Прочетете този автор: Елена Прудникова (Алтернативна истина за историята на СССР, 1937-1953 г.)

  През последните 2-3 месеца прочетох удивителните, а някой би казал дори скандални книги на руската писателка Елена Прудникова.
  Елена Прудникова е талантлив автор, оригинално мислещ творец, разбиващ шаблоните историк. Тя изследва миналото на Съветския съюз - в частност смятаните за най-мрачни негови години (напр. 1937-1938, 1951-1953) и смятаните за най-зловещи негови личности (напр. Сталин, Берия).
  Ето сравнително подробен списък на нейните книги, достъпни в руските книжарници у нас или в Интернет:
  ● „Сталин. Второе убийство”.
  ● „Иосиф Джугашвили. Самый человечный человек. Coco из Гори”.
  ● „Двойной заговор. Тайны сталинских репрессий” (съвместно с А. Колпакиди).
  ● „1953, роковой год советской истории”.
  ● „Берия. Последний рыцарь Сталина”.
  ● ”Берия. Преступления, которых не было”.
  ● „Последний бой Лаврентия Берии”.
  ● „Хрущев. Творцы террора”.

  Някои критици определят книгите на Елена Прудникова като скандални, защото в тях се съдържа алтернативен, яростен и дързък прочит на сякаш детайлно изучените, напълно осмислени и окончателно разбрани периоди от съществуването на вече печално отишлия в историята Съюз на съветските социалистически републики, или СССР.
  Аз не съм професионален историк и не мога да дам компетентна експертна оценка на трудовете на Елена Прудникова.
  С редица от нейните тези изпитвам изключителни трудности и угризения на съвестта да се съглася, защото...

  ▬ Ами защото и на мен ми е вбита, вдълбана, вградена в мозъка сякаш единствено правилната и до болка предъвквана версия на съветската история.
  ▬ И защото всеки уважаващ себе си, нормален човек вероятно не би трябвало да допуска възможността за диаметрално протовоположна, коренно различна и абсурдно алтернативна версия на тази история!

  А всъщност, това, което ни е позволено и втълпено да мислим и да познаваме не е нищо друго, освен историята такава, каквато ни е спусната „отгоре”, от Никита Сергеевич Хрущов!
  Да, да – това, както и да го въртим и да го сучем, е версията, върху която е построен разтърсилия света негов доклад пред 20-я конгрес на Комунистическата партия на СССР (КПСС), изнесен на 25 февруари 1956 г.

  Ще си призная честно, че през осемте години като студент (1975-1979) и аспирант (1982-1986) в Харков, Украйна, многобройни разговори с родителите на мои приятели ме караха да се съмнявам частично в истината за истината за СССР.
  Редица неща не се „връзваха”, пъзелът не се сглобяваше както трябва, все нещо ми липсваше, убягваше ми.
  ► Как можех да приема на вяра, че властта на Сталин винаги – от 20-те и до 50-те години е била абсолютна, безпределна и че за всичко е виновен той, само той, единствено той!? А най-близкото му обкръжение, цели десетилетия запазило се почти в един и същи състав край него, е било покорно, беззащитно пред височайшия му гняв, може би уязвимо заради страха си, но в общи линии невинно?
  ► Как можех да приема на вяра, че вторият човек след Сталин – Берия, на когото са били възлагани едни от най-тежките и с епохално значение стратегически задачи (напр. разработването на атомната бомба) се е занимавал денем основно да разбива с револвер черепите на арестуваните чисти като момина сълза комунисти, а нощем непрекъснато е изнасилвал отвлечени от копоите му девствени момичета?
  ► Как можех да приема на вяра, че абсолютно всички репресирани са били невинни, почтени, непорочни и свети хора, след като не малко от тях преди да попаднат в сталиновата месомелачка са били част от нея?
  ► Как можех да приема на вяра, че Никита Сергеевич Хрущов е велика историческа личност (заради разобличаването на култа към Сталин), след като Украйна още пазеше кошмарни спомени за неговата жестокост и кръвожадност в репресиите и за неговата управленска и военна несъстоятелност?

  В моето любителско ровене из периода 1937-1953 г., т.е. от началото на Сталинския терор до смъртта на Сталин, аз се натъкнах на книгите на Елена Прудникова. И те ме разтърсиха, шокираха, смутиха!
  Постоянно, докато ги четях си казвах: Господи, нейните истини може да не са истинските истини, но са различни от досега втълпяваните ми истини!
  Тук няма да правя анализ на изследванията и твърденията на Елена Прудникова. Искам само да гарантирам, че книгите й са must read!
  Те трябва да бъдат прочетени или най-малкото нейният автор на всяка цена трябва да бъде открит за българския читател, който има вкус към историята, към 20 век и неговото мрачно „средновековие”.

  И все пак, ето няколко тези на Елена Прудникова – като „примамки”, използвани от мен за привличане на вниманието на интелигентния и търсещ читател към нея.

  ■ Елена Прудникова разглежда колосалното, почти апокалиптично противопоставяне по всички етажи на властта в Съветския съюз някъде след 1930 г.:
  -- От едната страна са „партийците” – безпощадните болшевики, хората на словото и митинга, ораторите и майсторите на лозунги и пламенни речи, подпалвачите на световни революции и агитаторите за диктатура на пролетариата.
  -- От другата страна са „държавниците” – хората на делото, тези, които знаят и умеят да управляват, да изграждат, да превръщат изостаналата аграрна страна в израстваща индустриална държава.
  Сталин и Берия са именно от втория тип хора. В своята битка с „изкъпаните с кръв” болшевики (които са напълно несъстоятелни като управленци), двамата и техните близки сподвижници постоянно усилват властта си, изолират от нея кресльовците и ура-революционерите, с ловки маневри и интелигентни решения успяват да удържат победа след победа над тях.
  Но след смъртта на Сталин през 1953 г., Берия, останал сам, макар и фактически първи човек в държавата (Маленков формално е поставен като номер 1, заради „правилния” си руски произход, а и не върви един грузинец да бъде заменен от втори грузинец на кормилото на страната), е победен, ликвидиран е много бързо без съд и присъда, разстрелян е като куче. И същевременно е окалян, омърсен, охулен, оклеветен. За да бъде наложен в нашето съзнание, в представите на света като изверг, сатана, проклятие, мерзавец, патологичен убиец и изнасилвач.

  ■ Елена Прудникова обяснява кървавия терор през 1937-1938 г. като безжалостен и людоедски отговор на застрашения за креслата и властта си в центъра и по места висш партиен, болшевишки актив – отговор на замислената и планирана от Сталин като реализация чрез новата Конституция, реформа на държавната власт.
  Чрез тази реформа Сталин е възнамерявал всички постове в болшевишката партия отгоре додолу да станат изборни.
  Заедно с това болшевишката партия е трябвало да бъде постепенно отделяна от държавата и изтласквана извън управлението. На нея от Сталин се е отреждало да се превърне в нещо средно между ролята на църквата в католическите държави и структура, отговаряща за кадрите (в управлението) и за пропагандата (на социалистическите идеи).
  Опасявайки се за собственото си бъдеще, болшевишките партийци с помощта на зловещите чекисти от НКВД (Народный комиссариат внутренных дел, тоталитарното МВР – както когато в България ДС беше към МВР) подлагат на нож и разстрел своите опоненти, конкуренти и колеги, развиващи по този начин спиралата на насилието, на взаимното прегризване на гърлата и изтръгване на сърцата, която после ще ги обърне един срещу друг, тласкайки ги в поголовно самоизтребване.
  [От 139 члена и кандидат-члена на ЦК на ВКП (б), избрани на 17-я партиен конгрес през 1934 г., по-късно са били арестувани и разстреляни 98 души!]

  ■ Елена Прудникова се спира и на някои от шумните процеси през онези години, доказвайки с документи (а стойността на книгите й произтича преди всичко от огромния брой документи, с които тя борави – документите са като фактите, когато те говорят ...; друг е въпросът дали можем да приемем начина, по който тя ги тълкува и обяснява), че за тези процеси не рядко е имало реално основание. Например разстрелването на маршал Тухачевски и част от военния връх на съветските въоръжени сили, според нея, е резултат на неподлежащ повече на оспорване факт, че заговор срещу СССР и за обвързване с Германия наистина е имало. Затова става дума за предателство, което не е могло да бъде наказано по друг начин.

  Ще спра дотук, защото 8 книги трудно могат да бъдат преразказани накратко, без да се поеме рискът този преразказ да изглежда налудничав, да поражда съмнения – а да не би да съм станал защитник на Сталин и Берия???
  Не, ни най-малко! Само това оставаше!! И да вземат да ми лепнат подобно петно, заради което цяло десетилетие няма да мога да обясня какво е и как ме е налекьосало така неотмиваемо!!!

  Единственото, което искам да подскажа тук е Съмнението!
  Мислещи хора, моля Ви, съмнявайте се! Съмнявайте се, че познавате Истинската История и Историческата Истина!
  Ние сме заблуждавани постоянно и непрекъснато, на нас ни казват само това, което е политически правилно да се знае.
  А като не познаваме Истината на Историята и Историята на Истината, рискуваме да живеем в паралелен, измислен свят. Рискуваме някой ден на нас или на нашите деца да ни се случи нещо подобно. Лъжата затова е опасна. Защото рано или късно, тя прибягва до насилие, до заробване, до обезчовечаване.
  Почти по Малтус:
  Истината нараства бавно, трудно, през мъки и трънени венци - като аритметична прогресия. Освен ако не й помогнем да победи.
  А лъжата нараства бързо, експлозивно, ентусиазирано и екзалтирано - като геометрична прогресия. Освен ако не й помогнем да загуби – някога, все някой ден...

  В края на краищата, за мен не е чак пък толкова важно бил ли е Сталин точно този параноичен тиранин, за какъвто ни е наредено да го мислим. И бил ли е Берия точно този нравствен урод, каквото ни е казано да го ненавиждаме.
  За мен най-важното е да намерим обяснение – как е било възможно в Съветския съюз да се създаде и да съществува близо две десетилетия такава чудовищна репресивна система, която унищожава стотици хиляди хора и разбива десетки милиони съдби?! А че Сталин и Берия са били част от нея (независимо от мотивите и намеренията им) – това не е просто очевидно, то е очевадно.

  Ето няколко факта само, взети от книгите на Елена Прудникова:
  ♦ В началото на юли 1937 г. Политбюро на комунистическата партия [т.е. ВКП (болшевики)] приема постановления, в които се казва:
  Предлага се на всички секретари на областни и краеви организации и на републиканските представители на НКВД да вземат на отчет всички върнали се по родните си места кулаци и престъпници, така че най-враждебните от тях да бъдат незабавно арестувани и разстреляни по реда на административното провеждане на техните дела чрез „тройки” [т.е. наказателни групи от по трима души]; а останалите, по-малко активни, но все пак враждебни елементи да бъдат описани и интернирани в райони по указание на НКВД.
  ЦК на ВКП (б) предлага в 5-дневен срок да бъдат представени на ЦК съставите на „тройките”, както и количеството подлежащи на разстрел, а също така и на изселване.
  -- За Северно-Осетинската АССР се утвърждават за разстрел 169 и за изселване 200...
  -- За Омска област се утвърждават за разстрел 479 и за изселване 1959...
  -- За Черниговска област се утвърждават за разстрел 244 и за изселване 1379...
  -- За Чувашката АССР се утвърждават за разстрел 86 кулаци, 57 престъпници, а за изселване 676 кулаци и 201 престъпници...
  -- За Западно-Сибирския край се утвърждават за разстрел 6 600 кулаци и 4200 престъпници...
  -- За Туркменската ССР се утвърждават за разстрел 400 кулаци и 100 престъпници, а за изселване 1 200 кулаци и 275 престъпници...”.
  -- За Азовско-Черноморския край се утвърждават за разстрел 5 721 кулаци и 923 престъпници, а за изселване 5 914 кулаци и 1 048 престъпници...

  Само за един ден (10 юли 1937 г.) Политбюро е дало разрешение да бъдат подложени на репресии 100 000 души!
  Да отбележим, че в „тройката” в Московска област е включен, както си му е било редът първият секретар на Московския областен комитет на партията Н. С. Хрущов.
  Той дава следната заявка за хора, подлежащи на репресиране: „за разстрел 2 хиляди кулаци и 6.5 хиляди престъпници; за изселване 5 869 кулаци и 26 936 престъпници”.

  ♦ Знаменитата и чудовищна „Оперативна заповед на народния комисар на вътрешните работи [Николай Ежов] No. 00447 [от 30 юли 1937 г.] за операция по репресиране на бившите кулаци, престъпници и др. антисъветски елементи” прави нещо безпрецедентно, ужасяващо, надхвърлящо всякакви нормални и допустими представи – чрез нея на всички административни единици на СССР се утвърждават „квоти” – колко хора да бъдат репресирани по Първа категория (разстрел) и колко да бъдат репресирани по Втора категория (затваряне в лагери и затвори за срок от 8 до 10 години)!
  Съгласно тази заповед, според представените отчетни данни от Народните комисариати на републиканските НКВД и началниците на краевите и областните управления на НКВД, се утвърждават количества подлежащи на репресии, както следва (съответно Първа категория, Втора категория, Общо):
  -- Белоруска СССР – 2 000, 10 000, 12 000...
  - Азовско-Черноморски край - 5 000, 8 000, 13 000...
  -- Западно-Сибирски край - 5 000, 12 000, 17 000...
  -- Ленинградска област - 4 000, 10 000, 14 000...
  -- Московска област - 5 000, 30 000, 35 000...
  -- Свердловска област - 4 000, 6 000, 10 000...
  Операцията трябва да започне на 5 август 1937 г. и да завърши в 4-месечен срок.

  При издаването си тази Оперативна заповед предвижда разстрелването на 75 950 души и хвърлянето в лагери и затвори на 193 000 души, или общо - на 268 950 души. В крайна сметка са произнесени 350 00 присъди по Първа и 450 000 присъди по Втора категория. Т.е. общо репресираните само чрез нея са 800 000 души (0.5% от населението на СССР).

  А това е всъщност само началото. Жестокият и хищен звяр на насилието, хранещ се с човешка плът е отворил ненаситната си паст.
  Съдбата на хората се решава от т.нар. „тройки”. Тези „съдии” разглеждат делата на подлежащите за репресиране по Първа и Втора категория на закрити заседания и без да присъстват самите жертви. Решенията се вземат бързо, категорично и не подлежат на обжалване. Разстрелите се извършват незабавно. Често хората са избивани без да чуват присъдите си и дори без да знаят защо всъщност ги разстрелват.
  Темповете с които съветските власти „унищожават собствения си народ” като репресират вредните кулаци, престъпните елементи и злостните антисъветчици наистина са феноменални:
  Татарстанската „тройка” на 28 октомври 1937 г. е подписала 256 смъртни присъди. Ленинградската „тройка” на 9 октомври 1937 г. – 659; Карелската „тройка” на 25 ноември – 629. „Тройката” в Краснодарския край на 20 ноември е разгледала 1252 дела. Омската „тройка” на 10 октомври – 1301 дела, от които 937 души са осъдени на разстрел. Абсолютен рекордьор е била „тройката” във Винница – през декември 1937 г. е имало ден, когато тя е произнесла присъди на повече от 1560 обвиняеми. По две дела в минута!
  Самият „борец” с „култа към личността” Н.С.Хрущов се жалва на Сталин, че Украйна ежемесечно изпраща 17-18 хиляди за репресиране, а Москва утвърждава не повече от 2-3 хиляди и затова моли да бъдат приети спешни мерки.
  В Далечния изток двама чекисти Люшков и Варейкис избиват 1.5% от населението в този край и го довеждат до състояние, по-късно, по време на войната, да посреща с цветя известните със своята жестокост японци.

  Общо за 1937 и 1938 г. са репресирани 1 575 259 души, от които са осъдени на разстрел 681 692.
  А общо репресираните от Съветската власт през периода 1921-1953 г. са както следва:
  -- Убити - 799 455.
  -- В лагери, колонии и затвори - 2 634 397.
  -- Изселване и интерниране - 413 512.
  -- Други присъди - 215 942.
  -- Всичко - 4 060 306.

  Николай Слатински
  09.04.2010 г.

Прочетете книгите на Анатолий Рибаков "Децата на Арбат" и "35-та и други години" и ще разберете за какво става дума.Лягайки върху фактологията, писателят прави художествен роман.Логиката му е желязна-щом така е действал, значи и така е мислел/Сталин/.Абсолютен диктатор, учил в семинария и знаещ, че за да има абсолютна власт, освен основното/страха/, трябва да има и любов/ама все пак и страхът да е водещ/.Колкото до убийствата на 40000 офицери и 20000 чекисти-армията винаги може да направи преврат, чекистите са с 2 пъти по-големи възможности.След като му свършват мръсната работа от 35-39 година в чистките , избива целия апарат на НКВД и го заменя с хора от провинцията.Подмяната на апарата/политически, стопански, репресивен/ е било основополагащо за абсолютната му власт.Нощния живот/оперативки,заседания, съвещания/-за да не може да се организира НЕГОВОТО убийство през нощта/най-удобното време/.Учил в семинария, знае, че му трябва религия за да държи умовете на хората.И "ляга" в/у марксизма -ленинизма.Абсолютно никой не е бил сигурен за живота си.Жената на Молотов и брата на Каганович са били репресирани.Не е пожалил и членовете на семействата на роднините си.....Тук се дават цифри които не отговарят на истината.Имало е период в който в ГУЛАГ/на пряко подчинение на Берия/ са били 9млн. души.Истински роби участвали в изграждането на крупни стопански обекти/метро, ВЕЦ-ве и др./. Колкото до Берия-Сталин му е дал такава власт, че той вече е зависел от него и е нямало КАК да му извърти номера с Ежов и Ягода:)Вече си е знаел урока Лаврентий.Пък последния както се казва в друга книга-без Сталин е бил колос с глинени крака-фактите след смъртта на Сталин го потвърждават и той си го е знаел отлично, така, че е нямал никаква изгода да го трови.Просто тирана си умира от естествена смърт.Та в тези две книги най-точно се описва истината за Сталин и неговото време.

Не мога да не се съглася с казаното в статията. Разбира се, повече от наивно е да се смята, Берия е прекарвал цялото си време в блудство с малолетни момченца и разстрели на "врагове на народа". Този мит се е дооформял с времето и се е разрастнал до неимоверни и просто абсурдни висини, но също така не може и да се отрича, че другарият Лаврентий не е прибягвал до подобен вид "удоволствия". Берия би бил доста интересен случай за психопатологията, но това може да се каже за огромната част от съветския елит от 1917г. насетне.

Колкото до личността на Сталин, то струва ми се, след всикчо изписано по въпроса би било несериозно да се наемам с коментар.

Пиша това мнение по-скоро с цела да задам няколко въпроса към доц. д-р Николай Слатински, които не са свързани директно с трудовете на Елена Прудникова по простата причина, че досега не съм имал възможността да се запозная с тях, но за сметка на това касаят точно въпроса за един по-различен прочит на историята на СССР и до голяма степен тази на Йосиф Сталин:

1. Какво е мнението Ви относно публикациите на Виктор Суворов и в частност книгата му "Контролът"

2. Как бихте коментирали теориите, че Сталин е бил убит (отровен), повечето от които приписват вината по организацията на заговора именно на Лаврентий Берия

3. Интересно ми е да се запозная и с вижданията Ви относно един за съжаление често отбягван въпрос, а именно антисемитските наклонности на Сталин. В това отношение лично моята оценка е, че до голяма степен идеите на "Бащата на народите" се доближават много повече до националсоциализма на Хитлер, отколкото до идеологическите концепции на Ленин, да не говорим за Маркс. Може ли да се твърди, че Сталин развива нов вид концепция, на която повече би отивало определението "националкомунизъм". Виждането ми по този казус е, че интернациоланистките нагласи на Йосиф Сталин са доста съмнителни и до голяма степен той ликвидира (вкл. и физически) Интернационалът и в крайна сметка изгражда една държава (или може би по-правилно е да кажем империя), в която комунистически са може би само гербът, знамето, химна и имената на някои от градовете.

Сложни въпроси към човек, който не е специалист по съветска история, а се "вре" в нея само като любител.
1. Не съм фен на Виктор Суворов. Да, в неговите книги има и истини, някои от подхванатите от него теми именно по този начин станаха централни и породиха импулси и смелост да се дири истинската истина. Но в тези книги има прекалено предубеденост, твърде много говорене не принципно, а по принцип. Изкривената в другата посока истина си е пак изкривена истина. Да не говоря, че някои от тезите са направо грешни, сбъркани, лъжливи.
2. Как да коментирам нещо, което изобщо не знам и без да съм наясно кое е спекулация, кое съзнателно разпространявана заблуда.
Може би не с действие, а по-скоро с бездействие на Сталин и да му е "помогнато" да предаде Богу дух. Но все по-малко основания виждам за това именно у Берия. Подозирам, че от смъртта на Сталин главният губещ е именно Лаврентий Павлович. но допускам, че мисля така, защото вече знаем какво се е случило след това. Докато тогава, когато Сталин е умирал или са го умирали, никой не е знаел какво ще се случи след смъртта му.
3. Свързали сте много въпроси в един, направо няколко концепции, някои от тях - с парадигмална стойност. За антисемитските наклонности на Сталин ми се иска да не коментирам - и не съм специалист, и всичко, което се казва по този повод после може да се разчете по много гаден начин. Аз едва в СССР през 1975 година научих, че има еврейски въпрос, иначе 3 години в общежитието на НМГ бяхме легло до легло с моя чудесен приятел Мориц (Моци). не страдам от каквито и да било анти-еврейски чувства (нито анти-турски, нито анти-каквито и да било). В същото време един мой бивш съученик и състудент с еврейска жилка ми даде през 1993 г. (когато бях активен политик) съвет: В политиката мога да говоря всичко, с изключение само на едно - срещу евреите. Защото това е най-краткият път за край на политическата ми кариера.
По-нататък в т. 3 споделяте виждания, с които общо-взето съм съгласен. Аз осъждам сталинизма. Само искам да уточня, че искам истината за него да бъде истинска, а не такава, каквато ни натрапи Хрушчов и каквато после изписа на знамената си Перестройката -едностранна, реваншистка и политизирана.

Вие ме заинтересувахте. Със сигурност ще прочета книгите на Прудникова и тогава ще съм в състояние да коментирам. Но ми се струва, че ако тя се опитва да сведе репресиите в периода 34-38 г. само до резултат от вътрешнопартийни борби между перманентните революционери и администраторите, това ще е поредния опит да се оневини самия комунистически режим като античовечка политическа система използваща див терор именно срещу населението в своята страна и да се сведе тази трагедия до "грешки на растежа". От тази гледна точка за мен няма нито един член на комунистическа партия или служител от репресивния апарат на комунистическата държава, който да има правото да претендира за чиста съвест... Нито Хрушчов (най-малко), нито Горбачов, нито Елцин нямат такова право.
От друга страна след "Архипелаг ГУЛАГ" трудно може някой писател или изследовател да добави собствено историческо тълкувание или някакъв особен поглед върху процесите в СССР през 30-те на миналия век.
Е освен ако не се казва Виктор Суворов ...

Коментар: no comment.........

Г-н Слатински, прекъснах още в началото прочитането на този Ваш текст, тъй като допускате една груба грешка, а навярно такива има и по-нататък в текста. За съжаление тя е твърде важна, за да я подмина. Сталиновия терор изобщо не започва през 1937-а. Тогава той се захваща с братята му болшевики. Сталиновия терор е продължение на лениновия, тоест терорът в СССР не е спирал от 1918-а година. А 1937-а става известна именно заради терора над болшевики. Много от оцелелите по-късно не губят привилегиите си и ни проглушават ушите как са страдали. Уви, страдали са всички... Не зная какво допринесе идеята на Прудникова у вас, не зная какво и как промени. Но е жалко, че човек с претенции да е изследвал историята, е ползвал единствено пропагандните източници от СССР.

Разбира се, по-добре за мен би било да прочетете материала до края. А така е малко по принципа: Не съм го чел, но не съм съгласен с него...
Разбира се, че терорът на болшевиките не започва от 1937 г. През всичките години от 1917 до 1937 г. е осъществяван непрекъснат, безпощаден, свиреп и безчовечен терор. Аз лично не бих го приписвал в началния период само на болшевиките обаче.
1937 г. е определяна тенденциозно, а не от мен като начало на терора. Прав сте, че през тази година започва избиването на "окъпаните в кръв" стари болшевишки кадри - на талази, при които при всеки следващ талаз падат кръволоци, изпили кръвта на тези от предния талаз.
Гадно и необяснимо време.
Не съм съгласен, че всички са страдали - страдали са само страдалите, някои от тях справедливо, някои - несправедливо. На мен за нито един справедливо страдал не ми е жал. А сред тях има изверги, болшевики-изверги.
Винаги съм изтъквал, че чета книгите като любител, а не като професионален историк. Елена Прудникова е впечатлил ме автор, разбира се, не само нея чета, бих ви посочил и Ю.Жуков, Ю.Мухин, А. Буравский, А.Бушков и кого ли още не - различни автори, на различни позиции.
Прудникова ме накара много повече да се замислям и съмнявам. Впрочем, за да го разберете, би трябвало да прочетете текста до края.
Но нищо. Ваше суверенно право е да не го направите.

Елена Анатольевна Прудникова е от групата на Многорегионалния блок на руските болшевики. Във всички произведения тя доказва "революционната необходимост" на убийствата, интерниранията, Гулаците, гладомора, червения терор. Единствено по-различни са цифрите, но не и явленията и фактите. Изнесените на XX конгрес факти за Сталин, Берия и реприсираните лица не отговарят на фактологията на НКВД, но принципно/като същност/ са достоверни. В новите исторически реалности Хрушчов използва същите методи както Сталин - Гулаг не прекратява съществуването си. Разстреляни са основните конкуренти за властта - Берия и голяма част от ръководството на НКВД. Репресирани са напълно незаслужено синовете на Сталин и Берия, както и голяма част от апарата на НКВД. Продължен е процеса на грубо вмешателство във вътрешните работи на "независимите социалистически държави" - ГДР -1953, Унгария - 1956, Чехословакия - 1968, Афганистан -1978 . Мирният работнически протест в Новочеркаск е удавен в кръв. Продължена е Сталиновата система на пълна цензура и тотален контрол върху информацията. Грубо е манипулирано миналото и историята на държавите.
Единственият лъч в цялата безнадеждност е постепенното отмиране на тази човеконенавистна теория дошла от вътрешния разпад на псевдоикономическата система на държавен капиталистически монополизъм с псевдосоциални административни елементи/служещи единствено за манипулиране на отделните членове на това общество/, който е осъществен след 1989 година.
Г-н Слатински, малко ми се струва странна вашата метаморфоза от радикален демократ към лице приемащо писанията на съвременните руски болшевики - при това възприемането на тези писания е доста безкритично възприемане.

Благодаря Ви за този коментар, нищо, че завършва по този начин (с обидни думи по мой адрес).
Първо, аз не коментирам убежденията на Елена Прудникова. Подчертавам фактите, които тя черпи от документите. А документите, когато са цитирани дори от човек, който мисли различно от мен, са документи (разбира се, ако са цитирани коректно, още повече едно към едно).
Второ, целият мой текст, включително приведените числа на избити хора, говори за моето крайно отрицателно отношение към една жестока, човеконенавистническа, хищна и алчна за човешка кръв система.
Трето, единственото, което искам да кажа с текста е, че ние продължаваме да вярваме в митове, "спуснати" ни отгоре - от Хрушчов. И понеже тези митове пасват на нашите самозаблуди понякога (вкл. на често срещаната заблуда, че мразенето и лепенето на етикети "комунист", болшевик" на опонента автоматично ни прави демократи), то ги приемаме безкритично.
И четвърто, по Вашата логика трябва да има нов списък със забранени книги, до които в никакъв случай, ама в никакъв случай не трябва да се докосваме, само защото техните автори не са ни по вкус. Оттук лесно може да се препоръча книгите на Елена Прудникова и Александр Бушков да бъдат изгорени, само защото те (авторите) по убеждения хич не са ми симпатични! И тогава нищо друго не трябва да се чете, освен Егор Гайдар и Григорий Явлинский...

Всичко трябва да се чете. И препрочита. По възможност в оригинал. Защото преводът е велика манипулация. В момента чета писма на К. Маркс в оригинал и се хващам за главата, когато ги сравнявам с превода на български език от миналия век. Толкова неточности /много от които-умишлени, може би?!/, че "интелектуалното чудовище" би се обърнало в гроба си.

Това, което смятам да направя, но за съжаление не успявам, защото го нямам, е да прочета (дасе опитам да прочета) "Капиталът" на Маркс. Някак ще ми е съвестно и чоглаво ако си отида от този свят без да съм го прочел, а пък трябва да го направя докато все още ми работи главата...

Извинявам се, че малко погрешно сте разбрали моите последни думи и сте ги счели за обида. Не са. Просто е лек намек да не се доверяваме безрезевно, както сме го правили/когато са ни втълпявали и манипулирали с решенията на XX конгрес на КПСС и с "историческия" Априлски пленум на БКП"/, а да проверяваме всичко което се отнася до историческата фактология/особено онова което е свързано с периодиката след 1917 година/. Колкото до "демокрацията" аз също не я възприемам безкритичнно, защото точно тя роди "електрическия стол", тя роди преследването на инакомислещите зад океана наречено "макартизъм", тя унищожи "само с едно дръпване на ръчката" веднъж 120 000 души, а след това "само" 80 000 души. Тъкмо демокрацията на крилата на американските и английските бомбардировачи унищожи и цял Дрезден, цял Нюрнберг......, а и центъра на нашата столица. "Реалната" демокрация всъщност доста се различава от тази, която ни я представена от Джовани Сартори.
Колкото до манипулациите в СССР и Русия те не са свързани само с 1953 година, но определено могат да се нарекат "тоталитарен патент". Не случайно и в нацистка Германия и в СССР са създадени Министерства на пропагандата /и агитацията/, които вземат не живота, а душите на хората.
Във връзка с всичко гореизложено ние сме длъжни да преосмислим и пренапишем историята си такава каквато е, а не такава каквто трябва да отговаря на някакви критерии/партийни, класови, демократични/. В този смисъл изчистването трябва да засегне не само подхода/исторически или диалектически материализъм/, но и цялата фактология, защото в голямата си част съвременната ни история е силно изопачена и опошлена.
Приоритетно е необходимо да се даде значение на градивните явления/строителства, култура, обучения, разцвет на занаяти и индустрия/, а не на военните моменти и битките/включително и междупартийните/ в историята ни.
Историята не е предмет, който трябва да ни разединява и "скарва" със съседите, а да ни обединява и да ни показва грешките в развитието.
Нужно е да позитупаме праха от историята на проф. Петър Мутафчиев, а и да включим изследванията на дъщеря му проф. Вера Мутафчиева.
Колкото до съвременната история е нужно да минат поне 50 години, за да се поизчисти тя от политиката и тогава да се включва в обучителния процес.
А тази за която "спорим" нека си остане в областта на дебатите и "по-задълбочените" изследвания.
А понеже сте съветски възпитаник/не е заяждане, а е намек, че владеете перфектно руски език/ ви препоръчвам да посетите и следния сайт(ако все още не сте го посетили, защото е свързан с нечия национална сигурност).
http://www.vmdaily.ru/article.php?aid=10186

Е, сега вече всичко е наред - коментарът Ви е изключително стойностен, аз имам полза от него, защото само с такива коментари (пък и с предния) се чувствам по-спокойно, защото иначе сайтът ми се превръща в един постоянен монолог и най-често аз съм най-сериозният (тази борба се води основно вътре в мен) критик на много от написаното.
Абсолютно във всичко сте прав. А препоръчания сайт ще посетя почти веднага.