Диктаторите биват възпирани, а не омилостивявани; те не разбират от умилкване и умиротворяване

Не бива да има съмнение – аз също мога да представям възможно най-оптимистична картина за хода на войната на рашистите в Украйна!
Но предпочитам да анализирам (доколкото мога, естествено) случащото се и затова от началото на четвъртия месец на тази подла и брутална путиноидна война започвам силно да се тревожа за милата на сърцето ми Украйна.
Освен това съм в постоянна връзка с мои приятели от Харков, които са пръснати из Украйна или Европа, а някои са заклещени в Харков и над тях валят рашистки ракети.

Буквално в краката на моя добра позната в Харков падна руска ракета - показвах тук снимката как тя се забила в земята и слава Богу, не се е взривила, иначе от моята позната и кучето ѝ нямаше да остане и следа. Нямам връзка от два месеца с един от по-по-най-добрите ми приятели, който нямаше как да се махне от Харков, защото на легло беше неговата възрастна майка и аз се тревожа за тях. Не пише от месеци и една удивителна моя преподавателка от студентските и аспиратските години (1975-1979, 1982-1986), със семейството на която поддържах кореспонденция от повече от три десетилетия. И от тях нямам ни вест, ни кост.
Обвиняват ме мои силно проукраински ФБ-приятели в песимизъм. Дори да звучат на пръв прочит песимистично, моите текстове са писани с реализма на оголените нерви.
Ще обобщя:
Първо, аз съм категорично на страната на Украйна и се моля Богу горещо за нея и за позитивния край от тази нагла и мръсна путиноидна война срещу нея.
Второ, аз се тревожа, че липсата на силно политическо лидерство на Запад (в САЩ и особено в Европа), постепенното банализиране на войната, зациклянето на западното обществено мнение в желание за нормалност и в отказ да се понасят несгоди, половинчатостта на санкциите срещу Русия, страхът от ядрен рашистки удар, вътрешните проблеми в практически всички държави на Запада – политически, икономически, финансови, енергийни, социални, - тласкат западните лидери и масовите нагласи на Запада към принуждаване на Украйна да приеме несправедлив мир. Мир на всяка цена и с цената на всичко, но де факто за сметка на Украйна и де юре в полза на Путин.
Трето, аз продължавам да смятам, че каквото и да приказват западните лидери, особено тези в Европа, у тях го няма фундаменталното разбиране, че войната в Украйна е война не само срещу Украйна; че това е война срещу Европа, срещу Запада, срещу демокрацията, срещу либералните принципи и ценности, извели Запада на позицията на световен лидер през последните 200 години – лидер, чертаещ доскоро толкова успешно стратегическия вектор на развитие на човешката цивилизация. На първо време и най-вече това е война на кретеноидното геостратегическо и фашизоидното геополитическо бълнуване на Путин срещу Европа. Украйна е само средството, целта е Европа.
Четвърто, аз съм абсолютно убеден, че във войната срещу путино-рашизма Западът трябва да дава отговори и да се сражава, да действа и да мисли като на война! Твърдо и безкопромисно, единно и безусловно. Страхът, подвитите колене, предпазливостта („сакън да не вземе да стане нещо, да не предизвикваме кремълското изчадие!“), илюзията, че наведена европейска главица рашистката сабя не я сече – това са измерения на тотално погрешна стратегия и безумно неадекватна тактика. Кремълското изчадие смята разумността и нежеланието за ескалация от Запада за слабост. Путин точно такъв Запад и преди всичко точно такава Европа си представя и ние се вписваме в тези негови маниакални, шизофренични, параноични и нарцистични представи. За него Европа е прогнила, побъркана на тема секс и джендърство, тя е една събирателна мека китка, една тълпа от самовлюбени егоисти, за които футболът и ниските и низки удоволствия са всьо и вся и тя, Европа ще отстъпи, ще се огъне, ще заеме поза, най-удобна за обладаване, само и само да си живее спокойно и лежерно. Путин не само си въобразяваше, че Украйна ще клекне за броени дни, той бе сигурен, че Европа за броени месеци ще помрънка, ще поподскача, ще се побие в гърдите, ще се поизрепчи и после ще подвие опашка. В неговите фантасмагории – ще вдигне опашка и ще каже: прави каквото искаш с мен, но не ми закачай нормалността и петдесетте нюанса сивота на моето сито съществуване.
Ето защо Западът и най-вече Европа трябва да докажат, че има мисии и каузи, за които ние сме готови да се борим и които сме решени да отстояваме! Има граници, които няма да позволим на путиноидите да пресекат, има ценности, които няма да предадем! Изчадието разбира само от решителни, категорични отговори, от твърд и смел език, от категорични и пълноценни санкции и мерки.
Украйна, независимо какво мислят макронистите, не е някъде в периферията на Европа! Географският център на Европа Е в Украйна. Украйна Е в Европа. Украйна Е Европа. И кремълското изчадие трябва да си строши зъбите в гадните си опити да отхапе колкото се може повече от Украйна!
Путин е способен на множество варвараства. Само който предпочита да живее в измислен свят може да си мисли противното. Моята прогноза е, че срещу Запада и най-вече срещу Европа, може би и срещу България, предстоят тежки кибер-удари от путинските хакерски орди. Нивото на нашата евроатлантическа киберсигурност не е толкова високо, колкото би трябвало да е, уязвимостите ни са предостатъчно. Путин е зло, за него всички средства, които произвеждат злини са добре дошли. Той ще пренеса войната и в кибер-пространството, в това аз не се съмнявам.
Европа е призвана и призована да прави това, което в много трудните и особено тежките ми моменти ме съветваше моя татко, светла да е паметта му – да се диша дълбоко през стиснати зъби.
Това е реалността, но такъв е и пътят към победата над Злото - да се търпят лишения, да се понасят неудобства, да се студува ако трябва, да се гладува, ако се наложи. Но да се оцелее и да излезем от тази война по-силни и по-европейци.
Срещу Путин е необходимо да се действа с повече Запад, с повече Европа, а не с по-малко!
Западът трябва да умножи досегашните си санкции срещу Русия по 3. Да умножи качеството на досегашната си подкрепа за Украйна по 5. Да умножи количеството на досегашната си помощ за Украйна по 10! Никакви отстъпки, никакви компромиси, никакви чембърлейнски ходения по гайдата на кремълското изчадие, никакви мюнхенски илюзии, че изчадието ще се спре и ще миряса, като вземе това, което до момента е превзело.
Да, правилно бяха изгонени 70 руски дипломати – даже малко са изгонени, тук е в сила правилото на Мечо Пух – колкото повече, толкова повече. Но Митрофанова остава тук. Това е толкова недопустимо!
Ето, всичкото това е което исках да кажа. Даже не „исках“ – аз го казвам постоянно и непрекъснато. Защото съм абсолютно убеден – предстоят много и тежки дни, седмици, месеци, години. Но те няма да станат по-малко и по-леки, ако не сме решителни и твърди спрямо кремълското изчадие! Диктаторите биват възпирани, а не омилостивявани. Диктаторите не разбират от умилкване и умиротворяване. С тях не трябва да се водят разговоряния, преговоряния и договаряния. На тях трябва да се демонстрират сила и мъжество, воля и решителност. Само така ще направим Запада и Европа по-успешни и по-атрактивни за другите народи. Само така ще помогнем и на Русия след Путин. На тази Русия, която ще остане след Путин.

https://nslatinski.org/?q=bg/node/3299

29.06.2022 г.