Днес ми бяха спуснати „отгоре” исканията на секретаря на президента по националната сигурност Румен Марков (т.е. моят „наследник” на този пост в администрацията на Георги Първанов), при изпълнението на които той няма да продължи своето дело срещу мен.
Всъщност, това не са искания, а ултиматум за безусловна капитулация.
Ултиматум на силата, облечена във власт.
От едната страна на ултиматума – очевидно смятана за губеща и обречена – съм аз, в качеството си на нормален български гражданин, чиято съдба е в ръцете на институциите на властта.
От другата страна на ултиматума – без съмнение смятаща, че победата, пълна и размазваща, е на нейна страна – е той, секретарят по националната сигурност на президента, приятелят на тримата най-високо поставени магистрати и бивши юридически секретари на президента - на главния прокурор Борис Велчев, на председателя на Върховния касационен съд Лазар Груев (нали си давате сметка къде точно се обжалват съдебните решения?!), на председателя на Конституционния съд Евгени Танчев (импийчмънт ли?!), и на няколко още висши магистрати от Висшия съдебен съвет (от който зависи кариерата на всеки отделен съдия).
Румен Марков настоява да му се извиня в ... моя сайт и да му заплатя 1500 лева за нанесената обида!
И това - след всичкото, което той ми причини в продължение на две години (виж по-долу)!
Когато вълкът е попаднал в железен капан, той отхапва лапата си - за да оцелее, за да отвоюва своята застрашена свобода.
Но тук от мен се иска да отхапя и четирите си лапи, а накрая – дори сам да си прегриза гърлото. Нещо, което е неизмеримо повече от това, на което в момента съм способен.
● Аз бих оттеглил през съда думите си, които Румен Марков е приел като обида. Готов съм да кажа, че запазвам моето негативно отношение към него, но то е на базата на нашите диаметрално противоположни принципи и не бих желал да се свързва с лични обиди. Щом Румен Марков е приел заявяването от мен на принципи, които изповядвам, като лична обида по свой адрес, вземам си тези думи назад.
Но да му се извинявам в своя сайт, който е единственото място, където в публичните си и експертни изяви съм истински, където отстоявам правото си на лично мнение, въпреки че това постоянно ми носи неприятности при всички поредни и следващи управляващи – това означава да плюя в лицето си и да предам себе си. Нещо, което не биха ми простили нито покойният ми дядо, смазан от бой след 1944 г., нито отишлият си преди време мой баща, никога не помолил за милост любимата на Румен Марков червена партия, въпреки тежкия си живот.
● Аз бих приел да заплатя съдебните разходи по делото – като израз на добра воля съдебната сага да приключи и като компромис, който трябва да направя (отхапването на лапата).
Но да платя парите, на които Румен Марков е оценил своето достойнство и които са поне 20 пъти по-малко от материалните щети, които той ми нанесе, репресирайки ме брутално в Академията на МВР в продължение на две години – това днес ми се вижда абсурд, парадокс, зла ирония, цинизъм (не е въпросът в парите, въпросът е редно ли този, който бе лишен от пари да плаща на този, който го лиши от тези пари??).
Да напомня, че поредното (и може би последно) дело, в навечерието на което Румен Марков фактически настоява аз да се унижа безпрекословно пред него, е на 25 март, от 9.30 ч.
За тези, които не са запознати с административните репресии, на които бях подложен от Румен Марков, ще посоча поредицата материали на този сайт под названието „Как един министър нарушава моите законни професионални и граждански права (И как един секретар на президента му помага в това)” – 1, 2, 3 и 4; „Как един секретар по националната сигурност на президента ме дава на съд (А народът би казал - Крадецът вика: Дръжте крадеца!)” – 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7 и „Днес е хубав ден за Академията на МВР! (Трудното мина, остава по-трудното)”.
Тормозът, на който Румен Марков като ректор на Академията на МВР ме подложи, започна заради моята книга „На вниманието на г-н Президента”, където съм дал гласност на отстояваните от мен в президентската администрация позиции и експертни становища по най-широк кръг актуални, болезнени проблеми на националната ни сигурност!
След излизането на тази книга Системата завъртя всички свои механизми, болтчета и винтчета – най-напред да ме лиши от препитание, после да ме унизи като бъда принуден да търся трескаво работа и накрая иска да ме осъди. Да ме осъди и оттук до Второ пришествие моето свидетелство за съдимост да бъде опетнено – и в морално отношение, и като отрязване на множество възможности за по-нататъшна професионална реализация...
Накратко, тогавашният ректор на Академията на МВР (вече бивш, защото му бе направена проверка от Инспектората на МВР за неговата дейност, резултатите от която не станаха известни, но може би в нея има констатации, които съвпадат с изнесени от мен факти) и настоящ (все още) секретар по националната сигурност на президента Румен Марков, използва цялата си административна власт – за да ме смаже в качеството ми на преподавател в Академията на МВР през месеците след излизането на споменатата по-горе моя книга. Ето само няколко факта от безпрецедентната репресия, на която бях подложен от него:
-- Бях държан цели 2 години фактически на половин заплата.
-- Не бях назначен на спечелената с най-законния от всички конкурси длъжност като доцент в Академията на МВР.
-- Внезапно негласно ми бе подменен статута като преподавател от „лице по трудово правоотношение” (ЛРТП) на „съвместител”.
-- И накрая, бях уволнен брутално в средата на учебната година.
За останалите скришни подмятания, системни игнорирания, дребни заяждания, нелепи спънки – не ми се говори.
Проблемът беше, че понеже по характер и възпитание съм такъв, че не обичам да се предавам и да си оставям магарето в калта, аз непрекъснато, макар и от много по-слаба - на фона на безпределната му власт в Академията на МВР - позиция, водех открита битка за своите права.
Може би, като зла ирония на съдбата да напомня, че с Румен Марков бяхме приятели, че неизменно съм му оказвал помощ по проблеми на националната сигурност; че съм му дал, доколкото това е зависело от мен, рамо в амбициите да стане ректор на Академията на МВР и генерал (с надеждата да се вдигне авторитета на това учебно заведение и нейният ректор да не се гуши с виновен поглед и без самочувствие, сред останалите висши служители на МВР – тогава не знаех, че един ден ще стана преподавател там); че го въвеждах с дни в спецификата и сложностите на дейността на президентски секретар по националната сигурност; че му дадох на флашка цялата си архива като секретар – да се учи и ползва от нея докато навлезе в напълно непознатите му материи (той е преподавател, да напомня, по наказателно право).
И още нещо – докато той бе ректор на Академията на МВР (въпреки че като президентски секретар имаше много власт и възможност за отстояване на нейните интереси), нейният най-силен и модерен факултет – „Сигурност” на два пъти остана без държавен прием на бакалаври, а накрая, под негово ръководство, този факултет бе ... закрит и ликвидиран, надявам се не во веки веков...
И след като претърпях този систематичен административен произвол, когато веднъж от вестник „Шоу” ме попитаха дали съм решил да съдя Михаил Миков и Румен Марков за нанесената ми материална и морална щета, аз отговорям огорчено, махвайки с ръка: „Има пълна готовност да се заведе дело. Но как да съдиш кучетата, които преследват жертвата? Това е тяхната същност! Не мога да намеря вътрешна мотивация да продължавам да се занимавам повече с нищожества! Но презрението, което изпитвам към Миков и Марков за това, че са дребни душици и политически изпълнители е голямо!”.
Това е цялата история.
Аз разказвам всичко за нея на своя сайт, защото мен ме удрят скрито, тайно, хитро, обмислено, иззад ъгъла, със сопата на властта, с мощта на служебното положение.
А аз мога да отговарям само с единствените, макар и слаби, крехки, наивни и невинни средства на демокрацията в нейния не-пълноценен, не-станал и не-защищаващ нормалните граждани вид – прозрачност, откритост, публичност, откровеност.
Да напомня, как завърших предния си материал:
”Споразумение може да има, така че жестът от наша страна да бъде оценен. Но споразумение може и да няма, ако другата страна реши да ни извива ръцете и тогава се връщаме към План А: „На война като на война”.
В края на краищата животът продължава и нищо не е толкова страшно, че да изглежда като края на света.
Напук на всичко, аз си казвам, че по-добре е Системата да те осъди, отколкото да те пречупи.
Николай Слатински
16.03.2010 г.
Г-н Слатински ваш студент съм от Варна (Вашите лекции и вие самия ми направхте такова впечатление което още немога да забравя. ), поткрепям ви с цялото си сърце и душа. Знам какъв човек сте, възхищавам ви се. Каквито и думи да напиша, ще са малко. Мисля, че вашето решение да се борите да край е правилно, макар че да се дават оценки от като наблюдател е лесно и лековато. Прочетах кометарите по-горе, видях че има и съвети да се откажете, да се предадете, дори и с доводи?! Ще напиша и аз няколко в защита на моята теза.
-Доколкото съм усетил и видял какъв човек сте, аз мисля че ако се предадете, ако потъпчете принципите си, вие ще се поболеете.. Следователно чисто здравословно това решение не е добро.
-Второ, тази битка която я водите, тя не е само ваша, а и на всички нас, хората които имат нужда да повярвата, че от тях самите зависи промяната, че ценностите (духовните, моралните) струват много повече от сребъниците или властта за която се продават тези хора...
-И последно, но не и на последно място. Бог всичко вижда.
Пожелавам ви много здраве и сила която да ви помогне да преодолеете трудностите по пътя.
Това, което ми пишете е не толкова защото аз съм такъв, какъвто ме описвате, а защото вие сте такъв - добър човек, който иска да подаде ръка. Благодаря ви.
Само да кажа, че не се готвя да се поболея ако загубя, защото загубата е част от играта, а има същества, от които и да загубиш не е срамно, защото те са такива, така са загубили човешкия си облик, че човекът винаги е обречен да загуби от тях.
В края на краищата, ако остана с нещо, ще е с някоя добра дума от хората, с някоя моя книга евентуално, а не с това, че някой ме е осъдил, защото е бил силен на деня и не е имал чак толкова морал и етика в душата си, та ми е посегнал чрез съд, вместо да ми се извини, че заради това - да угоди някому, заради някаква кариера, пост, звание, ми е забил нож в гърба.
Ще се боря. Животът мина в борба. Животът е капан. Но не капан, в който ти сам влизаш от лакомия, алчност или слепота, а капан, в който си се родил - и влизаш в него заедно със своите принципи, разбирания, амбиции, мечти, които страшно много ти пречат да се измъкнеш от капана - защото къде-къде по-лесно е да се измъкнеш ако си малко, гъвкаво, слузесто животинче...
А понякога си казвам - а не е ли чест, а не е ли това шанс да се чувствам повече човек, именно ако загубя съдебната битка срещу точно това същество и срещу някого от точно този екип на точно този президент?
Може пък някога (горчива шегичка е това) - да си извадя документ за репресиран от представител на една ретроградна група хора... И така и мен да ме запишат в историята на активните борци срещу пошлостта, бездарието и загърбването на човечността и националните интереси?
Уважаеми господин Слатински, бил съм колега с теб и искренно ти желая успех,срещу това парадоксално,самовлюбено и интересчийско явление Румен Марков,който смачка елитния факултет на АМВР -"СИГУРНОСТ", за да може той и неговите лакеи-Валери Христовци и сие да изнесат програмите в частните Вузове и да вземат прилични хонорари.
Благодаря за това, че ми стискате палци.
Прав сте, за това, което Румен Марков причини на Академията на МВР трябва да стане известно на колкото се може повече хора. Защото той постъпваше по един и същи начин спрямо Академията и спрямо мен. И моят спор с него е бил винаги принципен. Дори когато ме е извадил от равновесие, аз не съм казал нищо повече от това, което е един от моите принципи в живота, а именно, че според мен - и това е мой категоричен и изстрадан принцип в живота всеки, който постъпва така срещу приятелите си и срещу структурата, която ръководи, е дребна душица, с която аз никога няма да се занимавам повече, защото гледам напред и защото живота продължава! Моя вина ли е, че той се е разпознал като проекция на този мой принцип!? Ами ако аз опиша накратко всички принципи, които моите родители са възпитали в мен и той се разпознае в тях като отрицание на моите разбирания за почтеност и морал пак ли ще трябва да ме съди, пак ли ще трябва да наемам адвокати и да си губя ценното време, което мога да посветя на книгата за националната сигурност, над която работя?!
Ако той продължи да ми извива ръцете и да иска или да ме осъди, или да ме унижи, то в своя защита ще поискам от съдията да се изиска докладът от проверката, извършена в Академията на МВР от инспектората на МВР и ще направя всичко възможно този доклад да се публикува! За да се види и от него - защо Румен Марков бе толкова спешно пенсиониран! Нещо повече, ако Румен Марков продължи да ме заплашва със съд или с унижение, аз още тези дни ще се обърна с открито писмо до Вицепремиера и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов и в него аз, като бивш председател на Комисията по национална сигурност в парламента, като бивш секретар по националната сигурност на президента, като бивш активен участник в политическия живот, като известен експерт по националната сигурност, ще поискам публично да бъдат оповестени резултатите от проверката на Румен Марков, извършена в Академията на МВР от Инспектората на МВР и ще настоявам г-н Цветан Цветанов не само да демонстрира и този път своята политика на откритост и прозрачност, но и да отговори - а ако Румен Марков не беше секретар по националната сигурност на президента, то дали щеше така тихо и незабележимо да бъде пенсиониран, или щяха да бъдат предприети други дисциплинарни мерки? Аз ще попитам дали според г-н Цветан Цветанов всички български граждани са равни пред закона, или за едни има дисциплинарни наказания и дори даване на прокуратурата, а другите под сурдинка са пенсионирани, за да се избегнат скандали. Нека да ми отговори, аз само ще го попитам публично, като тези въпроси ще бъдат този път консултирани с адвокати, да не би и откритите писма с въпроси за прозрачността на управлението да попадат под ударите на репресивната съдебна система.
Г-н Слатински,
Подкрепям коментарара на г-н Антонов, без да считам, че сте виновен, но съм съгласен с твърдението, че подценявате механизмите, с които облечените във власт могат да манипулират живота на "другите"! Може би сте чували израза: "Сестра ти е ..., пък ти иди доказвай, че нямаш сестра"!
Напълно съм съгласен и с това, че проектирате Вашата ценностна система в плоскост, където Вашето разбиране за морал (етика) не би могло не само да "покълне", но и дори леко да се "закрепи в почвата"!
Принуден Сте да играете "тяхното хоро", защото то е законното (формализираното)!
Естествено, че винаги Сте били и продължавате да бъдете с огромно неформално политическо влияние, особено сред младите хора! Благодарение и на Вас, млади хора, които познавам излязоха от аполитичното си ежедневие и вече променят Света, убеден съм към по-добро, именно с политически средства! За тях, вече, "политика" не е "мръсна дума".
В името на тези хора отстъпете, за да съхраните "досието" си чисто.
Осъзнавам, че това е много тежко решение, но тези които Ви подкрепят (с които сте от "една порода") ще Ви разберат!
Тактически, не си заслужава да Ви осъдят! Понякога и най-блестящите стратези, допускат тактически грешки, именно защото си мислят, че опонента има не по-малко добра стратегия! Тези хора нямат стратегия като Вашата! Те са еднодневки и за това ще бъдат забравени или запомнени с това че са осъдили Слатински, бидейки в качеството си на стратези на държавата, за публикация в "жълтата преса"! Щом им харесва нека си "жълтеят"! Това не е Вашата стратегия, за това и загубихте битката, но убеден съм - не и войната, която, съдейки по косвени признаци, навлиза в решителната фаза!
Много ми е сложно да отговоря на този умен и добронамерен коментар.
Можете да видите моя отговор до г-н Антонов.
Допуснах грешки, вярно е. За секунда ме извадиха от равновесие, забравих с кого си имам работа.
На техен терен бе играта, аз приех дуела, но трябваше да предвидя, че въпреки неписаното правило в политиката да не се нанасят дълбоки прободни рани, получих такава, при това от острие, намазано със злоба, а злобата е силна отрова, от която нададох почти безсъзнателно вопъл. Този вопъл съдържаше проклинащи звуци, от които те се направиха на силно обидени, със засегнати чест и достойнство.
Не само теренът е техен, не само хорото е тяхно - и стъпките на хорото са техни, и музиката е тяхна.
Господи, как съм издържал 5 години в президентството, в което такива екземпляри са правилото, а не изключението!
Но за другото не съм съгласен - че моето влияние (неформално, политическо) сред младите хора е "огромно". Не е, за жалост не е. За жалост - на мен, защото имам какво да кажа на младите. Но нищо. Като нямам друга надежда за България, мога да си позволя надеждата, че младите хора са последната надежда за България. Те и без мен ще се оправят и ще се справят. Само да побързат. за да видя, че това, заради което тръгнахме през 1989 г. не е съвсем загубено.
Не искам да ме осъдят - знам какво значи това. Но на мен не ми се дава шанс от моя враг да не бъда осъден.
Той не се държи коректно, той иска да причинява болка, да унижава.
Но понякога си казвам - ако бъда осъден, това ще бъде пирова победа, това ще бъде чудовищна несправедливост, това ще бъде престъпление!
А моят любим писател е Достоевски. И там е написано с черни букви по бялата съдба - написано е неизтриваемо и неизбежно: за всяко престъпление има наказание. Няма престъпление без наказание.
И всеки, извършил престъпление дочаква своето наказание!
Само че аз сега вече започвам да се моля - когато видя някой ден, че извършилият престъпление срещу мен е дочакал своето наказание, дано все още съм запазил човешкото в себе си, за да не злорадствам, за да не ми стане приятно, за да не се зарадвам. Защото дори и получилият от Съдбата заслуженото си враг не бива да поражда у нас чувство на тържество и облекчение. Подобно чувство само ще ни принизи до него, до този, който е получил заслуженото - просто защото е живял така, че е нямало как да не го получи...
Предполагам се досещате,че от съображения за сигурност не съм посочил истинското си име,но не се притеснявам да кажа,че съм ваш студент във "Военна Академия-Раковски".Нямам думи с които да изразя задоволството си от първата ми среща на пъврата ви лекция при нас,където разбах и впоследствие се убедих,че в тази страна все още има истински българи,които с цената на много,много усилия и препяпдствия пред вас успявате да изразите своето мнение, вижданя,идеи и професионална практика.За явлението "Румен Марков"и неговият безспорен"ПРОФЕСИОНАЛИЗЪМ"съм чел и слушал навред и нашир.Подкрепям безусловно казаното от вас,защото само хора,които съзнават вътре в себе си колко дребни душици са,биха могли да се засегнат толкова дълбоко.Г-н Слатински,за съжаление тази демокрация за която вие се борихте и искахте да стане факт в най-чистия и човешки смисъл не се случи.Аз зная,че вие с дълбока носталгия наблюдавате всичката тази бъркотия която става в Държавата. И тази псевдо диктатура и авторитаризъм,който назряват и се превръщат в отрова за нормално мислещият човек,ще доведе страхотен негативизъм и поредица от отрицателни явления за нас като цяло и за страната,но както казват в Перник"Ние си ги избраме червиви и ние че си ги търпиме".За така нареченото"гражданско общество "нямам думи.............превръщаме се в помияри с клепнали уши,на които ако хвърлят коричка хляб ще я вземат,ако ли не ще си ходят гладни,със присвити очи и незнаещи накъде отиват и защо....Благодаря на съдбата,че ви има.Само с човек като вас все още имам стимул,мотивация и надежда за бъдещето,че с ваша и с наша помощ , много борба и всеобщи усилия ще направим една по-добра България.Гордея се,че съм ваш студент.
Благодаря за написаното, за топлите думи. Приемам ги като морална подкрепа в този труден момент. Вярно е, че като преподавател давам (опитвам се да давам) максималното; вярно е, че от всичко на света, което мога да правя, най-много обичам да преподавам; вярно е, че студентите са като мои деца и се стремя да им бъда полезен, а те ме зареждат с младост и енергия - всичкото това е вярно, но е вярно и че имам свои критерии за истинско преподаване и си давам ясна сметка, че съм далеч от тях - моите образци са вдигнали летвата много високо. Така че не съм се взел насериозно, дори и да чета с радост думи като Вашите.
Включих се в политиката с искрено желание да съм полезен, не съм си и помислял през ноември 1989 г., че трябва да съм в първите редици в Перник, за да стана депутат. Наивността да вярвам, че мога да помогна на България ме доведе до това политическо харакири, да стана съветник на един президент, който после показа, че няма да си мръдне и пръста, за да помогне на България.
Но и в провала на демокрацията в България има и моя вина. И в провалът на Първанов като държавник има моя вина. Аз не мога да се дистанцирам от тези два провала, не мога да казвам - давах максималното от себе си, бях честен и почтен, мислех само за България, не откраднах нищо, не изневерих на принципите си! Дори и така да е било, от тези си вини не мога да избягам. Бил съм в отбор, отборът се е провалил, значи вина имам и аз. Слаба утеха е, че слязох от запътилия се към Нищото влак "СДС" само след 5 години - защото видях накъде се е упътил и няма нищо общо с нашия замисъл, а той продължи да лети към бездната още 15. И че слязох от запътилия се към нищото влак "Първанов" само след 5 години - също защото видях накъде се е упътил и няма нищо общо с това, заради което бях поканен да се кача на него, а той продължи да лети към бездната още 5 години.
И накрая ...
Не е толкова важно за мен, че се чувствате горд, че сте мой студент - вече на 54 години много от себелюбието ми се усмири, животът се навъртя и постави доста неща на мястото им.
Но много важно е за мен да продължите да живеете така - честно, смело, умно и да ми дадете радостта някой ден аз да кажа - гордея се, че сте бил мой студент!
Успех! Какъвто и да е изходът на делото, той все пак ще е изход.
Благодаря! Има изходи от делото, които изобщо няма да са успех. След като нито Софиянски, нито Костов, нито Румен Петков не бяха за нищо, ама съвсем за нищо не само осъдени, но дори и порицани, може аз да съм осъден!
Всъщност, ултиматумът на Румен Марков е очевиден - той иска или да ме унижи (ако приема условията му да си плюя на лицето, името и биографията, та да не мога да погледна после децата и студентите си в очите), или да ме осъди (ако, както навярно той предполага, аз откажа да капитулирам).
Аз ще уповавам и ще се надявам само съдията да е безпристрастен, почтен, спазващ както буквата, така и духа на законите! И ще поискам да ми са даде възможност да опиша накратко с факти всички тези брутални репресии, на които бях подложен две години наред в Академията на МВР. Ще настоявам да се разпита секретарката на Румен Марков, за да каже тя - аз дадох ли му като на приятел на флашка цялата си архива като президентски секретар - за да му помогна. Ще назова имената на професори и доценти, които могат да бъдат попитани - аз писах ли му първите 6 месеца становища по стратегии и закони, които президентът му ги възлагаше, а той ги прехвърляше в Академията на МВР и на мен в частност, като негов предшественик. Ще призова колеги да свидетелстват дали не ми се подхвърляха анонимни писма (пазя ги) да млъкна след излизането ми на книгата "На вниманието на президента". Ще помоля съдията да попита мои колеги даваха ли ми се достатъчно часове за лекции или те си деляха часовете с мен. Дали не спечелих с конкурс своето място и защо не бях назначен. Дали ме държа фактически две години на половин заплата. Ще помоля да се позволи на тогавашни бакалаври, които искат да свидетелстват (ще ги призова от сайта си) - дали не съм бил стойностен преподавател, дали не са били впечатлени от мен, дали ми е в стила да клеветя и обиждам. Ох, могат, както са казвали някога през април 1976-а (без да се сравнявам с тези светци) и да ми изпият кръвчицата, ама ще им приседне. Иска ли президентството война, иска ли Румен Марков война - ще я получи. Моята чест и моето достойнство скъпо ще им ги продам.
УСПЕХ, приятелю, УСПЕХ на 25.03.10!!!!!!!
Благодаря и на теб, приятелю далечни! Бори се там за живота, но не забравяй България, не й се сърди, че те е прогонила тя чак там да си вадиш хляба с пот на чело. Не е тя, прогонил те е нейният елит, защото в него няма безсребърници, има много безхаберници; в него няма големи личности, а има много дребни душици; в него няма титани, има много нищожества. Но животът продължава - продължава за мен. А за теб той - за важните и стойностните неща - е още пред теб.
успех
Благодаря Ви!
Всъщност в тази битка успехът е само да си отвоювам правото да живея спокойно, оставен на мира след 3 дълги години на тормоз от едни или други съветници и секретари на щат в президентството! Нищо повече не искам. Искам покой. Точно тези месеци книгата ми за националната сигурност - каквато още никой в България не е написал, защото това е моята книга - хубава, лоша, но такава, каквато у нас само аз мога да напиша - напредваа с най-бърз ход, а те ми пилеят силите, нервите, спокойствието и парите! Сякаш аз съм някой архар от Узбекистан, или вълк от Пиринска Македония, за чието подгонване е вдигнато цяло село и няколко магарета са подготвени да им се тегли ножа като примамка.
Но ако преследването продължи, ако не отслабят и не охлабят хватката си, то тогава скандалното им поведение ще получи скандални отговори! Аз съм тих и мирен човек, но и мен могат да ме докарат тези от президентството до принципа На скандал - като на скандал!
Уважаеми г-н Слатински!
С ясното съзнание, че не моята глава е на дръвника, но и с предимствата на това, искам да Ви предложа да разгледаме Вашия проблем в друга плоскост:
Първо: Признайте си, че сте ВИНОВЕН. Виновен сте в подценяване на противника и на желанието му да ви унищожи, виновен сте в омаловажаване на собствената си значимост, виновен сте, че проектирате собствената си ценностна система и морално-етични норми върху Вашите врагове;
Второ: Спрете да се заблуждавате, че сте извън политиката. Нали не смятате наистина, че това е само една лична вендета? Много добре знаете кой или кои стоят зад всичко това. За добро или за лошо Вие сте човек, чието мнение означава много не само за Вашите приятели, но очевидно и за Вашите врагове. Самият факт, че Ви съдят, го потвърждава.
Трето: Щом това е ПОЛИТИКА, оставете настрана морала, етиката и т.н. Отърсете се от чисто човешките чувства и разсъждавайте прагматично (или като политик). Няма да цитирам Сун Дзъ или Макиавели, Вие познавате трудовете им доста по-добре от мен.
Четвърто: Минимизирайте загубите. Щом враговете Ви са склонни да преговарят, спазарете се за цената и условията, използвайте момента. Помислете си кое ще им достави по-голямо удоволствие, да Ви осъдят или да им се извините? Не се притеснявайте за мнението на околните, приятелите ще Ви разберат, враговете ще го забравят, а що се касае до най-важното - Вашето мнение за себе си, приемето го като мъж и продължете напред. В крайна сметка самият факт, че враговете Ви използват такъв измислен повод за да Ви мачкат, сам по себе си доказва, че са дребни душички.
И накрая, ако толкова държите да изгорите на кладата, поне го направете за нещо по-сериозно. Сега просто не си струва.
С уважение: Антонов
Здравейте и благодаря! Не ми се случва често да чета толкова силен и мъдър коментар!
Първо: Да, признавам, че съм виновен - че подцених противника и желанието му да ме унищожи! От битките в политиката, които водих години наред се подведох, забравих си инстинкта за самосъхранение, заблудих се, че след като съм водил битки с хора равни на мен, на хора, които излизаха с името си и с лицето си пред мен - 1990, 1991, 1992, 1993, 1994 и т.н. и почти и досега, то всички мои опоненти са такива - знаещи, че в политиката трябва да си готов да понасяш всякакви удари, да издържаш на болка, да не се криеш като мишка в дупката, да не се скатаваш като дървеница в процепа, да не се разбягваш като хлебарка при запалване на лампата!
Второ: Не, аз съм извън политиката. Тя не ме влече. Искам да си напиша моята книга. Не защото около мен както стойностни хора, така и куцо и сакато стана професор, понякога с компилации и copy-paste, а защото има неща в националната сигурност, които смея да си мисля, че само аз мога да напиша у нас. Нямам време, то така бързо изтича през шепите и клепачите ми, приятели, връстници си отиват от живота и отивайки си ми напомнят - толкова сме временни, толкова редове ще останат ненаписани, толкова книги ще останат непрочететни! А вие ми говорите за политиката! Тя политиката, такава, каквато е в България не ме влече, а често ме отвращава дори.
Трето: Това не е политика, това живот. Може би е по-добре да му платя 1500 лева на този, когото и без да мисля обидни неща за него, винаги ще презирам; може би е по-добре да му тегля едно неискрено извинение - така и съдебното ми досие ще остане чисто, и децата ми няма да имат осъждан баща - знае ли се къде и кога за какво ще гиэ проверяват. Едно чудесно момиче-родолюбка, не бе прието на работа преди няколко години в една специална служба, защото ... баща й бил осъждан! А тя не знаела. Била ученичка, когато в първите години на демокрацията баща й шамаросал политически опонент в съседска свада и бил осъден!
Но аз не мога да се извиня на човек, който постъпваше две години нечовешки с мен, съсипа ми тези две години, държа ме на половин заплата и не ми бе позволено да заема длъжност, спечелена честно и почтено с конкурс.
Вероятно драматизирам, но има неща, които не мога да направя. По-добре да бъда осъден, но не и да се извинявам на мой мъчител за това, че ме е докарал до ситуация да кажа нещо с болка! Не мога да се извиня на човек, когото дълбоко презирам! НЕ МОГА!
Четвърто: Така съм устроен, че и 6000 лева, на които евентуално мога да бъда осъден да платя, и присъдата по делото ми се виждат минимизирани загуби в сравнение с унижението, на което трябва да се подложа да си плюя в лицето и да не мога после да гледам моите деца и моите студенти. Децата са ми най-скъпото на света, а студентите са моята най-чиста и свята професионална обич!
Да, от гледна точка на Прогреса, на Човечеството, на Света, на Цивилизацията тази моя клада е дребна, незаслужаваща си, едно цъкване на слюнка през стиснатите от презрение зъби. Но за мен, на 54 години и с мисълта за това, какво би казал моя татко от отвъдното, от мястото, където се преселват мъчениците, истинските хора, човеците, които никога не са пълзели и не са молили, това си е клада, достойна за мен. Моя си лична клада.
Г-н Слатински,
Признавам, че не съм се и съмнявал как ще ми отговорите. Още докато пишех коментара си усещах, каква ще бъде реакцията Ви. Но виждам, че не съм правилно разбран. Никога не съм Ви призовавал да се предадете и/или да се унижавате, най-малко това ми беше идеята. И съжалявам, че използвах думичката "спазарете се", в българския език тя е натоварена с леко негативен и самоунижаващ смисъл. Имах предвид да преговаряте. Ще се поясня: В теорията на воденето на преговори се приема, че преговори се водят тогава, когато и двете страни имат влияние една върху друга. От това следва очевидния факт, че Вие също имате сили, лостове и влияние да въздействате (навредите) на враговете си. В края на краищата никой не сяда да преговаря ако може просто да смачка опонента си. Дайте да не подценяваме противниците Ви, те също са чели Сун Дзъ и знаят, че на притиснатия в ъгъла враг трябва да се остави вратичка за отстъпление, иначе битката е до последна капка кръв и ще има много жертви и от двете страни. Но същото важи и за Вас. Оставете на враговете си вратичка да се измъкнат от положението. Преговаряйте за ПРИЕМЛИВИ за Вас условия. Ако преговорите се провалят - е, какво пък, тогава ще мобилизираме всички ресурси за да си продадем кожата колкото може по-скъпо!
В тази връзка призовавам всички, които подкрепят каузата Ви да се мобилизират и да окажат малко по-голяма помощ от морална подкрепа (без разбира се да я омаловажавам). Като за начало се обръщам към Вас, г-н Слатински да ни кажете точно къде и кога ще се води делото срещу Вас.
По-добре веднъж да видя, отколкото сто пъти да чуя.
С уважение:
Антонов
П.П. А дали сте извън политиката е друга тема. Моето лично мнение е, че бивш политик няма, както няма бивш разузнавач, бивш военен или бивш полицай.
Но за това ще говорим след края на историята. (алюзията е случайна)
Прав сте, аз също преподавах Теория и практика на международните преговори и знам някои неща за преговорите.
Да, не "играя" твърдо и безкомпромисно, напротив - виждам разумен компромис - 1. да поема разходите по делото (дори малко да дам в повече, защото доколкото разбрах в деня на предното дело, моят противник поради някаква причина не е дал хонорар на своя адвокат и адвокатът му може да получи нещо само от мен; 2. да оттегля думите, които са го засегнали пред съда (моето презрение е на базата на принципи - ние сме несъвместими като хора, но щом се е обидил от конкретни думи, мога да ги оттегля, аз не си падам по ругатни, псувни (не ги употребявам), нецензурни думи, клевети.
Но от другата страна явно се цели или да бъда унижен (да се извиня), или да бъда осъден.
Т.е. аз засега съм притискан до стената и то здраво.
Ето защо казвам на своя враг - ако не спреш да си толкова брутален и да ми поставяш нагли условия за пълна и абсолютна капитулация, ще тръгна на война - ще призова като свидетели преподавателите, секретарката ти, служители от АМВР, които знаят как бях тормозен и как след 2 години се измисли, че имам друг статут - за да бъда уволнен. Ще се обърна с открито писмо до вицепремиера Цветан Цветанов - да оповести резултатите от проверката на дейността на моя враг в Академията на МВР и ще попитам защо обществото да не знае тези резултати и дали ако врагът ми не беше секретар на президента, щеше да му се размине толкова безобидно - с нежна покана да се самопенсионира? Ще откликна на предложението на депутати да направят питане за този доклад в деня за парламентарен контрол. Ще разкажа пред медиите всичко, което ми бе причинено от президентската администрация - защото моят враг не бива да забравя, че той все още е секретар на президента, а аз съм бил преди него секретар на президента - така че ако продължава да ме мачка така безпардонно, ще завихря малък скандал, който ще засегне и президентството - хич да не си мисли, че този скандал, за който той е повод и причина, ще зарадва президента!
Виждате ли колко много неща мога да направя, ако се тръгне на война. А ако се намери разумен компромис, аз ще си ги спестя. Но кожата ще си я предам скъпо и всеки лев, който той вземе от хляба на моите три деца, ще му приседне чрез моята открита битка с него.
Делото е на 25-и март, 9.30 в Съда до Римската стена, но аз ви моля учтиво - нека не превръщаме това дело в публична демонстрация, моля мои студенти, моля мои приятели, моля мои колеги, моля ви и вас - ако стане някакъв шум, само може да ми се навреди - нека вярваме на съдията, от това, че ще има повече хора с мен няма да станат по-силни моите аргументи и моите защитни слова.
Не съм Джордано Бруно, не съм Джироламо Савонарола, не съм мъченик, не отивам на кладата, не съм светец, това е дребен, много дребен случай как един почтен човек пада в ръцете на конкретно винтче от Системата.
Нека си водя битката сам.
Г-н Слатински може ли да кажете къде точно ще се проведе делото, в коя зала, в кой съд и дали то е публично, т.е. дали може да присъствам на него?
Делото ще бъде на 25-и март от 9.30 в Съда до Римската стена. Но моето желание е да няма публика, да не се превръща в някакво мероприятие, което да се приеме от Съда като че ли аз съм си го организирал и си водя агитка, която да ме подкрепя! Затова моля близки, роднини и приятели да не идват. Не съм Георги Димитров пред Лайпцигския съд, освен това моят враг не "пада толкова ниско" да идва на делото, за да заяви лично колко много се е обидил от моите думи.
Впрочем, аз се опитвам да го извадя на светло, да го издърпам в публичното пространство! Засега всуе! Било му пострадало реномето - ами ела на светло да се види колко е пострадало. Ще направя опит да го предизвикам на публичен дебат - и за това, което при неговото ръководство се случи в Академията на МВР и по проблемите на националната сигурност. Ами щом е специалист по националната сигурност, щом е секретар на президента и то по националната сигурност, то нека се покаже, нека го разпознае обществото, нека го види експертната общност, нека каже какво мисли по жизнено важни проблеми на националната сигурност! Защо иначе му плаща Негово Величество Българският данъкоплатец? Да е анонимен ли? И нали именно като се види какъв крупен специалист по националната сигурност той е, ще стане ясно как съм го засегнал, като при неговото крупно величие като специалист по националната сигурност, съм взел, та съм употребил такива думи като "дребна душица" и прочие, разминаващи колосално се с професионалния му ръст!
Не, ако той продължава да издевателства над мен и да иска или да ме унижи, или да ме осъди, то аз ще направя всичко възможно да го извадя на светло пред обществото, като най-напред ще поискам с Отворено писмо от министър Цветан Цветанов да публикува резултатите от проверката на дейността на Румен Марков в Академията на МВР, направена от на Инспектората на МВР. И ще призова преподаватели в Академията на МВР да свидетелстват за верността на някои мои твърдения пред съда. Предполагам, че на президента Георги Първанов няма да му е съвсем приятно, че негов сътрудник в битката срещу мен действа прикривайки се дълбоко зад високата длъжност секретар по националната сигурност на президента.
Остави Румене Марков това прикритие, излез извън железните доспехи на институцията и ела да ни види обществото, то да прецени кой какъв е и кой е прав!
Ето това обещавам на президента - че ако тормозът на Румен Марков над мен продължи, ще положа максимални усилия да го извадя него, Румен Марков на светло и без железните доспехи на високия му пост в президентството. Аз вече веднъж, със своята принципна позиция (вж. на този сайт) се оказах победител - морален победител - Румен Марков вече не е ректор на Академията на МВР.
Битката продължава. И ако той не спре бруталната си разправа над мен, ще дойде мигът, когато вече няма да е и секретар на президента! Той знае защо!
Впрочем, Отвореното писмо до министър Цветанов вече се пише.
На война, като на война - това ако се случи, вината си е само у Румен Марков, той я подхвана, аз засега само се браня.
Чест и почитания Г-н Слатински. Подкрепа и от бакалаври от АМВР.
Г-н Слатински, следя повечето Ви публикации по темата: Р.Марков. Наистина този човек е нанесъл трудно поправими щети, трудно зарастващи рани на Вас на АМВР а предполагам и не само. Явно стилът му е такъв.
ЩЕ ИМА! Ще има,кой да дойде да Ви подкрепи при нужда.Стратегията ВИ за действие звучи подредена, силна, честна /каквото повикало,такова се обадило/ и премерена. Няма нужда излишно да се вдига шум, да се вадят всички сили и средства. Това е само за да знаете, да Ви потвърди,че наистина има будни млади хора, които отсяват и се вслушват в интелигентни, с харизма хора, постигнали и продължаващи да постигат целите си. Хора загрижени и с мисъл за бъдещето на България. Защото така Вие мислите и за младите хора. Не си спомням кой го беше казал: С мъдростта и опита на възрастните и с хъса и желанието на младите, нещата се получават по-лесно и по-красиво. Като Вас - без да правя комплимент.
Аз съм привърженик на детските приказки, а там се казва, че доброто винаги побеждава;) Нека доброто победи и този път. Успех Г-н Слатински!