Докато моите профили във ФБ "отдъхваха" във фризера
(блокиран съм от путинофилите от ФБ за България 19 пъти!),
аз бях за седмица в Париж.
Моето повърхностно (все пак) усещане е, че за Париж война няма и не може и да има. А и да я има, тя е някъде много далеч.
Сякаш целият Париж се е макронизирал. Може би не случайно аз Макрон го наричам (даже неволно - грешка по Фройд) Микрон.
Слаб политик, нефелен лидер - нищо, че всъщност Украйна му спечели втория път изборите.

Очевидно не се разбира, че ако Злото не бъде спряно от украинците с помощта на Демократичния свят, Злото ще се добере и до Париж.
В случая "Париж" за мен е не толкова конкретният прекрасен град, а много повече метафора за западното чембърлейнство спрямо войната на Злото срещу Украйна.
Чембърлейнство, задушаващо все по-силно Запада и все по-коварно обхващащо не само политическите елити, но и - както се казваше при соца - широките народни маси, западното обществено мнение.
Някой бе подхвърлил, че основният проблем на Западния човек заради тази война е, че той няма да може да взема душ три пъти на ден, сиреч, че му се нарушава спокойствието. И то точно когато започнаха елитните футболни първенства, а отпускарският сезон е в разгара си.
Каква драма, драги зрители, драги безучастни зрители!

А в същото време Харкив, градът на моите студентски и аспирантски години, е системно бомбардиран тези дни. Моя добра позната там ми пише: "Ще ти отговоря по-късно, защото сега има известно затишие от обстрелите и бързам да разходя кучето, че то от тези системни артилерийски канонади съвсем се побърка милото!".

Вижда се вече, че търпението на голяма част от бомонда, хайлайфа, елита, истаблишмънта и медиите на Запад се изчерпва, иска се мир на всякаква цена и с цената на всичко, като цената ще се плати от украинците, разбира се.
Започва натиск спрямо Зеленски, даже критики към него (как им се вдига ръката да хвърлят камък по този военновременен Лидер!?)...
Ясно е, че не са малко онези на Запад, които са притеснени от самата мисъл, че Путин може да бъде унижен!
Не, че беше лесно, но не беше най-трудно да бъде морално подкрепяна Украйна, докато рашистите напредваха, убиваха, изнасилваха, разрушаваха.
Сега част от Западното политическо полукълбо има тежък, направо екзистенциален проблем:
- Как да се подкрепя Украйна, когато тя започва да обръща посоката на войната, да притиска и натиска, да печели на (почти) всички фронтове, да настъпва и нанася тежки удари!?

Западът не бива да се държи нравствено индиферентно, "безполово", релативистки, абстрактно моралистично в новата военна ситуация - агресор не е винаги този, който атакува и жертва не е винаги онзи, който се отбранява!
Агресорът е Путин и той си остава агресор дори когато се отбранява.
Украйна е жертвата и тя си остава жертва дори когато атакува!
Никакво размиване на тези роли и на тези присъщности не може да се допуска.
Когато на насилника, на изнасилвача е даден отпор и той започва да понася болезнени и унизителни удари, той си остава насилник, изнасилвач. Без значение, че жертвата, пострадалият го налага и му отвръща все по-успешно и по-болезнено.

Западът трябва да осъзнае със страшна сила, че Украйна, това е само географското място, където се води Войната на Злото с Демократичния свят, където минава фронтът на тази историческа война. Но геостратегически, геополитически, геоикономически и геоенергийно Войната се води срещу Демократичния свят, срещу Запада, срещу НАТО и ЕС, срещу Европа.
И единственият допустим изход от тази война е Злото да бъде победено.
Колкото по-рано - толкова по-добре.
Колкото по-категорично - толкова по-добре.
Колкото по-решително - толкова по-добре.
Колкото по-единно - толкова по-добре.
Алтернативата е тежка и страшна, жестока и безчовечна.
За нея Демократичният свят не бива дори да си помисля. Камо ли да я допусне...

18.08.2022 г.