Поредният пример на плагиатство

Внимание!!!!
Това е поредният пример за много тежка, патологична, рецидивна и безогледна форма на плагиатство.
Водещ сред авторите на Текст А, е все същият проф. Венелин Терзиев, присъстващ в други мои аналогични статуси тук през последните дни.
Забележете, аз съм спрял цитирането в конкретния пример дотук, а можех да го продължа още много дълго.
Министърът на образованието е сезиран, знам със сигурност, за всичко онова, което е правил този професор.
Интересно е мълчанието на началника на Военна академия, където в момента се води като преподавател проф. Венелин Терзиев.
Може би причината за това се крие във факта, че той е съавтор с проф. Венелин Терзиев в няколко публикации, за които ще бъде разказано по-нататък.
Текст А:
ИНСТИТУЦИОНАЛНА ПОДКРЕПА НА СОЦИАЛНОТО ПРЕДПРИЕМАЧЕСТВО
Венелин Терзиев, Нели Бенчева, Теодора Стоева, Милена Тепавичарова, Екатерина Арабска
ГОДИШНИК НА МИННО-ГЕОЛОЖКИЯ УНИВЕРСИТЕТ “СВ. ИВАН РИЛСКИ”, Том 59, Св. IV, Хуманитарни и стопански науки, 2016
https://papers.ssrn.com/sol3/papers.cfm?abstract_id=3158425
Текст Б:
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
Министерство на труда и социалната политика
НАЦИОНАЛНА КОНЦЕПЦИЯ ЗА СОЦИАЛНА ИКОНОМИКА СОФИЯ
2011 г.
https://www.strategy.bg/FileHandler.ashx?fileId=4414
От текст А:
Социалната икономика е събирателно понятие, с което се акцентира върху прекия социален ефект от дейността на предприятия и/или организации, които са учредени със социална цел и целенасочено организират своята дейност, за да постигат такъв резултат. Съгласно Националната концепция за социална икономика: социалната икономика е едновременно част от реалната икономика и част от гражданското общество, в която физически и/или юридически лица, сдружения на доброволци или други организирани субекти осъществяват стопанска дейност в обществена полза и реинвестират печалба за постигане на социални цели.
Градивните компоненти на функционалната структура на социалната икономика са: стопанска функция за собствено ресурсно обезпечаване; социална функция, реализирана чрез профила на разходите; общественополитическа функция на генериране на обществени нагласи на социална солидарност. В рамките на социалната икономика се създава устойчив бизнес модел, който не се окачествява по размера и сферите на дейност, а посредством зачитането на общи ценности, каквито са: върховенство на демокрацията, ангажирано участие на структурите на гражданското общество за постигане на социален напредък, правата на личността; защита и прилагане на принципите на солидарност и отговорност, съчетаване на интересите на членуващите ползватели и общия интерес; демократичен контрол от страна на членовете; доброволното и открито членство, автономия на управлението и независимост по отношение на публичните органи; влагане на излишъка от приходите в услуга на членовете в съчетание с общия интерес за постигане на целите за устойчиво развитие.
Развитието на социалната икономика се основава на кооперативни, частни, колективни социално-икономически инициативи, основани на мобилизиране и коопериране на ресурси, доверие и взаимопомощ. Доброволността на участието, демократичното и прозрачно стопанско управление и колективният избор, основан на правилото „един човек - един глас” при вземане на решения са водещи принципи. Като се основава на трудово интензивни технологии, поставя обществената полза преди печалбата, предлага по-ниски цени за социално значими продукти, социалната икономика увеличава жизнените шансове и води до по-равномерно разпределение на националния доход. Тези социалноикономически инициативи са реализирани с участието и овластяването на уязвими групи, разполагащи с икономическа свобода.
Националната концепция за социална икономика приема, че предприятията на социалната икономика се управляват като бизнес, произвеждат стоки и услуги за пазарната икономика и насочват част от своите ресурси в осъществяването на социални и екологични цели.
Социалната икономика включва всички видове пред¬приятия, независимо от правно-организационната им форма, създадени и действащи предимно за постигане на социални цели. Такива могат да бъдат кооперации, местни, самоподпомагащи се предприятия или групи, асоциации, взаимоспомагателни дружества, фондации, сдружения и други. Социалната икономика заема специфично пространство между държавата (с нейните защитни механизми) и пазара (с неговата икономическа ефективност и насоченост към печалба, основана на капитал). Колкото по-голямо е това пространство, толкова по-голяма е необходимостта социалната икономика да покрие пот¬ребности, които не могат да бъдат удовлетворени от съществуващите институционални практики.
Социалната икономика служи и като инструмент за развитие на социални услуги; включване на пазара на труда на групи в неравностойно положение; за подобряване на функционалността на системата от социални услуги; за развитие на местните икономики, както и за борба с бедността и социалното изключване. Чрез развитие на сектора на социалната икономика се разширяват възможностите за повишаване на икономическия ръст и приноса към БВП, заетостта и създаване на условия и благоприятна среда за иновативни, социално значими предприемачески решения.
Институционалният ресурс за поддържането и развитието на социалната икономика представлява двуполюсна система от държавни институции, които разработват и прилагат законодателната основа и поддържащото (респ. стимулиращото) финансиране от една страна и генери¬ращите социалния продукт кооперации, предприятия и организации от друга страна. За да се съхранява автономността в сектора на приложението, връзката между двете страни на процеса не се упражнява пряко и може да се осъществява от разнообразни по своя статут и капацитет посредничещи институции. Принцип на институционалното взаимодействие е безпрепятствената права и обратна връзка (между държавата към предприятията и организациите със социална дейност).
Правата връзка осигурява: правния ресурс; целеви, стимулиращи държавни ресурси. Обратната връзка между институциите на социалната икономика осигурява статистически данни от приложното поле към компетентните държавните институции. Следва да се повиши ролята на местните власти за развитие на социалната икономика. В настоящият момент съществува дефицит в теорията и практиката за тяхната роля и следва да се подчертае, че те проучват и дефинират потребностите на местните общности, ини¬циират и подкрепят местните политики и неформални платформи за развитие на различните проявления на социалната икономика в местните общности. Очаква се да участват в създаването на социални предприятия чрез публичночастно партньорство и общински форми. Изборът на механизми за прилагане на публичночастно партньорство ще зависи от възможностите, потребностите и предпочитанията на местната власт.
В момента в страната съществува многообразие от предприятия и организации, които попадат в сектора на социалната икономика: специализирани предприятия, кооперации на хора с увреждания, защитени предприятия; видовете кооперации, регистрирани по Закона за кооперациите и отговарящи на индикаторите за социални предприятия; социални предприятия към и в юридическите лица с нестопанска цел (фондации и сдружения). Роля за развитие на сектора имат и неформалните структури - мрежи и платформи, работещи за развитие на социалната икономика. Мрежата от взаимоспомагателни дружества, обикновено към предприятията, има традиции в българското общество. В тях хората взаимно си помагат в областта на финансовите услуги, като микро-кредитиране, здравно и обществено осигуряване, застраховане. Те също биха могли да се развият като социални пред¬приятия. В страната съществува наличие на институционална и нормативна свобода за дейност, както и широка възможност за създаване и развитие на социални предприятия и неформални мрежи по силата на сега действащото законодателство.
От Текст Б:
Социалната икономика е събирателно понятие, с което се акцентира върху прекия социален ефект от дейността на предприятия и/или организации, които са учредени със социална цел и целенасочено организират своята дейност, за да постигат такъв резултат. Социалната икономика е едновременно част от реалната икономика и част от гражданското общество, в която физически и/или юридически лица, сдружения на доброволци или други организирани субекти осъществяват стопанска дейност в обществена полза и реинвестират печалба за постигане на социални цели .
Градивните компоненти на функционалната структура на социалната икономика са: 1/ стопанска функция за собствено ресурсно обезпечаване; 2/ социална функция, реализирана чрез профила на разходите; 3/ общественополитическа функция на генериране на обществени нагласи на социална солидарност. По своята функционална структура, социалната икономика подпомага процеса на социално включване и е различна от корпоративния капитализъм. В рамките на социалната икономика се създава устойчив бизнес модел, който не се окачествява по размера и сферите на дейност, а посредством зачитането на общи ценности, каквито са: върховенство на демокрацията, ангажирано участие на структурите на гражданското общество за постигане на социален напредък, правата на личността; защита и прилагане на принципите на солидарност и отговорност, съчетаване на интересите на членуващите ползватели и общия интерес; демократичен контрол от страна на членовете; доброволното и открито членство, автономия на управлението и независимост по отношение на публичните органи; влагане на излишъка от приходите в услуга на членовете в съчетание с общия интерес за постигане на целите за устойчиво развитие.
Развитието на социалната икономика се основава на кооперативни, частни, колективни социално-икономически инициативи, основани на мобилизиране и коопериране на ресурси, доверие и взаимопомощ. Доброволността на участието, демократичното и прозрачно стопанско управление и колективният избор, основан на правилото “един човек - един глас” при вземане на решения са водещи принципи. Като се основава на трудово интензивни технологии, поставя обществената полза преди печалбата, предлага по-ниски цени за социално значими продукти , социалната икономика увеличава жизнените шансове и води до поравномерно разпределение на националния доход. Тези социалноикономически инициативи са реализирани с участието и овластяването на уязвими групи, разполагащи с икономическа свобода. Предприятията на социалната икономика се управляват като бизнес, произвеждат стоки и услуги за пазарната икономика и насочват част от своите ресурси в осъществяването на социални и екологични цели.
Социалната икономика включва всички видове предприятия, независимо от правно-организационната им форма, създадени и действащи предимно за постигане на социални цели. Такива могат да бъдат кооперации, местни, самоподпомагащи се предприятия или групи, асоциации, взаимоспомагателни дружества, фондации, сдружения и други. Социалната икономика заема специфично пространство между държавата (с нейните защитни механизми) и пазара (с неговата икономическа ефективност и насоченост към печалба, основана на капитал). Колкото по-голямо е това пространство, толкова по-голяма е необходимостта социалната икономика да покрие потребности, които не могат да бъдат удовлетворени от съществуващите институционални практики.
Социалната икономика служи и като инструмент за развитие на социални услуги; включване на пазара на труда на групи в неравностойно положение; за подобряване на функционалността на системата от социални услуги; за развитие на местните икономики, както и за борба с бедността и социалното изключване.
Чрез развитие на сектора на социалната икономика се разширяват възможностите за повишаване на икономическия ръст и приноса към БВП, заетостта и създаване на условия и благоприятна среда за иновативни, социално значими предприемачески решения.
Институционалният ресурс за поддържането и развитието на социалната икономика представлява двуполюсна система от държавни институции, които разработват и прилагат законодателната основа и поддържащото (респ. стимулиращото) финансиране от една страна и генериращите социалния продукт кооперации, предприятия и организации от друга страна. За да се съхранява автономността в сектора на приложението, връзката между двете страни на процеса не се упражнява пряко и може да се осъществява от разнообразни по своя статут и капацитет посредничещи институции. Принцип на институционалното взаимодействие е безпрепятствената права и обратна връзка (между държавата към предприятията и организациите със социална дейност).
Правата връзка осигурява: • правния ресурс; • целеви, стимулиращи държавни ресурси. Обратната връзка между институциите на социалната икономика осигурява статистически данни от приложното поле към компетентните държавните институции.
Следва да се повиши ролята на местните власти за развитие на социалната икономика. В настоящият момент съществува дефицит в теорията и практиката за тяхната роля и следва да се подчертае, че те проучват и дефинират потребностите на местните общности, инициират и подкрепят местните политики и неформални платформи за развитие на различните проявления на социалната икономика в местните общности. Очаква се да участват в създаването на социални предприятия чрез публичночастно партньорство и общински форми. Изборът на механизми за прилагане на публичночастно партньорство ще зависи от възможностите, потребностите и предпочитанията на местната власт.
момента в страната съществува многообразие от предприятия и организации, които попадат в сектора на социалната икономика: специализирани предприятия, кооперации на хора с увреждания, защитени предприятия; видовете кооперации, регистрирани по Закона за кооперациите и отговарящи на индикаторите за социални предприятия; социални предприятия към и в юридическите лица с нестопанска цел (фондации и сдружения). Роля за развитие на сектора имат и неформалните структури - мрежи и платформи, работещи за развитие на социалната икономика. Мрежата от взаимоспомагателни дружества, обикновено към предприятията, има традиции в българското общество. В тях хората взаимно си помагат в областта на финансовите услуги, като микро-кредитиране, здравно и обществено осигуряване, застраховане. Те също биха могли да се развият като социални предприятия.
В страната съществува наличие на институционална и нормативна свобода за дейност, както и широка възможност за създаване и развитие на социални предприятия и неформални мрежи по силата на сега действащото законодателство.
  
  05.01.2022 г.