Да продължим разговора за плагиатството

За да не бъда обвинен в голословие, ето ви два текста – Текст А и Текст Б.
Всъщност, те са практически един и същи текст. С тази разлика, че Текст А е от 2015 г., а Текст Б е от 2014 г.
Оригиналът (Текст Б) е на Министерство на финансите.
Плагиатът (Текст Б) е на проф. Венелин Терзиев, за чиито "разработки" тук ви пиша с упорито постоянство.
Обърнете внимание как се защитават понякога дисертации у нас.
Дисертацията на проф. Венелин Терзиев е защитена в елитното висше учебно заведение по финанси у нас, Стопанска академия „Димитър Ценов“ в Свищов. И там уважаваните рецензенти не са забелязали пълното съвпадение на една немалка част от текста с документ и то важен документ, Конвергентна програма, на Министерството на финансите!?!?
Че какво са чели тогава рецензентите и как са преценили достойнствата на рецензирания от тях труд?
А знаете ли колко още пре-пре-пре-дълги цитати мога да приведа в тази дисертация – взети буквално едно към едно от различни публикации?
Готов съм да продължа.
Но, както писах, образователният министър е сезиран за всичкото това. Надявам се да дочакаме негова реакция.
Текст А:
СТОПАНСКА АКАДЕМИЯ „ДИМИТЪР ЦЕНОВ” ГР.СВИЩОВ
КАТЕДРА „ЗАСТРАХОВАНЕ И СОЦИАЛНО ДЕЛО”
ДОКТОР НА ИКОНОМИЧЕСКИТЕ НАУКИ
ДОКТОР ПО ПОЛИТИЧЕСКА ИКОНОМИЯ
ИНЖЕНЕР ВЕНЕЛИН КРЪСТЕВ ТЕРЗИЕВ
"ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРЕД СОЦИАЛНОТО ПРОГРАМИРАНЕ В КОНТЕКСТА НА НАСЪРЧАВАНЕТО НА СОЦИАЛНАТА АКТИВНОСТ И РЕГУЛИРАНЕТО НА СОЦИАЛНОТО РАЗВИТИЕ ЧРЕЗ АКТИВНИ ПОЛИТИКИ"
ДИСЕРТАЦИОНЕН ТРУД
за придобиване на научна степен „доктор на науките”
Област на висшето образование: 3. Социални, стопански и правни науки
Професионално направление: 3.8. Икономика
Научна специалност: „Социално осигуряване”
2015
Текст Б:
„Конвергентна програма на Република България 2014-2017“, София, Април 2014 г ., Министерство на финансите. https://ec.europa.eu/…/file_import/cp2014_bulgaria_bg_0.pdf
В Текст А и в Текст Б има практически пълно съвпадение на текстовете.
Вижте за какъв огромен идентичен пасаж става дума:
Конвергентната програма на Република България (2014-2017г.) очертава основните политики за поддържане на икономическата и финансовата стабилност на страната с цел създаване на условия за икономически растеж.
Политиката на правителството е насочена към по-ефективно и конкурентно разпределение на публичните ресурси с цел насърчаване на инвестициите и заетостта, а оттам и ускоряването на икономическия растеж. Това следва да спомогне за намаляване на натрупаните неравновесия в българската икономика, като особено внимание е насочено към намаляване на регионалните и социалните дисбаланси.
Ключови приоритети на правителството са провеждането на структурни реформи, повишаване на ефективността и ефикасността на работата на институциите, развитието на електронното правителство, подобряване на бизнес климата, насърчаване на развитието на малките и средните предприятия чрез ефективното усвояване на европейските фондове и др. В тази връзка правителството е ангажирано и със засилване на ролята на Българската банка за развитие като ефективен инструмент за провеждане на икономическа политика.
Важен аспект на стратегическите политики е и повишаването на производителността и конкурентоспособността на икономиката за постигане на балансиран растеж, устойчива конвергенция и повишаване на благосъстоянието в дългосрочен план. В този смисъл приоритетни са политиките за подобряване на образованието и по-специално връзката му с пазара на труда, намаляване на административното бреме, повишаване на конкуренцията в различните сектори на икономиката, инвестиции в инфраструктура и др.
Фискалните цели в средносрочен план остават насочени към запазване на устойчивата бюджетна рамка в контекста на ангажиментите на България както по линия на Пакта за стабилност и растеж, така и във връзка със статута й на страна по Договора за стабилност, координация и управление в Икономическия и паричен съюз. Средносрочната и дългосрочната устойчивост на основните фискални параметри остават приоритетни от гледна точка на повишаване на доверието и създаване на прогнозируема инвестиционна и стопанска среда. Предвид тригодишния цикъл на актуализация на средносрочната бюджетна цел, предвиден в чл.23, ал.4 от ЗПФ, в настоящата актуализация на Конвергентната програма България дефинира средносрочна бюджетна цел за структурен дефицит на годишна основа в размер на 1%.
Данъчно-осигурителната политика на правителството е ориентирана към подкрепа на икономическия растеж и повишаване на фискалната устойчивост в дългосрочен план. Основен приоритет е и подобряване на ефективността на работа на приходните администрации и ограничаване на сивия сектор. Всички тези мерки допринасят за създаване на фискална стабилност, която осигурява възможност за изпълнение на политиките на правителството.
В контекста на запазване на макроикономическата стабилност България гарантира, запазването на режима на паричен съвет при съществуващото равнище на фиксирания валутен курс от 1.95583лева за 1евро до присъединяването на страната към еврозоната.
В първата част се съдържа общата рамка на правителствените икономически политики и цели. Във втората част е анализирано макроикономическото развитие на страната по отношение на ключовите макроикономически показатели, като е представена и прогноза за тяхното развитие.
Третата част представлява описание на стратегическите цели на фискалната политика по отношение на бюджетния баланс и правителствения дълг. Тук са изложени текущото състояние на бюджета и очакваното развитие през референтния период, с акцент върху структурния и циклично приспособения баланс. Очертани са основните насоки за развитие на дълговата позиция през програмния период. Представени са също така основните акценти на политиките, заложени в средносрочната стратегия на правителството, както и техният количествен ефект.
В четвъртата част е направен анализ на чувствителността на прогнозите към основния макроикономически сценарий, като e разработен алтернативен сценарий и са очертани основните фискални рискове пред реализацията на прогнозите. Специално внимание е отделено на чувствителността на бюджетните прогнози към алтернативния сценарий, както и на сценарий, отразяващ чувствителността на дълга.
Част пета е посветена на устойчивостта на публичните финанси. Основният фокус тук е върху дългосрочната бюджетна перспектива, от гл.т. на проявлението на ефектите от застaряването на населението.
Шестата част третира качеството на публичните финанси. Тук са представени стратегията на правителствената политика в тази област, съставът на разходите, както и структурата и ефективността на приходните системи.
Седмата част прави преглед на институционалните характеристики на публичните финанси в България- бюджетни процедури и национални бюджетни правила. В тази част на програмата се акцентира и върху ключовите законодателни промени, свързани с публичните финанси, и по-конкретно върху създаването на независим фискален орган и корективни механизми.
Конвергентната програма отчита мерки и развития по първата от седемте препоръки на Съвета на ЕС от 9 юли 2013г. относно Националната програма за реформи на България за 2013г. и съдържаща становище на Съвета относно Конвергентната програма на България за периода 2012-2016г.2,а именно:
Специфична препоръка 1: Да запази стабилната бюджетна позиция, като гарантира спазването на средносрочната бюджетна цел, и да провежда бюджетна политика, благоприятстваща растежа. Да въведе цялостна данъчна стратегия за укрепване на всички аспекти на данъчното законодателство и на процедурите за събиране с цел да бъдат увеличени приходите, по-специално чрез подобряване на събирането на данъците, справяне със сенчестата икономика и намаляване на разходите за спазване на изискванията. Да създаде независим орган, който да контролира бюджетната политика и да изготвя анализи и съвети.
Тя се базира на макроикономическата рамка за 2014г.-2017г., която е разработена с помощта на средносрочния макроикономически модел на Министерството на финансите при допусканията за основни показатели на външната среда на Международния валутен фонд, Европейската комисия и Министерството на финансите на Република България, актуални към средата на месец март 2014г. При изготвянето на средносрочната макроикономическа прогноза не са взети под внимание ефектите от промяна на политиките, предвиждани в Националната програма за реформи на Република България.
През 2013г. растежът на брутния вътрешен продукт на България се ускори до 0.9% при 0.6% през 2012г. Постепенното възстановяване на икономическата активност в ЕС доведе до силно нарастване на българския износ. Нетният износ бе с основен положителен принос за динамиката на БВП за годината. След като регистрира растеж от 3.1% за предходната година, през 2013г. вътрешното търсене намаля с 1.1%.
Крайното потребление спадна с 1.4%, при растеж от 2.9% за 2012г. Влошаването дойде по линия на намаление на разходите на домакинствата с 2.3%, докато потреблението на правителството се увеличи с 2.5%. Въпреки реалното нарастване на разполагаемия доход, домакинствата са предпазливи относно разходите си поради съществуващата несигурност на пазара на труда, свързана с продължаващо, макар и със значително забавени темпове, намаление на заетостта и повишаване на безработицата. През третото и четвърто тримесечие на 2013г. спадът на потреблението на домакинствата се забави, спрямо съответните тримесечия на предходната година.
Януарското наблюдение на потребителите отчете значително подобрение в индикатора за доверие на потребителите. Причина за него са по-оптимистичните очаквания на анкетираните както за икономическата ситуация в страната, така и за финансовото състояние на домакинствата.
Ниското търсене възпира някои предприемачи от реализирането на инвестиционни проекти. Това доведе до спад на частните инвестиции през годината. В същото време, капиталовите разходи на правителството нарастват, компенсирайки отчасти понижената частна инвестиционна активност. Бруто-образуването на основен капитал в икономиката намаля с 0.3%.
Поради подобреното външно търсене износът на стоки и услуги през 2013г. нараства в реално изражение с 8.9%. Ниското частно потребление ограничи растежа на вноса до 5.7%, като в по-голяма степен той е повлиян от повишеното търсене от страна на експортно ориентирани отрасли. Тази динамика доведе до положителен принос на нетния износ за растежа на БВП.
Икономическата активност в страната се ускори и по линия на предлагането, като растежът на брутната добавена стойност е 1.1% в реално изражение, с положителен принос на услугите и аграрния сектор.
Добавената стойност в сектора на услугите нараства с 1.5%. С основен положителен принос са отраслите „Държавно управление” и „Финансови и застрахователни дейности”. Ниското потребителско търсене се отрази в спад при „Търговия, транспорт, пощи, хотелиерство и ресторантьорство”.
Слабото вътрешното търсене повлия и на промишления сектор, чиято добавена стойност намаля с 0.1%. Данните за оборота в промишлеността показват ръст на продажбите на външния пазар от 3.8% и спад на вътрешния от 3.9%.
Спадът на добавената стойност в строителния сектор продължи, но със забавени темпове и достигна 1%. Динамиката в сектора се определя от понижаване на активността както при сградното, така и при гражданско-инженерното строителство. Добрата реколта през годината и повишената продукция на зърнени и технически култури доведе до ръст на добавената стойност в селското стопанство от 3.4%.
По оценки на Министерство на финансите, растежът на потенциалния БВП през 2013г. е 1.1%, а за 2014 г.- 1.9%. Общата факторна производителност и занапред остава основен фактор за плавното ускоряване на растежа за целия прогнозен период до 2017г. Принос за това следва да окаже и постепенното увеличение на капитала, повлияно от нарастване на инвестиционната активност. Бавното възстановяване на пазара на труда задържа висока естествената норма на безработица през 2014г., а нейното понижение се очаква да започне от 2015г. Приносът на труда като фактор за потенциалния растеж през прогнозния период се очаква да е нисък поради негативните демографски тенденции.
За 2014г. отклонението от потенциала достига 1.3%. През следващите години икономиката ще се приближи към потенциала, като се очаква отклонението да се затвори към 2017г.
Повишаването на потребителското доверие, стабилизирането на пазара на труда и реалното нарастване на доходите на домакинствата са в подкрепа на нарастването на частното потребление през 2014г. до 1.3%. В следващите години се предвижда плавно ускоряване на растежа на потребителските разходи до 4% през 2017г.
Постепенното възстановяване на потреблението в страната, както и повишаването на външното търсене имат стимулиращ ефект върху инвестиционната активност на предприятията през разглеждания период. Очаква се положителен принос и от страна на правителствените капиталови разходи. В резултат разходите за основен капитал в икономиката следва да нарастват в реално изражение средно с 4.5% за периода 2014г.-2017г.
Подобряването на перспективите пред развитието на европейската и световна икономика през 2014г. доведе до растеж на българския износ от 6.9%, но поради увеличаващия се натиск върху вноса от страна на вътрешното търсене, очакваният нетен износ е с положителен принос от 0.3п.п. До 2017г. се очаква плавно увеличаване на вноса и износа, както и на отрицателния принос на нетния износ в БВП до 1.1п.п.
През 2013г. пазарът на труда се характеризира със стабилизиране на заетостта и продължаващо увеличение в броя и нивото на безработица. Средногодишният брой на заетите продължи да намалява, но негативната динамика е сведена до 0.4%, при спад от 2.5% за предходната година. Основен принос за отбелязаното подобрение има селското стопанство и в по-малка степен услугите. Значителното повишение на заетите в селското стопанство през второто и третото тримесечие на 2013г. обуслови положителната годишна динамика от 1.2%, а стабилизирането в броя на заетите в услугите около нивото им от 2012 г. е подкрепено най-вече от отбелязаното увеличение на заетостта в професионални дейности, научни изследвания, административни и спомагателни дейности. Същевременно, секторът на индустрията продължи да освобождава трудов ресурс. При строителството спадът на заетостта се забави до 3.5%, но остана висок, докато в промишлеността понижението на заетите се ускори до 2.8%, като с основен отрицателен принос са отраслите, произвеждащи основно за вътрешния пазар, като производство на хранителни продукти, напитки и тютюневи изделия, и производство, некласифицирано другаде.
Броят на безработните продължи да се увеличава за пета поредна година и достигна средна за годината стойност от 436.3хил. души5, което в условията на стабилизиране на заетостта показа увеличение на икономическата активност на населението. Коефициентът на икономическа активност във възрастовата група 15+ достигна 53.9% и надхвърли с 0.8 п.п. нивото си от предходната година. Поради ограничените възможности за наемане на труд обаче, по-високата икономическа активност е фактор и за задържане на високите нива на безработица през годината, като средногодишното равнище на показателя възлезе на 12.9%.
През 2015г. очакванията са пазарът на труда да отбележи слабо подобрение. Броят на заетите се очаква да се стабилизира и слабо да се повиши с темп от 0.1%7 спрямо предходната година. С очакваното подобрение във вътрешното търсене възстановяването на заетостта се очаква да бъде подкрепено най-вече от услугите. За разлика от 2013г., когато стабилизирането на заетостта е съпроводено с повишение в нивото на безработицата, през 2015г. нейното възстановяване се очаква да преустанови тенденцията на повишение в нивото на безработицата и неговата стойност да отбележи слабо намаление до 12.8%.
Възстановяването на заетостта през следващите години се очаква постепенно да се засили, подкрепено от по-високото търсене на труд и повишаването на икономическата активност на населението, като в края на прогнозния хоризонт се предвижда забавяне в растежа на заетостта в резултат от проявлението на демографските процеси върху работната сила. Предвидена е низходяща тенденция на нивото на безработица, което да достигне 10.9% през 2017г.
Повишаването на икономическата активност, както и наблюдаваното благоприятно развитие на заетостта в страната обуславят възходящата динамика на разходите за труд през 2013г. Разгледано общо за икономиката, делът на компенсациите на наетите в брутната добавена стойност се увеличи от 45.0% до 47.4%, като най-високо ниво е регистрирано в сектор „Услуги” (51.3%), следван от „Индустрия” (42.9%) и „Селско стопанство" (24.3%). Повишението на разглеждания показател е резултат от увеличението на компенсациите на наетите лица с 5.3% в номинално изражение, докато добавената стойност по текущи цени не отчете повишение. Единствено във „Финансови и застрахователни дейности” се наблюдава намаление на дела на разходите за труд, което е обусловено от спада на компенсациите на наетите (20.5%) в условията на значително увеличение на добавената стойност (7.3%). Всички останали дейности регистрират повишение на дела на разходите за труд. Промишлеността също отчете номинален растеж на добавената стойност от 0.9%, но той остана по-нисък от този на компенсациите на наетите (4.8%). В част от икономическите дейности („Строителство”, „Търговия, транспорт, хотели и ресторанти" и „Селско стопанство”) се наблюдава дори намаление на добавената стойност, като в аграрния сектор и в „Търговия, транспорт, хотели и ресторанти” динамиката на компенсациите на наетите остана близка до отчетените през предходната година нива, съответно 12.8% и 4.4%, а нарастването на показателя в строителството се ускори съществено до 8.7%.
Оценяването на разходите за труд като дял от БДС в България показва наличието на сравнително предимство спрямо средното за ЕС 28 ниво в контекста на разходната конкурентоспособност на икономиката. През 2013г. делът на компенсациите на наетите в БДС в България (47.4%) остана по-нисък от отчетената стойност в ЕС 28 (55.3%) като тази тенденция е в сила и по икономически дейности.
Наблюдаваното подобрение в динамиката на заетите през 2013г. доведе до забавяне в темпа на нарастване на производителността на труда до 1.3% в реално изражение спрямо 3.2% през 2012г. Тази тенденция най-силно е изразена в промишлеността, но растежът на производителността там остана по-висок от средния за икономиката (2.8%), следван от този в селското стопанство (2.2%) и услугите (1.4%). През 2013г. реалните разходи за труд на единица продукция (РТЕП) се повишават с 6.1% в резултат от изпреварващия растеж на компенсациите на един нает (6.6%) спрямо този на производителността на труда (0.5%), измерени по текущи цени. Възходящата динамика на показателя преди всичко е повлияна от дейностите „Селско стопанство”, „Строителство” и „Търговия, транспорт, хотели и ресторанти”. Промишлеността, която в най-силна степен е изложена на пряка конкуренция от страна на външните пазари, също се характеризира с растеж от 3.8% на РТЕП, което е резултат от изпреварващия растеж на компенсациите на един нает (7.7%) спрямо този на добавената стойност (3.8%). Неблагоприятното развитие на добавената стойност в разглежданата дейност отразява намалените обороти в промишленото производство за вътрешния пазар, отчетени през първата половина на 2013г. През второто полугодие се наблюдава успешно адаптиране на РТЕП.
Очакваните високи нива на безработица продължават да оказват задържащ ефект върху растежа на доходите от труд, които следва да се повишават с умерени темпове от около 3.5-5.5% в номинално изражение в рамките на програмния период (2014г.-2017г.). Очакванията за повишаване на икономическата активност през разглеждания период предстои да се отразят и в ускоряване на темпа на производителността на труда, а постепенното увеличение в търсенето на труд да доведе до плавно нарастване на дела на компенсациите на наетите в БВП. Динамиката на РТЕП през следващите три години не се очаква да окаже негативен ефект върху разходната конкурентоспособност на икономиката.
Да продължим разговора за плагиатството.

https://ec.europa.eu/info/sites/default/files/file_import/cp2014_bulgari...
  
  05.01.2022 г.