▪▪ За Полицията необходимата еволюция като че ли е най-ясна концептуално. Тя може да се осъществи, като МВР от Министерство на обществения ред се трансформира в Министерство на вътрешната сигурност. У нас, макар по други съображения, то се прави – в МВР са Пожарната и отскоро Гражданска защита.
  ▪▪ И за Специалните служби има относителна яснота – независимо от тяхната съпротива, ако не искат да ги смятат за извършител на дейности на и отвъд ръба на закона и за производител на скандали, те трябва да се превърнат в система за ранно сигнализиране по целия спектър от съвременни рискове за държавата.
  ▪▪ По-сложен е въпросът за трансформацията на Отбранителната индустрия. Макар че тя и без подкана започна да се ориентира в процесите и да произвежда съоръжения и техника за „двойна употреба” – и за военни цели, и за извънредни ситуации от невоенен характер. Наоми Клайн пише не за Military industrial complex, MIC или Военно-промишлен комплекс, ВПК, а за disaster capitalism complex, DCC [12] - ние ще го доуточним като disaster industrial complex, DIC - в свободен превод - Бедствиен (т.е. който е свързан с бедствията) капиталистически комплекс, БКК, а по-точно - Бедствийно-промишлен комплекс, БПК - съвременният аналог на ВПК.
  БКК се обвързва с властта в страната и се „храни“ с публичните ресурси, които държавата заделя за задачи, свързани със сигурността и чрез “аутсорсинг”, често без обществен дебат, възлага на компании от БКК. Обсегът от амбиции обхваща много сфери, от които държавата се изтегля и ги предоставя на частния бизнес - война с тероризма; вътрешна (homeland) сигурност - ликвидация на щетите при бедствия, аварии и катастрофи; мироподдържащи, спасителни и издирвателни операции; построяване на инфраструктура, болници, училища, мостове; охрана, партулиране, разминиране; доставки за въоръжените сили - е един от „най-бързо растящите сектори в икономиката на услугите”); обучение на военни, полицаи и чиновници; почистване на реки и хранилища; оказване на медицинска помощ, дори надзор и разпити на затворници; грижа за хора, търсещи убежище; събиране и обработка на информация, вкл. чувствителна, касаеща личните данни. Годишно в индустрията за вътрешна сигурност се разпределят 200 млрд. дол. БКК е мощен комплекс, свързан със сигурността и засилващ своето влияние и участие - както навън чрез “приватизиране” на войната (сигурността), така и вътре в държавата, чрез “приватизиране” на дейности по обезпечаване на вътрешната сигурност[13].
  Виждаме, че става дума за интензивно засилваща се „сглобка”, на руски „стык” - между Отбранителната индустрия и Гражданската/Социеталната сигурност. И именно катедра „Национална и регионална сигурност” е водещото научно звено у нас, което отдавна и най-интензивно работи в паралелен режим и чрез трансфер на знания и експертиза в тези две ключови сфери на националната сигурност. От самото начало на съществуването си катедрата се обърна с лице към българския ВПК и се превърна в своеобразен генератор на идеи за неговата трансформация.
  Малко по-късно, катедрата посвети много от усилията си и за концептуалното и интелектуално обезпечаване на изграждането у нас на съвременна система за управление на кризи. А чрез различни проекти фокус на нейното внимание бяха и са анализът и оценката на защитата на националната критична инфраструктура.
  Не мога обаче да не се спра по-специално върху проблемите на ВПК – за да стане ясно защо катедрата им отдели толкова много внимание, сили и енергия.
  Без преувеличение можем да кажем, че кризата, която преживя нашият ВПК бе сред най-тежките национални щети, които понесохме през годините на Прехода.
  Отбранителната индустрия беше сред сериозните достойнства на България - като един от най-силно развитите, високо технологичните и модерни клонове на нашето национално стопанство. Ние имахме всички основания да се гордеем с изграждането на тази индустрия, тя наистина бе кокошката, която снасяше златни яйца за държавата, за нейното самочувствие и роля, за нейния жизнен стандарт.
  Безспорно военните заводи заслужаваха и заслужават далеч по-добра участ от тежките проблеми, с които се борят вече 20 години. В този смисъл Катедрата се опитваше да подпомага българските правителства, министерствата на отбраната, икономиката и външните работи - да намерят ново и полезно за страната ни място на тези заводи в нейната промишленост, отбрана, сигурност и външна политика.
  Водеща в тези усилия бе убедеността, че въпреки кризата, в която се намира, ВПК не е обречен. С разумно преструктуриране и качествен мениджмънт, част от военните заводи могат успешно да бъдат модернизирани и изправени на крака. А за да стане това, ВПК се нуждае от ясна и добре обмислена държавна стратегия и активна, разумна и последователна държавна политика по отношение на него.
  Катедрата се стремеше да променя мисленето, при което на отбраната се гледа като на дейност, която виси върху икономиката и социалната политика и поглъща огромни ресурси. А това не е така или поне може да не бъде така - с ефективно инвестиране и качествено различни приоритети, отбраната може да се превърне от чист консуматор на ресурси във фактор за икономическо развитие на страната.
  Членството в ЕС и НАТО създава нови възможности за търговия, инвестиции, трансфер на знания и сътрудничество в областта на специалното производство.
  Сътрудничеството ни с държавите от ЕС и НАТО в отбранителната индустрия е с ранг на стратегическо партньорство. То е крачка към най-високите технологии и открива поле за контакти, възможности да сме съ- и подизпълнители в проекти, да участваме в коопериране при производство на модули, състоящи се от огромно количество детайли и агрегати, изготвянето на част от които може да стане у нас.
  Българската армия има нарастваща нужда от нови въоръжения. Но ние трябва да търсим не толкова компании, които да ни продават дори на занижени цени тези въоръжения, а партньори, които отварят нови работни места, предлагат стратегии за инвестиране в процеса на модернизация, опиращи се на нашия производствен и научен потенциал. България не трябва да бъде само нетен купувач, потребител на отбранителни продукти и системи въоръжения, а да участва в разработването, в производството и предлагането на подобни продукти и системи. Добре дошли са компании, които целят не отделна, дори и изгодна сделка, а трайно и устойчиво присъствие; партньори, с които да сътрудничим в научната и развойна дейност, във внедряването на нови и високи технологии, в производството на оръжия, техника и боеприпаси, в намирането на пазари за произведената съвместно продукция. Страната има нужния потенциал за такова равноправно партньорство.
  ▪▪ Остана още една класическа опора на Държавата на сигурността, на която да се спрем - Армията. Армията изпитва най-сериозни проблеми при намирането на пътищата за еволюция и трансформация в условията на излизането на преден план на Гражданската сигурност. Може би и заради това, заедно с не малка част от цялото научно войнство, катедра „Национална и регионална сигурност” хвърли много и значителни (не казвам многозначителни) интелектуални усилия, за да се намерят визия и идеи за развитие в новата глобална, континентална и регионална среда на Армията именно като стратегическа опора на Държавата на сигурността.
  Българският елит и, смея да твърдя, не малко от експертите, имат (като че ли) в съзнанието си „черна дупка” за това: За какво е необходима Армията? (защото тя не ни е нужна само за участие в мисии зад граница). Тази черна дупка се дължи на общата концептуална неяснота: Как да еволюира Армията като институция?
  Трябва да намерим отговор на сакрален въпрос - за да не се окаже някой ден, че имаме Армия за рискове, които едва ли ще се осъществят. И има рискове с висока вероятност за реализиране, но спрямо тях Армията ни няма способности.
  Впрочем, ако говорим за мисиите зад граница, веднага ще подчертаем, че те са въпрос на приоритети на външната политика и политиката за сигурност и отбрана, но е въпрос и на икономика, на финанси, но и на ресурси – материални и човешки.
  За мисиите въпросът не е Дали да се участва? На него отговор „Да” - те са част от „данъка”, който плащаме за членството си в НАТО. Въпросите са други и те са два: Къде да се участва? и Колко да се участва? Нуждаем се от стратегия в това отношение, която да е част от нашата стратегия за национална сигурност.
  Много полезно четиво като илюстрация за неразбирането от елита - за какво ни е нужна Армия и каква Армия ни е нужна е Годишният доклад за състоянието на отбраната и въоръжените сили на Република България през 2009 г.
  Кои са интересните и важни неща, които можем да прочетем в този Доклад?
  ► Вижда се как се мени делът на бюджета на Министерството на отбраната от БВП на страната: 2000 г. – 2.96%; 2001 г. – 2.74%; 2002 г. – 2.92%; 2003 г. – 2.89%; 2004 г. – 2.52%; 2005 г. - 2.45%; 2006 г. – 2.26%; 2007 г. – 2.50%; 2008 г. – 2.33%; 2009 г. – 2.00%. За сведение, реалният процент за 2009 г. е 1.81%.
  ► Бюджетът за отбрана като % от БВП е: Гърция – 2.55%; България – 2.00%; ЕС - 1.64%. Чехия – 1.44%. Румъния – 1.24%. Австрия (тя не е в НАТО) – 0.91%.
  Изводът в Доклада е: Ние изразходваме за отбрана значителен по размерите икономически ресурс, измерен по реалната стойност на човешкото, финансовото и материалното му изражение. В сравнение със съюзниците поддържаме „една от най-мащабните и скъпи за данъкоплатеца системи за отбрана и въоръжени сили.”
  ► Разходи на година за личен състав за един военнослужещ: Австрия – 150 037 €; ЕС – 58 974 €; Чехия – 43 551 €; Гърция – 19 900 €; Румъния – 18 781 €; България – 10 586 €.
  ► Разходи на година за текуща издръжка (operations and maintenance) за 1 военнослужещ: Гърция – 1 245 €; ЕС – 607 €. Австрия – 573 €; Чехия – 527 €; Румъния – 262 €; България – 231 €.
  ► Разходи за 2009 г. за инвестиции (доставка на оборудване и отбранителни изследвания и технологии) на един военнослужещ: Австрия – 34 435 €; ЕС – 23 267 €; Гърция - 16 197 €; Чехия - 7 839 €. България – 4 940 €. Румъния – 4 627 €.
  Изводът: ”Българският войник е поставен в незавидното положение на дъното на класацията... Данните показват устойчива тенденция на технологично изоставане на българските въоръжени сили, което е съпроводено от значителни пречки пред оперативната им съвместимост с тези на държавите от НАТО и ЕС”.
  И още един извод: ”Страната ни поддържа своята отбрана със значително по-ниска ефективност в сравнение с повечето от своите съюзници в НАТО и в ЕС. Българските войскови формирования не са равностоен самостоятелен участник в съюзните операции и мисии, което е основният начин те да гарантират националната сигурност и суверенитет в съвременната среда на сигурност и в съответствие със стратегическата насока на политиката за сигурност и отбрана.”
  ► Докладът сочи, че са сключени непосилни за възможностите ни сделки за закупуване на въоръжения и техника за Българската армия. И макар че става дума за колосални средства, за тяхната необходимост и целесъобразност нито веднъж не бе проведено заседание на Консултативния съвет за национална сигурност при президента! Става дума за: (1) Доставка на вертолети и резервни части за „Кугар” и „Пантер” от „Юрокоптер” Франция за 749.237 млн. лв. (2) Доставка на транспортни самолети „Спартан” от „Аления Аеронаутика” Италия за 179.534 млн. лв. (3) Автомобилна техника от „Даймлер Крайслер” Германия за 35.030 млн. лв. (4) Кораби „Second hand” от Кралство Белгия за 105.615 млн. лв.
  Оценката: ”Ниска ефективност и рационалност на дефинирането, подбора и приоритизирането на проектите, оказали се в значително разминаване както с реалните възможности на икономическия и ресурсен потенциал на държавата, така и по отношение на истински приоритетни нужди на въоръжените сили.”
  ►В тази връзка – Докладът съдържа просто невероятен факт: За технологични, изследователски и развойни проекти в системата за национална отбрана през 2009 г. са били отпуснати цели ... 46 000 лева - 0,0034% от бюджета за отбрана!
  Държавното образование в сигурността изнемогва. Държавата се оттегля от него, там навлизат частни университети. Да напомня, че в своята професионална дейност, катедра „Национална и регионална сигурност” отстоява убеждението си, че средствата за науката и образованието в системата за национална сигурност (както въобще за науката и образованието) не са тежащи на бюджета разходи, а са инвестиции с много висока възвращаемост - в по-доброто бъдеще на страната.
  
  IV. Накрая, ще отбележа, че катедра „Национална и регионална сигурност” има неоценима роля така че поне в сферата на отбраната да се мисли модерно и стратегически. Това вече не е една от многото й задачи – това е нейната мисия.
  Защото ако елитът и обществото ни не могат да мислят стратегически, те няма да разберат колко остра е потребността от Стратегия за национално развитие. Ако имаше такава стратегия, тогава и Стратегията за национална сигурност щеше логично да се впише в нея. Щяхме да знаем каква система за сигурност е нужна като стратегически важен, интегративен и синергетичен елемент на Държавата.
  Засега България няма такава Стратегия за национално развитие. Ето защо при разработването на поредния вариант на Стратегия за национална сигурност, се налага в образно казано, да се стреля със завързани очи по движеща се мишена.
  Катедра „Национална и регионална сигурност” неизменно през изминалите години помагаше поне да се свали превръзката от очите на елита и обществото.
  В нормалните държави е нормално да има приета Стратегия за национална сигурност – нейното наличие също е маркер за нормалността на държавата.
  Нещо повече – заедно със Стратегията за национална сигурност ни е нужен и Стратегически преглед на националната сигурност - като инвентаризация на законите, задачите, структурите от гледна точка на членството в НАТО и ЕС.
  Защото Системата ни за национална сигурност е неефективно структурирана, в нея има елементи на нормативен безпорядък, дублиране на структури, зони на институционален вакуум, акцент при ресурсите на това – Колко са „отпуснатите” средства, а не върху това - Как и доколко ефективно става тяхното изразходване.
  Най-важната си „протективна” функция Стратегията за национална сигурност може да осъществи, ако доведе до професионален, неидеологизиран и адекватен дебат сред експертната общност за новите тенденции, за средата, рисковете и предизвикателствата, определящи рамката, в която се разполага държавата ни и нейната сигурност в близките десетилетия. В тази връзка, ще приведа накратко няколко тезиса, като ключове и репери за съдържанието на една европейска по форма и българска по съдържание (както някога се