Путин vs. Украйна: Възможен ли е в близко бъдеще свят без Путин и след Путин?

Ето това се питам през тези безкрайно неспокойни и тревожни седмици.

...

Историята се повтаря.

До вчера различни по калибър и влияние експерти ни информираха за намеренията на Путин, в които влизало всичко, само не и военна агресия срещу Украйна.
Писах тук как тези експерти се произнасят уверено и самоуверено, сякаш са били информирани искрено и лично от самия Путин за намеренията му.
Ето, че сега всичко започва отново. Правят се напоителни анализи какво ще предприеме Путин. И отново се върви по минималната писта – малко ще поиска, малко ще направи, малко ще навлезе и малко ще вземе.
Аз за разлика от Иван Кръстев и всички по-горе споменати експерти, не съм сред избраните гуру-та, с които Путин искрено и лично споделя плановете си.
(Споменавам уважавания от мен Иван Кръстев, защото той е единственият български анализатор, който участва във формирането на западното обществено мнение и е четен и слушан от западните политически елити).

След като Путин не ми казва какво смята да направи, значи мога сам и само да разсъждавам над този въпрос.

Какво за мен е ясно?

Първо, Путин патологично не понася Запада със западните либерални ценности, с фокусирането върху индивида, свободата, демокрацията, човешките права и толерантността към различните и различията.
Второ, Путин е дълбоко комплексиран от Запада и си умира да избива своите комплекси като се стреми да го унижи – колкото се може повече.
Трето, Путин презира всичко в межународните отношения, което не е свързано със силата, с грубата сила и смята онези, които вярват в международното право, в дипломацията, в разговорите, преговорите и договорите за слабаци с меки китки.
Четвърто, Путин ненавижда Украйна, той има обсесия от нея, не знам защо е така, но него го мотивира абсолютното и непреодолимо желание да разруши тази държава и да я превърне в някаква псевдо-Босна и Херцеговина, само че далеч по-хлабаво свързана и в същото време силно орязана, лишена от суверенитет и неспособна да е жизнен и управляем организъм.
Пето, Путин мисли във все същите парадигмални понятия от 30-те години на Германия – един народ, една Русия, един президент; аншлус (присъединяване, по-точно - възсъединяване); военна мощ; блицкриг; жизнено пространство; всички руснаци да са в Русия, следователно територии, където руснаците са мнозинство, трябва да бъдат присъединени към Русия; има втори сорт славяни, т.е. своеобразни подчовеци; тези, на които единият родител не е руснак (съвременните мишлинги) са подозрителни и съмнителни и затова ще трябва с двойно и тройно усърдие да се борят да докажат лоялност към Русия и лично към Путин; референдумите не са за да се констатира народната воля, а за да се възвеличае неговата, на Путин политика; на Путин не му стига да сложи безпардонна ръка върху определени чужди територии, той иска това да бъде ознаменувано с всенародни тържество и прослава на името му.
Само не знам кои ще са в перверзните представи на Путин новите евреи – вероятно либералните демократи в Русия („безродните космополити“, „соросоиди“, чужди агенти и антипутинисти).
Шесто, Путин е загубил реална представа за света, схващанията му за истинските стойности и действителните съотношения и отношения са формирани от патологичните негови его, нарцисизъм и мания за величие, както и от заобиколилите го съветници и подръчните медии, които му казват само това, което той иска да чуе.
Седмо, провалите на икономическата и финансовата му политика, неспособността му да модернизира и диверсифицира руската промишленост, задълбочаващото се положение на Русия като суровинен източник (затова и енергийните ресурси се използват като тояга), изхабяването на инфраструктурата и спадането на жизнения стадарт извън няколкото по-големи градове, безумната корупция, глухото недоволство сред част от по-младите и по-образованите руснаци – всичкото това кара Путин да се стреми да храни народа си с териториални придобивки и с митове за руско величие, изключителност, гордост и нездравословен патриотизъм (говоря за нездравословен патриотизъм, иначе в нормалния патриотизъм няма нищо лошо, даже напротив!).

При тези начални и гранични условия за моите разсъждения, ето какви изводи си правя – лични и никого не ангажиращи.

Първо, Путин не е имал, няма и няма и да има никакво намерение да се вслушва в мнението и предупрежденията на Запада. Дори да са тежки санкциите (в което се съмнявам, заради зависимостта от руски енергийни ресурси на Европа, особено – на Германия), за Путин това е абсолютно без значение – цената ще я плащат обикновените руснаци; необикновените руснаци са все мегабогати, от милионери до милиардери, та чак до Путин – за тях няма нищо страшно или рисково.
Второ, Путин иска да отиде и е убеден, че ще отиде максимално далеч в унищожаването с военна сила на Украйна. Той работи с количествени параметри и смята, че при съотношение 7 към 1 и при условие, че Западът няма да се бие за Украйна, за него е ясно като две и две, че въоръжените му сили ще навлязат в Украйна като нож в масло.
Трето, Путин ежедневно провокира Украйна, обижда я, издевателства над нея, унижава я и не се съмнява, че рано или късно Украйна ще се окаже в невъзможност да понася повече това сатанинско негово отношение към нея (защото тя ще започне да изглежда тогава слаба, смешна, страхлива и безпомощна) и ще отговори на военната сила с военна сила, а това е именно поводът, който Путин чака, за да разгърне широка и тежко въоръжена военна агресия срещу Украйна.
Четвърто, Путин не само разчита на петите колони от руснаци, но той и руските служби работят с тях, затова той заслепено вярва, че те ще вземат нещата в свои ръце и си представя как, например, в Харков (преобладаващо рускоезичен град с население от 1.5 милиона, където като студент и аспирант преминаха 8 от най-хубавите ми младежки години) онези, които са подготвени за тази работа, ще превземат органите на властта и ще последват примера на Донецк и Луганск. Като, разбира се, предполагам, че Путин е истерично уверен, че и други градове подобни и по подобие на Харков ще „се вдигнат“ и ще забият руското знаме (което бе критерият за нашия президент кому принадлежи съответната територия).
Пето, Путин няма и грам съмнение, че народите в Европа не ще пожелаят да участват в движението „Да мръзнем за Украйна“ при рязък скок на цената на газа, така че той не се страхува от много силни антируски настроения на континента ни.
Шесто, Путин прекрасно знае, че държави като България са слабото място и на ЕС, и на НАТО; путинофилите в тези държави и особено у нас заемат ключови позиции във властта (никак не е малка и ролята на огромните пари и други съблазни, с които Путин системно, по мефистофелски покварява политици навсякъде в Европа), ето защо той допълнително ескалира военните си амбиции срещу Украйна, за да отслаби и, както казах, да унижи колкото се може повече и по-злепоставящо Запада.
Седмо, Путин има манталитет на квартален побойник, на бабаит; той няма спирачки и е ирационален, готов на всичко - като шофьор в онази игра на препускащи един срещу друг камиони, който няма да свърне, защото знае, че ще свърне неговият противник. А противникът му ще свърне, защото не е самоубиец, защото е свикнал на игри по правила и базирани на принципи и ценности. В този смисъл Путин вече е разбрал, а Западът му помогна да се убеди в това, че никой в Европа не знае как може да се справиш с разбойник с ядрено оръжие, за който няма нищо свято и нещо ценно, който е готов да руши, да използва брутална груба сила, който пет пари не дава дали това е морално и какво им е на по-слабите от действията му. Слабите, казва Путин, ги бият и ги натикват в клозетната яма.

Няма ли изход от ситуацията, толкова безнадеждно ли е всичко?
При условие, че никой на Запад няма да рискува да воюва с Путин, нещо, което е очевидно и дори очевадно (не само защото Западът няма да се бие за Украйна, точно както прежали някога Чехословакия, но и защото за разлика от Путин, Западът не е безумец), нещата не са никак весели. Никак не са весели и са много тъжни даже.

Поне частично на първо време Путин може да бъде озаптен само от четири фактора.

Първият фактор е Украйна да даде успешен военен отпор на въоръжената агресия на Путин, с което да направи невъзможен неговият триумфален блицкриг. А Западът да помага с нов ленд-лийз, с ресурси, въоръжение, техника, дипломатическа подкрепа – дотолкова, доколкото му стиска и доколкото западноевропейските народи са склонни да го подкрепят. Алтернативата е Путин да приема парада на победата в Киев.
Така е днес – ако Украйна не брани независимостта си, то независимостта ѝ и дори самото ѝ съществуване са обречени, а марионетното проруско правителство, което ще покани руските войски в Киев, за да въведат ред, сигурен съм, че е вече сформирано и чака сигнал от Кремъл.
Вторият фактор е бремето на войната като финансови разходи и човешки жертви да стане непоносимо за руското общество. Не, изобщо не става дума за огромен брой убити и ранени – не, категорично не! Днес поносимостта дори на руснаците в това отношение е съвсем друга. Даже относително минималните човешки жертви могат да преобърнат радикално подкрепата на руснаците за Путин. Помня онези мрачни и тъжни светици, майките на загинали в Афганистан войници, които мълчаливо вървяха из улиците на Харков. Затова смятам, че тези почернени майки направиха много за да рухне Съветската империя.
Третият фактор е военната агресия на Путин да дестабилизира региона (и в немалка степен света) и да засили значително гнева и тревогата на двама от големите играчи в този регион – Китай и Турция. Путин може и пет пари да не дава за Запада, но той няма геостратегически и геополитически ресурс да изпадне в немилост едновременно и пред Китай, и пред Турция; и пред Си Дзинпин, и пред Реджеп Таип Ердоган. А има и други значителни играчи, които също така могат да изпитат огромно неспокойствие от неконтролируемостта на този маниак.
Четвъртият фактор е събуждането на световното обществено мнение – макар и съмнявайки се, не изключвам този вариант. Евентуалното поставяне на Путин в безпрецедентна международна изолация и масовото, всеобщо осъждане на действията му, своеобразното му „саддам“-изиране може да помогне той да бъде озаптен.

Накрая, ще си призная, че аз не виждам демократичен (или поне частично демократичен) път за освобождаване на Русия и света от Путин. Путин разполага с колосален властови ресурс, той е едноличен и неконтролируем самодържец в Русия, така се е вкопчил във властта, че няма никакъв шанс да се раздели доброволно и жив с нея.
Ето защо освен вероятността, характерна за всеки смъртен - рано или късно да се отправи към друг, по-добър свят, вторият начин според мен за освобождаване на Русия и света от Путин е сили вътре в Русия (сред военните, репресивните органи и специалните служби) да предприемат усилия в тази насока.
Путин създаде чудовищна концентрация на военна мощ и раздути и разплути репресивни органи и чекистки и кагебистски служби, за да държи пълния контрол над руското общество и да смазва, а понякога и физически да ликвидира или осакатява всеки кълн на опозиционно мислене и поведение.
Но кой ще го пази от самите пазители?
Сигурен съм, че в тези институции има и разумни хора, които си дават сметка, че Русия е станала заложник на един безотговорен и безконтролен човек, който я въвлича в опасни и скъпи авантюри и я дикредитира пред целия свят.
Както се случва обикновено, когато един властник унищожава всички демократични способи да бъде отстранен от власт, той като правило се натъква на недемократични такива.

Освен тази, поне аз не виждам друга възможност да се прекрати абсолютната власт на Путин или поне да се ограничи тя даже частично. Затова с много усилия се опитвам да не се примирявам с мисълта, че, виждате ли, твърде вероятно е още много дълго Путин да остане на власт.
Не се примирявам, защото това означава, че още дълго ние – светът, Западът, Европа, България - ще ходим по острието на бръснача. Глобалната, континенталната, регионалната и националната прогноза за сигурността е много тревожна. Но аз въпреки всичко тая надежда за промяна към по-добро, за свят без Путин и след Путин.
А както обичам да казвам:
Надеждата като първа глупачка умира последна.
  
  22.02.2022 г.