т.е. да станат насъщни за сигурността на държавата (securitized threats and dangers).
  
  II. Продължавайки нататък, трябва да посочим и други трудности, на които още в самото начало се натъкваше катедра „Национална и регионална сигурност”. И главната от тях бе очертаването на приложното поле на нейните научни амбиции. Защото областта от знания в сигурността е много обширна, тази наука се пресича с редица други политически науки или науки за политиката и политическото – като политологията, социологията, психологията, политикономията и др., а липсата на ясни фокуси и акценти може да доведе до плъзгане по линия на ... всичкологията.
  При формулирането на това проблемно поле (т.е. икономика на сигурността и отбраната, някои водещи проблеми на политиката за отбрана и сигурност, както и актуални въпроси на регионалната сигурност), преподавателите в катедрата се опираха на известни научни класификации на отделните аспекти на сигурността, т.е. на видовете сигурност. Ще приведем тук основните от тези класификации [5]:
  ▪ Първата класификация се прави по главните компоненти на сигурността и е свързана със спектъра на рисковете и заплахите към нея. При тази класификация сигурността се определя като политическа, военна, икономическа, финансова, социална, демографска, информационна, етническа, религиозна, екологическа...
  В смисъла и духа на тази класификация катедрата много бързо си извоюва не просто едно от първите, а първото място в нашите висши учебни заведения като водещо научно звено в изследванията на икономическите аспекти на сигурността и по въпроси на ресурсното обезпечаване на отбраната, на гражданския контрол над въоръжените сили в частност и по-общо - над отбранителната ни политика.
  ▪ Втората класификация [6] слага акцента върху способа, по който се “атакува” сигурността - чрез материално въздействие, т.е. „твърда” сигурност (hard security) или чрез нематериално влияние, „мека” сигурност (soft security). При „твърдата” сигурност се работи с измерими величини/потенциали: сила, армия, мощ – това са sticks (тоягите, санкциите, наказанията). При „меката” сигурност има манипулация, дезинформация, идеи, идеологии - carrots (морковите, поощренията, наградите).
  Силата се оценява не сама по себе си, а според ефекта от нейното прилагане и според това - дали позволява на по-силната страна да накара по-слабата страна да има определено от по-силната страна поведение. За да може A да постигне желано от нея поведение на B, начините най-общо са три: (1) A да накара, т.е. да принуди B [„твърдата” сила]; (2) A да изкуши, т.е. да съблазни B („меката” сила); (3) A да подкупи, т.е. да плати на B (съчетание на „твърдата” и „меката” сила).
  В смисъла и духа на тази класификация катедрата очерта своите приоритети, които, чрез изучаване на икономическите аспекти на отбраната и сигурността обхващат (намират се в сечението на) различни миксове от горните два способа, чрез които се „атакува” сигурността, т.е. изследва се широк кръг аспекти както на „твърдата” така и на „меката” сигурност - в тяхно съчетание, което би могло да се нарече с известна степен на условност - или „сътрудничество”, или „конфликт”.
  ▪ Третата класификация се прави според посоката, от която идват рисковете, предизвикателствата, заплахите и опасностите към сигурността: дали от фактори, източници, субекти, намиращи се извън националната държава или от такива, които имат свои източници вътре нея. Тази класификация дели сигурността на външна и вътрешна. Разбира се, че една подобна класификация продължава да бъде актуална, въпреки размиването между външната и вътрешната сигурност.
  И тук не е трудно да се разбере защо, в смисъла и духа на тази класификация, катедрата можà, понякога по метода на пробите и грешките, да намери свое място в изучаването на редица базисни и актуални въпроси на сигурността, намиращи се в „приграничното” (това е метафора) пространство на външната и вътрешната сигурност – обхващащо техните взаимопрониквания и припокривания, в тематики, свързани с отбраната, отбранителната политика и отбранителната промишленост.
  
  III. Друг подход в изучаването на сигурността ще помогне да идентифицираме и проследим - като по крайпътните километрични камъни - развитието на научните приоритети на катедра „Национална и регионална сигурност”. Говоря (като неин автор) за Схемата за нивáта на сигурността, която предложих преди 10 години [7]. Тази Схема имаше познавателна и методологическа цел, а още по-точно – служеше за онагледяване и за улесняване на студентите в разбирането къде се разполагат и какъв е обхватът на националната и международната сигурност. Тя включваше само най-съществени връзки и взаимоотношения, но преимуществото й бе, че е ясна и лесно разбираема. За повече подробности за Схемата виж [8].
  И така, в своята Схема за нивàта на сигурността, аз разглеждам 5 такива нивá: 1. Сигурност на Индивида; 2. Сигурност на Групата от индивиди; 3. Сигурност на Държавата; 4. Сигурност на Общността от държави; 5. Сигурност на Света.
  Тук обаче целта ми не е да анализирам обстойно петте нивá на сигурността, а през тяхната призма да погледна под малко по-нестандартен ъгъл към катедрата „Национална и регионална сигурност” и към въпросите, над които се работи в нея.
  Няма да е прекалено общо и твърде неточно, ако кажа, че научната дейност на катедрата се разполага главно в Първо, Трето и Четвърто нивá на сигурността по указаната Схема. Третото ниво – на сигурността на държавата е най-логично. Може би без големи възражения ще се приеме и Четвъртото ниво - на общността от държави, доколкото България е вече член на две такива общности ЕС и НАТО.
  Аз обаче най-напред ще се спра на Първото ниво на сигурността – т.е. на сигурността на индивида (сигурност на отделния човек, сигурност на личността), наричана индивидуална сигурност, персонална сигурност, лична сигурност, човешка сигурност, съответно individual security, personal security, human security.
  Сигурността на индивида излиза на преден план (особено на Запад), защото е пряко свързана не просто с правото на живот, а с правото на по-добро качество на живот, с другите основни човешки права и задължения, свободи и отговорности.
  Като член на ЕС и НАТО, т.е. на Евроатлантическата общност, България става партньор на държави, в които индивидуалната сигурност и личният просперитет са с водещ акцент не само в управлението, но и сред приоритетите и ценностите на отделните хора. Което означава, че ключов елемент в оценката на дейността и компетентността на всяко управление ще бъде как то гарантира едно приемливо ниво на индивидуална (лична) сигурност за колкото се може повече граждани.
  Нека отбележим, че се говори “за колкото се може повече граждани”, а не за “всички граждани”! Очевидно между “колкото се може повече граждани” и “всички граждани” има едно не малко множество граждани и на тях не е гарантирано това приемливо ниво на индивидуална (лична) сигурност. На тяхното микрониво макрооценката за държавата - че е богата и в сигурност - изобщо не важи. Именно в Първото ниво на сигурността се анализират различията между САЩ и Европа по отношение на пазара, социалната справедливост и отговорността на всеки за собствения живот. При това да напомним, че САЩ и (Западна) Европа са двата геополитически ареала, в които в най-пълна мяра е победила демокрацията.
  Демокрацията и Пазарното общество са в сложна „обратна” връзка. От една страна, в съвременния им вариант Пазарното общество предполага Демокрация и Демокрацията предполага Пазарно общество. А от друга, в Пазарното общество е вградено икономическото неравенство, докато Демокрацията (“един човек, един глас”) „имплицитно предполага някаква степен на икономическо равенство”[9].
  И така, в Евроатлантическата общност се смята, че ако повечето хора живеят в сигурност и благополучие, то и държавата живее в сигурност и благополучие.
  Стремежът на управлението е да се постига оптимално количество хора, които съставляват това “повече”. За определящата част от това оптимално количество хора е прието да се казва, че са Средната класа. Колко многочислена е тя и колко сигурност и благополучие за нея се приемат като необходими и достатъчни, за да се оценява, че обществото е в сигурност и благополучие, зависи от характера, културата и традициите на съответното общество.
  На базата на направения до тук анализ, нека да очертаем някои от принципните различия между Европа и САЩ, т.е. вътре в Евроатлантическата общност:
  ● В Европа – като нагласи и мислене, като манталитет и политическа култура – не се толерира прекомерно разслоение в обществото и се приема за разумно преразпределянето на значима част от националния ресурс в полза на хората, изпаднали и изпадащи на социалното дъно.
  Това води до хоризонтално “удължаване” и вертикално “сплескване” на т. нар. “Средна класа”, свързани с частично снижаване на равнището ù на сигурност и на благополучие. Средната класа се разпростира в по-обширен диапазон, обхващайки повече страти в обществото и относително е с по-голямата си част под и с по-малката си част над чертата, изчислена като среден доход в даденото общество. С други думи – малко повече от Средната класа е “потънала” под и малко по-малко от нея е “изплувала” над чертата на средните доходи.
  За европейския тип общество подобна устойчивост се постига, защото Средната класа „дава” част от доходите си на долните (“дънните”) прослойки, за да скъси дистанцията си от тях и за да не ги тласка към отчаяние и радикални действия. Европа е усвоила историческите уроци, че ако в обществата ù настъпят силни разслоения, това може да доведе до социални революции и до различни тоталитарни и авторитарни “-изми” – фашизми, нацизми, комунизми. Средната класа в Европа има доходи, частично по-ниски от средните за обществото, защото доплаща „собственоръчно” за своята сигурност и за стабилността на обществото.
  ● В САЩ – като нагласи и мислене, като манталитет и политическа култура – се толерира доста по-голяма степен на социално разслоение и затова се осъществява далеч по-малко преразпределение на национален ресурс в полза на бедните и обедняващите хора.
  Това води до вертикално “удължаване” и хоризонтално “сплескване” на т. нар. “Средна класа”, свързани с частично повишаване на равнището ù на сигурност и на благополучие. Средната класа се разпростира в по-ограничен диапазон от страти в обществото и относително е с по-малката си част под и с по-голямата си част над споменатата по-горе черта на средния доход в съответното общество. С други думи – малко повече от Средната класа е “изплувала” над и малко по-малко от нея е “потънала” под чертата на средните доходи.
  Да вземем сега координатна система от две оси: хоризонталната ос е Равенство, вертикалната ос е Свобода. И нека да ориентираме двете съставляващи на Запада (Европа и САЩ) спрямо тези оси.
  ● Европа е повече ориентирана по оста Равенство и по-малко - по оста Свобода. Ако я очертаем като някакво множество, то ще бъде подобно на разположена хоризонтално (“полегнала”) елипса – дълга и тясна.
  ● САЩ обаче са ориентирани повече по оста Свобода и по-малко - по оста Равенство, т.е. на картинката тяхното множество ще прилича на разположена вертикално (“изправена”) елипса – тясна и висока.
  Европейският тип общество е като че по-устойчиво от американското, но и по-ригидно, по-малко склонно към промени. Няма как да не бъде така, защото:
  ▫ Равенството съдържа в себе си статика, стабилност, стремеж към статукво.
  ▫ Свободата носи със себе си динамика, нестабилност, стремеж към промяна.
  Много интересни препратки към мрежовите структури се откриват, ако включим третата координатна ос - Братство[10]. Но това е надхвърля целите на този текст.
  Важното е, че в своите научни изследвания катедра „Национална и регионална сигурност” се стремеше да намери здравословния баланс в икономическите идеи, социалните възгледи, управлението на сигурността и отбраната между Европа и САЩ, за да не постави под съмнение европейския избор на страната, нейното стратегическо партньорство със САЩ и нашите национални особености и черти.
  
  IV. От парадигмалните аспекти на дискурса, ще преминем към още едно сложно предизвикателство пред научната тематика, ангажираща сложния теоретичен и практически процес, в който катедра „Национална и регионална сигурност”, като един от флагманите в съвременната наука за сигурността, трябваше да се впише.
  Говоря за трансформацията на архитектурата на Държавата на сигурността.
  Класическата държава на сигурността има 4 институционални опори – (1) Армията, (2) Полицията, (3) Специалните служби, (4) Отбранителната индустрия.
  Днес нараства влиянието на природни, антропогенни и техногенни (съчетание на технологии и човешка дейност), бедствия, аварии и катастрофи. Това изисква инвестирането на все повече ресурси за тяхното ранно сигнализиране, превенция, своевременно реагиране, противодействие и ликвидиране на последиците от тях.
  С други думи, четирите класически опори на Държавата на сигурността се изправят лице в лице с мощен конкурент за ресурси - материални, финансови, когнитивни (свързани със знанието) и човешки – Гражданската защита, а по-точно – Гражданската сигурност (някъде я наричат Социетална сигурност [11]).
  Тук учените се разделят на две големи групи, школи и лагери (или кланове).
  • Едните твърдят, че четирите класически опори на Държавата на сигурността трябва да си останат такива, каквито те са били създадени – някои от тях още в древността. Каквато е Армията - въоръжената институция за защита от външни заплахи, зародила с възникването на Държавата. Или Полицията – въоръжената институция за защита от вътрешни заплахи, „отпъпкувала” се от Армията. А тя се отделя от Армията, защото с въвеждане на Армията вътре в обществото, за да го брани от вътрешни опасности, незабавно възникват няколко проблема и сред тях най-вече т.нар. Ювеналова дилема: „А кой ще ни пази от самите пазители?”.
  Т.е. тези учени смятат, че четирите опори трябва да си останат класически и да не се натоварват „тепърва” на дейности, свързани със Гражданската сигурност. А е нужно да се изгради нова, Пета опора на модерната Държава на сигурността - Гражданската сигурност (нещо подобно на Homeland Security Department в САЩ или на Министерство Российской Федерации по делам гражданской обороны, чрезвычайным ситуациям и ликвидации последствий стихийных бедствий).
  • Другата група учени смятат, че днешната Държава на сигурността трябва да остане с четири опори, но всяка от класическите й опори трябва да еволюира и да развие способности, които да й позволят да поеме известни отговорности и функции от Гражданската сигурност. Ако не го направи, дадената опора рискува да загуби част от смисъла на съществуването си и от подкрепата на обществото.