Когато по случайно стечение на обстоятелствата през 1992 г. внезапно станах председател на Комисията по национална сигурност на 36-о ОНС, естествено бе, че 99% от проблемите на националната сигурност и отбраната, външната политика и вътрешния ред, геостратегията и геополитиката, спецслужбите и ВПК ми бяха абсолютно неясни. Все пак до 1989 г. се занимавах с автоматизация на инженерния труд и програмиране в Института за тежко машиностроене в Радомир (Червена могила).
Тогава един виден наш специалист в сигурността и международните отношения (дано да е жив и здрав човекът, че никъде не му се чува името от години!) написа остри критични и дори подигравателни думи срещу мен в „Дума“.
Аз обаче започнах да ставам сутрин от сън 1-2 часа по-рано, за да бъде денонощието ми повече от 24 часа и четях непрекъснато, консултирах се с професионалисти, ровех се в документи, блъсках си главата над проблемите, учех се в движение от колеги в парламента.
И на след известен адски сложен и прекалено напрегнат период от време, разпратих из институции и водещи медии свой, нписан от мен (годишен) Доклад за състоянието на националната сигурност (представих го и в Парламентарната асамблея на НАТО, където две години поред бях първият български специален докладчик).
Този мой доклад бе стигнал до споменатия по-горе виден наш специалист в сигурността и международните отношения. И веднъж, когато с него се случихме заедно в едно от предаванията на „Озвук“ при Диляна Грозданова, преди да отговори на нейния първи въпрос, той взе, че каза много добри слова за мен и се извини за лошите думи, които бе написал по-рано.
Защо казвам всичкото това?
Естествено, че не е възможно аз за дузина месеци да съм наваксал всички знания, които експертите и учените в сигурността и международните отношения трупат като студенти, аспиранти (сега докторанти), доценти, професори или по-простичко казано като политолози. Но за да скъся решително дистанцията до тях ми помогна това, което се нарича смяна на парадигмата в съответните области.
При тази смяна на парадигмата (на визиите, моделите, идеите, обяснителните механизми), колосални обеми знания на сериозните професионалисти и научни работници се оказаха ако не излишни, то почти неизползваеми. То е все едно до 1989 г. езикът в сигурността и международните отношения да е бил френски, а от 1990 г. той да стане английски. Влъхвите, мозъците, гуру-тата, божествата, говорещи на френски, но не знаещи английски, ще изпаднат в тежка ситуация, а младите лъвчета, за които английският е фасулска работа, няма да спрат да го използват и от тях не би могло да се вземе думата.
И отново ще задам въпроса – защо казвам всичкото това?
Ами ето защо.
В Науката (или в науките), свързани с националната сигурност и отбраната, външната политика и вътрешния ред, геостратегията и геополитиката, спецслужбите и ВПК, през последните няколко години се осъществи с колосална сила поредната смяна на парадигмата. Много от знанията и експертизите, успешно обясняващи света и глобалните, континенталните, регионалните и националните процеси и явления, внезапно станаха излишни или поне почти неизползваеми.
Това превърна легиони утвърдени имена, пророци, проповедници, пастори и пастири в Науката (или науките), за които говоря, в динозаври. Ала тези динозаври не се предават, а продължават да обикалят телевизиите, да дават напоителни интервюта, да седят най-отпред на конференциите, да пълнят страниците на най-четените (и преписваните), сайтове, вестници и списания, да издават книгите си както са правили досега.
Но времето им е минало и те изглеждат демодирани, престарели, неадекватни и понякога – направо жалки.
Мога да приведа редица такива имена, ще спомена само две от най-големите. Те са колоси, само че единият е много по-известен, защото бе замесен в най-висшата, най-голямата и най-значимата международна политика.
Става дума за Хенри Кисинджър и Джон Миършаймър. Обидно, тъжно, печално и болно е да ги чете и слуша човек днес. Какви титани на мисълта бяха, колко поколения учени и експерти се възпитаваха чрез техните блестящи анализи, как спираха дъха на слушателите си с кристанло ясната си и дълбока мисъл, как правеха удивително точни прогнози!
А сега... Ще го кажа просто и ясно – а сега се излагат, петнят си имената, говорят невнятно абсурдни неща и отказват да си дадат сметка, че се превръщат в безполезни изкопаеми.
Смяната на парадигмата не прощава никому, който си е внушил, че притежава патент върху истината от последна инстанция, който не желае да си даде сметка, че е реликт от друго време.
...
В България също си имаме легион от наши си, нашенски, предимно леви кисинджърчета и миършаймърчета. Без обаче да са постигали някога и един процент от проникновенията на Кисинджър и Миършаймър. Въобразили са си, че са голяма работа и животът им е минал с демонстрираното самочувствие, че наистина и несъмнено са голяма работа.
Всъщност, не е важно колко голяма работа са били някога и дали въобще са били поне някаква работа. Важното е, че техните теории и твърдения катастрофираха внезапно и жестоко на 24 февруари 2022 г. Но те не са разбрали това или се правят, че не го разбират. И продължават да вещаят апокалипсиси, да страдат от тежка конспирологична болест, да мразят всичко, свързано със Запада, САЩ, НАТО, ЕС, демокрацията, либералните идеи, върховенството на закона, човешките права и различностите. В условията на новата парадигма, те са гротескни.
Бих ги подминал с ирония и съжаление. Но проблемът е в това, че макар да си въобразяват, че формират обществено мнение у нас, те всъщност не са нищо повече от продукти на атавистични жлези на останала от соца секреция в голяма част от нашето общество. Именно поради тази причина аз се тревожа толкова силно за обществото ни – че то съхранява сякаш почти непокътнати тези свои атавистични жлези и че те могат да секретират толкова много жлъч, параноя, фобии и безумия чрез прокобите на домораслите ни кисинджърчета и миършаймърчета. Повечето от които са се левичарски, нациналсоциалистически, антидемократични и пропутински по манталитет и като светоглед...

04.08.2022 г.