10 принципа на последователна и категорична политика по отношение на войната в Украйна

Войната на рашизма срещу Украйна премина първия, макар и условно, макар и символично критичен времеви рубеж – 100 дни.
100 дни!!
Да се замислим само – в Европа (а по някои данни географският център на Европа се намира именно в Украйна!) вече 100 дни бушува жестока война и никой не може да каже колко пъти по 100 дни още ще бушува тя.
Европа беше родното място, бащиното огнище, бурето с барут на Първата и Втората световни войни. Няма гаранция, че тя няма да се превърне с тежки родилни мъки и в майката на всички войни – Третата световна война.
Макар Европа и Западът като цяло да се опитват да се самоубедят, че животът продължава по старому и да се вълнуват от своите си обикновени (инфлацията), емоционални (футболните първенства) или с привкус на скандалност (разводът на Джони Деп) неща, анормалността, ненормалността е вече тук и последиците от нея тепърва ще ни изправят на нокти и ще късат нервите ни.
21 век може и да започна на 11 септември 2001 г., но Третото хилядолетие започна на 24 февруари 2022 г...
Вече, за жалост като че ли се случва онова, от което толкова се страхувах още от нахлуването на рашистките орди в прекрасната и близка на сърцето ми украинска земя – войната в Украйна се банализира, тя сякаш вече досажда на европейските и западните като цяло граждани, тя минава на заден план в техните мисли и преживявания. По този начин тя, войната се отдалечава от западното внимание и вълнение. Хората си искат обратно обичайния, стандартния, по-предвидим и по-спокоен живот.
А точно това не бива да се случва! Точно на това разчита кремълският сатрап, това средновековно чудовище, този социопат и циклофреник, този психически и физически болен индивид. Защото точно това отговаря на неговата представа за либерасткия Запад - че е егоистичен, че е себичен, че е самодоволен, че е безчувствен, че е деградиращ, че е упадъчен и обречен на залез.
Едни от най-силните и убийствено точни оценки за Путин и неговия мизантропски режим принадлежат на Гари Каспаров – влизащ със сигурност в Топ 5 на най-великите шахматисти за всички времена. Даже по-скоро в Топ 3.
Може би затова, макар аналогията да е повърхностна, когато мисля за войната на рашизма срещу Украйна, аз си спомням онзи мач за световната титла от 48 партии на младия Каспаров с шампиона Анатолий Карпов от 1984-1985 г.
Карпов бе любимецът на съветския режим, неговото глезено дете. Мачът му с Каспаров бе очакван като своеобразен шахматен блицкриг. Лидерите на съветската държава неизменно разглеждаха световната шахматна титла като особен, като специален приз, носещ прослава и превъзходство на тяхната система над Запада. За тях Каспаров още тогава бе доведеното дете, някакво чуждо тяло в тяхната система. И те не само неистово желаеха, но и очакваха Карпов да го разгроми за броени партии.
Мачът започна точно според техните очаквания. След деветата партия резултатът бе вече 4:0 за Карпов. Да поясня, че се играеше до 6 победи.
После след известно затишие в игра на изтощение, в която Каспаров бързо се съгласяваше на реми с белите фигури, а с черните се стараеше със сетни сили да не загуби, резултатът набъбна до 5:0 в 27-та партия и бе въпрос на време Каспаров да рухне.
Да, но Каспаров някак успя да оцелее, дори спечели 32-та партия...
И започна нова фаза на играта на изтощение, но вече с разменени роли. Карпов с белите фигури леко и лесно се съгласяваше на реми и гледаше да се спаси с черните фигури. Така продължиха нещата до 47-та и 48-та партия, в които Каспаров удържа гръмки победи.
Макар Карпов да водеше все още с 5:3, под натиска на съветската власт (а мачът се играеше в Москва), ръководството на международната шахматна федерация прекрати мача, с което спаси Карпов от разгром (и де факто му подари победата). Спаси го, защото Карпов вече беше абсолютна психическа и физическа развалина. Той бе изпаднал без сили и без воля в глуха защита и неадекватността му бе очевидна.
Нищо чудно историята да се повтори и рашистката държава и армия да заприличат след време на Карпов във войната на изтощение.
Украйна провали очаквания победоносен рашитски блицкриг и може да се каже, че ние сега се намираме, по повърхностната аналогия с мача между Карпов и Каспаров, някъде около 20-та партия.
Вероятно е в най-близките седмици рашистите да спечелят „27-та партия“ (например да установят пълен контрол над областите на Донецк и Луганск; или да превземат още някой и друг град). Но неизбежно – надявам се - ще дойде „32-та партия“, когато украинците ще постигнат първата си, със стратегическо значение, победа. Сетне играта на изтощение ще продължи, но вече с преимущество на украинците. А това ще отвори пътя към „47-та и 48-та партии“, когато ударите по рашистите ще станат толкова тежки, че ще започне да се търси начин „мачът“ да бъде прекратен“ и де факто да се спаси Путин, да му се даде възможност да обяви, че целите на специалната военна операция са постигнати. Кисинджъри, Орбани, Шолцове и Макрони – дал Бог!
За съжаление, обаче, войната на бойното поле не е като играта на шахматната дъска. В шаха има строги правила, там единият играч може да е подлец и гад, но трябва да играе по тези правила.
Във войната всичко е възможно. И от нея губят и страдат стотици хиляди, дори милиони хора. Войната винаги е беда, бедствие. В нея често подлеците и гадовете имат преимущество, защото са способни на всякаква подлост и гадост.
Ето защо аз се тревожа от банализирането на войната в европейското и в западното като цяло обществено съзнание!
Ето защо аз се тревожа, че Западът и най-вече Европа не правят онова, което трябва да правят. Може да правят някои необходими неща, но тези необходими неща изобщо, ама никак не са достатъчни!
Ето защо аз се тревожа, че заради спокойствието и привичния охолен живот, заради желанието да не си разтурим удоволствията и да не понесем някои неизбежни страдания, ние на Запад не желаем да разберем, че страданията и лишенията, които ще си спестим утре, другиден ще бъдат тройно по-големи и четворно по-болезнени!
Ето защо аз се тревожа, че в политиката на Запад и особено в Европа е пълно с чембърлейнци, с умиротворители, със съглашатели, с компромисници спрямо кремълския сатрап. Този военен престъпник разбира миротворчеството, търсенето на диалог като слабост, като страхливост. Той презира всичко западно, всичко европейско, всичко либерално, всичко демократично! Той ни презира и мрази, той ни ненавижда и ни желае само и единствено лошото!
Европа трябва да се опомни и да осъзнае – тя си има работа с безпрецедентно зло, с безочлив тиран, с безскрупулен деспот, с безсъвестен тип, за който военните престъпления, престъпленията срещу човечеството и геноцидът са абсолютно приемливо средство за постигане на неговите човеконенавистнически цели.
Путин е патология, той е някакъв абсурден геостратегически минотавър, геополитически маниак, хранещ се с плячкосване на чужди територии и унищожаване на чужди държави. Понеже не може да направи своята държава нормално място за живеене, той руши държавите, които са нормални места за живеене.
Путин трябва да бъде спрян сега! Той трябва да бъде възпрян днес! Докато той като хищен и ненаситен смок поглъща хапка по хапка, къс по къс Украйна, с него не бива да се разговаря, преговаря и договаря! В Европа сред политиците гъмжи от такива като нациста Хес, втория след Хитлер психопат, които прелитат до рашистка територия за да търсят умиротворяване.
Европа, Западът, трябва да имат последователна и категорична политика по отношение на Украйна и рашистката война. Тази последователна и категорична политика трябва да се базира на следните 10 принципа:
1. С Путин няма да се водят никакви разговори и преговори, няма да се сключват никакви договори, докато той не прекрати войната срещу Украйна.
2. Всяка употреба от Русия на оръжие за масово поразяване ще получи незабавен, несъмнен, безусловен и симетричен отговор като вината за последствията ще се носи само и изключително от Путин и той ще бъде държан отговорен за това по всички норми на международното и криминалното право.
3. На Украйна ще се даде пътна карта с хоризонт за членство в ЕС, считано от 1 януари 2025 г.
4. На Украйна ще се даде пътна карта с хоризонт за членство в НАТО, считано от 1 януари 2030 г. на принципа „Украйна в НАТО, но НАТО не в Украйна“, като при подобно членство Украйна ще се ползва с пълните права на равностоен участник в НАТО и ще има пълните гаранции от НАТО за нейната сигурност.
5. Безусловно се отхвърля всякакъв петролен и газов шантаж от Русия. Европа е готова да изстрада сътресенията и лишенията от каквито и да било последствия от подобен шантаж, но няма да предаде принципите и ценностите си, както и своята солидарност с украинския народ.
6. На Украйна ще се оказва още по-мащабна военна, финансова, икономическа и хуманитарна помощ, ще се прави максималното за снабдяването на украинците с всички необходими им храни, облекла, лекарства, лекарствени и хигиенни средства и др. п.
7. Икономическите, финансовите, търговските и технологическите санкции спрямо Русия няма на никаква цена да бъдат отслабени, напротив – те ще стават още по-мащабни и ще обхващат нови и нови области и дейности.
8. Ще се направи максималното за изключването на Русия от всички международни организации, от всички културни и спортни мероприятия, като целта е да се постигне прекратяването на възможно най-голям брой и с максимален обхват отношения и контакти с Русия, както и участието на Русия в международния живот във всичките му форми и съдържания.
9. На Русия ще бъдат наложени репарации, за да бъде обезщетена Украйна за нанесените колосални щети и разрушения от войната. Изплащането на тези репарации ще са условието за възстанявяването на отношенията с Русия и за въозбновяването на суспендираните нейни членства в международните организации и поетапното вдигане на санкциите, които са ѝ наложени.
10. След прекратяването на войната ще се потърси решение на териториалните проблеми между Украйна и Русия, като:
а) Донецка и Луганска области съхраняват своята принадлежност към Украйна и получават статут на автономни единици в рамките на украинската държава;
б) За Крим се предвижда 10-годишен преходен период, след който той ще се превърне в кондоминиум с установена съвместна суверенна власт от Украйна и Русия, по подобие на Андора, която е управлявана заедно от Франция и Испания.
  
04.06.2022 г.