Как беше някога:
1. Коалиционният партньор в управлението (ДПС) оттегля подкрепата си за правителството и то става де факто правителство на малцинството.
2. Свален от поста е председателят на парламента (Стефан Савов).
3. Започва унищожителна атака срещу правителството от новата широка опозиция и президента за т нар. "македонска афера".
4. Правителството е свалено.
5. Управляващите издигат отново същия кандидат за премиер (Филип Димитров).
6. Кандидатът за премиер на управляващите е отхвърлен от парламента.
7. Избрано е Беровото правителство.
8. Започва неконтролируемо и цинично управление на олигархията и се осъществява трансформация на най-видни крадци и клептомани, мутри и пладнешки разбойници в почтени бизнесмени, употребяващи Беровото правителство за своите користни и безнаказани цели.
9. Правителство на Жан Виденов.
10. Хипер-инфлация и мега-стагнация.
Как е сега:
1. Коалиционният партньор в уравлението (ИТН) оттегля подкрепата си за правителството и то става де факто правителство на малцинството.
2. Свален от поста е председателят на парламента (Николай Минчев).
3. Започва унищожителна атака срещу правителството от новата широка опозиция и президента за т.нар. "македонска сделка".
4. Правителството е свалено.
5. Управляващите издигат отново същия кандидат за премиер (Кирил Петков).
6. ...
7. ...
8. ...
9. ...
10. ...
Да припомня още нещо (от мой статус преди десетина дни):
Правителството на Филип Димитров падна със 120 на 111 гласа след вот на доверие.
Филип Димитров поиска този вот, макар да беше очевидно, че вотът е обречен, доколкото малко преди това новата широка опозиция БСП-ДПС с решение на парламента го бе обвинила, че с т.нар. "македонска афера" бил създал условия за уронване на престижа на страната и бил породил предпоставки за накърняване на националната сигурност.
Няма да говоря сега, че преди дебата за това злополучно и зловредно решение имаше закрито заседание на парламента, в което СДС взе, че отказа да участва и ме прати единствен мен да се боря с колосални усилия, сам срещу широката опозиция и точка по точка да опровергавам нелепите им твърдения.
Само ще кажа, че понеже не бях виден фактор в СДС, аз не участвах в заседанията на НКС на СДС. Но на заседанието, на което се обсъждаше внасянето на вот на доверие, аз отидох и държах пламенно слово (предполагам, че архивът се пази), в което напразно убеждавах Филип Димитров и НКС на СДС да не допускат фатална грешка и да предприемат действие, което ще свали правителството.
И което после свали правителството...
Понеже и тогава като се завъртя рулетката, първият мандат за съставяне на правителството бе на досега управляващата партия - СДС. Ние издигнахме зова и заклинанието
- Само Филип и никой друг!
Т.е. Филип, та Филип!
На заседанията на парламентарната група от задните места в залата се опитвах и аз да кажа, че това е ритуално самоубийство. Няма как онези, които първо са обвинили Филип Димитров в абсурдни гадости и после са го свалили с отхвърляне на вота на доверие, сега да гласуват за него. Филип Димитров не е единственият качествен наш кандидат! Нима дотам го докара СДС, та да няма други силни кандидати? Кое е по-важно - да правим онова, което сме си навили на пръста или да правим онова, което трябва, за да продължи демократичното управление на страната ни?!
Но ние издигнахме отново Филип Димитров и парламентът го отхвърли достатъчно убедително.
Продължаваме Промяната трябва да решат дали да бъде:
- Само Кирил и никой друг!
Т.е. Кирил, та Кирил!
Или да не бъде.
Аз само напомням как беше.
Давам си сметка, че когото и да издигне ПП, много вероятно е той да бъде бламиран.
Давам си сметка, че издигането на друг кандидат е отстъпка, компромис, който може да донесе допълнителни минуси на ПП.
Давам си сметка, че ние вървим към ново Берово правителство под егидата на РР, което утре може да бъде наречено и Радево правителство, като се подреди до Беровото правителство по вредност и безумно управление.
Давам си сметка, че няма пълна аналогия в Историята и че тя се реализира първо като трагедия, а после като фарс.
Ала пак ще кажа - напомням как беше.
А да решават политиците. Аз съм само един страничен наблюдател на процесите сега, за разлика от преди, когато участвах в тях, макар и не на първи роли.
30.06.2022 г.
