Не, не прекалявам

Не можете да си представите какво е при мен на „лични“ от антиваксъри! Маниак, паникьор, манипулатор, истерик, психар… Доближават се към онова, което пишеха за мен в местната преса през 1992-1994 г. едни бивши членове на КС на СДС, когато ги пернах през корумпираните ръчички – плазмодий, червей, идиот, предател, фашист…
Ако забележа някой фанатик да ме обижда под статусите ми – блокирам го. Казвам ако забележа, защото нямам физическата енергия и психическата издръжливост да чета всички коментари.
Но да се замислим – не прекалявам ли с позицията си срещу антиваксърите?
(Да поясня – наричам антиваксър всеки, който може да се ваксинира, но не иска да го направи.)
Не, не прекалявам. В сравнение с щетите, които те нанасят на обществото, даже съм много мек към тях.
Убеден съм, че ваксинирането срещу ковид е проблем не просто на общественото здраве, а на национална сигурност.
Ама било личен избор!
А какво правим когато някой прави личен избор да кара със 100 км час по улиците на населеното място?
Личният избор е суверенно и неотменимо право докато не засяга интересите на държавата, народа, обществото и гражданите.
Когато стане дума за други проблеми на националната сигурност, водещите политици веднага правят драматични изявления с много загрижен тон, същи бащици и майчици на нацията.
В сравнение с пандемията от ковид твърде малко проблеми днес по отношение на националната сигурност са се секюритизирали (казано на научен език), т.е. преминали са в сферата на извънредността и могат да се преодолеят само с всеобхватни трансформационни и мобилизационни усилия.
И един такъв проблем, повтарям, е пандемията от ковид.
Тя е в сферата на извънредността и много скоро, пак според науката за сигурността, ще премине от секюритизирал се в рисковизиран проблем, т.е. вече няма да бъде преодолян или поне минимизиран до поносимото ниво, ако не му се даде отговор не поотделно от някои подсистеми (здравеопазване, социална политика, икономика, финанси), а на общодържавно, общосистемно равнище с цената на огромно напрежение и стратегиране и планиране преди всичко и основно по някои главни приоритети, които да са обект на изключително внимание с цел изваждане на страната от приближаваща се критична ситуация, която ако се изпусне, може да премине в катастрофа.
Но при все това, водещите политици, бащиците и майчиците на нацията не проявяват същата чувствителност, не се показват неимоверно загрижени за отказа на обществото ни да се имунизира, в резултат на което сме на 122-о място в света в неравна борба със Зимбабве, Сао Томе и Принсипи, Сейнт Винсент и Гренадини, Екваториална Гвинея и с едни спихнали се гърди пред Руанда, Вануату, Джибути, Соломонови острови…
Поведението ни по отношение на ваксиснирането не е европейско, то е бантустанско. Излагаме се като кифладжии, направо не ни е срам, а ако от това не ни е срам, то от какво друго ще ни е срам??
Защо нашите бащици и майчици на нацията си мълчат и не апелират, не агитират, не призовават и не подтикват българите да се имунизират?
Подозирам ги, че те са скрити антиваксъри. И ако самите те са се имунизирали, то е от кумова срама, за да не им се смеят в Брюксел и Вашингтон…
В драматичната, направо брутално идиотска ситуация с ваксинирането у нас, която е пряка заплаха за националната сигурност, можеше по-рано, при управлението на ГЕРБ, заложило до голяма степен безобразното отношение към ваксинирането на управленско ниво, президент, премиер и председател(ка) на парламента поотделно или дори заедно да се обърнат специално към нацията с призив тя да се ваксинира. Но как да стане това, след като тогава президент и премиер не се понасяха и си разменяха символични юмруци срещу несимволични цинизми, а премиерът лепна за цял живот три букви на председателката на парламента.
Можеше и при първото служебно правителство президент, премиер и председател(ка) на парламента да направят същото – поотделно или заедно да се обърнат към нацията с подобен призив.
Може и при сегашното, второ служебно правителство президент и премиер поотделно или заедно да направят същото.
Но не би...
Поради антиваксърски нагласи на почти половината от обществото ни, политическите играчи на най-високо ниво избягват да агитират за имунизиране.
Пусто мислят за своето преизбиране!
Така е винаги у нас – политическите играчи с претенции за лидери гледат какви са настроенията, накъде ще се лашне обществото и тръгват след него.
А трябва не само да вървят пред обществото, а да дръзват да го повеждат във вярната посока и да правят всичко възможно да го убедят с аргументи и личен пример, с индивидуално политическо лидерство то да тръгне след тях.
Такова нещо у нас не се случва, затова и сме на 122-о място в света по имунизиране. И ще си платим скъпо и прескъпо за това.
Защото отдавна вече ваксинирането срещу ковид в България не е медицински проблем, то е политически проблем. Даже проблем е безумно мека дума за това, което се случва и още повече – за онова, което може да се случи в Отечеството ни любезно в по-по-най-близко бъдеще.

https://www.nytimes.com/interactive/2021/world/covid-vaccinations-tracke...
  
  24.09.2021 г.