Преходът показа и доказа, че всяка власт у нас е злопаметна и отмъстителна. Затова, вероятно, прагматичното поведение е мълчаливото несъгласие. Хем си несъгласен, хем си мълчиш и не си отваряш ненужни фронтове.
  Чрез мълчаливото несъгласие ти нито рискуваш собственото си спокойствие и хляб, нито създаваш проблеми на деца, близки и приятели, които живеят в „тази страна”, искат да се реализират тук и много често са зависими от властта.
  А тя, както казах, е злопаметна и отмъстителна и може заради теб да си го изкара на тях – винаги, когато те опрат до нея.

  От друга страна, немълчаливото несъгласие веднага те записва в графата „враг на властта”. А то не е задължително така. Аз поне не се изживявавам като враг на „ГЕРБ”.
  Напротив, тъй като за добро или за зло това е правителството на България, на мен ми се иска то все някак, дори това да е вече безкрайно съмнително, но да успее.
  Абсурдно е сравнението, но макар и да смятам, че сегашният ни национален отбор по футбол, начело с точно този треньор е безнадежден случай, винаги стискам палци да успеят.
  Нали надеждата като първа глупачка умира последна!

  И все пак, а може би тъкмо затова, чувствам се задължен и длъжен да оставя за малко настрана новата си книга за сигурността, над която усилено работя, и да поразсъждавам на глас за Седемте смъртни политически гряха на „ГЕРБ”, които са преди всичко и най-вече следствие от неспазването на Десетте Божи заповеди в политиката (за тях по-подробно – някой друг път).

  ► Грях Първи: Недемократичност.
  Като не броим корупциоидната върхушка на ДПС, „ГЕРБ” в момента е най-недемократичната като партийно функциониране и като отношение към политиката и политическото партия. В определен смисъл, „ГЕРБ” изобщо не е партия, а сбор от хора, вбили си в съзнанието ППП (Правило Първо „Послушание”) – т.е. съгласявай се с всичко, което каже Той – ББ.
  Това важи за всички (само с моментни изключения за един - ЦЦ), независимо, че в тази „партия” има и иначе несъмнени личности, които обаче са пожертвали своето лично достойнство, името и професионализма си заради това ППП.
  И понеже Неговата, на ББ, воля пронизва всяка индивидуална мисъл, всяко решение, всяко действие, това вече не са чисто и просто авторитарни (командирски) практики, а чиста проба тоталитарни нагласи.
  Логично е, че алтернативни (или просто не-одобрени от Него, от ББ) решения могат да се случват не в зоната на видимото и след дискусии и дебати, а само чрез скрити, непрозрачни, чрез „пробутване” – ако мине, действия, които понякога са направо на конспиративна основа.
  Този първи недемократичен импулс (ППП) като Големият взрив преминава в непрекъснато разширяване и разбягване във всички посоки на обществения, икономическия и социалния живот, защото се възпроизвежда, защото поражда вътрешното убеждение, че така може, че в това няма нищо лошо.
  И постепенно държавните и общинските институции се нагаждат към подобен режим на функциониране. Ако има демократични процедури, то те са все по-формални и се използват тогава и само тогава, когато са в „наша полза”, а иначе се игнорират.
  Така постепенно „ГЕРБ” започва да губи и нищожният си при зачеването демократичен рефлекс и все повече се отнася към демокрацията чисто функционално, консумативно: Колкото – толкова. Но задължително – само ако имаме сметка от нея.

  ► Грях Втори: Партизанщина.
  Било е и ще бъде у нас всяка партия да раздава постове и длъжности на свои котерии.
  Тези родилни петна на българската демокрация си остават видни и неотстраними през десетилетията.
  И не бива да има излишни илюзии, че в скоро време ще настъпи „Златният век на кадърността” - когато именно професионализмът ще бъде първият критерий за кариерно начало и кариерно развитие във властовите институции (то и в нашите частни компании изобщо не е така, макар собствениците им да вървят по този начин дори срещу своите интереси, та какво остава за публичните организации!?).
  Но даже отчитайки тези родни подробности от политическия пейзаж, това, което прави през поседните десетина месеца „ГЕРБ” минава всякакви разумни и нормални (и морални) предели.
  Негласно или гласно е дадено указание навсякъде без изключение, където „ГЕРБ” държи управленските юзди, на всички нива – отгоре-додолу, започвайки от началник на отдел (че нерядко – на редови длъжности) да се назначават не просто симпатизанти и протежета на „ГЕРБ”, а само и единствено членове на „ГЕРБ”!
  За това се грижат всякакви (писал съм вече по-рано) гербаджийски комисари и комисарки, специализирали се като някогашните закапечета да контролират правоверността на подбраните и чистотата на подбора.
  И понеже „ГЕРБ” е партия без история и без минали през огън, вода и медни тръби партийни кадри, това, което на практика върлува е масово записване в „ГЕРБ” като в еднолично дружество с ограничена отговорност на буквално...
  Буквално на куцо и сакато!
  Резултатът е безпрецедентно политизиране в името на келепирджилъка; извратяване на самите понятия „партия”, „партийна принадлежност”, „партийна лоялност”.
  Хората, които се записват в „ГЕРБ” нямат идеология, нямат скрупули, нямат и друга цел, освен да се качат на машината за власт, защото тя им гарантира престижна работа, възможности за печалби, перспективи за израстване, привилегии за егото, душата и тялото, връзки, контакти, позиции и коренна промяна на битието и съзнанието им.
  Заедно с тази партизанщина се отваря огромно поле за политизация, за обвързаности по интереси, за демотивация на можещите хора във ведомствата, за отвращаване към политиката и партиите у онези, които са се стремяли да се опазват от партийни членства и са инвестирали времето и социалните си отношения в нарастване на истинските лични конкурентни предимства, които сега стремително се обезценяват.

  ► Грях Трети: Ужасен кадрови подбор.
  Този грях е свързан с предния.
  Впрочем, всичките Седем гряха са взаимносвързани, те се самоиндуцират един друг, наслагват се един върху друг, всеки става едновременно и причина за повечето от останалите, и следствие от някои от тях.
  Държавната и общинските администрации са обръгнали за двете последни десетилетия от нахлуване на вълни нови, неориентирани, кариеристично надъхани партийни креатури.
  С всяко поредно правителство в тези администрации се шири мнението, че е станало още по-лошо с „тези, новите”.
  Ала този път очевидно е стигнат върхът! Оценките са крайно негативни, говори се за гербаджийски орди, за пасмина, за талибани, за хунвейбини...
  Никога такова нашествие на дилетанти не се е случвало и не се помни – назначават се гербаджийски кадри без копетентност и образование, без опит и квалификация, без понятие и умения. И по-рано съм алармирал за това, сега ще кажа, че вече става страшно! Ако имаше институция ли, орган ли, NGO ли – да направи одит, анализ, мониторинг – веднага ще стане ясно колко слаби са думите ми, с които бия тревога.
  Бойко, Цецо! – иде ми да възкликна (защото се познаваме и сме били на „ти”) – опомнете се, спрете се, тези подбори и ре-подбори на хора по завои, кьошета, заведения и подлези са опасни не на последно място и за вас, защото вие ставате техни заложници, те ще ви провалят, те отблъскват нормалните, трудолюбиви, съзнателни и интелигентни експерти в администрациите, които са мачкани, изтласквани по периферията, принуждавани не само да носят на гърба си (работейки и за тях) вашите назначения, но и са постоянно обиждани, ругани и унижавани от една войнстваща и некомпетентна простотия, която (въпреки прокламираните съкращения) се разлива като пълноводна река из институциите и блокира нормалната им дейност.

  ► Грях Четвърти: Аматьорство.
  Можех да напиша и „Любителство”, или „Лаичество”.
  Наистина, човек да се кръсти и да се моли: Господи, прости им, те не знаят какво вършат!
  Нека анализираме законите и постановленията им, словата им в парламента и в комисиите, редките (с изключение на два-трима от тях) статии и интервюта – ами то си е постоянна демонстрация на свещена простота и на удивително простодушие.
  Сякаш властта и нейните отговорности те за нищо ги нямат – изказват се неподготвени, не навлизат в детайлите, ами остават на повърхността, не се стремят да се учат, каквито влязоха любители, аматьори и лаици, такива си остават – независимо от това – имат ли образование и какво е то.
  Да вземем проекта за Стратегия за национална сигурност – ами него го направиха експерти от различните институции, които са там „от векове”, далеч преди „ГЕРБ”, които оцеляват при всяко правителство - въпреки всичко и по чудо, които са самотни островчета на професионализъм, безценни късчета самородно злато. Докато от „ГЕРБ” в експертно отношение лъхаше на вакуум и концептуална немощ.
  Странно ми е това нежелание да се учат, този техен инат да правят това, което са си наумили. България е видяла много през Прехода, но толкова много хора с толкова малко професионализъм и с толкова много любителство и толкова малко можене не са изпълвали властовите интитуции...

  ► Грях Пети: Тарикатлък.
  Властта, управлението, мениджмънтът на процесите в държавата изискват определена култура, налагат определен стил на поведение, определени обноски, постъпки, етикет и етика.
  Дори някой да не е достатъчно „шлайфан”, „изпечен”, „намахан”, самото присъствие в етажите на властта, в държавните и общинските структури предпоставя пред хората в тях изисквания и норми, които постепенно попиват в манталитета, стават втора природа или поне форма на липсващо съдържание.
  Докато „ГЕРБ” непрекъснато демонстрира, че подобен висок стил, разумно държане, възпитание, протокол, ако щете – лицемерна порядъчност – това за тях са кухи фрази, сковаващи условности, досадни подробности. Те с тях няма да си връзват ръцете, ще я карат както те си знаят и както им изнася.
  Ако трябва ще подправят „Държавен вестник”; ако трябва ще послъгват на дребно; ако трябва ще шмекеруват на едро; ако трябва, ще се отричат от намерения; ако трябва, ще се отказват от обещания; ако трябва, ще наричат черното бяло; ако трябва, ще казват сутрин едно, на обяд – друго, което е противоположно на казаното сутринта, а вечерта ще казват трето, което е противоположно едновременно на казаното сутринта и на казанато на обяд...
  Все едно сякаш бирникът е станал селски хитрец и само гледа как да зареже Андрешко с каруцата в блатото!
  Ама то си е точно така – ако продължава по същия начин, „ГЕРБ” ще заприлича на един Андрешко, облечен с власт. А един такъв Андрешко е много по-малко безобиден от едноименния Елинпелинов герой.

  ► Грях Шести: Лобизъм.
  Аз бих го поставил като Грях Първи. Защото дава истинското лице на „ГЕРБ” – може би не толкова като Проект, а като най-реална реалност, като осъществяване в типичната българска действителност.
  И по-рано редица частни, групови, фирмени и корпоративни интереси са си вкарвали отделни депутати и дори цели парламентарни групички...
  Но липсата на идеология, програма, структури и кадри и невъзможността на ББ и ЦЦ да контролират напълно хората, внезапно загравитирали към „ГЕРБ” (чрез залагане на един печеливш кон), позволи на различни типове от горе споменатите интереси, на групички, кланчета, мафийки в центъра и по места да си вкарат в парламента или правителството свои подставени лица или свои хора – къде на случаен принцип или по случаен признак, къде след плащане колкото трябва комуто трябва.
  И сега тези предплатени наемници с усърдие и ентусиазъм, без много да се притесняват и с надеждата да не се забележи от никого, отработват дадената за тях цена.
  А и не малко от останалите техни „ненаети” колеги като се поогледаха и видяха, че особено много слава, признание, свобода и достойнство няма да им се позволи, защото са винтчета, болтчета, лостчета, копчета, клавиши и безгласни букви, започнаха да правят същото – да предлагат услугите си: „Някое членче в закон да „пипнем”? „Нещо да ви прокараме в тарапаната?”, „Нещо да ви излобираме ако трябва?”.
  Във властта човек е до време, а натрупаното в банковите сметки, недвижимото и движимото имущество остава...
  Ето защо изобщо не е странно, а си е направо абсолютно логично, че в огромна част от това, което прави „ГЕРБ” е свързано със скрито и прикрито лобиране (в най-корупционния смисъл на думата „лобиране” – неволно бях изписал „обиране”).
  Слаба утеха за „ГЕРБ” е, че подобни практики се разширяват и в по-демократични държави, а за нас те са си днес направо Спомен от бъдещето – от близкото бъдеще, когато най-вероятно ще изпълнят до 90% целия процес на взмане на решения от изпълнителната власт и парламента.

  ► Грях Седми: Силов подход в управлението.
  Бързам да напомня, че по отношение на дейността на МВР и многобройните полицейски акции, на няколко пъти съм се изказвал и съм писал на този сайт - в категорична подкрепа!
  Ако нещо това правителство прави както трябва и с много енергия и категорична воля, то е в борбата със знакови фигури от престъпния (черен, сив и бял) свят.
  Тук говоря за абсолютно едностранната и крайно едноцветна представа на „ГЕРБ” за Властта – що е то Власт и как тя се упражнява.
  В „ГЕРБ” искрено и неподправено вярват, че Властта значи Сила, а Силата значи Власт.
  Те се държат така, че за тях в пълна мяра важи казаното от Робърт Кейган: Ако в ръцете си държиш голям чук, то всички проблеми ти се виждат като гвоздеи...
  ▪ Ето защо „ГЕРБ” използва силова реторика – те „побеждават”, „удрят”, „бият”, „мачкат”, „смазват”, „наказват”.
  ▪ Ето защо „ГЕРБ” издига на ресурсов, човешки и информационен пиедестал силовите ведомства.
  ▪ Ето защо „ГЕРБ” не може да осъзнае, че освен „твърдите” аспекти на сигурността, управлението, властта – полиция, барети, армия, спецчасти и спецслужби има и „меки” аспекти – качество на човешкия потенциал, качество на живота, качество на обитаваната среда (т.е. здравеопазване, образование, наука, социална дейност, екология).
  ▪ Ето защо „ГЕРБ” уважава най-много силата и най-добре разбира от нея и затова се стреми да действа заедно СЪС СИЛНИТЕ ПО СВЕТА (и най-вече със САЩ).
  ▪ Ето защо „ГЕРБ” не прощава на тези, които не могат да се самоорганизират да дадат силов отпор и затова се стреми да действа СРЕЩУ СЛАБИТЕ В БЪЛГАРИЯ (и най-вече срещу бедните, болните, старите, срещу дезорганизираните, фрагментизираните и атомизираните).

  Този текст не е никак приятен за „ГЕРБ”, но единственият начин да се намери вярното лечение е да се идентифицират истинските причини за болестта. Иначе ще продължаваме постоянната напразна игра - да лекуваме симптомите.

  Аз много пъти съм казвал, че това не е моето правителство, но пак повтарям – това е правителството на България.
  И понеже от дейността на правителството зависят твърде много неща в моя живот и в живота на моите деца (даже много повече, отколкото би трябвало да зависят! – но уви, нашата държава все още не се е модернизирала, европеизирала и демократизирала), то се чувствам напълно в правото си да говоря на глас за проблемите и дори за недъзите на „ГЕРБ”.
  Не ме блазни мисълта, че като утре се окажа прав, някой ще ми признае тази правота.
  Много повече ми се иска „ГЕРБ” да чуе какво му казват хората като мен и да се опита да надскочи своя ръст.
  Че няма да успее да го надскочи – е почти сигурно. Но поне ще може да каже, че е опитал.
  Останалото, както е прието да се говори в такива случаи, е Божа работа.
  А тя няма как да бъде благосклонна за „ГЕРБ”, ако там продължат да не спазват Десетте Божи заповеди в политиката.
   Николай Слатински
  03.07.2010 г.