Тътенът...

Още един тревожен ракурс към ситуацията с ковид у нас...
Мой познат от Перник внезапно ме помоли настоятелно да му помогна с намирането на личен лекар.
Попитах го изненадано защо се обръща към мен, след като отдавна не живея в Перник и не познавам никого от личните лекари в града.
Той ми обясни, че в Перник в последно време са починали няколко (поне 4) лични лекари, повечето от ковид. И няколко хиляди души, според него поне 10000, били останали без личен лекар! Това довело до много сериозни проблеми. Ето, той и семейството му „увиснали“. Месец се блъскали в напразни усилия да си намерят личен лекар.
Нямаше как да му помогна. Даже не знам дали и по какъв начин ще реши проблема си.
Но си спомних как преди има-няма две седмици се видях с приятел в София, трябваше да обсъдим проблем с един патологичен корупционер и плагиат и моята позиция спрямо този зъл гений и толериращия го ректор на едно престижно висше учебно заведение.
Та този приятел каза – ела да минем през моя личен лекар за една рецепта и докато чакаме там ще поговорим. Отидохме. Пред кабинета на неговия личен лекар имаше тълпа. Буквално тълпа. Основно пенсионери, но не само. В тесния коридор всички кихат и кашлят. Личният лекар, а това всъщност бе жена, приемаше пациентите на конвейер, допълнително общуваше с хората в коридора, те се доближаваха на милиметри до нея, дишаха ѝ в лицето, маските им често падаха под носа и дори под брадичката... То и при моя досегашен личен лекар (смених си го, но това е тема за друг разговор) винаги бе същото - на квадратен метър по няколко хремави човека в клаустрофобично коридорче, но такова чудо не бях виждал.
Не знам има ли статистика за това колко лични лекари са изкарали тежко ковид или са починали от него...
А когато един личен лекар излезе трайно или завинаги от строя, пациентите му трябва да си намерят друг, като това прегрупиране естествено води до нарастване на записаните при другите лични лекари и до снижаване на и без това ниското качество на тяхното общуване с личния им лекар.
В Перник, според моя познат от началото на статуса, се случва именно същото – остър недостиг на лични лекари и записване не при когото ти би желал, а при когото можеш да се вредиш, ако изобщо се вредиш.
Казвам това и на фона на абсолютно занемарените мерки против ковид по празниците. Не само големите събирания и неизбежните трапези са в режим на пълно игнориране на мерките, но и ваксинирането е спряло.
Почивните дни снижават рязко статистиката, но ако човек се взре в нея, ще види, че за неделния ден ние имахме брой заразени, които качиха този неделен ден на 9-то място сред всички неделни дни откакто има ковид у нас. А за вчера, в почивния понеделник, данните са много над обикновените числа за огромна част от почивните дни. Не може да се каже доколко показателни са тези данни по отношение на общата тенденция, ще видим това като излезем от празничния режим, но нищо чудно броят на заразените вече да е тръгнал нагоре.
  
  
  
  
Попитах мой приятел, който живее в САЩ, колко почивни дни имат там по празниците.
Той ми отговори – Ти сериозно ли?
Защо? – недоумявах аз.
Ами защото имаме два дни – един на Рождество, един на Нова година. И точка. Останалото е политика на отделните фирми и администрации.
Може би е така, не знам. Аз лично, макар и пенсионер, вече се поуморих от 5 почивни дни, а още 3 са на една ръка разстояние.
Както и да е, не за това ми е думата. Исках да кажа, че докато не се върнем към нормалната работна седмица, ние няма да можем точно да оценим какво се случва с разпространението на ковид у нас.
Но ако започнем да сравняваме данните през различните почивни дни откакто у нас има ковид, боя се, че може би трябва да си направим извода, че се чува тътенът от приближаващата се Пета вълна.
След доста седмици на затихване на Четвъртата вълна, като че ли тенденцията се обръща. И като нарастване на броя на заразените, и като нарастване на постъпващите в болници и на попадащите в интензивните отделения, и на заразените медицински работници, а може би и на починалите, но особено за тях данните ще са адекватни само като отминат почивните дни, например това, което ще бъде съобщено утре, т.е. в четвъртък.
Ако тенденцията наистина се обръща трайно, то значи имам право да се тревожа, доколкото засега ни казват, че омикрон още се чуди да дойде ли у нас или да махне с ръка и все пак ни отмине. А дано, ама надали.
И още нещо – каквото и да говорят по телевизиите, имунизирането у нас на практика е спряло – 2-3 хиляди на ден, това е зажми да те лажем, както казват в Перник.
И жалко, защото статистиката убедително показва и доказва, че постепенно защитите на организмите, получили две дози отслабват с времето и е е изключително важно сега масово онези, за които се пише, че са завършили имунизационния си цикъл, да си поставят бустерната доза. Според скромното ми лично мнение е тъпо да се пита – втора, трета, после четвърта и докога така? Отговорът е – докогато трябва. Особено щом у нас един ваксиниран мъкне на гърба си двама неваксинирани. Какво да се прави... Спасение няма. На такъв народ сме случили. Но си помислете – обществата с високи нива на имунизиране изпитват проблеми с омикрон, какво остава за нашето?!
От народа си патим. Сиреч – от нас самите. Ние не само имунизирането, но и Прехода си го направихме по същия начин – защо да бъде както трябва, като може да е криво-ляво. Макар че за Прехода може да се каже, че си го направихме криво-дясно. Но това е тема за друг статус.
  
  28-29.12.2021 г.