Не остана и една илюзия - като глътка въздух

Не можем дори донякъде да си представим как им е на украинците, които са в градовете си и са подложени на рашистки терор - ежедневно и еженощно.
Целта на Адолф Путин е да ги сломи психически и физически.

Моя позната в Харкив някога беше и много красива, и това, което тогава бе истински комплимент - мъжко момиче, силен характер. През своя живот след студентските години, тя е преживяла много, даже прекалено много, но съдейки по писмата ѝ, не си е позволявала да унива.
Преди време една рашистка бомба падна, на метри от нея и кучето, което разхождаше, но не се взриви - ако се бе взривила, моята позната и нейното куче щяха да станат на парчета. Снимката на тази бомба тогава я поместих във ФБ, има я, можете да я видите.
Периодично тези два месеца пиша на тази позната с въпрос - как е, държи ли се, наред ли е всичко, жива и здрава ли е.
Постепенно в отговорите се чувстват изчерпването на силите и отчаянието.

Ето какво ми писа тя днес:
- Никой от хората край мен не очаква бърз край на това безумие. Но и безкрайно дълго да се продължава така не може. Всички са много уморени - колкото физически, толкова и емоционално. Бомбардировките, воят на сирени, миризмата на войната (барутните газове), новините за нови убити... Това все по-трудно се издържа. И какво ни чака? Свършиха ни се илюзиите - не ни останаха никакви, дори едничка като глътка въздух. А най-важното, няма вече никаква надежда!

29.04.2022 г.