Това е моят разговор с Мария Филева от сайта „Всеки ден”. Аз се опитах да я пренасоча за по-задълбочено и информирано експертно мнение към един мой колега, специалист по Афганистан. На няколко пъти в телефонния ни разговор изтъквах, че не се смятам достатъчно военно компетентен, за да й бъда полезен. Но тя е решила да публикува нашата беседа. Ок, решила е – нейно право е. Вярно е, че най-малкото аз не бих сложил такова, извадено от контекста заглавие. И все пак... Аз споделих с нея това, което мисля, нямам практика да говоря открито едно, а под сурдинка - друго. А и всичко, за което говорих пред нея, съм го говорил и писал още като секретар на президента и практиката и реалността не са ми дали нито един аргумент да се усъмня в правотата си. Най-важното е, че в общи линии Мария Филева коректно и точно е отразила казаното от мен.
  А някои крайни реакции ме карат отново да посоча, че нетърпимостта на новите управляващи към критичното мнение е опасна преди всичко за тях. Защото алтернативните становища, дори и да не са ти приятни, могат да съдържат полезни и подканящи към размисъл тези и идеи. Ако нарцистично се взираш в огледалото на собствената си изключителност и безалтернативност, рискуваш да заживееш в измислен свят, в изкривена реалност, а това като правило свършва зле и то понякога стремително, без възможност да управляваш процеса и без шанс да се адаптираш към неговото негативно ескалиране.

  - Г-н Слатински, дали наистина е възможно талибанското нападение над базата в Кандахар да е заради родния ни военен министър Николай Младенов. Той опроверга съобщението на Движението на талибаните в Афганистан, цитирано от Франс прес, нарече го дори “абсурдно”.
  - Чух какво каза при завръщането си у нас, четох и изявленията на Аню Ангелов. Не съм военен специалист и не мога да дам компетентна военна оценка, но съдейки по начина, по който действат талибаните, непрекъснато доказвайки на силите на НАТО, че няма никакъв контрол над тях, никаква сигурност и че тази мисия е обречена, те играят по нервите. Дават такива знаци и не можем да изключим, че и това е знак.

  - А възможно ли е да са се възползвали от ситуацията постфактум - впоследствие да са решили да си припишат заслугата, че имат за мишена министър на страна, участваща в силите на НАТО?
  - Абсолютно възможно е. Не знам какво има в талибанските глави. Може да са узнали и след операцията, че там е бил министър на отбраната на България и да го използват. Не е важно дали нарочно са осъществили тази атака или не, по-важно е, че това е поредната демонстрация за уязвимостта на мисията, за неподготвеността на НАТО, за неспоспособността на натовските държави въобще да предвиждат такива събития. И както виждате, само шансът спасява нашия министър на отбраната. Тоест ние играем на една рулетка, в Афганистан НАТО е като стрелец с вързани очи, който се цели по движеща се мишена. Пълна дезорганизация! Не мога да разбера за себе си защо един такъв мощен военнополитически съюз залага своята чест, достойнство и бъдеще с една обречена мисия. Защото тази мисия нито има ясни параметри, нито ясни критерии кога би постигнала своите цели.

  - И какво трябва да се направи? НАТО-вските сили да се оттеглят ли?
  - Не съм НАТО-вски стратег, но начинът, по който действа НАТО – колкото повече грешим, толкова повече стоим и с толкова повече хора стоим там и обратно – колкото повече стоим и с колкото повече хора стоим там, толкова повече грешим - това е сбъркана стратегия. В НАТО трябва да седнат, да осмислят мисията си, да се опрат на стратегически центрове за анализи и прогнози, които знаят какво значи Афганистан. НАТО не бива да действа в Афганистан на инат, а трябва да си преформулира приоритетите. Можеше да се каже много по-ясно какво да се прави в началото, преди мисията да е започнала. Сега с всяко завъртане на болта, той влиза по-навътре, и затова трескаво се пита – какво да правим, да се вдигне ли НАТО и да си ходи ли? Ами защо си отишъл там, ако не си премислил всички варианти, защо си поел една мисия, която не ти е ясна?! Може би трябваше да се заложи на друг тип стратегия, която да изолира региона, да пази, както се казва, оттам да не се изнася несигурност, а не да гоним, както се казва Михаля в една държава, която не е държава, а неуправляема територия.

  - Тоест НАТО-вските сили да са по границата, а не вътре в страната?
  - Не съм специалист по Афганистан и съм против това всеки да е специалист по всичко. Не може всеки, който различава “Хамас” и “Фатах”, да е специалист по Близкия Изток, който различава Заухири и Заркауи да е специалист по Ирак, а който различава Кабул от Кандахар – по Афганистан. Афганистан - това е изключително сложна задача, която не бе решена от стратегическите центрове за анализ и операционното планиране на някогашния СССР. В момента това е една обречена мисия, която изисква коренно преосмисляне. Тя може да завлече много надълбоко и в много необратими процеси мнозина, включително и президента на САЩ Барак Обама. В този смисъл аз виждах българския принос - невинаги да рапортуваш, че да стигнем дотам да се шегуват в един вестник (след съвещанието в Рига, когато беше решено разширеното присъствие), че българската велосипедна рота ще укрепи натовската сигурност. Напротив – нашият принос би бил по-сериозен, ако поставим въпроса за осмислянето и преосмислянето на тези мисии, които всъщност в момента, така планирани и така проведени са всъщност едно кръвопускане на европейските държави и там изтичат колосални ресурси. Аз не съм този, който може да каже какво да бъде, но като експерт, който чете разработките на поне 30 световни аналитични центрове, стигам до извода и още преди три години съм написал в анализите си до президента, че това е обречена мисия по четири причини. Първо, защото не е ясно каква е мисията, второ, защото не е ясно с какви сили тя ще бъде постигната, трето, не е ясно кой е точно противникът, срещу когото ние сме там, и четвърто, не е ясно кога можем да сметнем тази мисия за приблизително постигната, за да може както в Ирак с въвеждането на някакво псевдодемократично устройство, с някакви ликвидирани противници, с някакви органи на местното самоуправления да имаме някакво лице да кажем, че нещо сме постигнали и да се изтеглим.

  - Но това не е проблем само на България…
  - Не, не е проблем само на България и главно на България. Проблемът на България е нейната вечна готовност да бъде сред първите, да се изпъчва на най-взривоопасното, на най-обстрелваното място. Тоест да поема ангажименти, които не отговарят на нейните национални интереси и на състоянието на системата за нейната сигурност. Какъв е смисълът, как България печели сигурност, когато заравя за 5-6 години 1 млрд. лв. в пясъците на Ирак и скалите на Афганистан, без от това да има някаква измерима полза?! Приносът на България би бил на базата на военната, разузнавателната, регионалната експертиза, да поставим като тема на разговори, че мисията е сбъркана. Истинският партньор не е този, който винаги се съгласява, а този, който поставя стратегическите приоритети на съюза на дневен ред. Там България може да допринесе с експертиза за формулиране на качествено различна мисия. Иначе няма смисъл да участва там – ние нямаме армия, нямаме оборудване, нямаме специални части, които могат да изпълняват дългосрочно и устойчиво такива мисии. А като ги нямаме, то това в някакъв смисъл вможе да се окаже ритуално самоубийство, пращане на пушечно месо. Нямаме мотивация – сред военните, като общество. Имаме участници там само защото хората искат по някакъв начин да спечелят някой и друг лев, защото българската армия вече е поставена на колене. Превърната е, така да се каже, в отделни несъшиваеми парченца, не е единен организъм, който може да участва ефективно и с измерим позитивен ефект в подобни мисии. Т.е. ние нямаме никакъв същесетвен принос, само плащаме кървав и финансов данък. Това не отговаря на националните интереси. Нека сметнем колко държави от нашата черга участват в тази мисия и ще видим, че това е вечният проблем на българската държава – да тича, да доказва, че е най-верният сателит, че избира да е вечно съгласна пред това с умение и последователно да отстоява националните си интереси. Който и да е военен и политически експерт ще ви даде още аргументи за пълното безсмислие на нашето участие там. Един неоправдан риск, който освен от това не е калкулиран преди изпращането на нашите войници. Няма дебат нито в парламента, нито в правителството. Може ли една държава да праща свои военни в Афганистан, като е дискутирала на висше ниво това не повече от един час сумарно време в НС, МС и МО?! Възможно ли е да се вземе такова важно решение за не повече от 60 мин. цифром и словом за тези четири години?! Дали беше разгледано на Консултативен съвет по национална сигурност към президента или на Съвет по сигурността в МС? Къде беше обсъждано това?

  - Споменавате на няколко пъти президента, каква е неговата роля?
  - Това е моята лична болка като негов съветник. Но оттогава минаха три години и всичко продължава по същия начин. Той не е намерил като върховен главнокомандващ, казвам го съвсем отговорно, своята роля, мисия и отговорност за участието на България в подобни отговорни операции. Той трябваше да постави всяка една от тези операции като въпрос дали да участваме, какви са нашите стратегически ползи от това на Консултативен съвет по националната сигурност. Той като върховен главнокомандващ няма никаква друга задача освен ежедневно да следи, да получава, да наблюдава, да изисква информация за съдбата на тези български момчета, които ние сме пратили мърцина като пушечно месо в “държава”, в която нямат работа и не могат да допринесат нищо за нея. Като студент в Съветския съюз аз съм виждал тези заварени ковчези, които пращаха оттам, разказвали са ми мои колеги за преживените ужаси, а вече има и филми – който иска – да види. Афганистан не е държава, в която България си струва да прати дори един войник, дори един лекар. В тази територия на войнстващи бандити, наркопроизводители, чиито полета се оказва на практика, че НАТО охранява, за да нараства стотици пъти добивът на опиум и да зарибяват нашите деца с произведените от него накротици – там определено според мен не е място за българския войник. Българският войник не бива - де факто да бди върху перфектните условия за нарастване на дохода от опиати, които после превръщат нашите деца в наркозависими! Абсурд...

  - Г-н Слатински, да се върнем към конкретиката. Дали Младенов допусна грешка, пращайки прессъобщения и информация за това какво прави в Афганистан?
  - Проблемът не е в самия Младенов, а в начина, по който българските държавни институции оценяват ситуацията в Ирак и Афганистан. Те разглеждат участието ни като някаква демонстрация на съпричастност, като трупане на личен актив. Не обвинявам конкретно г-н Младенов. Българските институции така отиваха да проверяват на място и прибраха далекобойните оръжия на нашите в Кербала преди трагичния инцидент в края на декември 2003 г. Проблемът с първия контингент в Ирак е забравен, военните и политиците го скриха, а там имаше много отговорности, които още не са изяснени. Ето така българската държава се отнася към своите войници – отива, за да им се усмихне, за да се снима с тях. Така отиде и президентът. Парадират с военните си униформи, но не правят ясна калкулация струва ли си риска толкова млади българи да бъдат изпратени на смърт там само защото те са притиснати тук и нямат друг начин да изкарат някой лев в своята родина. Ти не си им създал условия те да са военни с достойнство в България, а ги пращаш на заколение в обречени мисии в Ирак и Афганистан! Подходът е сбъркан! Те не знаят какво значи да си стратегически ръководител на отбраната и каква голяма отговорност е това. Те са малко или много политически актьори, макар че не се съмнявам в чистотата на намеренията на министър Младенов, който и не бидейки министър - за разлика от всички останали български политици, беше там и беше зле охраняван и поемаше реални рискове като представител на неправителствения сектор.

  26 януари 2010 год.