипсиси в енергийната (най-вече в газовата сфера). Нещо ми липсва в тези мрачни прогнози!
Не говоря за чистите спекулации с противната до отвратителност цел за обиране на политически изборни изгоди и, още повече, за преобръщане на 180 градуса на българската външна политика широко използвани он служебното правителството „Газпром“ и неговия бащица – президента РР.
Каква, с извинение, идиотска стратегия на подклаждане и подпалване на самосбъдващото се предсказание от президента и неговите лакеи и шутове в правителството!
Те казват, че ще има хаос и анархия заради газа, правят всичко възможно да има хаос и анархия и когато хаосът и анархията се случат, ще завопят и закрещят – ние нали ви казАхме, че ще има хаос и анархия!

Ала и маса не-проруски наблюдатели и просто обикновени граждани се страхуват от жестока зима заради газа.
Да, жестоката зима заради газа е възможен сценарий, но не е ЕДИНСТВЕНО възможният сценарий! Вреоятността от такъв сценарий не е повече от 20%.
За коректност да посоча, че всяко събитие, което има вероятност по-голяма от нула е възможно събитие!
При все това, пак казвам – възможни са и други, алтернативни и дори противоположни сценарии. И колкото повече легитимност им придаваме в нашите разсъждения, толкова повече увеличаваме вероятността (отново чрез самосбъдващото се предсказание) те да станат възможни!

Както казваше моя татко някога:
– Нищо не е толкова зле, колкото ни сес трува, макар и да не е толкова добре, колкото ни се иска.

Съжалявах от доста време, че ми липсва компетентост да обоснова своите твърдения за алтернативни сценарии у нас, различни от газовия зимен апокалипсис, като ги изведа от и обвържа със сребристите лебеди – за мен най-важните от четирите типа лебеди, защото те са свързани със самия живот и неговите възможни сценарии...
Но ето, че днес ми попадна тази чудесна статия, която някак бях пропуснал досега.
Прочетете я – тя хилядократно по-обосновано казва това, което аз бих се опитал да ви кажа, ако не бях попаднал на нея: https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/redakcionni_komentari/2022/0...

  
  29.08.2022 г.