През последните 2-3 месеца прочетох удивителните, а някой би казал дори скандални книги на руската писателка Елена Прудникова.
  Елена Прудникова е талантлив автор, оригинално мислещ творец, разбиващ шаблоните историк. Тя изследва миналото на Съветския съюз - в частност смятаните за най-мрачни негови години (напр. 1937-1938, 1951-1953) и смятаните за най-зловещи негови личности (напр. Сталин, Берия).
  Ето сравнително подробен списък на нейните книги, достъпни в руските книжарници у нас или в Интернет:
  ● „Сталин. Второе убийство”.
  ● „Иосиф Джугашвили. Самый человечный человек. Coco из Гори”.
  ● „Двойной заговор. Тайны сталинских репрессий” (съвместно с А. Колпакиди).
  ● „1953, роковой год советской истории”.
  ● „Берия. Последний рыцарь Сталина”.
  ● ”Берия. Преступления, которых не было”.
  ● „Последний бой Лаврентия Берии”.
  ● „Хрущев. Творцы террора”.

  Някои критици определят книгите на Елена Прудникова като скандални, защото в тях се съдържа алтернативен, яростен и дързък прочит на сякаш детайлно изучените, напълно осмислени и окончателно разбрани периоди от съществуването на вече печално отишлия в историята Съюз на съветските социалистически републики, или СССР.
  Аз не съм професионален историк и не мога да дам компетентна експертна оценка на трудовете на Елена Прудникова.
  С редица от нейните тези изпитвам изключителни трудности и угризения на съвестта да се съглася, защото...

  ▬ Ами защото и на мен ми е вбита, вдълбана, вградена в мозъка сякаш единствено правилната и до болка предъвквана версия на съветската история.
  ▬ И защото всеки уважаващ себе си, нормален човек вероятно не би трябвало да допуска възможността за диаметрално протовоположна, коренно различна и абсурдно алтернативна версия на тази история!

  А всъщност, това, което ни е позволено и втълпено да мислим и да познаваме не е нищо друго, освен историята такава, каквато ни е спусната „отгоре”, от Никита Сергеевич Хрущов!
  Да, да – това, както и да го въртим и да го сучем, е версията, върху която е построен разтърсилия света негов доклад пред 20-я конгрес на Комунистическата партия на СССР (КПСС), изнесен на 25 февруари 1956 г.

  Ще си призная честно, че през осемте години като студент (1975-1979) и аспирант (1982-1986) в Харков, Украйна, многобройни разговори с родителите на мои приятели ме караха да се съмнявам частично в истината за истината за СССР.
  Редица неща не се „връзваха”, пъзелът не се сглобяваше както трябва, все нещо ми липсваше, убягваше ми.
  ► Как можех да приема на вяра, че властта на Сталин винаги – от 20-те и до 50-те години е била абсолютна, безпределна и че за всичко е виновен той, само той, единствено той!? А най-близкото му обкръжение, цели десетилетия запазило се почти в един и същи състав край него, е било покорно, беззащитно пред височайшия му гняв, може би уязвимо заради страха си, но в общи линии невинно?
  ► Как можех да приема на вяра, че вторият човек след Сталин – Берия, на когото са били възлагани едни от най-тежките и с епохално значение стратегически задачи (напр. разработването на атомната бомба) се е занимавал денем основно да разбива с револвер черепите на арестуваните чисти като момина сълза комунисти, а нощем непрекъснато е изнасилвал отвлечени от копоите му девствени момичета?
  ► Как можех да приема на вяра, че абсолютно всички репресирани са били невинни, почтени, непорочни и свети хора, след като не малко от тях преди да попаднат в сталиновата месомелачка са били част от нея?
  ► Как можех да приема на вяра, че Никита Сергеевич Хрущов е велика историческа личност (заради разобличаването на култа към Сталин), след като Украйна още пазеше кошмарни спомени за неговата жестокост и кръвожадност в репресиите и за неговата управленска и военна несъстоятелност?

  В моето любителско ровене из периода 1937-1953 г., т.е. от началото на Сталинския терор до смъртта на Сталин, аз се натъкнах на книгите на Елена Прудникова. И те ме разтърсиха, шокираха, смутиха!
  Постоянно, докато ги четях си казвах: Господи, нейните истини може да не са истинските истини, но са различни от досега втълпяваните ми истини!
  Тук няма да правя анализ на изследванията и твърденията на Елена Прудникова. Искам само да гарантирам, че книгите й са must read!
  Те трябва да бъдат прочетени или най-малкото нейният автор на всяка цена трябва да бъде открит за българския читател, който има вкус към историята, към 20 век и неговото мрачно „средновековие”.

  И все пак, ето няколко тези на Елена Прудникова – като „примамки”, използвани от мен за привличане на вниманието на интелигентния и търсещ читател към нея.

  ■ Елена Прудникова разглежда колосалното, почти апокалиптично противопоставяне по всички етажи на властта в Съветския съюз някъде след 1930 г.:
  -- От едната страна са „партийците” – безпощадните болшевики, хората на словото и митинга, ораторите и майсторите на лозунги и пламенни речи, подпалвачите на световни революции и агитаторите за диктатура на пролетариата.
  -- От другата страна са „държавниците” – хората на делото, тези, които знаят и умеят да управляват, да изграждат, да превръщат изостаналата аграрна страна в израстваща индустриална държава.
  Сталин и Берия са именно от втория тип хора. В своята битка с „изкъпаните с кръв” болшевики (които са напълно несъстоятелни като управленци), двамата и техните близки сподвижници постоянно усилват властта си, изолират от нея кресльовците и ура-революционерите, с ловки маневри и интелигентни решения успяват да удържат победа след победа над тях.
  Но след смъртта на Сталин през 1953 г., Берия, останал сам, макар и фактически първи човек в държавата (Маленков формално е поставен като номер 1, заради „правилния” си руски произход, а и не върви един грузинец да бъде заменен от втори грузинец на кормилото на страната), е победен, ликвидиран е много бързо без съд и присъда, разстрелян е като куче. И същевременно е окалян, омърсен, охулен, оклеветен. За да бъде наложен в нашето съзнание, в представите на света като изверг, сатана, проклятие, мерзавец, патологичен убиец и изнасилвач.

  ■ Елена Прудникова обяснява кървавия терор през 1937-1938 г. като безжалостен и людоедски отговор на застрашения за креслата и властта си в центъра и по места висш партиен, болшевишки актив – отговор на замислената и планирана от Сталин като реализация чрез новата Конституция, реформа на държавната власт.
  Чрез тази реформа Сталин е възнамерявал всички постове в болшевишката партия отгоре додолу да станат изборни.
  Заедно с това болшевишката партия е трябвало да бъде постепенно отделяна от държавата и изтласквана извън управлението. На нея от Сталин се е отреждало да се превърне в нещо средно между ролята на църквата в католическите държави и структура, отговаряща за кадрите (в управлението) и за пропагандата (на социалистическите идеи).
  Опасявайки се за собственото си бъдеще, болшевишките партийци с помощта на зловещите чекисти от НКВД (Народный комиссариат внутренных дел, тоталитарното МВР – както когато в България ДС беше към МВР) подлагат на нож и разстрел своите опоненти, конкуренти и колеги, развиващи по този начин спиралата на насилието, на взаимното прегризване на гърлата и изтръгване на сърцата, която после ще ги обърне един срещу друг, тласкайки ги в поголовно самоизтребване.
  [От 139 члена и кандидат-члена на ЦК на ВКП (б), избрани на 17-я партиен конгрес през 1934 г., по-късно са били арестувани и разстреляни 98 души!]

  ■ Елена Прудникова се спира и на някои от шумните процеси през онези години, доказвайки с документи (а стойността на книгите й произтича преди всичко от огромния брой документи, с които тя борави – документите са като фактите, когато те говорят ...; друг е въпросът дали можем да приемем начина, по който тя ги тълкува и обяснява), че за тези процеси не рядко е имало реално основание. Например разстрелването на маршал Тухачевски и част от военния връх на съветските въоръжени сили, според нея, е резултат на неподлежащ повече на оспорване факт, че заговор срещу СССР и за обвързване с Германия наистина е имало. Затова става дума за предателство, което не е могло да бъде наказано по друг начин.

  Ще спра дотук, защото 8 книги трудно могат да бъдат преразказани накратко, без да се поеме рискът този преразказ да изглежда налудничав, да поражда съмнения – а да не би да съм станал защитник на Сталин и Берия???
  Не, ни най-малко! Само това оставаше!! И да вземат да ми лепнат подобно петно, заради което цяло десетилетие няма да мога да обясня какво е и как ме е налекьосало така неотмиваемо!!!

  Единственото, което искам да подскажа тук е Съмнението!
  Мислещи хора, моля Ви, съмнявайте се! Съмнявайте се, че познавате Истинската История и Историческата Истина!
  Ние сме заблуждавани постоянно и непрекъснато, на нас ни казват само това, което е политически правилно да се знае.
  А като не познаваме Истината на Историята и Историята на Истината, рискуваме да живеем в паралелен, измислен свят. Рискуваме някой ден на нас или на нашите деца да ни се случи нещо подобно. Лъжата затова е опасна. Защото рано или късно, тя прибягва до насилие, до заробване, до обезчовечаване.
  Почти по Малтус:
  Истината нараства бавно, трудно, през мъки и трънени венци - като аритметична прогресия. Освен ако не й помогнем да победи.
  А лъжата нараства бързо, експлозивно, ентусиазирано и екзалтирано - като геометрична прогресия. Освен ако не й помогнем да загуби – някога, все някой ден...

  В края на краищата, за мен не е чак пък толкова важно бил ли е Сталин точно този параноичен тиранин, за какъвто ни е наредено да го мислим. И бил ли е Берия точно този нравствен урод, каквото ни е казано да го ненавиждаме.
  За мен най-важното е да намерим обяснение – как е било възможно в Съветския съюз да се създаде и да съществува близо две десетилетия такава чудовищна репресивна система, която унищожава стотици хиляди хора и разбива десетки милиони съдби?! А че Сталин и Берия са били част от нея (независимо от мотивите и намеренията им) – това не е просто очевидно, то е очевадно.

  Ето няколко факта само, взети от книгите на Елена Прудникова:
  ♦ В началото на юли 1937 г. Политбюро на комунистическата партия [т.е. ВКП (болшевики)] приема постановления, в които се казва:
  Предлага се на всички секретари на областни и краеви организации и на републиканските представители на НКВД да вземат на отчет всички върнали се по родните си места кулаци и престъпници, така че най-враждебните от тях да бъдат незабавно арестувани и разстреляни по реда на административното провеждане на техните дела чрез „тройки” [т.е. наказателни групи от по трима души]; а останалите, по-малко активни, но все пак враждебни елементи да бъдат описани и интернирани в райони по указание на НКВД.
  ЦК на ВКП (б) предлага в 5-дневен срок да бъдат представени на ЦК съставите на „тройките”, както и количеството подлежащи на разстрел, а също така и на изселване.
  -- За Северно-Осетинската АССР се утвърждават за разстрел 169 и за изселване 200...
  -- За Омска област се утвърждават за разстрел 479 и за изселване 1959...
  -- За Черниговска област се утвърждават за разстрел 244 и за изселване 1379...
  -- За Чувашката АССР се утвърждават за разстрел 86 кулаци, 57 престъпници, а за изселване 676 кулаци и 201 престъпници...
  -- За Западно-Сибирския край се утвърждават за разстрел 6 600 кулаци и 4200 престъпници...
  -- За Туркменската ССР се утвърждават за разстрел 400 кулаци и 100 престъпници, а за изселване 1 200 кулаци и 275 престъпници...”.
  -- За Азовско-Черноморския край се утвърждават за разстрел 5 721 кулаци и 923 престъпници, а за изселване 5 914 кулаци и 1 048 престъпници...

  Само за един ден (10 юли 1937 г.) Политбюро е дало разрешение да бъдат подложени на репресии 100 000 души!
  Да отбележим, че в „тройката” в Московска област е включен, както си му е било редът първият секретар на Московския областен комитет на партията Н. С. Хрущов.
  Той дава следната заявка за хора, подлежащи на репресиране: „за разстрел 2 хиляди кулаци и 6.5 хиляди престъпници; за изселване 5 869 кулаци и 26 936 престъпници”.

  ♦ Знаменитата и чудовищна „Оперативна заповед на народния комисар на вътрешните работи [Николай Ежов] No. 00447 [от 30 юли 1937 г.] за операция по репресиране на бившите кулаци, престъпници и др. антисъветски елементи” прави нещо безпрецедентно, ужасяващо, надхвърлящо всякакви нормални и допустими представи – чрез нея на всички административни единици на СССР се утвърждават „квоти” – колко хора да бъдат репресирани по Първа категория (разстрел) и колко да бъдат репресирани по Втора категория (затваряне в лагери и затвори за срок от 8 до 10 години)!
  Съгласно тази заповед, според представените отчетни данни от Народните комисариати на републиканските НКВД и началниците на краевите и областните управления на НКВД, се утвърждават количества подлежащи на репресии, както следва (съответно Първа категория, Втора категория, Общо):
  -- Белоруска СССР – 2 000, 10 000, 12 000...
  - Азовско-Черноморски край - 5 000, 8 000, 13 000...
  -- Западно-Сибирски край - 5 000, 12 000, 17 000...
  -- Ленинградска област - 4 000, 10 000, 14 000...
  -- Московска област - 5 000, 30 000, 35 000...
  -- Свердловска област - 4 000, 6 000, 10 000...
  Операцията трябва да започне на 5 август 1937 г. и да завърши в 4-месечен срок.

  При издаването си тази Оперативна заповед предвижда разстрелването на 75 950 души и хвърлянето в лагери и затвори на 193 000 души, или общо - на 268 950 души. В крайна сметка са произнесени 350 00 присъди по Първа и 450 000 присъди по Втора категория. Т.е. общо репресираните само чрез нея са 800 000 души (0.5% от населението на СССР).

  А това е всъщност само началото. Жестокият и хищен звяр на насилието, хранещ се с човешка плът е отворил ненаситната си паст.
  Съдбата на хората се решава от т.нар. „тройки”. Тези „съдии” разглеждат делата на подлежащите за репресиране по Първа и Втора категория на закрити заседания и без да присъстват самите жертви. Решенията се вземат бързо, категорично и не подлежат на обжалване. Разстрелите се извършват незабавно. Често хората са избивани без да чуват присъдите си и дори без да знаят защо всъщност ги разстрелват.
  Темповете с които съветските власти „унищожават собствения си народ” като репресират вредните кулаци, престъпните елементи и злостните антисъветчици наистина са феноменални:
  Татарстанската „тройка” на 28 октомври 1937 г. е подписала 256 смъртни присъди. Ленинградската „тройка” на 9 октомври 1937 г. – 659; Карелската „тройка” на 25 ноември – 629. „Тройката” в Краснодарския край на 20 ноември е разгледала 1252 дела. Омската „тройка” на 10 октомври – 1301 дела, от които 937 души са осъдени на разстрел. Абсолютен рекордьор е била „тройката” във Винница – през декември 1937 г. е имало ден, когато тя е произнесла присъди на повече от 1560 обвиняеми. По две дела в минута!
  Самият „борец” с „култа към личността” Н.С.Хрущов се жалва на Сталин, че Украйна ежемесечно изпраща 17-18 хиляди за репресиране, а Москва утвърждава не повече от 2-3 хиляди и затова моли да бъдат приети спешни мерки.
  В Далечния изток двама чекисти Люшков и Варейкис избиват 1.5% от населението в този край и го довеждат до състояние, по-късно, по време на войната, да посреща с цветя известните със своята жестокост японци.

  Общо за 1937 и 1938 г. са репресирани 1 575 259 души, от които са осъдени на разстрел 681 692.
  А общо репресираните от Съветската власт през периода 1921-1953 г. са както следва:
  -- Убити - 799 455.
  -- В лагери, колонии и затвори - 2 634 397.
  -- Изселване и интерниране - 413 512.
  -- Други присъди - 215 942.
  -- Всичко - 4 060 306.

  Николай Слатински
  09.04.2010 г.