Отново по въпроса за плагиатството

Все така имаме два текста – Текст А и Текст Б.
Текст А:
Даниела Тодорова Везиева
"Автореферат на дисертационен труд
Разработване на ефективни модели за изграждане на капацитет за социално предприемачество в България"
Научни ръководители:
чл.-кор. проф. д.ик.н. д.н. (Национална сигурност) д.н (Социални дейности) инж. Венелин Терзиев
доц. д-р Марин Петков
2018 г.
Текст Б:
"Платформа за развитие на социалната икономика в България"
Настоящият документ е подготвен от неформалната група на общинските експерти по социална икономика, създадена в рамките на инициативата на Институт „Отворено общество“ и Националното сдружение на общините в Република България МЕРИ с партньорството на ЕВРОСИТИС и гр. Гент, Белгия и българските общини: Лясковец, Омуртаг, Бяла Слатина, Варна, Димитровград, Тунджа, Долна Митрополия, Котел, Разград и Ветово.
2014 г.
https://wp.flgr.bg/…/Platform-Social-Economy-BG-MERI…
От Текст А:
Тъй като над 70% от територията на България попада в селски райони, следва да се дефинират възможностите за развитие на социални предприятия в малките населени места. Традиционно тези региони се характеризира с по-ниско качество и ограничена достъпност на обществени услуги, липса на достатъчно социални, образователни и здравни услуги, както и засилени процеси на обезлюдяване и липса на възможности за
заетост и доходи. С тези си характеристики селските райони дават отлична възможност на социалните предприятия да предложат иновативни методи за запълване на съществуващите пазарни ниши, като едновременно с това осигуряват и достъп до ресурси чрез Местните инициативни групи и прилагането на новия инструмент на ЕК за водено от общността местно развитие (ВОМР). В споразумението за партньорство на Република България с Европейската комисия за периода 2014 – 2020 г. , очертаващо помощта от Европейските структурни и инвестиционни фондове, ясно се дефинира ролята на ВОМР като полезен инструмент за овластяване на местните общности, включително групи в неравностойно положение, за подобряване на институционалния капацитет на местните заинтересовани страни и специално на НПО и за създаване на социални иновации на местно равнище. В контекста на ВОМР, ще се насърчава развитието на социалната икономика и социалните предприятия в селските райони.
От Текст Б:
Тъй като над 70% от територията на България попада в селски райони, следва да се дефинират възможностите за развитие на социални предприятия в малките населени места. Традиционно тези региони се характеризира с по-ниско качество и ограничена достъпност на обществени услуги, липса на достатъчно социални, образователни и здравни услуги, както и засилени процеси на обезлюдяване и липса на възможности за заетост и доходи. С тези си характеристики селските райони дават отлична възможност на социалните предприятия да предложат иновативни методи за запълване на съществуващите пазарни ниши, като едновременно с това осигуряват и достъп до ресурси чрез Местните инициативни групи и прилагането на новия инструмент на ЕК за водено от общността местно развитие (ВОМР). В споразумението за партньорство на Република България с Европейската комисия за периода 2014 – 2020 г., очертаващо помощта от Европейските структурни и инвестиционни фондове, ясно се дефинира ролята на ВОМР като полезен инструмент за овластяване на местните общности, включително групи в неравностойно положение, за подобряване на институционалния капацитет на местните заинтересовани страни и специално на НПО и за създаване на социални иновации на местно равнище. В контекста на ВОМР, ще се насърчава развитието на социалната икономика и социалните предприятия в селските райони.
От Текст А:
В периода 2014 – 2016 г. водещ приоритет за ЕК е борбата с младежката безработица, като всяка държава член на ЕС е поела конкретни политически ангажименти за изпълнение на Европейска гаранция за младежта. В Националния план
на България се предвижда изпълнението на мерки за подкрепа за създаване на работни места за наемане на безработни младежи и субсидиране на временна заетост за младежи от региони, в които безработицата е висока и същевременно икономическата (публична и частна) инфраструктура е слабо развита. Социалните предприятия могат да бъдат подкрепени като работодатели, които наемат младежи за временна работа в общополезни дейности, като по този начин действат като инструмент за устойчива интеграция на младежите на пазара на труда чрез съчетание на временната заетост с предоставянето на стимули и възможности за обучение.
От Текст Б:
В периода 2014 – 2016 г. водещ приоритет за ЕК е борбата с младежката безработица, като всяка държава член на ЕС е поела конкретни политически ангажименти за изпълнение на Европейска гаранция за младежта. В Националния план
на България се предвижда изпълнението на мерки за подкрепа за създаване на работни места за наемане на безработни младежи и субсидиране на временна заетост за младежи от региони, в които безработицата е висока и същевременно икономическата (публична и частна) инфраструктура е слабо развита. Социалните предприятия могат да бъдат подкрепени като работодатели, които наемат младежи за временна работа в общополезни дейности, като по този начин действат като инструмент за устойчива интеграция на младежите на пазара на труда чрез съчетание на временната заетост с предоставянето на стимули и възможности за обучение.
От Текст А:
Важно е да се отбележи, че в Националната програма за развитие: България 2020 е идентифицирана конкретна област на въздействие и мярка, свързана със социалната икономика и предприемачество, по конкретно в Приоритет 2: Намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване, Подприоритет 2.1 Осигуряване на възможности за заетост и за повишаване на доходите от труд: „Насърчаване на предприемачеството – насърчаване на предприемачеството, включително и социалното предприемачество за безработни лица и лица от групи в неравностойно положение“. Пак съгласно този документ, политиката в областта на социалното включване изисква прилагане на специален подход за най-уязвимите групи в българското общество, който да способства за трайното преодоляване на тяхното социално изключване и за прекъсване на предаването на бедността между поколенията. Политическото решение за утвърждаване статута и ролята на социалните предприятия ще осигури допълнителен инструмент за постигането на националната цел на България за намаляване на броя на живеещите в бедност с 260 000 души до 2020 г.
От Текст Б:
Важно е да се отбележи, че в НПР България 2020 е идентифицирана конкретна област на въздействие и мярка, свързана със социалната икономика и предприемачество, по
конкретно в Приоритет 2: Намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване, Подприоритет 2.1 Осигуряване на възможности за заетост и за повишаване
на доходите от труд“: „Насърчаване на предприемачеството – насърчаване на предприемачеството, включително и социалното предприемачество за безработни лица и лица от групи в неравностойно положение.“
Пак съгласно този документ, политиката в областта на социалното включване изисква прилагане на специален подход за най-уязвимите групи в българското общество, който
да способства за трайното преодоляване на тяхното социално изключване и за прекъсване на предаването на бедността между поколенията. Политическото решение за утвърждаване статута и ролята на социалните предприятия, ще осигури допълнителен инструмент за постигането на националната цел на България за намаляване на броя на живеещите в бедност с 260 000 души до 2020 г.
От Текст А:
Първо, те действат на местно ниво в мрежа с множество заинтересовани страни и познавайки добре местните проблеми могат да предложат решения, доказано работещи на място, като достигнат до онези групи в риск от бедност или социално
изключване, до които активните социални политики достигат много по-рядко в сравнение с чисто пасивното подпомагане.
Второ, организациите от социалната икономиката имат потенциала да мобилизират и активизират самите хора в риск от бедност и социално изключване и така да им дадат възможност да участват сами в подобряването на своята жизнена ситуация.
Тези две обстоятелства отреждат важно място на подкрепата за социалната икономика в цялостната стратегия на ОП „РЧР“ за насърчаване на социалното включване.
Предоставянето на подкрепа за социалните предприятия чрез европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) е изцяло в съответствие с Инициативата за социален бизнес (COM(2011) 682 final), но и с оповестения през февруари 2013 г. Социално-инвестиционен пакет (COM(2013) 83 final), в който ЕК препоръчва на държавите членки да подкрепят социалните предприемачи чрез предоставяне на стимули за стартиране и развитие на бизнес, разширяване на тяхното знание и изграждането на мрежи.
От Текст Б:
Първо, те действат на местно ниво в мрежа с множество заинтересовани страни и познавайки добре местните проблеми могат да предложат решения, доказано работещи на място, като достигнат до онези групи в риск от бедност или социално изключване, до които активните социални политики достигат много по-рядко в сравнение с чисто пасивното подпомагане.
Второ, организациите от социалната икономиката имат потенциала да мобилизират и активизират самите хора в риск от бедност и социално изключване и така да им дадат възможност да участват сами в подобряването на своята жизнена ситуация.
Тези две обстоятелства отреждат важно място на подкрепата за социалната икономика в цялостната стратегия на ОП РЧР за насърчаване на социалното включване.
Предоставянето на подкрепа за социалните предприятия чрез ЕСИФ е изцяло в съответствие с известната Инициативата за социален бизнес (COM(2011) 682 final), но и с оповестения през февруари 2013 г. Социално-инвестиционен пакет (COM(2013) final), в който ЕК препоръчва на държавите членки да подкрепят социалните предприемачи чрез предоставяне на стимули за стартиране и развитие на бизнес, разширяване на тяхното знание и изграждането на мрежи.
========
Защо се занимавам с подобно преписвачество?
По четири причини:
Първо, защото обществото ни трябва да разбере, че плагиатството у нас е придобило апокалиптични мащаби и само шепи почтени научни работници и университетски преподаватели не прибягват все още до него.
Второ, защото ме вбесява несправедливостта - моите прекрасни докторанти работят денонощно и правят чудесни дисертации, а някои хора вървят по порочните магистрали на плагиатството и уреждачеството и нямат нито свян, нито срам, нито страх да успяват по този уродлив начин.
Трето, защото знам, че Образователното Министерство, включително този министър е информиран официално, а не анонимно за подобни случаи, но не съм чул той искрено и лично да е заел позиция по плагиатството, макар прекрасно да знае какво се случва у нас.
Четвърто, защото тази госпожа, уличена в плагиатство - това придоби публичност неотдавна - бидейки министър в Служебното правителство, вместо да се извини поне за това, което е сторила, нарече уликите за плагиатстване политическа атака. Колко удобно е да се криеш зад такива увъртания. Впрочем, на Запад за къде-къде по-малки подобни прегрешения си подават оставките.
...
Да, има и още една причина, тя може би е главната, но за нея тепърва ще се говори много по-гръмко.
Има кръг от персони около един зъл гений, около един хитър и ловък Остап Бендер, който е изплел метастазни мрежи от зависимости, покварил е почтени висши учебни заведения и е в основата на една ужасна по щетите и аморалността си схема, която трябва да излезе на бял свят и да бъде разкъсана пелената на мълчанието и толерирането от висши институции на нейните огромни вреди - вреди, които имат не само наши си, български, но и международни измерения.
WP.FLGR.BG
  
  02.01.2022 г.