До следващия национален траур

След ужасната трагедия на магистрала "Струма", първата ми мисъл бе да кача тук някои от моите текстове писани на сайта ми или от анализите, правени за президента Първанов (а това беше 2002-2006 г.!).
Отдавна пиша, че ни е необходим Стратегически и одитиращ преглед на цялата наша критична инфраструктура.
Тя се състои от обекти и съоръжения, правени или при социализма (а те са вече силно амортизирани), или при демокрацията (правени като цяло корупционно, без спазване на стандарти и норим, непрофесионално и през пръсти).
Писал съм, че страната ни е минно поле, постоянно уязвимо откъм катастрофи, бедствии, аварии, свлачища и срутища.
Ние плащаме кървав данък на тези колосални уязвимости, но все още не се е случило, слава Богу, нещо преужасно страшно със стотици жертви.
Катастрофата на магистрала "Струма" е поредната жестока камбана, която бие за всички нас!
Моя отдавнашна теза е, че ние в момента сме обречени да вървим от национален траур към национален траур. Въпросът е не дали ще има следващ национален траур, а кога ще бъде той. И той ще бъде не някога, а в обозримо бъдеще.
Но се отказах да пиша веднага след трагедията на магистрала "Струма".
Нека поскърбим за жертвите. И за жертвите в Дома за стари хора.
А след това властта да започне да проверява състоянието на държавата. И на критичната инфраструктура в държавата ни. То е критично. Повече от критично. То е катастрофично!
Останалото е кротко и пасивно да чакаме следващия национален траур. Тогава скръбта може да бъде за всеки един от нас. За всеки един!
  
  28.11.2021 г.