Позицията на обективен наблюдател (а понякога и на субективен потърпевш) ми дава вълнуващата възможност да колекционирам типове и типажи от родната действителност с които се сблъскват ежедневно нормалните, порядъчни, честни и почтени български данъкоплатци, едно значително мнозинство от които са и отгоре на това демократично мислещи граждани, на които им пука за ставащото у нас и не желаят държавата ни да се превръща коридорна територия с обслужващи функции, населена от спасяващи се по единично индивиди.
И въпреки, че преди малко Двукрак дегенерат в лъскаво беемве нарочно окъпа минаващите по тротоара женици, аз няма да променя плановете си и ще пиша днес, така, както бях решил - не за Двукракия дегенерат, а за Деловото парвеню.
Деловото парвеню трови живота на не малко мои близки и роднини, приятели и познати, колеги и партньори.
Деловото парвеню е неизличима и неизлечима подробност от нашия пазарно-ориентиран, кариеристичен, егоистичен, алчен за пари и жаден за успех обществен пейзаж.
Така че тук наистина не става дума за някакви частични деформации у някои отделни индивиди, а за тип, за типаж, който непрекъснато ни се набива в очите, вгорчава ни живота и засяда като кост в гърлото на редовите и лишени от конски дози безскрупулност хора.
Деловото парвеню е на възраст около 40 години.
С други думи, началото на демокрацията го е заварило във възможно най-неподходящия момент.
Бъдещото Делово парвеню даже през късния и обречен социализъм се е правило на обществено активен комсомолец, злословило е и е зловредило зад гърба на съучениците си - за да се отличи, за да го забележат, за да го оценят и да се продаде (както по онова време храбро и талантливо пишеше Иван Кулеков).
Явно и тайно се е надявало тогава бъдещото Делово парвеню, да стане партиен член в края на ученичеството си, защото много добре е знаело какво значи това за бъдещата му кариера и съвсем хладнокръвно е калкулирало тази златна възможност в своите „творчески планове”.
Същевременно бъдещото Делово парвеню пет пари не е давало в онези дни на предвуксвана промяна, за глупостите на перестройката, за това, че наоколо четат в захлас и със спортна злоба „Огоньок” и „Московские новости”, Блага Димитрова и Желю Желев.
По същия напорист и безпардонен начин вероятно е действало бъдещото Делово парвеню и в първите години на следването си - оглеждайки се заедно с това твърде внимателно за някоя студентка с добър партиен и държавен, класов и социален произход.
И изведнъж сякаш всичко е отишло по дяволите!
Дошъл е (или е спуснат отгоре) Десети ноември!
Цялата жизнена стратегия на Бъдещото Делово парвеню, на този ИПП (идеологически правоверен плазмодий) е рухнала с гръм и трясък!
За някои това може да си е чиста проба житейска трагедия – та нямаме ли ние дори обществено значими или поне известни днес политически фигури, които току преди промените, без да разбират какво се случва, са се подложили на Държавна сигурност!!! Както казват в Пернишко – Съборът се разтурял, а те сергии отваряли...
Бъдещото Делово парвеню обаче не загубило ни ума, ни дума. А бързо и ефективно е навирило, наострило, напърчило ноздри, уши, очи и започнало е да души, да слухти, да гледа. И хванало посоката на вятъра, сменило плочата, направило завоя на 180 градуса. Т.е. - преориентирало се – колкото трябва и както трябва.
Ако междувременно се било оженило за дъщерята на важен Другар, бъдещото парвеню незабавно побързало да се разведе. От златен шанс в живота тази дъщеря на онзи важен Другар, тази многообещаваща Принцеса се била превърнала в миг в житейски и кариерен воденичен камък, в една, от прагматична гледна точка, най-обикновена, а на отделни свои места и крастава, Жаба.
В бурните пост-десетоноемврийски години бъдещото Делово парвеню не се интересувало от политика. Не само защото тогава да се занимаваш с политика било все още не-печелившо и, да си го кажем направо, рисковано. Но и защото да участваш в онези първоначални за демокрацията ни и исторически времена се искало да си личност, да си личен, да си отличим – нещо, което Деловото парвеню не е и никога няма да бъде.
Бъдещото Делово парвеню почти незабавно се отказало да зубри и трупа знания като студент. Още повече, че Преходът все повече превръщаше образованието в гонитба на диплома, на „корички”, на тапия и то преставаше да бъде сертификат за можете и знаене.
Въоръжено с тази тапия и твърдо решено да „пробие” на всяка цена и с цената на всичко, бъдещото Делово парвеню избира не просто каквато и да е работа, а работа в частна фирма (много по-рядко – в Държавна институция). При това не просто в коя да е частна фирма а в Частна фирма с бъдеще, с перспективи, с име, с марка - защото за фукнята Къде работи за Деловото парвеню значи много повече от това Какво или Като какъв работи.
Всъщност, с попадането в подобна Частна фирма започва истинското битие и съзнание на Деловото парвеню. Бъдещото Делово парвеню постепенно (всъщност не много постепенно) се превръща в настояще Делово парвеню.
Досега главното за него са били мимикрията и скатаването, скритата подлост и зле прикритата хитрост, трескавото мислене и напрегнатото щракане на пипето и егото – от кое поле на кое да стъпи с конски шахматен ход, но така че, да не се прецака, да не се хлъзне по нанадолнището на скучната и сива реалност, която е за дребните, скромните, обикновените, редовите, наивниците и глупаците.
Сега вече Деловото парвеню е в стихията си! То намира 1001 начина да угоди на Биг Боса, да му влезе в обкръжението и под кожата. Няма нещо, което да го спре, нищо не е в състояние да му попречи!
За да осъществи лелеяната своя цел да пробие, да напредне, да стане началник, шеф, командир, полу-Биг Бос, Деловото парвеню използва своите най-силни черти, а именно:
• Удивителна мизантропия и шокиращо безсърдечие към всеки, който му се изпречва на пътя, независимо какъв човек е и дали му се изпречва на пътя съзнателно или просто поради стечение на обстоятелствата.
• Липса на съвест и на елементарна способност да му става съвестно от каквото и да било.
• Категорична убеденост, стигаща до надъханост, че целта оправдава средствата - нищо, че тук вместо точка трябва да се сложи запетая, за да се доведе тази иначе банална фраза до логичния й и разумен край и да зазвучи тя така, както е в оригиналния си вид: Целта оправдава средствата, ако средствата са достойни за целта.
• Граничеща с религиозен фанатизъм вяра, че и в отношенията между хората важи, при това с много по-голяма сила, тезата на Чарлз Дарвин за „Естествения подбор” (Suvival of the Fittest), т.е. оцеляване на най-приспособените. Нещо повече, подобно на Чарлз Дарвин, който всъщност, за да обясни принципите на биологичната еволюция е взаимствал тази своя теза от Хърбърт Спенсър, и Деловото парвеню, без да подозира това, е чиста проба краен спенсърист, защото е убедено, че след като живеем в толкова жесток капитализъм, е съвсем логично „икономически непригодните" буквално „да умират от глад и да изчезват като вид”.
Ето защо Деловото парвеню се стреми към успеха в кариерата си неистово, неудържимо, неустоимо.
Деловото парвеню демонстративно боготвори Биг Боса и целенасочено мачка тези под себе си.
При това го прави копирайки Биг Боса буквално - като уродлив фалшификат - имитира го, старае се да повтори неговите мимики, жестове, похвати, изразни средства.
Ако Биг Босът крещи на подчинените си, точно по същия начин се държи с тях и Деловото парвеню.
Ако Биг Босът е ехиден и злорадства над служителите, на които е вдигнал мерника, точно така постъпва с тях и Деловото парвеню.
Ако Биг Босът не търпи друго мнение освен своето, точно така в негово отсъствие се държи и Деловото парвеню.
Ако Биг Босът чете определени книги или слуша дадена музика, точно такъв читателски и музикален вкус демонстрира и Деловото парвеню.
Обаче има едно голямо Но.
А то е, че Биг Босът затова е Биг Бос, защото фирмата е негова и някак си смята за оправдано той да действа на принципа „Имам си фирма, правя каквото си искам в нея!” (затова много често Биг Босът управлява много сложна и разнородна компания като едноличен търговец, с което съсипва нейния ефективен мениджмънт и пазарните й успехи). Докато Деловото парвеню е само промъкнало се до висшия мениджмънт несъстоятелно човече.
Също така това голямо Но е, че Биг Босът е доказал на практика, че може да прави голям бизнес, че може да управлява голям екип от хора. Докато Деловото парвеню никога по някакъв и по никакъв начин не е доказало нещо и близко до това на практика.
И още – Биг Босът разполага със заслужен властови и мениджърски авторитет, от него се боят по принцип (макар че практиката е доказала, че е слаб мениджърът, от който хората се боят по принцип, а не принципно). Докато Деловото парвеню няма грам такъв авторитет и затова постоянно го избива на авторитарност – той отправя заплахи към служителите, унижава ги по повод и без повод, иска да вижда в очите им страх, не ги уважава като хора (защото те за него са аутсайдери и будали, скъсани на изпита по капитализъм от български вид, род и сорт), катери се по раменете им, „пие им кръвчицата”, гони ги до дупка и ги прогонва от фирмата.
Накрая - някои от служителите са дошли във фирмата и заради Биг Боса, защото е доказал своите способности и човешки и лидерски качества, защото ги е привлякла харизмата му. Докато практически няма служители във фирмата, които са дошли в нея заради Деловото парвеню -те не изпитват никакви сантименти и изначално уважение към него и затова когато той ги мачка, обижда, унижава, те реагират вътрешно с много горчивина и омерзение. Ето поради това е невъзможно да се намери в цялата фирма и един служител, който да каже и една добра дума за Деловото парвеню.
А Биг Босът е безсилен да се раздели с Деловото парвеню, защото е създал среда и атмосфера на отношения във фирмата, в която не се толерират компетентните, а се поощряват слагачите; защото е нарушил нормалните критерии за подбор на хората и за кариерното им израстване, а е дал простор на връзкарство, уреждачество, землячество, роднинство, любовчийство и т.н.; защото е оттласнал способните и кадърните, а се е оградил със специалисти по лично и дългосрочно оцеляване, с което е предоставил златен шанс и на Деловото парвеню.
За разлика от принципните, честните, кадърните и способните професионалисти, които са вечно заети, вечно претрупани с работа, вечно работещи над себе си и вечно спъвани от своя морал, от високите изисквания към личността си и към продукта на тяхната дейност, Деловото парвеню има време за всичко – за интриги; за подмазване; за изплитане на мрежи от съблазни и паяжини от осанни, в които първи пада Биг Босът; за рушене; за кариеризъм; за разправа с неугодните; за докарване на несъгласните до стрес, страх и срам; за дискредитиране на постигнатото от тях и омаловажаване на техния труд; за тласкането им в постоянни притеснения и огорчения под заплахата от всевъзможни административни наказания и дисциплинарни санкции.
Аз съм убеден, защото моят опит, контактите ми с множество хора и информацията с която разполагам го доказват, че мнозина нормални българи ще разпознаят част или дори всички от така сумираните макар и малко на едро, черти на Деловото парвеню у някого, от когото зависят, който ги тормози, вгорчава им дните, превърнал се е в недоразумение във фирмата, дърпа я надолу, съсипва съдбата или най-малкото кариерата им.
Деловото парвеню вирее и се размножава у нас далеч над критичния минимум, защото Преходът протече по начин, който разсипа не само държавността ни и здравословната солидарност между хората, но попиля и превърна в бреме, в ненужен товар ценностната система на народа, обществото и отделните граждани. Девалвираха базисни крепители на нашата идентичност, на народностната ни психология, на изстраданите векове наред разбирания и схващания за Добро и Зло, Морално и Неморално, Честно и Нечестно, Справедливо и Несправедливо, Порядъчно и Непорядъчно...
Деловото парвеню паразитира върху вихрещата се алчност към парите, върху бесния стремеж към успеха, върху множащата се нетърпимост към морала и етиката, върху ескалиращата непоносимост към човещината и човечността.
Деловото парвеню е един от символите на днешното деформирано и деформиращо ни българско „демократично” и пазарно време. Той е уникално и убедително доказателство, че когато общественото ни пространство е изкривено и изродено, до ключови позиции в бизнеса и управлението могат да се доберат хора с полу-знания и полу-умения, но с двойна безпардонност и двойна безскрупулност.
И понеже народът ни е казал: Пази Боже сляпо да прогледа, Деловото парвеню е всъщност именно това – едно прогледало сляпо – сляпо откъм съвест, съзнание и съдържание същество.
Николай Слатински
28.10.2010 год.
Здравей Николай,
С интерес прочетох за деловото парвеню. Ако знаеш колко много ми напомня на позната с теб фигура в една частна фирма, с която аз се разделих :) Интересно е, че Биг Босът всъщност си го знае (нали е негово творение - при него си е градил "кариерата") тоя чичко около 40-те - "превърнал се е в недоразумение във фирмата, дърпа я надолу, съсипва съдбата или най-малкото кариерата им".
Много хубаво! Погелавам ти успех!
Да, някои от чертите на деловото парвеню са присъщи на онази одиозна персона, която ти имаш предвид. За жалост. Въпросът, който ме вълнува, както си прочел е - кой има повече вина за това - дали тази персона или допусналия я до себе си и грижовно отгледал си я Бос?
http://id.hse.ru/books/978-5-7598-0740-7.pdf
Благодаря за книгата! Дано ми е полезна!!
Г-н Слатински,
Безспорно един такъв събирателен образ съществува в нашето съвремие. Описаният типаж е типичен (съжалявам за тавтологията) пример за човек, който използва успешно нашите слабости, за да извлича лична изгода. За съжаление такива хора винаги е имало, има и ще има. Не бива да се залъгваме, че в един момент хората ще се събудят и всички ще са добронамерени, социално отговорни алтруисти...
Човешката природа за съжаление е доста по-гадна. И поради този факт са страдали и срещу него са се възмущавали писатели, поети, революционери и интелектуалци в миналото и настоящето.
Много точно такъв индивид е описан и от Исак Паси в едно от брилянтните му есета като "велосипедиста", дано не греша.
Обръщам внимание, че есето е от 70-те или 80-те години...
А иначе конкретно бих Ви помолил да ми датирате вашето твърдение:
"Девалвираха базисни крепители на нашата идентичност, на народностната ни психология, на изстраданите векове наред разбирания и схващания за Добро и Зло, Морално и Неморално, Честно и Нечестно, Справедливо и Несправедливо, Порядъчно и Непорядъчно..."
За днешно време ли говорим или за едно (за щастие) отминало време?
Абсолютно резонен и силен е последният Ви въпрос. Много пъти съм размишлявал над него, опитвал съм се да си припомня точно какво беше по времето на социализма.
Защото иначе логиката каква е - след като тогава не е имало ценности, как може да се каже, че те по-късно са девалвирали.
Трудно ми е да коментирам накратко поради силната си заетост, вкл. лекции всеки божи ден без разлика работен или неработен.
Ето какво ще кажа с някоко думи.
Да, социализмът имаше много дефекти, но като всяка система, парадираща с вечни ценности, той не беше безразличен към възпитаването у народа на ценности. Освен това, не само поради, а вероятно в по-голяма степен въпреки социализма, в неговите пазви, ниши, пролуки, сиви зони, убежища, скривалища и т.н., хората пазеха и възпитаваха у децата си ценности.
Ценностите са като дълги въжета, чийто един край е завързан за стълб, а другият - за гърба на човека. Докато тези въжета не се опъват( човекът е свободен в тяхното пространство, той ги спазва, остава в рамките им. В момента, когато въжето се опъне, човекът получава знак: Внимавай, нататък ожеш да продължиш, но в разрез със съответната ценност, ще постъпиш по неприемлив от гледна точка на тази ценност начин - като твой личен избор. Човекът можеше да пререже въжето и да продължи нататък, но като личен избор!
И при социализма имаше много такива въжета - за Добро, за Порядъчно, за Честно, за Разумно, плюс вероятно много други абсурдни соцвъжета.
Е, след началото на Прехода всички въжета бяха развързани, човек вече не знаеще кога минава от другата страна на ценността и настъпи антиценностен хаос, ад и ужас.