Днес рано сутринта, преди да тръгна да изпитвам мои студенти-магистри, се заслушах как по една от предпочитаните от мен телевизии обясняваха разпалено, че няма „между” в днешната ситуация – или си с Бойко Борисов и Цветан Цветанов, или си със Сергей Станишев и Ахмед Доган. И ако човек е с десни убеждения, той трябва да направи този избор категорично и необратимо!
  Защото правителството на „ГЕРБ” е дясно, за разлика от правителството на Тройната коалиция, което беше ляво.
  Замислих се... Ехххххх, да можеха нещата да са толкова кристално ясни, елементарно прости и неопровержимо верни!?
  Впрочем, чисто политически, да му мисли Синята коалиция, която се въздържа при гласуването за вота на доверие на правителството. Отдавна не намирам силни вътрешни мотиви да съпреживявам нейните зиг-зази, пируети и салто-морталета. Щом е решила да има свои заместник-министри и още редица други представители в различните структури на властта, Синята коалиция е длъжна да мисли как да не изпада в шизофренични състояния и в състояние на делириум да се въздържа по отношение на нещо, което подкрепя, фактически толерира, а още повече, в което участва политически пряко – и като бюджет, и като икономическа, финансова и данъчна политика, и като приоритети в науката, образованието, здравеопазването и отбраната.
  
  Аз обаче нямам политически амбиции, защото с активното участие в обществените процеси приключих.
  Така че си обяснявам все по-трудно защо моите анализи, изводи и позиции ми носят толкова негативи. Та аз не посягам по никакъв начин към властта! Като повечето независими експерти съм изтласкан дълбоко в периферията на моделирането на обществено мнение. А нали всички казват, че живеем в демократично общество - в такова общество нямаше ли свобода на словото и печата, свобода на изказването на мнения и виждания, свобода на мисълта и мисленето??
  Само че тези дни един ректор на ВУЗ ми обясни, че не мога да преподавам при него (така каза - „при мен”), защото съм бил горещ картоф. И ще му създавам проблеми с властта!
  Затрупах го с въпроси: Ама вие не сте ли независим университет? Няма ли университетска автономия? Аз не съм ли много добър преподавател? Студентите нали ме обичат?
  Така е, казва ми, но не искам разправии с Бойко Борисов! И освен това, ако те взема при мен, колегите ще роптаят, защото се боят от конкуренция!
  Дааааааааа, помислих си на глас. Демокрацийка, а!
  Независим университет в демократична България се плаши от премиера. А отгоре на всичко, най-нежеланото нещо в този университет е конкуренцията – кой е по-добър и предлага по-качествен образователен и научен продукт.
  По-добре е, значи, да се вземе за преподавател някой анонимко-послушко, който в буквалния смисъл чете лекциите си – от записки, та дори и преписани, вкл. от мен, но не да се назначи качествен преподавател със собствено мнение и със смелост, отгоре на това, да си заяви мнението на глас!
  Добре, зададох последния си въпрос: Вие не сте ли заинтересовани все пак студентите ви да получават съвременно и пълноценно, служещо им като конкурентен плюс знание или поне знание, съответстващо на знанието, което поучават техните колеги от западните университети?
  А ректорът ми казва, че висшето образование у нас дава дипломи, а не знания! Че студентите плащат за дипломи, а не за знания. И ако преместим акцента върху знанията и въведем строги критерии за оценяването на тези знания, студентите ще се разбягат в други университети, където на входа са парите, които те, студентите плащат, на изхода са дипломите, а вътре е черна кутия, чието съдържание в условията на България не произвежда добавъчна стойност и затова никой не иска да плаща за него!!!

  Но да се върна към дилемата-двубой на века: Или с „ГЕРБ”, или с БСП; или с десните ББ-ЦЦ, или с левите СС-АД!
  Веднага, ама веднага ще кажа, че нямам нищо общо със СС и АД и техните партии. От моя блог може да се види колко системно (особено по отношение на националната сигурност) съм анализирал критично и свръхкритично грешките, стигащи до безумия на Тройната коалиция. Нещо повече, бях подложен (вж. пак на този сайт) на жестока административна репресия и политическа дискриминация от двама леви некадърника, облечени с власт, в резултат на което претърпях трудно възместими материални и морални щети. А за шайката корупционери във върхушката на ДПС съм изписал толкова много до президента, вкл. с фрапиращи факти, че ако той искаше да бъде принципен, щеше за 9 години само на базата на моите материали да е изрекъл 99 пъти по-тежки слова срещу начина, по който върхушката на ДПС обучава на корупционни практики своя партиен апарат, отколкото за 9 месеца изрече вече срещу правителството на „ГЕРБ”.
  
  ► Аз бих желал да ми бъде обяснено с какво точно правителството на „ГЕРБ” е дясно или поне по-малко ляво и повече дясно от правителството на Тройната коалиция.
  > Та нали правителството на Тройната коалиция прие най-дясната, най-свирепо дясната от всички десни мерки – Плоския данък?!
  > И нали правителството на „ГЕРБ” извършва серия от de jure и-или de facto национализации?!
  > Ами нали правителството на „ГЕРБ” не се разплаща с бизнеса и го води до фалит, а най-често до съкращения на служители и работници, на които то, правителството после плаща социални помощи, които можеше да отиват за заплати, ако то, правителството се бе разплатило своевременно с техните работодатели!
  > Ами ако сравним приватизационните действия на двете правителства, то ще се намери ли някой който да каже кое от двете правителства е лявото, без да насочи показалеца си към „ГЕРБ”!?
  > Да си призная, аз не знам кое е по-добре – да ме управлява някоя просто лява (а на практика консервативна) крадла, която е сред лицата на БСП; или да ме управлява някоя проста дясна (а на практика левичарска) крадла, която е сред лицата на „ГЕРБ”...
  > Не знам и кое е по-добре – лявата БСП, когато бе на власт да отвори със закон повече от 99% от досиетата и 80% от комисията по досиетата да си е от бесепари – явни и тайни (докато дясното СДС, когато бе на власт отвори по-малко от 1% от досиетата); или десният „ГЕРБ” да възроди по един потресаващ начин милиционерския манталитет и ченгесарското битие в силовите структури, да използва службите за политически поръчки и да подслушва само на базата на мнителност и подозрителност по списък и чрез проскрипции – всичко наред и всеки, който е потенциален нарушител, неблагонадежден или може би дори враг на народа, а по-скоро на „ГЕРБ”...
  
  Но веднага ще кажа – пропускам всичките тези факти и фактически престъпления, всичките тези дела и документи.
  Махам ги, т.е. оставям ги настрана, защото те са като пъпки и циреи по лицето на демокрацията. А за мен винаги е било далеч по-важно от самите пъпки и циреи това – на какви дълбоки причини, на какво болестно състояние на организма те се дължат.
  Защото тези пъпки и циреи са симптоми, проявления не на младежка незрялост, а на вътрешна болест в напреднал стадий, на някаква патология в организма, на дълбоко увреждане на имунната система, на трудно обратимо нарушаване на обмяната на веществата на нашата демократична система.
  И още едно излишно по принцип обяснение, но съм длъжен да го направя, защото у нас е пълно с политически лепачи на етикети, на всякакви идеолози, които не четат по същество какво си казал, а гледат да видят някоя стояща малко по-накриво от гледна точка на полит-целесъобразността или полит-коректността запетая и с нея подменят всичко, което си искал да кажеш:
  ► Аз не съм за изхвърляне на политическото противопоставяне „дясно-ляво” и за изваждане на левите и десните стратегии и идентификации от политическото и политиката!
  Не, абсолютно не!!
  Но аз смятам, че левите и десните подходи, програми, платформи и всякакви други от сорта – това са различни лечения, различни анестезии, различни терапии, различни операции (ама както искате продължете този списък от медицински понятия, в които не ми е силата) по отношение на болното и боледуващото - политически, икономически, социално и културно – общество.
  Само че поставянето на истинската диагноза е в качествено различна координатна система, това може да стане чрез качествено различен анализ на процесите. То е, казано по-просто – друга бира. При него двуцветното, схематично, дясно-ляво мислене не сеамо е неадекватно, а и противопоказано.
  Нашите същностни проблеми, неставането на демокрацията, превръщането на България в един (ако вземем названието на една повест на Джон Стайнбек) Безпътен автобус, заседнал някъде в пресечените селски местности между Сирищник и Банкя, са в коренно различна плоскост – те са системни, структурни, стратегически, а значи много по-сложни и по-трудно лечими.
  Да се подхожда в днешно време при поставянето на диагноза на нашето агонизиращо и губещо демократични устои и демократични съпротивителни сили общество, чрез старата и идеологизирана дясно-лява философия, означава да се стреля със завързани очи по движеща се мишена. Означава да се подменя дневният ред на обществото с отминали парадигмални подходи и схващания. Означава да се пише по пясъка във времена на силен прилив.
  Днес ние трябва да поставим диагнозата на нашето общество и едва след това да му търсим ляво, дясно или миксирано някакво лечение.
  И всеки, който иска да ме накара да се самоопределя като десен и ляв докато с постави диагнозата, той не е познал. Аз в подобно словоблудстване не участвам. Това не е моята игра!
  Категорично съм убеден, че всеки, който иска да натрапи на България и българското общество дясно-лява конфонтация при поставянето на диагнозата, спомага тази диагноза да бъде поставена грешно, сбъркано, непрофесионално. И така спомага за задълбочаване на агонията на страната ни!
  Повтарям, дясно или ляво може да бъде лечението на болестта, но не и нейното поставяне!

  Така че драги ми десни стратези, идеолози или просто зависими от правителството анализатори, медии, ректори и частни собственици на NGO (сиреч think-thanks) – аз няма да ви играя в тъпата и вредна игра на „или-или” - при която нямало „между”: или десният „ГЕРБ”, или лявата БСП!
  Със същия успех утре ще ме накарат да играя една друга игра, в която да няма „между”: или десният полк. Алексей, или левият ген. Никола!!
  А после: или десният Яне, или левият Волен!!!
  И накрая: или десният Пиночет, или левият Лукашенко!!!!
  
  Това не е моята игра, още по-важно – това не е играта на България.
  
  Истинските дилеми на България са други и днешните политически партии не дават отговор на тези дилеми. Тези партии кръжат по други орбити – орбити плоски, а не пространствени.
  Орбити, обслужващи статуквото или усукващи се около него, а не водещи България към модерното общество, европейското общежитие и демократичната общност.
  
  Аз искам да поставим пред нас друг тип алтернативи, много по-различни от елементарното дясно-ляво противопоставяне:
  
  ● В развитието:
  -- съвременна и просперираща България;
  -- или провинциална и ориентализирана България.
  
  ● Във властта:
  -- качествен мениджмънт и интелект (базирани на наука, целево ориентирани стратегии, управление на риска и ранно сигнализиране на предизвикателствата и заплахите);
  -- или импровизации и наивизъм; сиво вещество или сила; централизация или децентрализация; координация или командорене.
  
  ● По отношение на това - на кого ще принадлежи водещата роля при определяне на стратегическите приоритети на България:
  -- на средната класа и креативните, свързани с умствения труд и идентичностните ценности групи – учители, лекари, университетски преподаватели, научни работници, интелектуалци, творци, артисти и хора, работещи с високи информационни и комуникационни технологии;
  -- или на маргиналните и маргинализиращи се, ниско престижни, непроизвеждащи добавъчен интелектуален продукт прослойки.
  
  ● В изчистването на обществото от тоталитарното наследство и авторитарните рецидиви на употреба на властта:
  -- системно ценностно, ментално и интелектуално пречистване на обществото, политическия живот и системата за нацонална сигурност на България от милиционерския манталитет и ченгесаркото битие;
  -- или повърхностно, имитационно и симулационно отстраняване и „отстрелване” на определени личности с постове и звания, по формален признак на обвързаността им с ДС.
  
  ● В борбата за законност, демократичност, справедливост и сигурност:
  -- ефективно противодействие на престъпността – битова, улична и организирана престъпност;
  или използване на властта за разчистване на сметки главно с онези представители на престъпния свят, които са приятели на неприятелите или неприятели на приятелите на управляващите.

  Вижда се, че по отношение на тези стратегически парадигми на съвременното ни развитие, българското общество или поне мислещата и загрижена за бъдещето на България част от него е от едната страна на цивилизационното противопоставяне, а „ГЕРБ” и Тройната коалиция, т.е. ББ-ЦЦ и СС-АД са от другата страна.
  Т.е. изборът от гледна точка на дългосрочните стратегически интереси на България не е „дясно-ляво”, маскирано като „ГЕРБ”-БСП, а е:
  -- „за” България (да я наречем Първата България) като модерна, европейска и демократична държава, функционираща като единен организъм със споделяни общи цели, ценности, идеали и идентичност;
  или и „за” България (да я наречем Втората България) като изоставаща, периферно-европейска (т.е. балканско-ориенталска) и псевдодемократична територия с обслужващи функции, населявана от спасяващи се поединично индивиди.
  
  Аз избирам Първата България, така че не ме карайте да избирам нещо, което дори да се е самонабедило за дясно, дори да е член на Европейската народна партия, води страната ни към битието и съзнанието на Втората България.
  Ако отминалият вот на доверие бе за глас „за” и „против” първата или Втората България, аз щях да заема еднозначна позиция.
  Но този вот беше за нещо съвсем друго.
  А именно – чрез механичната процедура на преброяване на парламентарните гласове, да се оправдае не просто една злоупотреба (зла употреба) с властта и специалните служби, но и да се легитимира един начин на консумация на властови ресурси, които допълнително забиват страната ни в посоката надолу – към Втората България. И означават само едно – че един ден, за да се измъкнем на горната зема, към Първата България, ние ще трябва да режем живо месо от себе си, за да храним птицата на Новия тип управление, която ще ни изведе до жадуваната Първа България.
  
  Нелепо и наивно е да се смята, че същността на демокрацията е в гласуването и налагането на волята на мнозинството. Демокрацията е сложна обществена система с много проста форула за вземане на решенията – прави са тези, които са повече. Тази формула работи само когато демократичните промени са пуснали дълбоки корени в обществото, а хората правят своя избор максиално отговорно и информирано.
  Ще напомня само, че и Хитлер идва на власт чрез формална демократична процедура на гласуване. И че Чавес и Лукашенко, Назърбаев и Каримов държат властта си по силата на формалния народен избор, от когото периодически те искат вот на доверие за провежданата политика.

  Начинът, по който вече 20 години се управлява страната ни я тласка към разрушаване на самата нейна системна и структурна архитектура, на това, което я прави нормално функционираща държава.
  Модерната, европейска и демократична България може да се базира днес на 4 стълба, на четири опори:
  • държавност (институционална, идейна, патриотична и нравствена рамка, сплотяваща обществото и отдените граждани в единен организъм);
  • ценностна система (социални, нормативни, ментални и религиозни ценности);
  • стратегия за развитие (модернизация, европеизация, демократизация и запазване на бългаския характер на българската държава);
  • сигурност (ред, стабилност, законност и справедливост).
  
  Малко лирично отклонение: В http://glasove.com/article-11588.php социологът Иво Христов всъщност е систематизирал по отношение на Турция аналогични 4 базисни опори, които вече изведоха Турция в орбитата на 15-те най-бързо развиващи се и най-високо развити държави:
  • неосоманизъм;
  • неоислямизъм;
  • неомодернизъм;
  • система за национална сигурност.
  Горещо препоръчвам този текст на всички приятели и читатели, а най-вече на моите студенти и на онези политически ментори, които ми четат морал за това, че не съм се определил еднозначно, прогресивно и (в)дясно в Двубоя на века: „ГЕРБ”/ББ-ЦЦ срещу БСП/СС-АД!
  
  Как мога да се определя еднозначно в този Двубой на века, след като страната ни продължава да бъде управлявана и от член Европейската народна партия, но все така - с нарастваща некомпетентост, с нахлуване в управлението на все по-неграмотни, а от гледна точка на стратегическия мениджмънт и случайни хора, избрани по съмнитени критерии или просто платили си за заемания пост – платили си духом или телом, материално или морално. И после бързащи да компенсират понесените щети и ущърби.
  Все така и с още по-страшна сила в България се игнорират, не се зачитат и се превръщат в тежест най-важните източници на модернизационни импулси и съвременно развитие категории и императиви:
  ♦ Талант (иднивидуални дадености и креативност, стоящи много над средно-статистическите);
  ♦ Труд (Усърдие);
  ♦ Знание (Придобит интелектуален продукт);
  ♦ Можене (способности и капацитет).
  Талантът, Трудът, Знанието, Моженето – това продъжават да бъдат девалвиращи се и обезценяващи се у нас ценности. Те се превръщат дори в недостатъци, във воденични камъни, които теглят надолу хората, които ги притежават. Да разчиташ на тях се оказва не просто грешна стратегия, но и нещо на много по-примитивно равнище – като минавка, като прецакване, като някаква наивна проява на глупост и кокоша слепота.
  Може да се нарича още по-гръмко „дясно” това правителство, но при него в най-голяма степен са смазвани със страшна сила именно Талантът, Трудът, Знанието и Моженето. Това правителство систематично мачка и унижава преди всичко онези прослойки от българското общество, които се прехранват с Талант, Труд, Знаене и Можене, които работят с ума и способностите си, които за да станат професиоанлисти в своята сфера са инвестирали колосални усилия именно в областта на интелекта, креативността, сивото вещество, вдъхновението – учители, лекари, университетски преподаватели, научни работници, интелектуалци, творци, артисти и хора, работещи с високи информационни и комуникационни технологии!
  
  Талантливите, трудолюбивите, знаещите и можещите хора в България вече 20 години не са възнаграждавани адекватно, не са поощрявани да продължат да инвестират в своите предимства и преимущества. Те не са препоръчвани като модели на успешни индивидуални стратегии. Те са първите, които отпадат при поредното нашествие на дилетантите в различните администрации.
  Потресаващо е, че и т.нар. български бизнесмени се отнасят (въпреки че е парадоксално, защото така те увреждат своите интереси) по същия начин към Таланта, Труда, Знаенето и Моженето. Те предпочитат дългото бедро на хубавицата пред креативния мозък очилаткото и слабоумното синче на своя приятел пред талантливото, но ничие момиче...
  
  Да си го кажем направо – нещата са много силно свързани, нищо не е случайно. Всяка причина си има следствие и всяко следствие въздейства на породилата го причина. Този, който може с лека ръка да напада и обижда, да съсипва и осмива ключовите прослойки, свързани с таланта, с творчеството, с интелекта, с креативността – учители, лекари, университетски преподаватели, научни работници, интелектуалци, творци, артисти и хора, работещи с високи информационни и комуникационни технологии, той губи представа за ценностната реалност, за нравствената среда, за моралните отношения, за етическите принципи и започва много лесно да опошлява всичко.
  
  И ако се замислим – ще сложим ръка на сърцето си, за да признаем, че в ставащото има логика, жестока логика!
  Някои се бе възмутил, че първите три лица в държавата ни на 10 ноември са били не просто пасивни членове на БКП, но в една или друга степен нейни активисти, активни дейци на милиционерския, пропагандния и законоопазващия фронт.
  А далеч по-тъжно и страшно е, че първите трима в държавата ни са off-line по отношение на новите информационни, комуникационни, интернетни и социално-мрежови технологии. Че те като убеждения и мислене са останали в 20 век. Че те не знаят чужди езици и ако трябва да кажат нещо стойностно на американски или европейски език, то текстът трябва да им се напише с български букви, за да го сричат невнятно...
  Премиер, президент, председател на парламент трябва да оставят настрана любимите си автори Карл Май, Дан Браун и Павел Вежинов и да прочетат нещо по-стойностно. Вече стана дума за Джон Стайнбек – препоръчвам им две негови поучителни за тях произведения: „Гроздовете на гнева” и „Зимата на нашето недоволство”.
  
  Искаше ми се да завърша малко по-оптимистично. Но не се получава. Аз нямам нищо против, след като не стана 16-а република на СССР, България да се превърне в ССРС – Страната на Специалните Разузнавателни Средства. Нямам против да ме управлява нещо средно между Чавес и Лукашенко. Нямам против управляващата партия да печели мандат след мандат и вот на доверие след вот на доверие. Нямам против един човек (най-много двама, пък било то пожарникар и физкултурник – няма лоши професии) да казват кой е добър и кой лош у нас, кой е почтен човек и кой престъпник, кой има право да преподава в един независим университет и кой няма това право.
  Нямам против нищо това – ако е станало с гласовете на мнозинството български поданици. Такова е правилото на играта – ок, гък не можеш да му кажеш!
   Вече сме се разбрали, че които са повече, те ще казват какво да бъде, как да бъде и кога да бъде.
  А за последните години в България се формира едно направо квалифицирано мнозинство от хора, които или са без ценности и принципи; или са падащи и паднали на социалното дъно; или са нравствени маргинали и дегенерати; или са убедени, че по-силният изяжда по-слабия, по-богатият изяжда по-бедния, по-бързият изяжда по-бавния, по-непочтеният изяжда по-почтения, по-малко образованият изяжда повече образования, по-глупавият изяжда по-умния. Това квалифицирано мнозинство има пълното право по силата на формалната демократична процедура да определя нещата в България.
  Моята малка и скромна молба е само една и единствена:
  Моля ви, не наричайте това демокрация. Намерете му по-подходящо название. И го одобрете. С квалифицирано мнозинство. Вие вече разполагате с него.

  Николай Слатински
  23.01.2011 год.