Единствената останала роля на СТ

В българската политика има много пошлост, гадост, противност, отвратителност. И, разбира се, за това в никакъв случай не е виновен само и единствено СТ.
Още докато аз бях през 1990-1994 временно в политиката
(за грубата грешка като президентски секретар по националната сигурност 2002-2006 не говоря, защото тогава бях само някакъв никому ненужен в администрацията експерт, без възможност да участвам в каквато и да било политика),
срещнах и намесени в нея, в политиката мерзавци и подлеци, мошеници и наглеци.
Но тогава някак това бе личен избор – ти избираш дали да си такъв, никой не те задължава за това.
Основната маса участващи в политиката по онова време имаха сякаш завинаги вградени задръжки да не падат толкова ниско и низко. Те правеха грешки, допускаха непочтени компромиси, но в главното бяха водени от желанието да направят добро за страната (което не изключваше – да направят добро и за себе си, лично).
Постепенно, обаче, пошлостта, гадостта, противността, отвратителността се настаниха трайно в българската политика. Те станаха част от нейните правила и мнозина, които искаха да преуспеят в нея се чувстваха принудени да бъдат мерзавци или подлеци, мошеници или наглеци. Според тях само така те можеха да успеят.
Казаното не означава, че всички в политиката вече са такива. Не, абсолютно не. Да не бъдеш такъв, обаче, стана вече не правилото, а изключението. Да не бъдеш мерзавец или подлец, мошеник или наглец – стана въпрос на личен избор. Заедно с готовността да платиш цената за този тежък избор.
Така или иначе, познавайки себе си твърде добре, аз си давам сметка, че макар и брутално изхвърлен от политиката през 1994 г. и оставен да оцелява нелеко като бивш, а значи като паднал, когато мнозина, които са ти били приятели са престанали да вдигат телефона и са започнали да те обягват на улицата, всъщност така ми е била направена огромна услуга. В политика, в която е въпрос на личен избор да не бъдеш мерзавец или подлец, мошеник или наглец, аз по подразбиране не мога да участвам. Там съм обречен да бъда слаб политик, маргинален политик, самотен политик, безполезен политик.
Отново ще кажа – за да стане политиката ни такава, вината не е само и единствено на СТ. Вярно е, че той покваряваше обществената атмосфера. Вярно е, че го правеше по-особено перверзен и пошъл начин, защото смесваше абсолютна простотия с високи идеали, безобразен цинизъм с родолюбиви трели, арогантно невъзпитание с нежни чувства, просташки език с лирични ноти и нотки, но покваряването бе нещо от по-висок порядък – то бе начинът, по който нашето общество предаде и продаде смисъла на Прехода; то бе естествен резултат, че изпълзяха нагоре възможно най-противните хора от времето на соца – от една страна злокачествените метастази на ченгесарството и доносничеството, от друга страна – злокачествените метастази на аутсайдерството и маргиналството.
В същото време не бива да се подценява гадната и разрушителна роля на СТ за оскотяването на обществената атмосфера у нас, за нейното опорнографяване, за нейното обезценностяване, за нейното деморализиране.
Това, което искам да кажа е само, че не единствено СТ бе такъв и не най-вече той причини това. Главното в съдържението на случилото се е, че времената бяха такива. И да не беше СТ толкова талантлив в омаскаряването и деградацията на обществената атмосфера, тя пак щеше да бъде омаскаране и деградирана, вероятно даже в същата порочна и грозна степен.
Голямата, катастрофичната грешка на СТ бе, че понеже си е такъв по характер и като личност и понеже прекрасно припозна себе си в омаскарената и деградирана обществена атмосфера, той си въобрази, че е нейното лице, нейният създател, нейният пророк, нейният гуру. Вместо да се мисли като един от „творците“ на тази обществена атмосфера, СТ започна да се смята за нейния Творец. Реши, че има патент върху нея. Че тя е негово притежание. Че само той и единствено той има права върху нея.
Това го превърна всъщност в нейна жертва.
СТ стана жертва на опошлената и осквернена и от него самия обществена атмосфера.
Внезапно (и логично!) се получи така, че тази отблъскваща и омерзяваща, отвратителна и отвращаваща обществена атмосфера не можеше вече и повече да допусне каквото и да било свое облагородяване, цивилизоване, хуманизиране и очовечаване. Тя ги възприема като пряко посегателство, като смъртоносна заплаха за себе си. И затова се нуждае от стражи, стражари, защитници, пазители – които да смачкват всеки полъх на нещо по-светло, по-свидно, по-човечно, по-нормално.
Станала новата нормалност, тази обществена атмосфера разглежда всяко най-нормално проявление, всеки намек за нормалност като зло, като риск, като опасност, като заплаха за самата себе си.
Никак не е странно, даже е съвсем естествено, че СТ се самоназначи за главен Страж, Стражар, Защитник, Пазител на пошлата и покварена обществена атмосфера!
СТ започна да дебне за каквито и да било опити нещо да се промени, нещо да получи по-нормален, по-човешки, по-притегателен, по-оптимистичен изблик и облик.
СТ стана преграда не просто пред възможността за Промяна, но и пред самата, най-микроскопична дори надежда за Промяна.
И така постепенно не СТ бе просто един (макар и най-талантливият и най-изявеният) от създателите на покварената и цинична обществена атмосфера, а главното нейно творение, главният неин продукт, главният неин резултат, главното нейно следствие.
Сега тази обществена атмосфера не му позволява да мръдне и на милиметър от собствения си образ – образа на СТ, от който тя има въпиюща потребност. СТ е осъден от нея на невъзможност да бъде друг – освен цербер на Непромяната, освен разрушител на поривите за Промяна. Всеки кълн на Промяната (а това може да бъде понякога само имитация на Промяната), веднага бива стъпкван безпощадно от СТ. Това стана неговата роля в българската политика и СТ не само не иска, но и не може да не изпълнява тази своя единствена останала му роля.
Каквито и патетични думи да реди, каквито и героични пози да заема, каквито и национални цели да изтъква, каквито и благи намерения да демонстрира, СТ е само това – блюстител на Непромяната. Враг на всичко позитивно, което би могло да се случи в българската политика. Палач на добрите възможности пред страната след проклетото и прокълнато безвремие на ББ. Гробокопач на плахите и понякога прекалено любителски все още желание на младите в България да отвоюват страната от олигархията, ДС-арщината и библиосарайщината, от корупцията, от рашизма, от евроазиатщината и ориенталщината.
Пак да поясня – драмата, трагедията, катастрофата, зловещата участ на СТ е, че той вече не може да се откаже от тази си роля, той е подкупен и купен за нея, той е инсталиран в нея, той е принуден да я играе и знае, че друга роля нататък няма да има за него. Затова и така демонично и гротескно той се старае да я изпълнява. Като една най-обикновена маша. Като най-обикновена коса – коси всеки стрък, всеки цвят, всеки порив, всеки полъх за нещо ново и различно.
Непромяната, Статуквото, Безвремието, Блатото са инвестирали много в СТ. Те най-внимателно и най-старателно са го селектирали, отгледали са го, откърмили са го и са го оформили, форматирали са го за тази роля. И СТ в момента е тяхното най-ценно притежание. Да, ББ им е адски нужен, той е идеалът за обслужващ ги политик, който дори в мечтите си те не са си представяли. Но те могат дори без ББ. Политиците са продажни, все ще се намерят такива, при които и без ББ ще се продължи по ББ-ски. Но без СТ на Непромяната, на Статуквото, на Безвремието, на Блатото ще им е много трудно да удържат положението, да продължат своето безконтролно властване. Защото това тяхно безконтролно властване има нужда от перманетно опошлявана, постоянно ориентализирана, нпрекъснато деморализирана и непрестанно дезорганизираща българския социум обществена атмосфера. А да опошлява, да ориенталириза, да деморализира и да дезорганизира българската обществена атмосфера СТ умее най-добре от всички.
Непромяната, Статуквото, Безвремието, Блатото ще продължат да преекспонират СТ, ще продължат да го фаворизират, ще продължат да го фетишизират, ще продължат да му налагат единствено възможната му останала роля, ще продължат да го употребяват и да злоупотребяват с него, докато – според техните планове и прогнози обществената атмосфера в България достигне такова дъно и такава низост, стане дотолкова непоправима и невъзстановима, че да започне да се самовъзпроизвежда в своята безобразна и отвратителна пошлост.
Тогава вече от СТ няма да има нужда. И той ще отиде там, където отиват ненужните. Предполагам, че това е едно доста унило и трудно, дори невъзможно за оцеляване място. Никой, захвърлен безпощадно и без право на обжалване в това място, не се е върнал от него, за да ни разкаже как е там и на какво точно то прилича.
  
  13.06.2022 г.